Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе, 06.12.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
наказателна колегия, в публичното заседание на шести декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:1.РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
2. РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и
в присъствието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия Радославова ВАНД №696/2018г. по описа на РОС
Р Е Ш И
:
На основание чл.378, ал.5, вр.чл.336, ал.1, тр2, вр.чл.334, тр2 от НПК:
ОТМЕНЯ
решение №552/21.09.2018год. постановена по АНД № 1149/2018 г. по описа на РРС,
десети наказателен състав, с което подсъдимият Ц.Г.С. е бил признат за НЕВИНЕН по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, тр12, вр.чл.130, ал.2 от НК и оправдан по него на основание
чл.378, ал.4, тр2 от НПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Ц.Г.С., роден на ***г***, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН – ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2017г. в гр.Русе, по хулигански подбуди причинил лека
телесна повреда на Н.И.К.от гр.Русе, изразяваща се в болка и страдание, поради
което и на основание чл.131, ал.1, тр12, вр.чл.130, ал.2 от НК и чл.78а от
НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000лв./ХИЛЯДА ЛЕВА/, която да заплати по сметка на
Републиканския бюджетр
ОСЪЖДА Ц.Г.С., със снета
по-горе самоличност да заплати направените по делото разноски на досъдебното
производство в размер на 167,92лв. по сметка на ОД МВР - Русе
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:1.
2.
М О Т И В И
към
Решение №161/06.12.2018г.по ВАНД №696/2018г. по описа на
Окръжен съд - Русе
Производството е
въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Образувано по протест на Радослав Батанов
–прокурор при РП - Русе против решение №552/21.09.2018г.,
постановено по АНД №1149/18г.
по описа на РРС, десети н.с.-в, с което подс. Ц.Г.С. *** е признат за невинен в това, че на 21.05.2017г.
в гр.Русе, по
хулигански подбуди причинил на Н.И.К.лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание, поради което и на основание по чл.378, ал.4, тр2 НПК е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, тр12, вр.чл.130, ал.2 НК. Релевират се доводи за неправилност, дължаща се на
необоснованост, а оттам и за цялостна незаконосъобразност на решението, поради
нарушение на материалния закон.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Русе поддържа изцяло
протеста и моли да бъде уважен по изложените в него подробни съображения, като
с ново решение иска въззивната инстанция да ревизира атакуваното решение, като
признае подсъдимия за виновен по въведеното му от прокуратурата обвинение и на
основание чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба в минимално
предвидения размер, за каквото е пледирал по същество и прокурорът пред първата
инстанция.
Подсъдимият не се явява, редовно призован. Назначеният му
служебен защитник пред първата инстанция – адв.И.М.
се явява лично и взема становище за неоснователност на протеста, като формулира
искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт на районния съд, като
правилен и законосъобразен, диаметрално противоположно по насоченост на взетото
от същата становище в хода на съдебното производство пред първата инстанция.
Като прецени и обсъди доказателствата по делото, доводите
на страните и след извършена служебна проверка, досежно правилността на
съдебния акт, Окръжният съд установи следното:
Протестът е основателен.
Според наличните по делото доказателства, от фактическа страна
е безспорно установено, че на 21.05.2017г. обв.Ц..С., симпатизант на ПФК“Левски“
– София, пристигнал в гр.Русе за да присъства на футболна среща между този
отбор и ФК“Дунав“ – Русе. В очакване на мероприятието, той и негов приятел употребявали
алкохол в кафе – аперитив „Голд“ на
пл.“Възрожденски“. Около 17,00ч. обв.С.
забелязъл св.Н.К., който също отивал
на футболната среща, заедно със съпругата си – св.Д.К.и негов приятел – св.Й.И.,
движейки се по бул.“Цар Освободител“ в посока Градския стадион. Явно подразнени
от факта, че св.К.бил облечен с червен спортен екип, на който била поставена
емблемата на ПФК“ЦСКА“, обв.С.
и приятелят му пресрещнали групата на св.К., които пресичали пешеходната пътека
на кръстовището с бул.“Съединение“. Обв.С. без да е
предизвикан нанесъл внезапно удар с юмрук по лицето на св.К., попаднал в
дясната му скула, от който диоптричните очила на последния паднали на земята и
се счупили, след което побягнал в посока паметника „Альоша“. Неговият приятел
също се опитал да удари пострадалия, но не успял, защото св.К.се навел и
избегнал удара. Действията на двамата били наблюдавани от полицейски патрул,
съставен от св.К.З.и св.Д.Н.– служители на Първо РУ при ОДМВР
– Русе, които своевременно последвали обв.С.,
задържали го, защото бил агресивен и го отвели в полицейското управление. След
приключване на футболната среща пострадалия подал жалба в полицията, а няколко
дни след това скулата му се подула и изпитвал болки в долната челюстр Поради служебни ангажименти не успял да се прегледа
своевременно при съдебен медик, който да удостовери увреждането. В хода на
образуваното досъдебно производство била назначена СМЕ по писмени данни, която
установила по свидетелски показания, че причинената травма от удара, нанесен от
подсъдимия по лицето на св.К., следва да се характеризира по медико -
биологични признаци като лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.2 НК, тъй
като е причинила на пострадалия болка и
страдание.
Изложената
по-горе фактическа обстановка налага извода, че с
действията си обв.Ц..С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, тр12, вр.чл.130, ал.2 НК, за
което му е било повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата с
действията си по непровокирано от жертвата насилие - нанасяне на удар в лицето
на св.К., вследствие на което същият е изпитал болка и страдание, обв.С. му е нанесъл лека телесна повреда по см. на чл130, ал.2 НК. Последният е сторил това умишлено и по
хулигански подбуди, доколкото видно от неговите действия, същият добре е
съзнавал противоправния им характер и е целял настъпване на общоопасните
последици от тях – накърняване телесния интегритет на пострадалия и това е обективирано
не само от непровокираното нападение над случаен минувач, непознат за
нападателя, но и от последващото бягство от
местопрестъплението и опитите да осуети задържане от страна на полицейските
служители, наложило употребата на сила от тяхна страна. Безспорно с поведението
си обв.С. е демонстрирал своето явно неуважение към
създадените обществени порядки за поведение на публично място, с което
арогантно е накърнил личните права на пострадалия в присъствието на множество
лица и това прави деянието му осъществено по хулигански подбуди.
До противоположни изводи е достигнал в решението си
районния съд, което се дължи единствено на превратното му и едностранчиво
тълкуване на наличната доказателствена съвкупностр
Приемайки декларативно, че същата е непротиворечива по същността си, районният
съд на практика е възприел изцяло тезата на обв.С.,
която обаче не намира опора в останалия доказателствен материал и като
изолирана от него, поради противоречие с показанията на останалите свидетели –
очевидци /Й.И., Д.К.а, Н.К./ и с оглед процесуалното качество на лицето в
процеса, съдът неправилно ги е кредитирал с доверието си. Показанията на
посочената група свидетели се отличават с последователност, непротиворечивост и
обективност, доколкото съответстват напълно на показанията на полицейските
служители, разпитани по делото, двама от които /К.З.и Д.К./ са преки и
независими, безпристрастни свидетели на случилото се. Съдът е пропуснал да
анализира детайлно техните показания, които напълно съвпадат със заявеното от
техни колеги – тр.М.и П.В., особено що се отнася до
факта, че всички те утвърждават еднозначно и по несъмнен начин, че задържаното
лице, минути след инцидента, което е отведено в полицеското
управление е именно това, което е нападнало на пешеходната пътека и безпричинно
е нанесло удар в лицето на пострадалия. Следователно, липсва правно значимо
основание за дерогиране на тези показания, без да се
изпадне в недопустимо предположение за
престъпление против правосъдието или нарушаване на служебни задължения от страна
на лица, натоварени по силата на служебното си положение с опазване на правовия
ред и законностр Позоваването на обяснения,
депозирани в хода на полицейската проверка, извън рамките на досъдебното
производство, интерпретирани дословно в показанията на св.А.М., който я е
осъществил, прави същите производни, а не оригинерни
доказателствени източници, поради което не би следвало да се натоварват с
доказателствена тежест по-голяма от тези на годните първични доказателства,
събрани по предвидения в НПК процесуален ред и начин, каквито се явяват
показанията на разпитаните по делото свидетели, предупредени за наказателната
отговорност, която носят в случай на лъжесвидетелстване, посочени по-горе.
Версията, изложена от подсъдимия и обективирана в
неговите обяснения противоречи именно на свидетелските показания, на които се
основава обвинението и изготвената СМЕ по писмени данни. Впрочем, липсата на медицински
документи по делото не води до извод за недоказаност на увреждането,
квалифицирано като телесна повреда, както неправилно е заключил в решението си
районния съд, доколкото същото е депозирано от вещо лице – експерт в дадената
област по реда и начина, предвиден в процесуалния закон и това му придава
необходимата доказателствена сила на доказателствено средство, което прави
изводите на районния съд за липса на категорични доказателства за вида и
характера на причиненото увреждане, както и за авторството на деянието, напълно
необосновани, а това автоматично води до незаконосъобразност на взетото от
първата инстанция решение. Без коментар
следва да се остави и противоречивото, поради което и неясно, лишено от правна
логика становище, изразено в решението на съда, че в случая липсват хулигански
мотиви, но е налице трнар.футболно хулиганство по
см.на чл.21 ЗООРПСМ, още повече, че настоящия казус
въобще не попада в пределите, очертани от посочената норма на специалния закон,
поради което настоящата инстанция не счита за нужно да излага правни доводи в
тази насока, след като по – горе е приела, че е налице осъществен от
обвиняемото лице престъпен състав, което априори
изключва приложното поле на посочения административен актр
С оглед изложеното и доколкото са налице всички изискуеми
материалноправни предпоставки за приложение на
института, въведен с чл.78а НК, настоящия състав на
въззивния съд, воден от разбирането за законова обоснованост при определяне на
наказанието и в изпълнение на важната контролна функция, относно правилното
провеждане на съдебната наказателна политика, намира, че като незаконосъобразно
оправдателното решение на районния съд, с което е оправдан обвиняемия следва да
се отмени и да се постанови ново, с
което по същество да се признае за виновно и да се освободи от наказателна
отговорност обвиняемото лице за престъплението, в извършване на което е било
обвинено от прокуратурата. При определяне на административното наказание, което
следва да се наложи по реда н ачл.78а
НК, въззивният съд взе предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
– липса на предходни осъждания, ниската степен на интензитет на нанесеното
увреждане, в сравнение с други случаи от този вид, при което и с оглед липсата
на отгечаващи отговорността обстотятелства
и съобразно имотното състояние, декларирано от обвиняемото лице, е определил
административната санкция, която следва да се наложи в нейния минимален размер,
а именно – 1 000лв./хиляда лева/, които да се
заплатят в полза на Републиканския бюджетр Съобразно
изхода на делото, направените деловодни разноски се възлагат в тежест на обв.С..
Мотивиран така и на основание чл.378, ал.5, вр.чл.336,
ал.1, тр2 от НПК съдът постанови своето решение.
Председател:
Членове: 1.
2.