Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097 05.04.2021
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тридесети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1132 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ВНП Фасилити” ЕООД, град С. срещу Наказателно постановление № 129-2020 от 16.11.2020 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково, с което на основание чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиена на храните, вр. с Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, вр. с Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действително осъществената при извършване на проверката, а оттам и на правната квалификация на описаното нарушение. В тази връзка се излагат конкретни фактически твърдения и правни съображения, основани на тълкуване на изискването по Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. При условията на евентуалност, счита, че ако доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление не бъдат споделени от съда, то следвало да се вземе предвид наличието на хипотеза по чл. 28 ЗАНН и поради маловажност на случая, санкционният акт да бъде отменен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендират се и направените по делото разноски, а в случай, че от другата страна се отправи искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, отправят възражение за прекомерност.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, чрез упълномощения по делото представител – адв. Г. Г. К. заявява, че поддържа подадената жалба в хода по същество допълнително аргументира доводите за основателност, изложени в нея, а при условията на евентуалност оспорва размера на имуществената санкция.
Административнонаказващият орган - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково, редовно призован, изпраща упълномощен по делото представител – ст. юрисконсулт Ц. Ч., която заявява, че оспорва жалбата. В съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява овластен представител, но в писмено становище се заявяват доводи за законосъобразността на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 31.08.2020 г. свидетелите Д.Р.И., инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково и Ж.С.Р., на длъжност „главен инспектор“ в Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково извършили проверка в обект, „Кухня - кетъринг“, находящ се в град Хасково, бул. „********“ № **, стопанисван от „ВНП Фасилити” ЕООД, град С., видно от Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 009/17.011.2011 г., издадено от ОДБХ - Хасково. Проверката била предприета във връзка със сигнал, постъпил в деловодството на ОДБХ – Хасково с вх. № II -6641/31.08.2020 г. за наличие на насекомо в приготвена храна и била извършена в присъствие на свид. В.Д.А., управител на обекта - „Кухня - кетъринг“. В хода на същата било установено, че обектът е в работен режим. Установено било, че разполага с две помещения – работна зала с хладилни камери за съхранение на продукти и за съхранение на опаковъчни материали и зала за обслужване на клиенти, в която се извършвало и самото готвене. Контролните органи констатирали, че вратата на входа за зареждане на суровини и прозорците в обекта, които можели да се отварят към външната околна среда, били снабдени със замрежване, което обаче не било затворено, като и вратите, и прозорците били отворени, а замрежването не се използвало по предназначение, към момента на проверката, след като и то било отворено, а отделно не можело и да се затвори плътно. Имало и счупен прозорец, на който съвсем липсвало замрежване. Въпреки, че констатирали наличието на устройства, поставени в обекта за отблъскване на насекоми, органите на ОДБХ – Хасково приели, че разпръскваният от тези устройства аерозол по никакъв начин не предотвратявал навлизането на насекоми, а най – вероятно след навлизане ги отблъсквал или предизвиквал смърт. С оглед констатациите им за състоянието на замрежването, на място бил попълнен Констативен протокол № 0831 от 31.08.2020 г., в който същите, наред с други установени несъответствия, били обективирани, а след достигнат извод за допуснато административно нарушение, на управителя на обекта била връчена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Било издадено и Предписание № 0902 от 02.09.2020 г. за отстраняване на изброените в него пропуски и несъответствия и за необходимост от провеждане на състоянието в съответствие с нормативните изисквания относно хигиената.
На същата дата – 02.09.2020 г., срещу „ВНП Фасилити” ЕООД, град С. е съставен от свид. Д.Р.И. Акт за установяване на административно нарушение № 18 от същата дата в присъствието на лице – свид. В. А., упълномощена от представляващия по закон дружеството, сочено като нарушител, чрез което лице актът бил предявен и подписан, а конкретни възражения или обяснения в съответната графа, били вписани, отнасящи се до използване в обекта на достатъчно на брой, за да бъде покрита площта му „машинки“, разпръскващи аерозол против насекоми. Възражения не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от акта, станало, чрез упълномощеното лице, на датата на неговото съставяне, според отбелязаното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, като след изготвяне на становище от юрисконсулт в Отдел ФСД при ОДБХ – Хасково, на основание чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.Р.И. и Ж.С.Р. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. От друга страна, показанията на свид. В.Д.А. също са последователни и вътрешно безпротиворечиви, досежно твърденията ѝ за използване на устройства за отблъскване на насекоми, както и относно причината замрежването на входа за суровини в момента на проверката да не бъде използвано по предназначение, като юридическата оценка на тези факти ще бъде направена от съда в изложението на праните изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиена на храните, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г., доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 19.06.2018 г. производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44). Според Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, местата, където се приготвят, обработват или преработват храни (с изключение на зоните за хранене и помещенията, посочени в глава III, но включително местата, намиращи се в превозни средства), конструкцията и планът следва да позволяват добра хигиенна практика за храни, включително предпазване от замърсяване между и по време на дейността. В частност: г) прозорците и други отвори да са с конструкция, която не допуска натрупването на мърсотия. Тези, които могат да се отварят към външната околна среда трябва, където е необходимо, да са снабдени с непропускащи насекоми мрежи, които да могат да се свалят лесно за почистване. Там, където отворени прозорци могат да причинят замърсяване, те остават затворени и неподвижни по време на производство. В Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните е предвидено, че до приемането, съответно издаването на актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за храните, доколкото не противоречат на този закон. По силата на чл. 131, ал. 1, т. 7 от Закона за храните, налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което при осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7, а според ал. 2 на цитираната норма на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на такова конкретно процесуално основание. Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на упълномощено лице от законния представител на дружеството, сочено като нарушител и връчването му чрез това лице. По този начин, според утвърденото в съдебната практика виждане, е осигурена възможност за запознаване на съответните физически лица, представляващи юридическото лице, с неговото съдържание, както и за възражения по него. По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност по чл. 42 ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, е уместно да се отбележи, както е правено и в редица други случаи, че датата и мястото на извършване на деянието и тези на неговото установяване могат да съвпадат, но те се различават иманентно една от друга по своята същност и за тази разлики следва да се държи сметка. В случая това изискване обаче е спазено, след като недвусмислено се твърди, че изпълнителното деяние – неизпълнение на задължението за спазването на хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско издание, 2007 г., глава 13, том 44) се извършва в момента на проверката и на установяването на този факт, а твърденията ясно и последователно водят към този единствено възможен извод. По аналогичен начин е предприет подход и спрямо мястото на извършване на нарушението. На следващо място, в конкретната хипотеза са налице твърдения и относно съставомерен признак – осъществяване на дейност в проверявания обект от страна бизнес оператора, като същността на тази правна категория може да бъде извлечена от анализ на съдържанието на чл. 9 от Закона за храните и без съмнение дружеството – жалбоподател попада в нея. Следователно, в случая не би могло да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител – жалбоподателя по делото и конкретно да узнае точния смисъл и насока на фактическите твърдения, изложени в АУАН. Привлеченото към отговорност лице следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение, като твърденията за тези, касаещи неговите обективни признаци – дата, място и начин на извършване, е необходимо да са въведени ясно, точно и конкретно. Това изискване е съответно приложимо и за ЕТ и ЮЛ. Нещо, което по изложените съображения трябва да се приеме, че е изпълнено по отношение на датата и мястото на извършване на деянието, както и относно формата на изпълнителното деяние. Извод, който не се променя от начина на описание на нарушението в акта, след като действително, с умело използване на законовите привръзки при формулиране на правната квалификация, с вписани последователно относимите правни разпоредби, предвид бланкетния характер на част от тях, става ясно, че в крайна сметка се сочи за нарушено изискването на Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните. Според тази разпоредба, в местата, където се приготвят, обработват или преработват храни (с изключение на зоните за хранене и помещенията, посочени в глава III, но включително местата, намиращи се в превозни средства), конструкцията и планът следва да позволяват добра хигиенна практика за храни, включително предпазване от замърсяване между и по време на дейността, като в частност прозорците и други отвори следва да са с конструкция, която не допуска натрупването на мърсотия, а тези, които могат да се отварят към външната околна среда трябва, където е необходимо, да са снабдени с непропускащи насекоми мрежи, които да могат да се свалят лесно за почистване. Там, където отворени прозорци могат да причинят замърсяване, те остават затворени и неподвижни по време на производство. Или, в частност изискването прозорците и други отвори, които могат да се отварят към външната околна среда трябва, където е необходимо, да са снабдени с непропускащи насекоми мрежи, които да могат да се свалят лесно за почистване. При това положение, на пръв поглед остава впечатлението, че след като е посочено от самия актосъставител, че отворите на прозорците в обекта и вратата са снабдени със замрежване, то формално е описано неъсъставомерно поведение по Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, тъй като именно това е изискването по цитираната норма, но с уговорката, че това се отнася за случаите и обектите, „където е необходимо“. От друга страна обаче, следва да се изхожда и от целта на това изискване, а именно замрежването срещу насекоми не просто да съществува, но и да се използва по предназначение, което изискване, изведено от целта на закона, именно се сочи като неизпълнено. На следващото място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН с направените уточнения за съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение, пренесено изцяло от наказващия орган в съдържанието и на санкционния акт.
От материалноправна страна, безспорно в случая се установи от показанията на свидетелите Д.И. и Ж.Р., както и от съставен от тях констативен протокол от 31.08.2021 г., че на същата дата в на проверявания обект – „Кухня - кетъринг“, находящ се в град Х., бул. „*******“ № **, стопанисван от „ВНП Фасилити” ЕООД, град С., видно от Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 009/17.011.2011 г., издадено от ОДБХ – Хасково и следователно имащо качеството „бизнес оператор“ /доколкото в обекта са се съхранявали суровини и преработвали храни/, е имало поставено замрежване против насекоми. Такова очевидно е било необходимо, съгласно изискванията на Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, тъй като прозорците в обекта се отварят към външната околна среда, както и вратата на входа за зареждане със суровини. Тази обективна нужда проличава и от подхода на самия бизнес – оператор, който е монтирал в обекта и устройства, разпръскващи аерозол с цел отблъскване или умъртвяване на насекоми, след като очевидно е оценил, чрез компетентните физически лица такава необходимост. Тази допълнително положена грижа от бизнес – оператора обаче, не е от естество да дерогира или ограничи основното изискване към дейността му съгласно цитираната по – горе норма на европейското законодателство, пряко приложима към дейността му. Неизпълнението на това изискване поставя въпроса дали е налице осъществено нарушение, в контекста на възраженията на жалбоподателя за формално осъществяване на деянието и необходимост от приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая е необходимо да бъде отбелязано, че всъщност поведението на бизнес оператора по снабдяване на отворите в проверявания обект – прозорци и вход за зареждане със суровини със замрежване е израз единствено на формално изпълнение на нормативното изискване на закона, след като тези действия не са достатъчни е необходимата степен да обезпечат целта на това изискване, доколкото замрежването не се затваря по начин, по който при отворени към външната околна среда прозорци, да предотврати или ограничи в необходимата степен проникването на насекоми, при което е допуснато не формално, а реално неизпълнение на целта за закона и на изискването, нормативно предвидено да я обезпечи. То е съставомерно по посочените от наказващия орган текстове, като дори да се приеме тезата на жалбоподателя, която впрочем е логически и житейски обоснована, че замрежването на входа за снабдяване със суровини в определен момент пречи на дейността, когато за целите на това снабдяване през входа преминават хора, то подобна теза за замрежването на прозорците не намира каквато да е опора – житейска или правно – логическа от естество да изключи отговорността. Ето защо, по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят, в качеството си на бизнес оператор на регистрирания и проверен от контролните органи на ОДБХ – Хасково обект е извършил на посочената дата и място нарушение на изискването по чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиена на храните, вр. с Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, приложима с оглед Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните към процесното деяние.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно доказано от обективна страна, като правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон. Правилно и законосъобразно е определен и видът и размерът на наказанието в рамките, предвидени от закона, а именно имуществена санкция, каквато се налага на лице, когато то действа в качеството на бизнес оператор, в минималния ѝ възможен размер от 4000 лв., след като преди това е отчетено обосновано, че случаят не се отличава с липса въобще или с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния, осъществяващи посегателства върху родовия обект на закрила на нарушението по 131, ал. 2, вр. ал. 1, т. 7 от Закона за храните, вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиена на храните, вр. с Параграф 1, б. „г“ на Глава II на Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, вр. с Параграф 8, ал. 3, вр. ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните. Поради това, и доводите за хипотеза по чл. 28 ЗАНН и маловажност на случая, релевирани от жалбоподателя следва да се приемат за несъстоятелни. Действително, твърденията в подадения сигнал са останали недоказани, откъм причинно – следствена връзка с пропуските в дейността на оператора на обекта, но обратното не е и необходимо, предвид изискванията на фактическия състав на приложимите материалноправни норми от значение за определяне на вида на нарушението и неговата наказуемост. Вече изтъкнатият факт, че сам жалбоподателят е оценил нуждата от поставяне и на допълнителни устройства за отблъскване или умъртвяване на насекоми, пък показва очевидната нужда от такива мерки, но обективира и допълнителна грижа, която обаче не изключва основната и минимално необходима, според нормативно предвидените изисквания, нито обществената опасност на деянието или да ограничава степента й до явна незначителна за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Значението на това обстоятелства следва да бъде оценено при индивидуализиране на санкцията съобразно приложимия специален минимум, както обосновано е сторено и от наказващия орган. При това положение, не би могло да бъде уважено и отправеното, при условията на евентуалност, искане от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за нейното намаляване.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на дружеството – жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При определяне на размера е необходимо, в контекста на възражението за прекомерност, отправено от другата страна, да бъде съобразен размера на наложената административна санкция и липсата на фактическа и правна сложност на делото, налагаща присъждане на разноски в размер, различен от минималния предвиден в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., към която препраща чл. 37 от от Закона за правната помощ, съответно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 129-2020 от 16.11.2020 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково.
ОСЪЖДА „ВНП Фасилити” ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „**********“ № **, представлявано от В.Н.П. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.