Определение по дело №686/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1607
Дата: 16 април 2013 г.
Съдия: Женя Радкова Димитрова
Дело: 20133100900686
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

No-

гр.Варна, 16.04.2013 г.

     Варненски окръжен съд, търговско отделение,  в закрито заседание, проведено в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Ж.ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова т.д.686 по описа за 2013 година на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове от Г. Кръстев Г., ЕГН-********** *** съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Мария Луиза”, 24, вх.Б срещу „Стас” ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Ген.Колев”, 76, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Станислав Г. Гочев, ЕГН-********** за заплащане на сумата от 10 500 евро, представляваща заплатена продажна цена по развален договор от 04.07.2008 година, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със сумата от 3150 евро, представляваща неустойка, на осн. чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2013 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски.

С молбата е направено и искане по реда на чл.389 ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.1 ГПК, за допускане на обезпечение на предявените искове, предмет на т.д.686 по описа за 2013 година на ВОС, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху следния недвижим имот: гараж No-3, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор No-10135.5506.320.7.6, находящ се на първи партерен етаж в сградата с адрес: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Лайош Кошут”, No-5 с площ от 15.45 кв.м., при граници по нот.акт:гараж 2, улица, магазин за промишлени стоки и стълбищна клетка, заедно с 1.0688% ид.ч. от общите части на сградата и гараж No-5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор No-10135.5506.320.7.9. находящ се на първи партерен етаж в сградата с адрес: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Лайош Лошут, No-5 с площ от 17.85 кв.м., при граници по нот.акт автомобилен подемник, калкан, вътрешен двор и стълбищна клетка, заедно с 1.2326% ид.ч. от общите части на сградата.

В молбата се излага, че на 04.07.08 година страните по делото сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът - продавач се задължил да продаде на ищеца – купувач в деня на изплащане на последната вноска по договора  следния недвижим имот – апартамент №1 , находящ се на втори етаж от сградата , находяща се в гр.Варна, кв. Аспарухово, УПИ І- 1658 в кв.126 по плана на 29-ти микрорайон на гр. Варна, целия  със застроена площ от 40,90 кв.м. , състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалет дрешник и тераса,  ведно с припадащите му се 3,6728% ид.части от общите части на сградата , както и прилежащата му изба № 1 с площ от 1,21 кв.м. за сумата от 41 368 евро, платима при условията на р.ІІ от договора. Съгласно задължението си по чл.1.1 от раздел ІІ от договора ищецът внесъл капаро в размер на 10 500  евро в петдневен срок от датата на подписването му. На 17.04.2009 г. страните по договора подписали анекс към договора,  в който сроковете за внасяне втора вноска от продажната цена в размер на 38 868 евро били променени, както следва - сумата от 15 000 евро следва да бъде внесена от купувача в срок до 30.04.10 г. и сумата 15 868 евро  - в петдневен срок от приемане на строежа с акт обр.15. Ищецът не изпълнил задължението си за заплащане втора вноска в срока по анекс  №1 от 17.04.09 г., поради което на 28.05.09 г. страните по договора подписали анекс №2 към договора от 04.07.08 г., по силата на който се съгласили, че предмет на договора не е описания в него апартамент, а гараж №2 с площ от 15,15 кв.м. , находящ се на първи партерен етаж на същата сграда, ведно с припадащите му се 2,71 кв.м. ид.части от общите части на сградата, с идентификатор 10135.55-6.320.7.5. Заплатеното капаро по договора било отнесено като цялостна продажна цена на новия обект- гараж, като съобразно чл.4 на същия анекс  срокът за извършване на строително - монтажните работи бил удължен до 31.12.2009 г.  Ответникът не изпълнил задължението си  по чл.4 от анекса от 28.05.09 г. вр. чл. 7 от първоначалния договор за изпълнение на всички строително- монтажни работи , включително и довършителните и за снабдяване на сградата  с разрешение за ползване.  С влязло в сила решение искът за разваляне на договора на това основание бил отхвърлен, но на 26.04.2012 година имотът, предмет на договора е прехвърлен на трето лице, поради което договорът е развален по право. Предвид развалянето на предварителния договор поради виновното поведение на ответника, последният дължи  заплащане на неустойката, уговорена в чл.1л2 раздел ІV от договора. Моли се съдът да постанови определение, с което допусне обезпечение на исковете, предмет на т.д.686/2013 година по описа на ВОС.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства и по вътрешно убеждение по реда на чл.188 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение в тежест на молителя е да установи допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, обезпечителната си нужда и адекватността на обезпечителната мярка.

Предявените искове са допустими и вероятно основателни.

Видно от представеният договор е, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да заплати вноска в размер на 10 500 евро. Видно е, че имотът, предмет на договора е прехвърлен с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт.

Налице е обезпечителна нужда и обезпечителната мярка е адекватна.

По делото са представени доказателства, установяващи, че имуществото, предмет на обезпечителната мярка е собственост на ответника по иска, както и, че стойността на имота е адекватна на паричното притезание на кредитора.

Гореизложеното обуславя извода, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПУСКА обезпечение на исковете, предмет на т.д.686 по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд, предявени от Г. Кръстев Г., ЕГН-********** *** съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Мария Луиза”, 24, вх.Б срещу „Стас” ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Ген.Колев”, 76, ет.3, ап.5, представлявано от управителя Станислав Г. Гочев, ЕГН-********** за заплащане на сумата от 10 500 евро, представляваща заплатена продажна цена по развален договор от 04.07.2008 година, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със сумата от 3150 евро, представляваща неустойка, на осн. чл.92 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху следния недвижим имот: гараж No-3, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор No-10135.5506.320.7.6, находящ се на първи партерен етаж в сградата с адрес: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Лайош Кошут”, No-5 с площ от 15.45 кв.м., при граници по нот.акт:гараж 2, улица, магазин за промишлени стоки и стълбищна клетка, заедно с 1.0688% ид.ч. от общите части на сградата и гараж No-5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор No-10135.5506.320.7.9. находящ се на първи партерен етаж в сградата с адрес: гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.”Лайош Лошут, No-5 с площ от 17.85 кв.м., при граници по нот.акт автомобилен подемник, калкан, вътрешен двор и стълбищна клетка, заедно с 1.2326% ид.ч. от общите части на сградата, на осн. чл.389 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението до молителя и до ответника по реда на чл.396 ГПК.   

На молителя да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 5 лева.

                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: