Определение по дело №411/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 540
Дата: 29 юли 2019 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20193001000411
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____540_________

гр.Варна, 29..07.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №411 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, чрез адв.Т., срещу определение №1151/26.03.2019г. по т.д.№1732/2018г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.д.№8493/2015г. на Административен съд София град, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото, тъй като решение СП-1/31.07.2015г. не е обуславящо за изхода на правния спор. То не утвърждава и не определя размер на нетно специфично производство, респ. количеството електрическа енергия, което се изкупува по преференциални цени, а установява един от множеството технически елементи, които вече са послужи за утвърждаване на тези цени. От значение за предявения иск е актът на КЕВР, с който е определена преференциалната цена за продажба на произведената енергия и съответното нетно специфично производство.

При постановяване на определението съдът не е взел предвид обстоятелството, че оспореното решение на КЕВР няма конститутивно действие, както и че същото е предварително изпълняем акт по смисъла на ЗЕ.

Предвид изложеното се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „МАРК 2“ ЕООД, гр.София, с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Твърди, че валидността на т.2.7 и т.2.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. има значение за висящия спор, защото определеното с него нетното специфично производство предопределя начина на приложение на преференциалните цени, предвидени в Решение Ц-18/20.06.2011г., както и количествата ел.енергия, които да бъдат изкупувани по тях.

В основата на спора между страните е именно начина на прилагане на цените и размерите на нетното специфично производство, поради което валидността на решение СП- 1 има преюдициално значение за неговия изход.

С промените в ЗЕ е определено, че именно КЕВР е единственият орган, който е оправомощен по закон да определи нетното специфично производство, което е било използвано при определяне на преференциалните цени по Решение Ц-18/20.06.2011г. и срокът, в който това да се случи. Предварителното изпълнение на решение СП-1/ е въпрос, който е неотносим към предмета на спора.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1732/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „МАРК 2“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за заплащане на сумата от 156 554.95 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в ПИ №77390.15.128 в землището на с.Храброво, произведена през м.септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г. и сумата от 45 889.92 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С определение №1151/26.03.2019г. производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.д.№8493/2015г. на Административен съд София град, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

Съставът на въззивния съд, като взе предвид обстоятелството, че обжалваното пред административния съд решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, както и постановеното и влязло в сила решение по идентичен казус по т.д.№265582018г. на ВКС, І т.о, намира, че не са налице предпоставките по чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение №1151/26.03.2019г. по т.д.№1732/2018г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.д.№8493/2015г. на Административен съд София град, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: