№ 88
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500198 по описа за 2022 година
Производство по чл. 437,ал.1 във вр. с чл. 435,ал. 2,т.6 от ГПК.
С разпореждане от 24.01.2022г. ЧСИ В. С. е отказал да прекрати
изпълнително дело № 2021***0401147 поради липса на лимитативно
изброените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство
,изброени в чл. 433,ал.1 и ал. 2 от ГПК .
Още на следващия ден- 25.01.2022г. е постъпила жалба от П. В. И. ,чрез
пълномощника му адв.В.Ч. ,която е насочена срещу „разпореждането за отказ
за прекратяване на изпълнителното дело“ .
Впоследствие,на 01.02.2022г. е подадено и „допълнение „ към
първоначалната жалба ,с което се прави искане съдът „ да отхвърли искането
за претендирани разноски относно изплатеното юрисконсултско
възнаграждeние от взискателя ,както и претендираните такси и
възнаграждения за ЧСИ пред образуваното изпълнително производство
,изцяло „, а така също и „ да бъдат отхвърлени всички претенции за
направени разноски от страна на взискателя по издадения изп.лист и
образуваното ч.и.д. и претендираните такси и възнаграждение от ЧСИ В.С..“
По повод на жалбата е постъпил писмен отговор от взискателя по
изпълнителното дело „ Топлофикация –Плевен „ АД ,който счита ,че жалбата
е допустима , но по същество е неоснователна.
Изложени са и подробни мотиви от ЧСИ В. С. по развитите оплаквания в
жалбата и в допълнението към нея,като е изразено становище,че те са
1
неоснователни.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК , от длъжника в
изпълнителното производство ,чрез неговия пълномощник адв.В.Ч. ,срещу
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ ,внесена е дължимата д.т. по
сметка на ПлОС,поради което е допустима и редовна и следва да бъде
разгледана по същество.
В т.вр. ,обаче ,следва да се отбележи известна неконсолидираност и
вътрешна противоречивост на жалбата ,тъй като от една страна в нея изрично
е посочено ,че тя е насочена срещу „разпореждането за отказ за прекратяване
на изпълнителното дело“,но от друга страна в изложението на
обстоятелствата и оплакванията жалбоподателят засяга съвсем други
действия на ЧСИ В. С.:1. налагането на запор върху сметките на длъжника
,без преди това да е била налице покана за доброволно изпълнение
;2.налагане на предварителен запор върху сметката му за сумата 1079 лв. и
разпореждане с нея в полза на НАП без да имало образувано изп.дело по
искане на НАП-Плевен ,като заедно с това се твърди ,че с обжалваното
разпореждане ЧСИ бил отказал да уважи исканията ,направени пред него и
се прави искане да бъдат отменени „действията на ЧСИ В. С. като
неправилни , преждевременни и незаконосъобразни“,без да е посочено кои са
тези действия.
По този повод съдът приема ,че е надлежно сезиран само и единствено със
жалба срещу едно конкретно действие на ЧСИ В. С. , а именно -
разпореждането от 24.01.2022г. с което ЧСИ В. С. е отказал да прекрати
изпълнително дело № 2021***0401147 поради липса на лимитативно
изброените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство
,изброени в чл. 433,ал.1 и ал. 2 от ГПК, но не и със жалба ,касаеща другите
,изброени в обстоятелствената част на жалбата действия на ЧСИ ,доколкото
подлежащите на обжалване от длъжника действия на ЧСИ са изчерпателно
изброени в чл. 435,ал. 2 и ал. 3 от ГПК и налагането на посочените по –горе
запори не е сред тях. Поради това и съдът няма да се занимава с въпроса дали
има някакви опорочени действия на ЧСИ ,предхождащи „разпореждането му
за отказ за прекратяване на изпълнителното дело“, а ще изложи
съображения само по правилността на този отказ.
Съдът изцяло споделя изложеното в мотивите на обжалвания отказ за
прекратяване на изпълнителното дело ,както и в допълнителните мотиви на
ЧСИ в това отношение.Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в чл. 433 , ал. 1 от ГПК и няма
никакво основание за разширително тълкуване на тази норма .Правилно ЧСИ
е приел ,че в подаденото от длъжника възражение вх.№ 00669/ 18.01.2022г. в
което някак между другото е вмъкнато и искането за прекратяване на
изпълнителното производство,всъщност не е посочено, а и не е удостоверено
пред ЧСИ наличието на законово основание по смисъла на чл. 433,ал.1 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Всъщност единственият аргумент на жалбоподателя в това
възражение,който би могъл да има някакво отношение към искането му за
2
прекратяване на изпълнителното производство е този за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на вземането на
„Топлофикация –Плевен“ АД към него ,поради което според него „само на
това основание следвало да бъде прекратено производството по
изпълнителното дело.“ По този повод , обаче ,съдът споделя изцяло
изложените от ЧСИ съображения в смисъл ,че ЧСИ не може в рамките на
изпълнителното производство да извършва преценка дали е изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за чието принудително
събиране е било образувано изпълнителното дело въз основа на
представеното годно изпълнително основание - изп.лист от 08.10.2021г. ,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3124/ 30.06.2017г.,влязла в
сила на 14.02.2018г. , а такава преценка може да се извърши само от
компетентния съд в едно съдебно исково производство, което обаче може да
се развие по инициатива на самия длъжник ,който евентуално да предяви иск
на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК,който да се основава на факти ,настъпили след
приключване на производството по което е издадено конкретното
изпълнително основание и такъв факт би могъл да бъде изтеклата погасителна
давност. Именно в такова съдебно исково състезателно производство
длъжникът би могъл да се позове на факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството по което е било издадено самото
изпълнително основание ,като такъв факт би била именно евентуално изтекла
погасителна давност по отношение вземането на взискателя „Топлофикация-
Плевен „ЕАД и ако успее да докаже ,че такава давност е изтекла ,то съдът в
решението си ,завършващо въпросното исково производство би могъл да
признае за установено ,че оспореното вземане не съществува поради
погасяването му по давност.
Едва тогава би се осъществила хипотезата на чл. 433,ал.1 т. 7 от ГПК напр.
,която предвижда прекратяване на изпълнителното производство в случай ,че
се представи влязло в сила решение с което е уважен искът по чл. 439 от
ГПК. От страна на жалбоподателя , обаче ,не се твърди да има образувано
такова исково производство по предявен от него иск по чл. 439, ал.2 от ГПК
,още по –малко пък да има постановено решение от съд в този смисъл.
Иначе,нито ЧСИ в рамките на изпълнителното производство ,нито пък
настоящият съдебен състав в рамките на производството по чл. 437 от ГПК
има право да разглежда въпроса за това дали е изтекла погасителна давност
спрямо конкретното вземане на взискателя.
Все в т.вр. следва да се посочи ,че защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако възражение
не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на
съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за
изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
3
стабилитет.
Оспорването на вземането, след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не
могъл да се снабди в същия срок. В резултат на успешно провеждане на иска
по чл.424 ГПК би се стигнало до отричане съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение.Такова производство ,обаче ,в случая също не се
твърди да е образувано и проводено от длъжника.
След като горните две хипотези / на чл. 424 и чл. 439 от ГПК / ,водещи до
отричане със сила на присъдено нещо на изпълняемото право ,което отричане
да е последващо издаването на изпълнителното основание ,не са се
осъществили , то няма основание да се иска прекратяване на изпълнителното
производство срещу длъжника,образувано по годно изпълнително основание .
С оглед на изложеното дотук ,съдът намира ,че жалбата срещу отказа за
прекратяване на изпълнителното производство е неоснователна.
Що се отнася до формулираното в допълнението към жалбата искане „да
отхвърли искането за претендирани разноски относно изплатеното
юрисконсултско възнаграждeние от взискателя ,както и претендираните такси
и възнаграждения за ЧСИ пред образуваното изпълнително производство
,изцяло“ , ПлОС намира ,че и това искане не е основателно ,като се има
предвид нормата на чл. 79 ,ал.1 от ГПК ,която сочи правилото,че разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника ,като са посочени и три
изключения от това правило при които те не следва да се събират от
длъжника. След като в случая няма основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433 от ГПК ,то по аргумент от чл. 79,
ал.1 т. 1 във вр. с чл. 433 от ГПК,следва ,че направените по изпълнителното
дело разноски са за сметка на длъжника и следва да бъдат събрани от него в
рамките на принудителното изпълнение.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от П. В. И. ,чрез пълномощника му
адв.В.Ч. срещу разпореждане от 24.01.2022г. с което ЧСИ В. С. е отказал да
прекрати изпълнително дело № 2021***0401147 поради липса на
лимитативно изброените предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство,изброени в чл. 433,ал.1 и ал. 2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5