Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с. МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 11337
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда
на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“
ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208510401500 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 срещу Постановление за разноски от 31.08.2020 г., с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на
размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 400 лева на 200
лева, както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че
приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид
липсата на фактическа и правна сложност на посоченото изпълнително дело, поради
което следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лева, предвиден в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Навеждат се доводи, че от процесуалния представител на
взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане,
а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен
способа за изпълнението. Поради изложеното счита, че взискателят няма право на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата – за защита и съдействие и извършване на
действия с цел удовлетворяване парични вземания, поради което адвокатското
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата е недължимо и незаконосъобразно
начислено от съдебния изпълнител.
На следващо място се излага, че
следва да бъде преизчислен и намален и размерът на таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
По изложените съображения, прави
искане за отмяна на обжалваното постановление за разноски и за намаляване на дължимите
от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на 200 лева, както и за
намаляване размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира
разноски по делото.
Взискателят по изпълнителното
дело „Ф.С.М.“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал
възражение по частната жалба, в което е изложено становище за неоснователност
на същата. В тази връзка се излага, че уговореният адвокатски хонорар по делото
не е прекомерен. Твърди се, че заплатеното адвокатско възнаграждение не
надвишава минимума, посочен в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата, като излага, че
посочените суми се дължат кумулативно, тъй като са извършени отделни действия
по събиране на вземането, които са извън самото образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка счита, че в негова полза следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело по чл.
10, т. 1 от Наредбата, така и по чл. 10, т. 2 - за процесуално представителство
с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20208510401500 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 е образувано по молба от
18.08.2020 г. на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране
на сумата от 121,90 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 43929/2018 г.
на СРС, 90 с-в.
В молбата, взискателят е възложил
на ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи запор на движимите вещи на
длъжника, да възбрани недвижимите имоти, негова собственост, да наложи запор
върху притежавани от длъжника дружествени дялове и да събере сумите заедно с
направените разноски по изпълнението в размер на 5,91 лв. /платени за издаване
на изпълнителния лист/ и платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 400
лв.
Към молбата са представени
пълномощно и споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.08.2020 г., в
което същото е уговорено в размер на 400 лв., както и платежно нареждане от
13.08.2020 г. за сумата от 400 лв. Приложена е и разписка за внесена по сметка
на СРС държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв. и
0,91 лв. – такса за превода.
На 18.08.2020 г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен да заплати задължение
в общ размер на 678,51 лв., от което 121,90 лв. – вземане по издадения изпълнителен
лист, разноски по изпълнителното дело в размер на 408,91 лв. и 147,70 лв. -
такси по ТТРЗЧСИ.
На 24.08.2020 г. от процесуалния
представител на взискателя е депозирана молба, с която са оттеглени посочените
в молбата за образуване изпълнителни способи за събиране на вземането и като
способ на изпълнението е определен единствено запор на банковите сметки на
длъжника.
На 27.08.2020 г. е постъпило
възражение от „Т.С.“ ЕАД срещу присъденото адвокатско възнаграждение, с искане
за намаляването му до 200 лв., както и за намаляване на дължимите такси по т.
26 от ТТР. Възразява се и срещу дължимостта на сумата от 8,91 лв. – държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, като счита, че не е налице основание за
събирането й, предвид обстоятелството, че същата не е предмет на принудително
събиране.
С Постановление за разноски от 31.08.2020
г., съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по изпълнителното дело
разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
По основателността
на жалбата:
По общите правила за
възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в
изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая от длъжника
е направено възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални
усложнения по отношение на страните или по движението на процесното
изпълнително дело, а също така не са прилагани и различни изпълнителни способи,
то следва да се приеме, че посоченото изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка съдът намира, че направеното
от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението в предвидения наредбата минимален размер.
По процесното
изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 400 лева.
В конкретния случай
се установява, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на
взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнително дело, в
която са посочени конкретни изпълнителни способи – запор на движими вещи на
длъжника, възбрана на недвижими имоти, запор върху длъжника дружествени дялове.
Впоследствие, по делото на 24.08.2020 г. е депозирана молба от взискателя, с
която са оттеглени посочените в молбата за образуване способи за събиране на
вземането и като способ на изпълнението е определен единствено запор на
банковите сметки на длъжника.
В тази връзка съдът
намира, че по процесното изпълнително дело, от страна на процесуалния
представител на взискателя е извършено едно действие по изпълнителното дело, а
именно подаване на молба за образуването му.
Настоящият състав
приема, че посочването на изпълнителни способи в молбата – налагане на запор на
движими вещи, възбрана на недвижими имоти и запор върху дружествени дялове не
представляват самостоятелни искания на взискателя за извършване на такива
действия, не само защото се съдържат в молбата за образуване на изпълнителното
дело, т.е. не са поискани отделно, но и защото посочването на начин на изпълнение
в молбата за образуване представлява задължителен реквизит на същата съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК. В този смисъл непосочването на начин на изпълнението
представлява нередовност на молбата за образуване на изпълнителното
производство. Следва да се посочи също така, че в отклонение от нормата на чл.
426, ал. 2 ГПК, взискателят е поискал прилагането на повече от един
изпълнителен способ, без това обективно да е било необходимо за
удовлетворяването му /вкл. с оглед размера на изпълняемото вземане от 121,90
лв./. Израз на този принцип е и изискването за съразмерност на изпълнителния
способ съобразно размера на вземането, което се изпълнява /чл. 442а ГПК/. От
друга страна, бланкетното посочване на изпълнителни способи не може да се
приеме за надлежно поискани действия по изпълнението, доколкото не са
индивидуализирани вещите и дружествените дялове, върху които да се насочи
изпълнението. Поради това следва да се приеме, че молбата за образуване на
изпълнителното производство е била нередовна, поради което последващата молба
от 24.08.2020 г. не представлява самостоятелно действие, а е действие по отстраняване
на посочените нередовности на молбата за образуване. В тази връзка подаването
на последващата молба не е действие, което обуславя приложението на чл. 10, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното
следва да се приеме, че единствените извършени от процесуалния представител на
взискателя действия по делото са тези по подаване на молба за образуването му.
Извършване на други изпълнителни действия не е и необходимо с оглед естеството
на самото изпълнение, което е насочено срещу дружество, за което поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение, което в случая не е в голям размер /121,90 лв./, поради което при
осъществяване на посочения в молбата за образуване изпълнителен способ би се
стигнало да плащане на сумите, за чието събиране е инициирано принудителното
изпълнение.
Във връзка с изложените
правни изводи, съдът намира, че в случая разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
предвижда адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата не се
дължи кумулативно с възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
съгласно която за защита по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В конкретния случай
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата не намира приложение, тъй като в
разглежданото изпълнително производство се установи, че не са предприети други
действия от процесуалния представител на взискателя във връзка с водене на
изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Ето
защо, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително делото дело по см. на чл. 10, т. 1 от Наредбата в
размер на 200 лв. и не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение над този размер.
По тези съображения
се налага извод, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева се явява прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната
фактическа и правна сложност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде
намалено до размер от 200 лева.
Поради изложеното,
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ М.П., с което в тежест на длъжника
са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., следва
да бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200 лв.
Относно
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и приетите за събиране държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси:
Съгласно т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, съобразно материалния интерес.
Според настоящата
инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на
която са начислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
не следва да се включват разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата
израз „парично вземане“ следва да се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист – именно това е материалният интерес по изпълнителното дело,
а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не представляват част от материалния интерес – от
вземането, подлежащо на изпълнение, поради което макар и да се събира за
взискателя, то не представлява „събрана сума“ по см. на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и
върху него не следва да се начислява пропорционална такса.
При така формирания
извод следва, че дължимата от длъжника пропорционална такса се събира върху
събраната сума по изпълнителния лист в
размер на 121,90 лв. Следователно дължимата пропорционална такса по т. 26, б. “б“
от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 12,19 лв. без ДДС или 14,62 лв. с вкл. ДДС.
Доколкото съдебният
изпълнител е определил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 63,70 лв. /видно
от депозираните от него мотиви по реда на чл. 436, ал. 3/ ГПК, се налага извод,
че жалбата в тази част е също основателна, поради което следва да се уважи като
постановлението за разноски следва да се отмени за разликата над сумата от
14,62 лева до определения от ЧСИ размер от 63,70 лева.
Съдът намира, че
частният съдебен изпълнител правилно е начислил в тежест на длъжника като
изпълняемо вземане такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков
превод в размер на 8,91 лв. От систематичното място на разпоредбите за издаване
на изпълнителния лист, които се намират в общите положения на изпълнителното
производство се налага извод, че разноските за издаване на изпълнителния лист
се включват в разноските по изпълнението по см. на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва
да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /в този
см. определение № 617/16.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6154/2013 г. на ВКС, I Г.О. /. Следва да се посочи, че взискателят е претендирал
събиране, наред с главното вземане, на такса за издаване на изпълнителното
основание и такса за банков превод, като е предоставил доказателства за тези
разноски. Сумата представлява разход за издаване на процесния изпълнителен лист
от 5 лева и такса за банков превод от 0,91 лв., респ. е извършена във връзка с
изпълнението и подлежи на събиране от длъжника, вкл. и сумата от 3 лв. – такса
за банковия превод към ЧСИ за образуване на изпълнително дело, поради което искането
за присъждане на тези разноски е основателно.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производство, които възлизат общо на 123 лв. / от които
50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени
от съда съгласно чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, 25 лв. за държавна такса и 48 лв. на съдебния изпълнител за
администриране на жалбата.
По
изложените съображения, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД Постановление за
разноски от 31.08.2020 г. по изпълнително дело № 20208510401500 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника за намаляване на размера на приетото адвокатско възнаграждение
на взискателя от 400 лева на 200 лева, както и на пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** на
взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК ******** адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20208510401500 на ЧСИ М.П., рег. № 851 от 400 лева на 200
лева, както и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 63,70 лева
на 14,62 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Ф.С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 123 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.