МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 253
по описа на РС - Провадия, I-ви състав за 2019 г.
Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - Провадия срещу В.Б.М.,
с егн: ********** роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
турчин, български гражданин, няма образование, неженен, неосъждан, безработен
затова, че за периода от 01.07.2016 г. до 26.06.2019 г. в с. к., община
Провадия, област Варна, след като с решение № 114/14.06.2016 г. по гр. д. №
209/2016 г. по описа на РС-Провадия, влязло в законна сила на 01.07.2016 г. е
бил осъден да издържа свои низходящи - децата М.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.М.,
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.Г.Ш., да заплаща за
всяко дете месечна издръжка в размер на по 120.00 лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две и повече месечни вноски, общо 34
месечни вноски, на обща стойност 8108.00 лева (осем хиляди сто и осем лева)-
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В съдебно заседание, представителят на РП – Варна, ТО-Провадия поддържа
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и пледира за налагане на минимално
наказание, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и
същото на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с минимален изпитателен
срок.
Защитникът на подсъдимия М. е съгласен със становището на прокуратурата и
пледира за определяне на минимално наказание.
В последната си дума подсъдимия М. иска от съда да и наложи минимална
присъда, като изтъква, че щом започне работа, ще изпълни задължението си да
заплаща издръжка за двете си деца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено
следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 2008г. св. Ш.
заживяла на семейни начала с
подс. М..
На 06.04.2009г. се
родил синът им М.В.Б., ЕГН: **********.,
а на 06.10.2010г. се родила
дъщеря км Р.В.М., ЕГН: **********.
В един момент
отношенията между подс.М. и св.Ш. се влошили. Те често влизали в конфликти
помежду си. Свидетелката Ш. твърди, че подс. М. даже я биел. Когато през 2013г.
положението станало нетърпимо, св.Ш.
и подс.М. се разделили,
като децата останали да живеят
заедно с майка си.
През 2016г., св. Ш.
подала в PC- гр. Провадия
искова молба за определяне на издръжка за децата.
С решение №114/ 14.06.2016г.
по гр.дело № 209/2016г. по описа на PC Провадия, влязло в законна сила на 01.07.2016г.
подс. М.
бил осъден да заплаща на всяко от децата сумата от по 120лева на месец, с падеж всяко
първо число на съответния месец.
Също така бил осъден да заплати сумата от 1260 лева за издръжка за минал период за периода
от 01.03.2015г. до 29.02.2016 година.
Тъй, като нямало
работа подс.М. отишъл да работи в чужбина. През
инкриминирания период той заживял
на съпружески начала с друга
жена, но не изпълнявал задълженията си да плаша дължимата
издръжка на децата си М.В.Б. и Р.В.М..
Така подс.М. не заплатил
дължимата издръжка в периода от
01.07.2016г. до 26.06.2019 година, която възлиза на повече
от две месечни вноски- общо 34 месечни вноски на обща стойност
8 108,00 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на следните писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени
средства: обяснения на подсъдимия М., дадени в съдебно заседание на 21.01.2020
г., писмените доказателства, както и справката за съдимост на лицето.
За обосноваване изводите си относно съставомерните
признаци на деянието на подсъдимия, съдът кредитира неговите обяснения в частта
относно неплащането на издръжката, както и причините поради което същият не е
изпълнил задължението си.
От правна страна:
Така установената фактическа
обстановка налага извода, че подсъдимия В.Б.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От
обективна страна се доказа, че на 01.07.2016 г. е влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 114 между страните по гражданско дело № 209/2016 г. по описа на РС -
Провадия, по силата на което подсъдимият В.Б.М. е бил осъдена да плаща на своите низходящи - децата М.В.Б.,
ЕГН ********** и Р.В.М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител В.Г.Ш. месечна издръжка на основание чл. 143, ал. 2 СК в
размер на по 120 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката.
Считано от датата на влизане в сила на това решение подсъдимият има качеството на осъден да плаща
издръжка. От тази дата и до 21.01.2020 г. ( датата на постановяване на
присъдата) подсъдимият М. не е изпълнил нито едно от периодичните си задължения
за общо 34 вноски, възлизащи на сумата от 8 108,00 лева. Като не е плащала
издръжка за малолетните си деца в посочения период, без да са били налице
основания за прекратяването й, подсъдимият В.Б.М. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От
субективна страна деянието, изразяващо се в бездействие е осъществено от
подсъдимия В.Б.М. при
форма на вината пряк умисъл. След влизане в сила на съдебния акт по гр. дело №
209/2016 г. по описа на РС - Провадия е знаел, че е осъден по надлежния ред да
плаща на малолетните си деца чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на по
120 лева. Като не е платил на свидетеля В.Г.Ш. за времето от 01.03.2015 г. до
29.02.2016 г. нито една от дължимите суми, той е съзнавал че не изпълнява това
свое задължение за период от тридесет и четири месеца и по този начин накърнява
възможността на малолетните си деца да посрещат необходимите за живота си
разходи.
Не
може да се приеме, че прекият умисъл за престъплението е изключен заради
невъзможността на подсъдимия да си намери постоянна работа. Той е млад мъж в
напълно работоспособна възраст и е очевидно, че единствено нежеланието му е
било пречка за него в такъв дълъг период от близо три години да започне работа,
която да му носи такива доходи, които да му позволяват да плаща ежемесечно
ниската сума от по 120 лева за децата си.
Тези
обстоятелства налагат извода, че с поведението си по неплащане на издръжка М.
пряко е целял да не изпълнява задължението за наличието на което знае, и
неговият син да не получава от подсъдимия парични средства.
По
изложените по - горе съображения съдът намери, че В.Б.М. е
извършил престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 01.07.2016 г. до
26.06.2019 г., възлизащо на 34 месечни вноски за издръжка на децата М.В.Б., ЕГН ********** и Р.В.М.,
ЕГН ********** на обща стойност от 8 108,00 лева.
По наказанието:
За
престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал.1 НК е
предвидено налагането на наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация.
В
конкретния случай съдът прецени, че подходящото за М. по вид наказание е
„Лишаване от свобода“ в минимален размер от шест месеца, което с оглед на
производството по реда на глава ХХVІІ от НПК бе намалено с 1/3, а именно четири
месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК бе отложено
с изпитателен срок от три години. Това е така, тъй като с това наказание ще му
бъде предоставена възможност да работи и да осигурява средства за издръжката на
детето си.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита поведението на подсъдимия, който
след като е бил осъден да издържа свои низходящи не е платил нито една вноска
за издръжка на децата си.
Като смекчаващи обстоятелства съдът намира
изразеното съжаление за стореното, както и изтъкнатите обективни причини поради
които същият не е изпълнил задължението си. Тези обстоятелства обаче съдът не
намира нито за многобройни, нито за изключителни. Затова съдът счете, че следва
да наложи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като
определи това да бъде наказание четири месеца „Лишаване от свобода“, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще дисциплинира подсъдимия, като ще го
подпомогне във въздържането от закононарушения за в бъдеще и освен това ще му
даде възможност да придобие, изгради и развие трудови навици и впоследствие да
си намери постоянна работа, която да му позволява освен своите, да посреща и
нуждите на детето си.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: