ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. ХАСКОВО, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20215600600547 по описа за 2021 година
Производството е по чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-Хасково,
ТО-Харманли, против Определение от 30.08.2021 г., постановено по НОХД № 268/2021 г.
по описа на Районен съд-Харманли, с което в проведеното разпоредително заседание
съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора за ново
разглеждане.
Твърденията в протеста са за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт, в който според прокурора била проявена пристрастност и накърняване на
процесуалните правила, изразили се в коментиране на доказателства, които съдът не събрал
по надлежния ред, а ползвал резултатите от тези, налични в досъдебното досие. Така
неправилно било прието, че пострадал от престъплението, за което било повдигнато
обвинението – по чл.331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, бил не само ползвателят, а и
собственикът на увредената земеделска земя. Всъщност, според прокурора, пострадало било
лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпната дейност,
съгласно дадената в чл.74 ал.1 от НПК дефиниция, и доколкото според обстоятелствата в
обвинителния акт вредите от инкриминираното деяние произтичали за посочения от
обвинението субект, изводите на съда противоречали на утвърдената съдебна практика,
според която „заинтересованите страни се определят от рамките на внесеното в съда
обвинение и от възможността за реализация на правата на пострадалите като частни
1
обвинители или граждански ищци“. Така аргументирано, искането на прокурора е за отмяна
на атакувания съдебен акт и даване на задължителни за съда указания да продължи
съдопроизводствените действия по разглеждането на делото в съдебно заседание.
Писмени възражения против протеста не са постъпили.
Подсъдимият, неговият защитник, призованият по делото пострадал и
упълномощеният му повереник не вземат становище по протеста.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
изложените в протеста доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 268/2021 година по описа на Районен
съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Хасково, ТО-
Харманли, с който против подсъдимия Ж. З. М. от с.Д., Община С. е повдигнато обвинение
за престъпление по чл.331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, а именно за това, че 03.08.2020 г. в
землището на с.Д., в местността „Г.“, навлизайки с личния си лек автомобил марка „Опел“ с
рег.№ ******* в ожъната нива, по непредпазливост запалил чужд имот, а именно:
земеделска земя, стопанисвана от ППЗК „Ж. к.“, с.Д., ведно с намиращата се в нея
селскостопанска продукция – 450 бр. рулонни (кръгли) бали от слама с тегло от 250 кг,
собственост на ЗП „А. В.“, от което последвали вреди за запалената селскостопанска
продукция в размер на 13 500 лева . В проведеното на 30.08.2021 г. разпоредително
заседание, за което са били призовани всички лица, посочени в разпоредбата на чл.247б ал.2
от НПК, в това число визираният според обстоятелствената част на обвинителния акт
пострадал – ЗП „А. В.“, възражения за допуснати в хода на досъдебното производство
нарушения на процесуалните правила са били поддържани единствено от защитника на
подсъдимия и те са се изразили в следното: Не било установено по делото кое е всъщност
пострадалото юридическо лице, тъй като според обвинението опожарената нива била
стопанисвана от ППЗК „Ж. к.“, чийто представител не поддържал претенция за вреди, а по
отношение на ЗП„А. В.“, третиран като лице, претърпяло имуществена увреда, не били
събрани безспорни установяващи действително претърпените вреди доказателства,
доколкото правото му на собственост върху опожарените бали от слама се подкрепяло
единствено от неговите твърдения, според които собствеността върху тези вещи била
придобита след устна договорка с неразпитания по делото вече бивш председател на
кооперацията. Със същите аргументи защитникът се е противопоставил на молбата на ЗП
„А. В.“, отправена чрез упълномощения повереник, да се приеме за разглеждане
формулираният в писмена вид граждански иск. Съдът е намерил, че искането за
прекратяване на съдебното производство е основателно, но по съображения, различни от
тези, които е предложила защитата. Така в атакуваното от прокурора определение е
посочено, че по делото липсват доказателства за собствеността върху опожарената
земеделска земя, а наличието им било съществено, тъй като не само ползвателят на земята,
но и собственикът й /който не бил установен/ се явявал пострадал от престъпната дейност.
Затова неустановяването на лицето, притежател на собственическите права, накърнявало
2
възможността му да вземе участие в наказателното производство – нарушение, което било
съществено и неотстранимо в съдебната фаза на процеса, и в този смисъл налагащо
връщането на делото на прокурора.
Въззивният съд не може да се съгласи изцяло нито с направените от
защитника възражения против редовността на обвинителния акт, нито с изложените от съда
съображения, които макар и частично верни, не кореспондират с действителната
проблематика в депозирания от прокурора обвинителен акт. Принципно вярно е
становището на защитата, според което в хода на досъдебното производство не са били
положени необходимите усилия за установяване на собственика на имуществото
/въпросните бали от слама/, което според обстоятелствата в обвинителния акт е погинало в
резултат на палежа. В тази насока действително процесуалната дейност в хода на
разследването не е установила по категоричен начин какво е било съдържанието на
постигнатата между земеделския производител А. В. устна договорка за прехвърляне на
собствеността върху балите от кооперацията /техен собственик на оригинерно основание/
върху стопанина, поел задължението за балиране на останалия след жътвата продукт, т.е.
сключен е бил договор за продажба, такъв за изработка, за дарение или замяна или пък е
била постигната друг род договореност. Няма спор в правната теория, че придобивните
способи са изрично изброени в закона, както и че те са оригинерни или деривативни, а
вторите, основаващи се на договор или едностранна сделка, пораждат вещно-
прехвърлителен ефект при проявление на предвидените законови или уговорени от страните
основания. В този смисъл прокурорското заключение относно притежанието на определени
вещи, чието погиване е предизвикало вреди за даден субект, следва да се основава на ясно
установени по делото факти, а не на предположения, затрудняващи не само правото на
защита на обвинения, но и правата на действително увредения чрез поставянето му в
положение едва в съдебния стадий на процеса да доказва материално-правните
предпоставки за участието си като страна в процеса. Всъщност какъв е гражданският статут
на лицето, което прокурорът е приел за пострадало от престъпната дейност, е също въпрос,
на който обвинителният акт не дава отговор. От материалите, съдържащи се в досъдебното
досие и фактите в обвинителното изложение може да се заключи, че абривиатурата ЗП „А.
В.“ има предвид лице, регистрирано като земеделски производител по реда и при условията
на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за поддържане на регистър на земеделските стопани.
Съгласно тази наредба на регистрация като земеделски стопани подлежат юридически лица,
еднолични търговци и физически лица, навършили 18-годишна възраст. Прочитът на
нормативния акт, както и на Закона за подпомагане на земеделските производители, на
чието основание той е издаден, налага извода, че регистрацията на земеделските стопани не
създава нова правосубектност на вписаното в нарочния регистър лице, т.е. не променя
качеството му на юридическо или физическо такова. В случая дали земеделският
производител е вписан като физическо лице или юридически субект не е изяснено по
делото, а защо ЗП „A. В.“ е третиран по делото като „ощетено юридическо лице“ е въпрос,
който нито прокурорът, нито съдът е поставил, очевидно пренебрегвайки и единственото
3
даващо някаква яснота в това отношение писмено доказателство – намиращото се на л.26 от
ДП писмено пълномощно, издадено от гражданина на ФР Г. А. В., очевидно в качеството му
на регистрирано като земеделски производител физическо лице, а не като представител на
търговец /т.е. търговско дружество, кооперация/ или друг род юридическа личност. А
фактът, че и самият повереник е представлявал своя доверител като „ощетено от
престъплението юридическо лице“ и то без да подкрепи с доказателства подобна
правосубектност, не е бил повод съдът /а преди това и прокурорът/ да приеме без резерви
този вид гражданско-правен статут на пострадалия в процеса.
Що касае правото на собственост върху запаленото имущество, т.е.
неизясненото и некоментирано от обвинението обстоятелство, липсата на което в
описателния обем съдът е намерил за съществено нарушаващо правото на защита, то следва
да се има предвид следното: Както вече се посочи, собствеността върху имота, предмет на
палежа, е релевантен за предмета на делото факт, но не в коментираната от съда насока. Той
е относим не толкова към кръга на пострадалите от престъплението лица /макар принципно
да е свързан и с този процесуален момент/, колкото към важен за съставомерността на
деянието елемент. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.331 ал.1 от НК
запаленият имот следва да бъде чужд за извършителя. В този смисъл чие притежание са
собственическите права върху предмета на посегателство, т.е. те принадлежат ли или не на
обвиняемия, е обстоятелство особено съществено за предмета на делото, а следователно и за
обстоятелствената част на обвинителния акт. Щом прокурорът твърди, че предметното на
посегателството имущество е било чуждо за дееца, то той е длъжен да посочи кое лице е
носител на собственическите права, защото обосновката на съставомерния признак „чужд
имот“ във всички случаи налага идентифициране на собственика, а от тук и изключване на
дееца като притежател на такива права. Именно заради това, а не поради изложените от съда
съображения, установяването на собствеността на запаленото имущество и изложението на
факти за това в обвинителното изложение, е неизменно необходима част от прокурорския
акт, която в случая, както и правилно е прието, категорично отсъства.
Отсъства както в описателната, така и в заключителната /диспозитивна/
част на акта и друг съществен за престъпния състав по чл.331 вр. чл.330 от НК белег.
Според текста на чл.331 ал.1 от НК изпълнителната дейност на престъплението
„непредпазлив палеж“ се изразява в „запалване на чужд имот по предходния член“. Текстът,
към който нормата в чл.331 ал.1 от НК препраща е разпоредбата на чл.330 ал.1 от НК, в
която след примерното изброяване на движимите и недвижими вещи, обект на
посегателство е посочено, че „имуществото следва да бъде на значителна стойност“. Именно
към тази характеристика е и законовата препратка в нормата на чл.331 ал.1 от НК, т.е. както
при умишления, така и при непредпазливия палеж запаленото имущество следва да бъде на
значителна стойност. Съвсем отделен, а и изолиран от повдигнатото в случая обвинение, е
размерът на настъпилите от палежа вреди, т.е. дали те са значителни или не. За
съставомерността на деянието по основните престъпни състави от значение е стойността на
имуществото, което е било възпламенено /запалено/, като единствено посегателството върху
4
такова на „значително стойност“ характеризира деянието като престъпно съгласно
посочените по-горе наказателни норми. В разглеждания обвинителен акт именно този
елемент от обективната страна на деянието отсъства, т.е. прокурорът не е посочил нито
каква е стойността на запаления имот, нито се е ангажирал със становище дали тя изпълнява
законовия критерий за значителност. Както се посочи, този обективен белег на престъпното
поведение не е записан нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на
обвинението. А това несъмнено затруднява правото на защита, защото поставя подсъдимия
в ситуация, принуждаваща го да се защитава срещу непълно, а следователно и неясно от
материалноправна страна обвинение. Нарушението е съществено и в същото време
неотстранимо в съдебния етап на наказателното производство, т.е. налагащо делото да бъде
върнато на прокурора за ново разглеждане. Такива са и описаните по-горе нарушения, които
касаят статута, а следователно и правата на пострадалото от престъплението лице.
Изложеното води до извода, че прекратявайки съдебното производство,
съдът е процедирал законосъобразно, макар и ръководен от съображения, различни от тези,
приети в настоящото определение. Затова подаденият от прокурора протест се явява
неоснователен, а съдебния акт правилен. Последният следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.08.2021 г., постановено по НОХД №
268/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което съдът е прекратил съдебното
производство по делото и е върнал делото на прокурора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5