Решение по дело №1181/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - ВАРНА в главна дирекция „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ при Ц. Н. Н. против Решение № 412/26.03.2024 г. по АНД №4820/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено НП № 711862-[рег. номер]/10.07.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „*** ОЙЛ“ ООД, ЕИК ***, представлявано от В. Е. С. за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ вр.чр.118, ал.10 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Жалбоподателят посочва, че данните за документална доставка на гориво „LPG", по УКН 0000000007559289, по АДД № **********/24.02.2023 г., са подадени успешно към НАП на 10.04.2023 г, а не при постъпване на горивото в обекта на 24.02.2023 г., поради което е налице нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Подаване на данни в НАП за получени доставки на горива от нивомерната система на ЕСФП в обекта /нивомерна доставка/ не е достатъчно, за да се проследи движението на горивото. На основание чл. 59а, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ следва да се предостави на НАП и данни, съдържащи се в документа за доставката – УКН на доставката, което на практика се извършва от оператор, чрез въвеждане на баркод четец на ЕСФП и то към датата на получаване на горивото – 24.02.2024 г. Наказаното лице не е изпълнило в пълнота задълженията си, като извърши проверка на полученото в сървъра на НАП съобщение. Допуснатото непълно изпълнение е установено на 10.04.2023 г., когато от сервизната организация, която обслужва ЕСФП е извършена доработка на фискалния принтер на ЕСФП е и констатирано, че са налице незапасни документални доставки от 24.02.2023 г. и същите са изпратени повторно от служител на сервизната организация на 10.04.2023 г. В писмено становище от 19.06.2024 г. жалбата се поддържа, отправено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответник – „***ОЙЛ“ ООД, чрез адв. Е. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Изложение са подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на оспореното решение и претендира за присъждане на възнаграждение за адвокат съобразно списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отмяна на оспореното решение, тъй като са налице фактите за вмененото нарушение, поради това, че подадената информация към НАП не е била в необходимия обем.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 30.04.2023 г. служители на НАП, извършили проверка в търговски обект – бензино-газостанция "***", находяща се в гр. Варна, стопанисван от "*** ОЙЛ" ООД, за което е съставен ПИП № 0065485/30.04.2023 г. На 04.05.2023 г. е извършена документална проверка на представени от дружеството сервизен протокол и документи за доставка и направена справка в електронна база данни на НАП, документирана с ПИП сер.АА №0065486/04.05.2023 г., при които е установено, че „*** ОЙЛ" ООД не е подало в законоустановения срок данни в НАП за получена на 24.02.2023 г. доставка на гориво „LPG", документирана с АДД № **********/24.02.2023 г., с УКН 0000000007559289, издаден от „Топливо" АД с ЕИК ***. Задълженото лице използва в търговския обект електронна система с фискална памет /ЕСФП/, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП, тип 31, модел „ОЙЛ СиС 2.0-Д-КL с ЦРУ „РС" и ФПр. DATECS FP-800 с peг. № 4422360 от 23.06.2020 г., ИН на ФУ: [рег. номер], ИН на ФП: 58010112. За получената доставка на гориво, нивомерната система на ЕСФП в обекта е изпратила на 24.02.2023 г. съобщение до НАП - "Нивомерна доставка", за постъпило гориво „LPG" в резервоар №4 с количество 6016,13 л. при 15 градуса С, обективирано в служебен бон №0569616/24.02.2023 г. (10:45:34 часа) със статус: 0 и съобщение: ОК. При проверката е установен генериран и отпечатан от ЕСФП служебен бон 0569808/24.02.2023 г. „Документална доставка" на гориво "LPG" с маса 3240 кг. с плътност 0,540 кг/л по УКН 000000000007559289, статус: -1, съобщение: ОК (17:18:56 часа). Данните за посочената доставка на гориво по документ с въвеждане на УКН за АДД №**********/24.02.2023 г., извършено чрез баркод четец на ЕСФП, са подадени успешно към НАП едва на 10.04.2023 г., с въведени УКН 000000000007559289 и количество 3240 кг., а не при постъпване на горивото в обекта на 24.02.2023 г. При тези факти било прието от АНО, че дружество не е подало в законоустановения срок данни за получена на 24.02.2023 г. доставка на гориво „LPG" с маса 3240 кг. с плътност 0,540 кг./л. по УКН 000000000007559289 и е извършило нарушение на чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган в предвидените срокове. Съдът е приел за безспорно, че на 24.02.2023 г. дружеството-жалбоподател е получило доставка на гориво „LPG", документирана с АДД № **********/24.02.2023 г., с УКН 0000000007559289, издаден от „Топливо" АД с ЕИК ***. Бил е генериран и отпечатан от ЕСФП служебен бон №0569808/24.02.2023 г. „Документална доставка" на гориво "LPG" с маса 3240 кг с плътност 0,540 кг/л по УКН 000000000007559289, статус: -1, съобщение: ОК (17:18:56 часа), поради което е извел, че дружеството е изпълнило задълженията си като е подало своевременно нужните данни за процесната доставка по установената дистанционна връзка на данни /нивомерна измервателна система/, който е със статус на съобщение "ОК" за успешно подадена доставка към НАП. Задължението на данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на лицето, то посоченото задължение следва да се счита изпълнено, а редът за подаване на данните спазен. От показанията на св. Т. е установено, че на датата на проверката е била извадена разпечатка от устройството и е било установено, че информацията е подадена, но не била пристигнала в НАП, т.е. дружеството не е укрило информация за конкретната доставка от контролните органи. Прието е, че дори и да се възприема, че е налице нарушение, същото е маловажно, защото не е налице ощетяване на фиска. Данни за доставката са били предоставени, но поради технически проблеми информацията не е постъпила в НАП, нарушението е било отстранено към момента на проверката, поради което в случая нарушението разкрива признаците на такова с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Решението е правилно и законосъобразно.

Чл.118, ал.10 ЗДДС определя, че данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис; ал.11 въвежда изключение от това правило, като предвижда, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет /ЕСФП/.

Съгласно чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. С чл.59а, ал.3, т.1 от същата наредба е предвидено, че лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива: подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.

Според чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., за изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използват нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол.

Функционалните изисквания към ЕСФП са регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. В раздел IIIб, т. 1 от това приложение видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, които следва да се предават от ЕСФП по установената дистанционна връзка са: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

В НП е посочено, че „*** ОЙЛ“ ООД използва в търговския обект ЕСФП с изградена и работеща връзка с НАП, тип 31, модел „ОЙЛ СиС 2.0-Д-КL с ЦРУ „РС" и ФПр. DATECS FP-800 с peг. № 4422360 от 23.06.2020 г., ИН на ФУ: [рег. номер], ИН на ФП: 58010112. За получената доставка на гориво, нивомерната система на ЕСФП в обекта е изпратила на 24.02.2023 г. съобщение до НАП – „нивомерна доставка“ за полученото гориво „LPG“ в резервоар №4, обективирано в служебен бон № 0569808/24.02.2023 г. АНО посочва в НП, че „документална доставка“ за същото гориво е със статус: -1, съобщение: ОК на 24.02.2023 г., като „документална доставка“ за посоченото гориво, чрез баркод четец на ЕСФП са подадени успешно до НАП на 10.04.2023 г.

С оглед посочените факти, АНО безспорно е приел, че дружеството има въведена ЕСФП, както и нивомерна измервателна система /НИС/, за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, като данните от НИС са подадени в срок, т.е. ЕСФП функционира.

При установените факти, че полученото гориво е било отчетено чрез НИС /нивомерна доставка/ и данните са изпратени до НАП посредством изградената дистанционна връзка за горивото, доставено в обект, в който функционира ЕСФП, получателят на гориво не дължи подаване на ЕДП. Следователно процесната доставка е била отчетена по реда на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, поради което не е налице осъществено нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. По делото не са били ангажирани доказателства, че монтираната в обекта ЕСФП няма връзка с НАП, а дори напротив - в процесното НП е отразено наличието на монтирана и функционираща система, като представеният по делото служебен бон от 24.02.2023 г., макар и със статус „-1“ подаден в НАП относно документалната доставка е генериран именно от нея, видно от отразените в същия идентификационен номер и номер на фискална памет, поради което следва да бъде приложено изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС и чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Предвид изложеното и при безспорно наличие в търговския обект на въведена и използвана ЕСФП и работеща НИС, то дружеството не е било длъжно да подава данни до сървъра на НАП по чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. В този смисъл е съдебната практиката на ВАС: Решение № 3456/12.04.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 7222/2021 г., Решение № 8782/11.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 11925/2021 г., Решение № 10395/13.10.2021 г. на ВАС постановено по адм. дело № 4680/2021 г.; Решение № 4819/19.05.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 29/2022 г., Решение № 6178 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 736/2024 г. и др.

Съдът не споделя довода на ответника, че след като дружеството има въведен ЕСФП при никакви обстоятелства не може да носи отговорност по чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, защото както беше отбелязано при установяване, че ЕСФП не функционира изцяло, то тогава за получателя на гориво възниква задължението да подаде ЕДП.

Споделя се становището на ответника, че на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС един от съставомерните признаци за определяне размер на наказанието е нарушението да не води до неотразяване на приходи. В НП не се посочено този факт да е установен, но наказанието е определено в минималния размер по чл.185, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) ЗДДС, ето защо в случай, че беше установено нарушение, това не би следвало да се възприе като съществено нарушение на процесуалните правила.

Законосъобразно е прието от РС – Варна, че при наличие на нарушение е следвало да се преценят всички факти, включително, че от дружеството, информация от ЕСФП за документална доставка е подадена на 10.04.2023 г., преди да започне проверката и да бъде ангажирана отговорността.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК.

Ответникът е представил доказателства за договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева. Жалбоподателят е отправил искане да не присъжда възнаграждение за адвокат на ответната страна над предвидения минимум с Наредба №1/09.07.2004 г. С оглед материалния интерес по спора, минималното възнаграждение за адвокат на основание чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 400 лева и с оглед изявлението на жалбоподателя съдът не следва го намалява. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК следва на „*** ОЙЛ“ ООД да се присъди сумата в размер на 400 лева, която да се заплати от НАП.

Предвид горното и на основание чл.63в от ЗАНН вр. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 412/26.03.2024 г. по АНД №4820/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „*** ОЙЛ“ ООД, ЕИК *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.