№ 119
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205988 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-007262/02.08.2021
год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“
Пловдив, с което на Д. Г. Т., с ЕГН ********** на основание чл.182, ал.1, т.6
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 950 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят в жалбата си прави искане за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно, постановено при съществено процесуално
нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител адв.В.В., който в депозирана до съда молба-
становище поддържа жалбата, като излага съображения за нейното уважаване
и моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане за
потвърждаване на НП и оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение бланков № 012183 от
06.07.2021 год. било установено, че на 09.10.2020 в 13:39 часа в гр.Пловдив
на бул.“Цариградско шосе“ № 51А, посока изток, било заснето извършено
нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег.№
******** с измерена скорост на движение от 129 км/ч при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с АТСС TFR1-M с № 546 в клип № 21724. Контролният
орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото
средство, като установената скорост намалил с 3 % и приел за наказуема
скоростта не 129 км/ч., а 125 км/ч в полза на нарушителя, което
представлявало превишаване на разрешената скорост с 75 км/ч.
Установеното било квалифицирано от актосъставителя като
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено от
собственика на МПС – жалбоподателя Д. Г. Т., който в попълнена от него
декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че на процесната дата и място именно
той е управлявал лекия автомобил.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, в което
наказващият орган приел описаната в акта фактическа обстановка и наложил
на Т. административни наказания глоба в размер на 950 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
точки.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните писмени доказателства, включително и от
съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на настоящото беше
разпитан в качеството му на свидетел Ат. Г. Пр. /актосъставител/, чийто
показания съдът кредитира като обективни и съответни на писмените
доказателства по делото.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От събрания доказателствен материал, действително се установява
превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за скорост в
населеното място, извършено от жалбоподателя Т. с посоченото в НП
моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на
горепосочената норма от ЗДвП. Доказателство за това е и приложеният в
административната преписка клип № 21724, в който е отразена измерена
скорост от 129 км/ч. От тази стойност съгласно приложения по делото
протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС е отчетена
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. и е приета за наказуема скоростта от 125 км/ч с
отчетен толеранс от 3% в полза на водача.
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на собственика на МПС – жалбоподателя Д. Г. Т., с
което е извършено заснетото нарушение. Относно собствеността на
процесното МПС в административната преписка е приложена справка за
промяна на регистрация и собственици на превозното средство, видно от
която собственик е именно жалбоподателя, който е упражнил правото си по
чл.188, ал.2 от ЗДвП и в саморъчно попълнена от него декларация е посочил,
че той е управлявал лекия автомобил на процесната дата, час и място. В
случая се установява, че нарушението е било извършено на 09.10.2020 г.
АУАН е бил съставен на 06.07.2021 г. Видно е също така, че Декларацията по
чл. 188 от ЗДвП е подадена от жалбоподателя на 30.04.2021г. При това
положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на
нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя. Въпросът за откриване на нарушителя е
чисто фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой
момент контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това е
датата 30.04.2021 г., на която дата наказаното лице е предоставило
3
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Действително от една по-ранна дата,
контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение, но
тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да
извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване
на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай
контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за
неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларация.
Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип TFR1-M с №
546, като доколкото се касае за превишение над 50 км. /ч., което предполага
лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне
на АУАН и НП, вместо към издаване на електронен фиш, доколкото с
последния не може да се налага кумулативно предвиденото наказание за този
вид нарушение - лишаване от правоуправление.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR-1M №546, което съгласно заключението на
приобщения по делото като писмено доказателство Протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 13.03.2020 г., процесното АТСС
съответства на одобрения тип. Действително приложеното в
административната преписка Удостоверение за одобрен тип на средството за
измерване скоростта на движение е с изтекъл срок на валидност към датата на
нарушението. Въпреки това, съдът приема, че използваното към момента на
нарушението АТСС съответства на одобрения тип предвид разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Спазени са и изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за
попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при всяко
използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното
техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на
разположението на уреда. Що се отнася до възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради
непопълнени графи на Протокола за използване на АТСС /“Наличие за пътен
знак за ограничение“ и „Общо ограничение на скоростта“/, съдът намира
4
същото за неоснователно. Действително в протокола не е попълнена графа
„Общо ограничение на скоростта“ , но доколкото се касае за ограничение на
скоростта в населено място, което е общоизвестно и видно от
обстоятелствената част на НП липсва посочено, че ограничението е въведено
с пътен знак, а протокола в графа „Наличие на пътен знак“ е подчертано „Не“,
то съдът счита, че това по никакъв начин не е ограничило правото на защита
на наказаното лице.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач, който
превиши над 50 km/h разрешената максимална скорост в населено място да
му бъде наложено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 950 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, които са съобразени с
предвиденото в наложената санкционна норма.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение.
Съдебният състав приема, че в хода на административното производство,
както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, не са
допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на
съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 12 точки на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да
посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след
влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни
точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си
част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
5
Настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
007262/02.08.2021 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР
гр.Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, с което на Д. Г. Т., с ЕГН ********** на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 950 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6