№ 260025 / 24.2.2022 г.
Р Е Ш
Е Н И Е
24.02.2022 година, град Монтана
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО
СЪДЕБНО заседание от 27.01.2022 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Светлана Станишева и с участието на
прокурора.............................................................., като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1128 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, чрез процесуалния
си представител адвокат В.Г., вписана
в САК,
е предявило иск против: Т.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес ***
Правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, и цена на иска: 184.85 лв.
(Сто осемдесет и четири лв. и 85 ст.), представляваща потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Т.Ц.Т.,
ЕГН ********** е образувано ч. гр. д. № 62/2021 г. по описа на Районен съд-
Монтана, 4 с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
В законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
За дружеството не представлява
интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи
мораторна лихва в размер на 5.61 лв., с оглед на което се отказва от посочената
в исковата молба претенция за мораторна лихва по гр.д.№ 62/2021 г. по описа на
МРС.
Ищцовото дружество предявява
исковата си претенция срещу Т.Ц.Т., ЕГН **********
въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062О16, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1.
„ЮБЦ” ЕООД е встъпило в
правата на кредитора въз основа на валидно правно основание още преди подаване
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск.
Въз основа на договор с мобилния оператор ответникът е ползвал, предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № 1**********.
Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* и Т.Ц.Т., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 14.09.2017 г. за ползване на мобилна
услуга за номер ********** при
условията на тарифен план Smart L+ с
месечен абонамент 26.99 лв. Срокът на договора е бил за 24 месеца -до дата 14.09.2019 г.
На дата 28.12.2017 г. ответникът
е сключил нов договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********** за ползване на интернет услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечен абонамент 21.80 лева
за срок от 24 месеца, до 28.12.2019 година.
Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Т.Ц.Т., ЕГН ********** е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 14.09.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер
**********, както и втори такъв от 28.12.2017 г.
Въз основа на сключения
договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер ********** между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* са издадени фактури № **********/22.01.2018 г.,
**********/22.02.2018 г., **********/23.03.2018 г., **********/23.04.2018 г.,
за периода от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г., от които ищеца претендира за част
от тях .
Абонатът е потребил и не е
заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за
месеци 01/2018, 02/2018, 03/2018 и 04/2018 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК/чл..50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Датата на деактивация на
процесния абонамент е 27.04.2018 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на неплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за плащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на ,,С.Г. Груп“
ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019
г.
Моли съда да постанови Решение,
с което да се признае за установено по отношение на ответника Т.Ц.Т., ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 20568030З, в
размер на 184.85 лв. (Сто осемдесет и четири лв. и 85 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г, дължими
по повод на валидно действали договори с клиентски номер **********, сключени
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: *********, за което са издадени фактури № **********/22.01.2018 г.,
1242202З10/22.02.2018 г., **********/23.03.2018 г., **********/23.04.2018 г.
Моли да се осъди ответника да заплати
направените от ищеца разноски, както и да се присъдят в полза на ,,ЮБЦ ЕООД,
ЕИК ********* 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение,
разноските в заповедното производство – 25.00 лева, представляваща държавна
такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по частно
гражданско дело № 62/2021 г по описа на Районен съд- Монтана.
Заявява, че ако са налице
условията на чл.238 и чл.239 ГПК, да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, Т.Ц.Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез назначения особен
представител адвокат Л.К.А.,***, в срока за отговор на искова молба изразява становище
от името на доверителя си Т.Ц.Т. по предявените срещу него искове.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество предявява иск срещу ответника, с който да се признае за
установено, че същият дължи сумата от 184.85лв., която представлява потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга. Дружеството-ищец се легитимира, като
кредитор-цесионер въз основа на договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., с който цедента ,,С.Г.ГРУП“ ООД прехвърля вземанията си на „ЮБЦ“
ЕООД, а първото дружество от своя страна било цесионер на вземания на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор от 16.10.2018г. Цената на
иска представлявала сума по издадена фактура от доставчика на далекосъобщителни
услуги, като самата фактура била основанието за плащане. Твърди се, че
ответникът, подписвайки декларация за съгласие в договорните отношения между
тях да се прилагат общите условия на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, се е съгласил тези правила да се прилагат, като Т. не бил изпълнил своето
задължение да заплаща изцяло и в срок своите задължения /бел. ищецът се
позовава на чл. 45.1 от ОУ/. В последствие се развиват доводи какви задължения
е следвало да заплати ответника. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи
плащане на всякакви допълнителни и извънредни разходи, съгласно чл. 29 от ОУ. В
петитума на исковата молба е посочено, че се иска да се признае за установено
между страните, че Т.Т. дължи сумата от 184.85лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.12.2017г. до 22.04.2018г., дължими по
повод сключени валидни договори с клиентски номер 4659012О02 между него и
,,БТК“ ЕАД, за които били издадени три броя описани фактури.
Счита, че предявеният иск е
допустим за разглеждане, но неоснователен и неподкрепен с доказателства поради
следните съображения:
На първо място, след
пространствено изложение относно действието на договорите за цесия и
обвързаността на ответника от разпоредбите на Общите условия на „БТК“ ЕАД,
ищцовото дружество не доказва по безсъмнен и безспорен начин дължимостта на
претендираната сума от 184,85лв. В петитума на ИМ е посочено, че са издадени
фактури с посочени номера, а към приложенията към ИМ е представена и фактура №
**********/22.05.2018г. на обща стойност 508,75 лв. с ДДС. От приложените
доказателства не може да се направи безспорен извод въз основа на какви
използвани и неплатени услуги се формира претендираната за заплащане сума от
184,85лв., посочена в петитума на исковата молба.
Във фактурите са начислени дължими
суми за използвани мобилни услуги, но нито една от крайните цени не отговаря на
претендираната сума. В случая счита, че представените писмени доказателства,
въз основа на които ищцовото дружество отправя своята претенция не доказват
иска по неговият размер. Категорично оспорва иска по основание и размер и
счита, че същият не е доказан.
На следващо място счита, че от
представените писмени доказателства ищцовото дружество не доказва безспорно
процесуалната си легитимация, като кредитор на ответника, съответно ищец по
делото. Към ИМ са представени договор за прехвърляне на вземания № *********/
16.10.2018г. с цедент „БТК“ ЕАД и цесионер ,,С.Г.ГРУП“ ООД, вторият договор за
прехвърляне на вземания между цедент - ,,С.Г. ГРУП“ ООД и цесионер - „ЮБЦ“ ЕООД
от дата 01.10.2019г. е представен само с първа страница, като по този начин не
се доказва съдържанието на волята на страните, от които ищцовото дружество
желае да черпи права по настоящият иск. В исковата молба се твърди, че с оглед
защита на личните данни не се представял целият списък на задължения, които се
прехвърляли, а са представени „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ по
първия и втория договор, като в тях е посочено името на ответника и размера на
цедираното вземане, но този документ не може да бъде обвързан по никакъв начин
с договора за цесия от 01.10.2019г. поради това, че ищцовата страна не го е
представила. От тук счита, че не е доказана по безспорен начин активната
процесуална легитимация на ,,ЮБЦ“ ЕООД да предяви иск против Т.Т..
На самостоятелно основание счита,
че ищецът не доказва и качеството си кредитор по вземането.
Счита, че ищцовото дружество не е
доказало по безспорен начин, че е изпълнено задължението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Въпреки пространственото изложение и позоваване на съдебна практика, не
може да приеме, че е налице редовно уведомление от страна на цедента,
респективно по договаряне от цесионера на ответника по делото. Към исковата
молба е представено уведомление за цесия, подписано от неустановено лице, като
в заглавната страница са изредени трите дружества, които са сключили договорите
за цесия от 16.10.2018г и 01.10.2019г. Няма доказателства това уведомление да е
връчено на Т.. Няма данни да е правен опит за връчване. На самостоятелно
основание счита, че твърденията в исковата молба /бел. на стр. 6 раздел
„относно уведомление на длъжника за сключените цесии“/ са неоснователни и
неприложими към настоящия казус.
Без съмнение нормата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе
действие цесията, е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. Законодателят не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен, специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно
производство, обаче, в което на ответника-длъжник е назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, какъвто е настоящият случай,
длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да
доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Връчването на особен представител не
би могло да се приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се
свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК
- (в този смисъл и мотивите на т.6 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която представителна
власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният
представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение.
Освен това в мотивите на т. 7 на
посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на
особения представител и страната, която той представлява, като се посочва, че
„Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема процесуалното
действие по защита на правата и, тъй като процесуалните представители
упражняват нейните процесуални права. Поради това, задължението за внасяне на
държавна такса при обжалване не може да бъде възлагано на други лица, които
нямат качеството страна в процеса. Особеният представител, макар и назначен с
акт на съда по реда на чл. 4 7, ал. 6 ГПК не упражнява свои процесуални права,
а тези на страната, която представлява. Следователно не особеният представител
е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането им. Върховните съдии поставят ясно
разграничение между особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и страната, която той представлява, като извеждат извода, че не би следвало
той да бъде задължен да заплаща дължимата от страната държавна такса -
задължена е страната, а не той, който има едно по-особено положение на
процесуален представител, поради което е наименуван ,,особен“. Тук се поставя
въпросът, как тогава би могъл особеният представител да доведе до знанието на
страната съобщението за цесията и съответно как цесията ще породи действие за
длъжника. В този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017 г. постановено по в.т.д. №
154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. № 3153/2017г. на Първо т.о. ВКС. Още
един аргумент е, че изискването за съобщаване на цесията на длъжника има още
една функция - цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето
лице. Възможно е един кредитор да е прехвърли вземането си по отношение на
длъжника на няколко лица, като конкуренцията между правата на новите
кредиторите се урежда с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за
който е съобщено най-напред на длъжника, арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (първият по
време е пръв по право). Тогава, когато съобщението за цесията се изпраща на
длъжника с исковата молба, която искова молба се получава от особения
представител, същият е малко вероятно да е уведомен за останалите извършени
цесии (едва ли един и същ особен представител ще е назначен на длъжника по
всички образувани съдебни производства). В тези случай особеният представител е
лишен от възможността да направи възражение (у него липсва знание за останалите
съдебни производства и извършени цесии), а резултатът е наличие на изпълнителни
основания в полза на няколко кредитори за едно и също задължение на длъжника.
Следва да се зададе въпроса, ако разрешението, че съобщената на особения
представител цесия поражда действие спрямо длъжника и третите лица охранява
правата на кредиторите от недобросъвестни длъжници, как се гарантира
охраняването на правата на длъжника от недобросъвестни кредитори и чий права
приоритетно следва да търсят защита - тези на кредитора или тези на длъжника -
икономически по- слабата страна.
В заключение приема, че не е
налице редовно връчване на уведомление до Т.Т. за цедиране на вземанията на
„БТК“ ЕАД.
На самостоятелно основание счита
иска за неоснователен поради това, че представените писмени доказателства
страдат от порок. Към ИМ са представени Приемно-предавателен протокол от дата
28.12.2017г., в който е посочено, че „БТК“ ЕАД предава на получателя Т.Т. 4G рутер и Антена А11; Декларация от 28.12.2017г., с
която Т. декларира, че е запознат с общите условия на „БТК“ ЕАД; Договор от
28.12.2017г. и договор от дата 14.09.2017г. също и в Декларация от 14.09.2017г.
за приемане на Общите условия на „БТК“ ЕАД. Видно от представените преписи от
документи подписът на приемно- предавателния протокол в долния ляв ъгъл на
„Приел“ не съответства с подписа на Декларацията, а същевременно има
разминаване между подписите, положени на двата договора в долния десен ъгъл и
посочените по-горе документи. Договорът от 14.07.2017г. има допълнителни
завършващи сигли в долната си част, които липсват в договора от 28.12.2017г.
Завършващата част на подписа на декларацията от 14.09.2017г. има неритмична и
отворена завършваща сигла, което липсва в декларацията от 28.12.2017г. Подписът
на приемно- предавателният протокол е абсолютно различен от останалите подписи
от началната до крайната си фаза на изписване.
Въз основа на гореизложените
мотиви оспорва истинността на следните документи: Договор от дата 14.09.2017г.,
Договор от 28.12.2017г., Декларация за съгласие с общи условия на „БТК“ ЕАД от
дата 14.09.2017г., Декларация съгласие с общите условия на „БК“ ЕАД от дата
28.12.2017г., Приемо- предавателен протокол от дата № **********/28.12.2017
година, като заявява, че от името на Т.Т. не са положени подписи върху описаните
документи. Оспорва истинността на същите.
С Молба с вх. № 289799/2021г., постъпила
от ищцовото дружество, чрез процесуален представител, по гр. дело № 1128/2021г.
по описа на МРС ищцовото дружество заявява, че ще се ползва от всички документи,
които в ОИМ ответникът, чрез назначеният му особен представител, е оспорил
относно истинността им, с изключение на Декларация за съгласие с общите условия
от дата 14.09.2017г. В тази връзка и предвид изявлението на ищеца, че няма да
се ползва от този документ, то отправя до съда искане да се заличи същият от
писмените доказателства по делото и съдът да не се позова върху него при
постановяване на своето решение.
Във връзка със становището на ищеца,
че документите, на които е оспорена истинността са били подписани „дигитално“ и
в последствие подписът се пренасял върху хартиено копие на документа, и
подписаното електронно досие получавало цифров сертификат, счита че твърденията
на страната са неоснователни.
На първо място не се предоставят
изисканите от ищеца с протоколно определение от 14.10.2021г. документи, които
да са предмет на изследване от вещо лице. Видно от представените с искова молба
оспорени документи, същите не съдържат означението на уникален цифров
сертификат, който да индивидуализира в себе си данните, както следва: кога е
положен подписът и дали действително подписът е положен на датата, която е посочена
в документите.
Съдебното решение, на което се
позовава ищецът е неоспорим факт, но в мотивите на това решение се споделя, че
на съда е предоставена информация под формата на електронен документ, в който
по безспорен начин /бел. чрез електронна карта/ е удостоверено, че на страна в
спора е дадена възможност да индикира определени свои действия, чрез
волеизявления с въпросното средство /електронна карта/, които се приемат
за
изявление на конкретно физическо лице. В настоящото дело е налице оспорване истинността
на представени преписи по делото, относно истинността на положените от ответника
подписи на документите. Не е налице изразяване на съгласие от двете страни по спора
за полагане на саморъчен подпис върху електронен носител и този носител да доказва
автентичността на подписа, положен от лицето. Предоставя допълнителна информация
във връзка с това, какво представлява електронното изявление, електронният
документ, електронен подпис и оспорване истинността на електронен документ: Електронно
изявление е всяко изявление на конкретен адресат, записано на магнитен, оптичен
или друг носител с възможност да бъде възпроизведено и то съставлява електронен
документ ( чл. З, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2,
ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание
на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава
законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК),
така, както е посочено и в цитираната от ищцовата страна съдебна практика -
Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. на ВКС. В
практиката на ВКС е посочено, че електронните документи са писмени документи
(чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП). Когато не са подписани с електронен подпис /бел. Какъвто е
настоящият случай/ и са оспорени от страната, на която се противопоставят, за
тях се прилагат правилата за частния неподписан документ.
Следователно, неподписаният
електронен документ също може да предизвика правни последици, както подписания.
Разбира се, лицето, което
се
ползва от документа, т.е. в случая ищцовата страна, следва да докаже кой е
авторът (тази страна носи тежестта да доказва), а съдът ще преценява тежестта
на този документ с оглед всички други доказателства по делото, следователно
след проверката, съдът с определение признава или че оспорването не е доказано,
или че документът е неистински. В последния случай, той го изключва от доказателствата,
като го изпраща на прокурора,
заедно със своето определение
(чл. 194, ал. 2 ГПК).
Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал. . 1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението
и неговото съдържание. В разпоредбата на чл. 4 от ЗЕДЕП е установена
презумпцията, че за автор на електронното изявление се приема физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. За титуляр на електронното
изявление се смята лицето, от името на което е извършено електронното
изявление. Той може да бъде, както физическо, така и юридическо лице.
Разграничението между автор и титуляр на електронното изявление се налага,
защото при електроните изявления по-често има разлика между лицето, което актически
го е извършило.
Поддържа становището си, че
оспорените от нея документи са неистински и не е установена автентичността на авторството
от страна на ответника и положените подписи от него. Липсва такава информация в
електронна среда, не е налице общоприет или уговорен между страните стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на изявленията на страните,
също така считам, че във визуалното представяне, липсва словесна част, като
аргумент от чл.2, ал.2 от ЗЕДЕП.
В хипотезата на доказване
неистинността на представените документи ищцовата страна не доказва валидно
сключен договор между страните, съответно не доказва предаване на
комуникационните средства - рутер и антена, въз основа на които претендира
предоставяне на далекосъобщителна услуга и незаплащане на същата от страна на
ответника.
В заключението си по назначената
СГЕ, вещото лице установява, че подписът, положен в Приемо-предавателен
протокол № **********/28.12.2017 година за „Приел“ не е изпълнен от ответника Т.
и може да се приеме, че е изпълнен от друг автор.
Въпреки, че експертът приема, че
подписите в останалите оспорени документи, а именно: Договор от 14.09.2017г.,
Договор от 28.12.2017г., Декларация за съгласие с общи условия на ,,БТК“ ЕАД от
14.09.2017г., Декларация съгласие с общите условия на ,,БК“ ЕАД от
28.12.2017г., са изпълнени от ответника, счита че вещото лице не беше докрай убеден
в заключението си. Същия заяви, че полагането на подпис върху т.нар. таблет, който
го пренася в цифров вид върху електронен документ може да се приравни на саморъчно
положен такъв, но не можа да даде категоричен отговор относно възможността за
манипулация на така поставен подпис, както и за времето на поставянето му с
оглед липсата на времеви печат. Същият се позова единствено на мнение на
компютърни специалисти, които работели с подобен софтуер (без да назове имена
или организации, в
които
същите работят), които заявявали, че нямало възможност за манипулация на вече поставен
по описани начин подпис. Не се даде отговор относно възможната манипулация при
самото поставяне на подписа и възможността същия да е пренесен от друго лице на
вече подписан от ответника документ.
Не се доказа по безспорен начин
авторството на положените подписи върху оспорените документи, предвид което
недоказана остава и
исковата претенция.
Моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан, предявения срещу ответника Т.Ц.Т. установителен иск.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и представено частно
гражданско дело № 62 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена
съдебно-графологична експертиза, изпълнена о т вещото лице З.З., приета от съда
и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за
установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно
производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа
на договор между „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* и Т.Ц.Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** по сключени договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
Ищецът ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на управление град София, район
Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8 има правото да поиска плащане на
претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е
извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. При връчване
на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, и
уведомяването на заявителя по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен в срок и
специалния установителен иск за съществуване на вземането, то предявеният
установителен иск е допустим.
Разпоредбата на
чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на
установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване
кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е
средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и
предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да
установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за
него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Доказателствената тежест по предявения установителен
иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се
намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи
също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че
ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следва да докаже и размера на всяка
една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са
формирани стойностите.
В чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, са дадени определения на електронен подпис, усъвършенстван
електронен подпис и квалифициран електронен подпис чрез препращане към
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
Съгласно чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равносилна на
саморъчен подпис, когато страните са уговорили така. Съгласно чл. 3, т. 10 и т.
12 вр. чл. 26 от регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции, електронният подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.
"Усъвършенстван електронен подпис" означава електронен подпис, който
отговаря на изискванията, посочени в чл. 26 от посочения регламент, а именно:
а) свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; б) може да идентифицира
титуляра на подписа; в) създаден е чрез данни за създаване на електронен
подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен
на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са
подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна
в тях. "Квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. С оглед посочената правна уредба, електронният подпис може само да
удостовери подписване на документа
Съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ, "електронен документ" представлява всяко електронно
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно изявление"
е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според
който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху
хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй като той съдържа
електронно изявление /каквото е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез
попълване на електронни формуляри/, запазено в архивните файлове в базата данни
на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане,
т. е. визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът
е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са
свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация
за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т.
10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и
други. Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено
изрично в чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен
документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила
последователната актуална съдебна практика на ВКС. Представеното хартиено копие
на договора е оспорено от особения представител на ответника касателно неговата
автентичност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕУУ). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на
подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС,
формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение
№ 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се
приема, че "принципно представянето на документ, върху който липсва подпис
на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване
кой е издателят му". В случая, от констатациите на вещото лице по
съдебно-графологичната експертиза се установи, подписите от името на Т.Ц.Т. в 2
броя декларации за съгласие с общи условия и 2 бр.Заявление/договор, с дати
14.09.2017 г. и 28.12.2017 година са изпълнени от него. Вещото лице сочи, че Приемо-
предавателен протокол от дата № **********/28.12.2017 година, може да се счита,
че не е подписан от името на Т.Т., но в случая този протокол е ирелевантен за
спора. Констатациите на вещото лице съдът приема за обективни, компетентни и
без да са заинтересовани от изхода на делото. Това пък от своя страна налага
извода за наличие на облигационна връзка между страните и за предоставени и
ползвани далекосъобщителни услуги в сочения период.
В случая е спорен въпросът,
основателен ли е предявеният специален установителен иск.
По делото са представени и приети пет броя
издадени фактури за индивидуален клиентски номер ********** за периода от
22.01.2018 г. до 22.05.2018 г. / по заповедното производство са посочени четири
броя фактури, последната от месец април
Във фактурите са начислени дължими
суми за използвани мобилни услуги, но нито една от крайните цени не отговаря на
претендираната сума. Общо сумата от четирите приложени фактири за клиентския
номер е в размер на 273.88 лв., а цената на установителния иск е 184.85 лв. По
никакъв начин не се установи как е формирана исковата претенция и какво точно е
неизпълнението на задължението за плащане от страна на ответника. В тежест на
ищеца бе да установи по несъмнен начин размера на претенцията си, което не бе
направено в хода на процеса. В тази връзка, съдът намира, че предявеният иск е
изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Монтана изплатеното
възнаграждение на вещото лице по изслушаната съдебно-графологична експертиза.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на управление град София, район
Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към 08.01.2021 година СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ, дължимо от Т.Ц.Т., ЕГН **********,***, в размер на 184.85 лв. (Сто осемдесет
и четири лв. и 85 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
22.12.2017 г. до 22.04.2018 г, по повод валидно действали договори с клиентски
номер **********, сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са издадени фактури
№ **********/22.01.2018 г., 1242202З10/22.02.2018 г., **********/23.03.2018 г.,
**********/23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021 г.,
до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед № 260077 от 13.01.2021
година по частно гражданско дело № 62 по описа за 2021 година, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, в това число и за разноските от 25.00 лв. за платената държавна
такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със
седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81,
вход В, етаж 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от
180.00 лв. за платеното възнаграждение на вещото лице и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: