Решение по дело №1464/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. от с. Лозен срещу решение № 46 от 06.06.2024 г., постановено по АНД № 143 по описа на Районен съд Асеновград за 2024 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 8203827 на ОДМВР Пловдив, с който на Л. И. К., [ЕГН], от с. Лозен, община Септември, област Пазарджик, ул.“13-та“ № 5, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона, липса на доказателства за повторност на нарушението, липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизирано техническо средство, поради което моли да се отменят обжалваното съдебно решение и електронният фиш или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено, че на 29.09.2023 г. в 10,37 часа на път ІІ-86 в зоната на км 22+300, в посока на движение на контролираните МПС от север към юг, при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26, и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, Л. К. е превишил разрешената скорост с 21 км/ч, квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 ЗДвП, както и че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5916085, поради което на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева при условията на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 ЗДвП. Прието е, че изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Според районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, който притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Районният съд е приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно К. в качеството му собственик на автомобила е санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП друго лице, което да е управлявало автомобила на процесната дата. Първоинстанционният съд е изложил в достатъчна степен обосновани аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, обосновал е правилността на дадената правна квалификация на нарушението и липсата на нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства за повторност на нарушението. Представената справка за водач установява, че електронен фиш серия К № 5916085 е издаден на 22.05.2022 г. за същото по вид нарушение като процесното, връчен е на 18.10.2022 г. и е влязъл в сила на 02.11.2022 г., а глобата е платена от К. на 06.04.2023 г. Нарушението – предмет на настоящето производство е било извършено на 29.09.2023 г., в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5916085. Знанието на жалбоподателя за наличието на електронния фиш от 2022 г. се доказва и от факта на извършеното доброволно плащане, също удостоверено в справката за нарушител-водач. В този смисъл изводите на районния съд за повторност на нарушението са правилни и обосновани, още повече, че касаторът не е ангажирал никакви доказателства, които да оборват констатациите на наказващия орган, и в този смисъл настоящият състав изцяло споделя изложените в обжалваното решение мотиви.

Неоснователно е възражението на касатора, че установената превишена скорост е на друг автомобил. Скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан е снимков материал, който е приложен по делото, представени са доказателства за годността на техническото средство към датата на установяване на нарушението, включително и че то е от одобрен тип, минало е последваща техническа проверка, по безспорен начин е индивидуализиран лекият автомобил на жалбоподателя, като снимка № 0032544 съдържа изображение на лек автомобил БМВ с рег.№ [рег. номер]. В този смисъл касационната инстанция изцяло препраща към мотивите на районния съд за неоснователността на възражението на жалбоподателя, че снимковият материал внася съмнение относно превишаването на скоростта, мястото на извършване на нарушението и авторството на нарушителя.

Районният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, осигурил е обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, а в обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а установената фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 06.06.2024 г., постановено по АНД № 143 по описа на Районен съд Асеновград за 2024 година.

ОСЪЖДА Л. И. К., [ЕГН], от с. Лозен, община Септември, област Пазарджик, ул.“13-та“ № 5, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.