РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Николай Ст. Метанов
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 900972/10.08.2021 г. по гр. дело № 133/2021 г. Софийски
окръжен съд, ГО, 10 състав е осъдил К. Б. М. да заплати на „Юробанк България“ АД, в
качеството му на кредитор, следните вземания, произтичащи от Договор за прехвърляне на
вземания от 20.05.2016 г., сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД като цедент и
„Юробанк България“ АД като цесионер и по силата на който в полза на Банката са
прехвърлени вземания по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
39455/05.08.2008 г.: 1./ сума в размер на 35 665.67 швейцарски франка, представляваща част
от усвоената и непогасена главница, падежирала в период след 10.08.2013 г. и претендирана
като вземане с исковата молба в общ размер от 61 876.77 швейцарски франка; 2./ сума в
размер на 163.26 швейцарски франка, представляващи такси за периода 10.08.2015 г. до
11.11.2016 г., от общ претендирай с исковата молба размер на такси по кредита от 942.48
швейцарски франка за периода от 10.06.2012 г. до 11.11.2016 г.; 3./ сума в размер на 34.45
швейцарски франка, представляващи застраховки за периода 08.08.2016 г. до 08.09.2017 г.,
от общ претендиран с исковата молба размер на застраховки от 214.02 швейцарски франка
за периода от 22.10.2012 г. до 08.09.2017 г.; 4./ сума в размер на 123 лева - разноски за
нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до 29.05.2018 г., всички суми дължими ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 27.07.2018 г. до
окончателното им изплащане. С решението К. Б. М. е осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД сторените разноски за водене на настоящото производство в размер на 5
922.40 лв., от които 2 550 лв. за държавна такса в производството, 2 812.40 лв. - адвокатски
хонорар, и 560 лв. дължими по експертизата, като оставя без уважение възражението на
К.М. по чл. 78, ал.5 ГПК.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Б. М., който моли съда да
го отмени изцяло и да отхвърли предявения иск. Поддържа, че съдът неоснователно приел,
че е уведомен за цесията, извършена един месец след сключване на договора за кредит.
Липсвали каквито и да било доказателства за уведомяването, а банката умишлено го
подвела, че все още е неин клиент, канейки го да подписва допълнителни споразумения. От
факта, че жалбоподателят е подписал сключените допълнителни споразумения не можело да
се изведе, че е надлежно уведомен за цесията. Съдът неправилно приел като неоснователно
възражението му като ответник, че банката не е изпълнила задължението си за разясняване
на ясен и разбираем език и не обяснила точния механизъм, свързан с погасяване в
чуждестранна валута. Позовава се на Директива 93/13 EИО на Съвета на Европейския съюз,
която задължавала разясняването на риска от поскъпване на чуждестранната валута да
предхожда оформянето и подписването на договора. Жалбоподателят поддържа, че
разпоредбата на чл.18 от договора за кредит урежда правото на банката да обяви кредита
предсрочно изискуем като регламентира и това, че целият кредит става предсрочно
изискуем, считано от датата на последната вноска без да е необходимо каквото и да било
изявление на страните. Това означавало, че считано от датата на падежа на последната
платена вноска целия остатък по кредита е станал предсрочно и изцяло изискуем и поради
което е изтекла погасителната давност за процесните вземания още в началото на 2013 г.
Счита, че съдът неправилно определил разноските по делото.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба и моли съда
да я остави без уважение. Поддържа, че във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи за неправилност на въззивното решение. Твърди, че със самия договор
кредитополучателят се е съгласил и задължил в случай на прехвърляне на вземанията на
банката по договора за кредит към трето лице да продължи да погасява задълженията си по
кредитната сметка в нея. Съдът правилно приел, че с подписването на двете допълнителни
споразумения с трето по първоначалния договор лице, ответникът по делото е бил уведомен
за цесията. Поддържа, че ясно и разбираемо в чл.6, ал.2 от договора за кредит от 05.08.2008
г. е посочен начинът на погасяване на кредита и това, че се погасява в швейцарски
франкове, което означавало, че кредитополучателят или трябвало да купи швейцарски
франкове и да ги внесе по заемната си сметка или да се възползва от възможността,
предвидена в този текст на договора за превалутиране на наличности по други негови
сметки в размер, достатъчен за погасяването на вноската по кредита. Счита правилно
становището на съда, че ответникът по делото е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с уведомление от 04.07.2018 г., което е съоббразено с клаузата на т.18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4 на ОСГТК на ВКС, от който момент
тече 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД. Въззиваемият счита, че ответникът по делото не
е предявил установителен иск за нищожност на договорни клаузи на основание чл.143 и
чл.146 от ЗЗП, по който съдът да е длъжен да се произнесе с диспозитива на решението.
Съдът е определил като неравноправна клаузата на чл.3, ал.5 от Договора за банков кредит,
уреждаща изменението на възнаградителната лихва, уговорена в чл.3, ал.1 от договора.
Съдът е приел, че останалите клаузи не касаят пряко определянето на БЛП и други
компоненти на лихвата и не могат да бъдат тълкувани отделно от уговорките, касаещи вида
на валотата, в която следва да се заплащат погасителните вноски и правото на потребителя
да иска превалутиране на договора в евро или лева, което подлежи на допълнително
договаряне не покрива хипотезите на чл.143 от ЗЗП и съдът не ги приема неравноправни.
Въззивният съд като обсъди представените доказателства и доводите на
страните и ги прецени с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
2
При обсъждането на неговата правилност съдът съобразява следното:
Производството е образувано по предявени от„Юробанк България“ АД против
К. Б. М. искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ. Ищецът
твърди, че на 05.08.2008 г. между него от една страна и К. Б. М., в качеството му на
кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39455,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 лева
срещу задължение на кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Кредитът бил усвоен на 21.08.2008 г. като
предоставеният и усвоен кредитен лимит е в размер на 59 227 швейцарски франка. В чл. 3 от
Договора за банков кредит било договорено заплащането на годишна лихва за
предоставения кредит. С ал.3 от същия член била предвидена неустойка за просрочие на
погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост, а в чл.4 - заплащането на
такса за управление, комисиона за управление на кредита и административна такса. С чл.10,
т.3 от Договора било уговорено задължение на Кредитополучателя да заплаща всички
разноски, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията. както и разноските по организиране и провеждане на принудително
изпълнение. Отношенията били предоговаряни, чрез подписването на Допълнително
споразумение от 08.09.2010 г., ведно с погасителен план и Допълнително споразумение от
17.11.2011 г., ведно с погасителен план към него. С тях страните се съгласили банката
служебно да преоформи задължението чрез натрупване на лихва към редовната главница. За
кредитополучателя бил предвиден период на облекчено погасяване от 12 месеца, считано от
следващия падеж и кредитополучателят се задължил ежемесечно да заплаща на банката
равни месечни погасителни вноски, чийто конкретен размер е определен в споразуменията
и в Погасителен план. Предоговорени били и лихвите по кредита. С чл. 15 от Допълнително
споразумение от 17.11.2011 г. страните се съгласили кредитът да се погасява на 10-то число
на месеца. Страните се споразумели, че в случай, че в рамките на периода на облекчено
погасяване на дълга, кредитополучателят не заплати в срок две последователни дължими
месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчения ред за погасяване
на дълга и възниквало право на банката едностранно и без да е необходимо каквото и да
било волеизявление на кредитополучателя, да прекрати действието по споразуменията за
облекчено погасяване на дълга и да изиска заплащането на погасителните месечни вноски в
пълен размер, за което изготвя нов погасителен план. Съгласно условията на
споразуменията, след изтичане на периода на облекчено погасяване, към дълга се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва. В резултат на извършените
преоформяния и увеличаването на размера на предоставения от ищеца кредит, съгласно
договореното между страните, размерът на усвоената от ответника главница възлизал на 62
837.31 швейцарски франка. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
02.10.2008 г. вземанията на банката срещу ответника били прехвърлени на трето лице, а
впоследствие на 20.05.2016 г., отново с договор, били прехвърлени обратно на банката, за
което длъжникът бил уведомен с уведомление, връчено по нотариален ред на 04.07.2018 г.
Съгласно чл.18, ал.1 от Договора за кредит, при непогасяване от кредитополучателя изцяло
или частично, на която и да е вноска по кредита, ищецът можел да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем. В чл.18, ал.2 от Договора за кредит, била предвидена
клауза за автоматична предсрочна изискуемост, съгласно която, при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по
кредита се превръщал в изцяло и предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Поради прекратяване на плащанията по договора за кредит,
ищецът отправил покана за изпълнение, връчена на ответника на 04.07.2018 г., с която на
основание чл.18, във връзка е чл.19 от Договора обявил предсрочната изискуемост на
кредитното задължение. В случай че съдът прецени, че правото за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита не е упражнено надлежно преди предявяването на настоящата
3
искова молба, ищецът обявява с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото
кредитно задължение, както и акцесорните вземания по Договора и допълнителните
споразумения към него. Към датата на исковата молба ответникът не бил заплатил общо 67
бр. погасителни вноски по главница, дължими на всяко 10-то число на месеца, считано от
вноската, дължима на 10.01.2013 г. до вноската, дължима на 10.07.2018 г., в общ размер на 3
977.72 шв.фр. Остатъчната главница по кредита, чиято предсрочна изискуемост ищецът
обявил възлизала на 57 970,40 шв.фр. като общият размер на непогасената главница по
кредита възлизал на 61 876.77 шв.фр. Към датата на искова молба 25.07.2018 г. вземанията
на ищеца били: главница в общ размер на 61 876.77 шв.фр.; договорна лихва в размер на 26
681.18 шв.фр., начислена до 25.07.2018 г.; такси в размер на 942.48 шв.фр., начислени до
11.11.2016 г.; застраховки в размер на 214.02 шв.фр. начислени до 08.09.2017 г.; други
разходи - нотариални разноски за заверка и връчване на нотариална покана в размер на
123.00 лева, начислени до 29.05.2018 г. Ищецът предявява: 1./ частичен осъдителен иск за
сумата от 35 665.67 шв.фр., представляваща част от цялата усвоена и незаплатена главница
по кредита, в това число падежирала след 10.08.2013 г. и предсрочно изискуема; 2./
частичен осъдителен иск за сумата от 163.26 шв.фр., представляващи такси за периода от
10.08.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба; 3./ частичен осъдителен иск
за сумата от 34.45 шв.фр., представляващи застраховки за периода от 08.08.2016 г. до датата
на подаване на настоящата искова молба; 4./ осъдителен иск за сумата от 123 лева разноски
за нотариални такси. И моли съда да осъди ответника да заплати тези суми и сторените по
делото разноски.
Ответникът К. Б. М. не оспорва сключването на договора за кредит, уговорен в
швейцарски франкове и усвояването на кредита, но в размер на 70 000 лева на 21.08.2008 г.
Не оспорва цесията от 02.10.2008 г., както и тази от 20.05.2016 г., но твърди, че при
сключването на допълнителното споразумение към договора за кредит от 08.09.2010 г. и на
това от 17.11.2011 г. не бил уведомен за цесията и поддържа, че подписаните споразумения
са нищожни и съответно не пораждат права и задължения. За втората цесия бил уведомен
едва на 21.05.2018 г. Счита исковете недопустими, тъй като банката не го уведомила за
прехвърлянето на вземането въпреки предвиденото в чл.99, ал.З от ЗЗД задължение.
Цесионерът не бил придобил права по управление на кредита и съответно обратното
прехвърляне на вземането било недействително и банката загубила качеството си на
кредитор. Поддържа и неоснователност на исковете, тъй като договорът бил подписан без
задължителното за кредитора разясняване за рисковете от сключването на кредит в
швейцарски франкове. Към датата на сключване на допълнителните споразумения не знаел,
че вземанията са прехвърлени на трето лице. Банката го заблудила, че предложените
допълнителни споразумения са в негова полза и облекчават обслужването на кредита,
докато споразуменията ползвали единствено Банката и вместо намаляване на задълженията
по кредита при редовно изплащани в период повече от три години погасителни вноски, те
чувствително се увеличили. Това довело до невъзможност кредитът да бъде обслужван.
Поддържа нищожност на неравноправните договорни клаузи - чл.2, чл.З, чл.5, чл. 12, чл. 20
на основание чл.146 от ЗЗП. Оспорва клаузите, с които е предвидено капитализация на
договорната лихва. Възразява, че е изтекла погасителната давност на задълженията по
договора за кредит.
Представен е договор за кредит HL 39455/05.08.2008 г., по силата на който
„Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на кредитополучателя К. Б. М. кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70
000 лева за покупка на описания в договора недвижим имот. Не се спори между страните и
от Приложение № 1 към договора от 21.08.2008 г. се установява, че кредитът е усвоен на
21.08.2008 г., като предоставеният и усвоен кредитен лимит е в размер на 59 227
швейцарски франка. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата
на усвояване на кредита /чл.5 от договора/. С чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили
4
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период плюс договорна надбавка от
0.9 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%. По силата на чл.3, ал.3 от договора
страните са договорили и лихва за забава в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. С чл.3, ал.5 от договора страните приели, че
действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването
му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят. В чл.4 от
договора са уговорени и дължимите такси за управление на кредита – 1.5% върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита, а в началото на
всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита – 0.03%
върху размера на непогасената главница към същата дата, административна такса за
обработване на документи, еднократно - 20 лв. Съгласно чл. 10, т. 3 кредитополучателят е
длъжен да заплаща всички разноски, свързани е оценка, предоставяне, регистриране,
вписване и застраховане на обезпеченията. както и разноските по организиране и
провеждане на принудително изпълнение. По силата на чл.12 от договора Банката е
запазила правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им
превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по договора. Уговорено е обезпечение - договорна ипотека върху имота, който е
закупен е кредита - чл.13, ал.1. С чл.14, ал.1 и ал.З кредитополучателят се задължил да
направи застраховка на имота за своя сметка и е дал съгласие в случай, че не е осигурил по
сметките си необходимите средства за заплащане на застрахователната премия и е
упълномощил банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задължението му
към нея по договора за кредит. С чл.18, ал.1 е уговорено при непогасяване, на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е
задължение по кредитния договор, банката да може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а с чл.18, ал.2 е уговорено, че при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем. С чл.24 страните се съгласили право на банката да прехвърли едностранно
вземанията си, произтичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank
EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД като в този случай
кредитополучателят се е задължил и съгласил да погасява задълженията си по кредитната
сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл
сървисиз” АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя.
По делото са представени допълнително споразумение от 08.09.2010 г., ведно
с погасителен план и допълнително споразумение от 17.11.2011 г., ведно с погасителен
план, с които страните предоговорили задълженията на кредитополучателя към банката и се
съгласили банката служебно да преоформи задължението чрез натрупване на лихвата към
редовната главница. За кредитополучателя е предвиден период на облекчено погасяване от
12 месеца, считано от следващия падеж, като кредитополучателят се задължил ежемесечно
да заплаща на Банката равни месечни погасителни вноски, чийто конкретен размер е
определен в споразуменията и в Погасителен план. Предоговорени са и лихвените условия
по кредита. Съгласно чл.15 от Допълнително споразумение от 17.11.2011 г. страните са се
съгласили кредитът да се погасява на 10-то число на месеца. Съгласно условията на
Допълнителните споразумения към Договора /съответно чл.8 и чл.7/ в случай, че в рамките
на периода на облекчено погасяване на дълга, Кредитополучателят не заплати в срок две
последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва
5
облекчения ред за погасяване на дълга. В цитираните разпоредби също така е предвидена
клауза, съгласно която при настъпване на посочените условия. Банката има право
едностранно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на Кредитополучателя,
да прекрати действието по споразуменията за облекчено погасяване на дълга и да изиска
заплащането на погасителните месечни вноски в пълен размер, за което изготвя нов
погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване, към дълга се
натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008 г.,
сключену „Юробанк И Еф Джи България" АД /с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД/ е прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД вземания по договори за
кредит, подробно изброени в приложения към договора, сред които и договор за кредит HL
39455/05.08.2008 г. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
20.05.2016 г.., „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на „Юробанк
България“ АД вземания по договори за кредит сред които и договор за кредит HL
39455/05.08.2008 г.
Представено е Уведомление, с per. № 1229 от 21.05.2018 г., том I, акт 62 на
Нотариус с per. № в РНК 469., връчено лично на К. Б. М. на 04.07.2018 г. , с което „Юробанк
България“ АД и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД го уведомили за цедираното вземане,
като е отправена покана за изпълнение, с която на основание чл. 18, във връзка е чл. 19 от
Договора кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение.
Като свидетел по делото в съдебно заседание на 17.06.2021 г. е разпитана Ю.
Д. Г., от чиито показания се установява, че в периода на подписване на договора за кредит
05.08.2008 г. е работила в „Юробанк България“ АД като ръководител сектор „Обслужване
на клиенти“. Единият представител на банката при подписването на процесния договор била
тя, но няма спомен за конкретния клиент. Това което си спомня от работата си е, че на
клиента се предоставя възможност да си избере вариант на жилищен кредит. Не била наясно
с процеса на преструктуриране на кредита.
В същото съдебно заседание като свидетел е разпитан И. Е. М., от чиито
показания се установява, че присъствал на подписването на процесния договор, тъй като бил
помолен от бащата на К. Б. М.. Присъствал на няколко срещи със служители на банката в
различни салони и едно посещение на Централния офис на Околовръстен пот София. В
негово присъствие никой от служителите на банката не бил разяснявал рисковете от
получаването на кредита във валута и по-конкретно в швейцарски франкове. Напротив
служителите сочели колко са изгодни тези кредити.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена. Съгласно заключението на вещото лице по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 39455/05.08.2008 г. на 21.08.2008 г. е
предоставен кредит в размер на 59 227.00 CHF, усвоен чрез разплащателна сметка във
валута на ответника с IBAN ***. По този договор са капитализирани суми - преоформени
задължения чрез натрупване към редовна главница по силата на Допълнителни
споразумения от 08.09.2010 г. и от 17.11.2011 г. в размер на 3 610.31 CHF. Общо
предоставения кредит, заедно с капитализациите е в размер 62 837.31 CHF. Общият размер
на осъществените плащания по договора е 16 179.25 CHF , от които: главница – 960.54;
договорна лихва – 14372.30 CHF и такси – 846.41 CHF. Последната погасена вноска по
главница чрез плащане е извършено от ответника на 29.06.2010 г. в размер на 37.98 CHF.
Последната погасена главница чрез капитализиране на просрочена сума е извършено на
17.11.2011 г. в размер на 87.17 CHF. За периода от 10.12.2011 г. до 10.12.2012 г. ответникът
не дължи главница по погасителен план, тъй като ползва облекчен ред за погасяване на
дълга. От 10.01.2013 г. до датата на предсрочна изискуемост 04.07.2018 г. ответникът не е
6
погасявал дължимите месечни погасителни вноски по главницата по погасителен план, като
е изпаднал в забава на 66 броя месечни погасителни вноски, считано от 10.01.2013 г. до
10.06.2018 г., в общ размер на 3906.37 CHF. Последната погасена частична договорна лихва
чрез плащане е извършено на 19.07.2012 г.. в размер на 60.44 CHF. Последната погасена
лихва чрез капитализиране на част от просрочена сума е извършено на 10.12.2012 г. в размер
на 365.49 CHF. За периода на просрочие на лихвата от 10.12.2011 г. до датата на предсрочна
изискуемост /04.07.2018 г./ ответникът е бил в забава на 79 броя месечни погасителни
вноски, считано от 10.12.2011 г. до 10.06.2018 г., в общ размер на 26 096.07 CHF, в т.ч.
договорна - 24 419.99 CHF, и наказателна - 1676.08 CHF. Погасяванията на вноските по
главницата и лихвата са, както следва: плащане на главница до 29.06.2010 г. вкл., на която
дата е погасена 22-ра месечна погасителна вноска в размер на 37.98 CHF с падежна дата
21.06.2010 г. Общо платени 22 броя погасителни вноски в общ размер на 796.75 CHF;
капитализация на главница до 17.11.2011 г. вкл. - 163.79 CHF. Общо погасената главница до
17.11. 2011 г. е 960.54 CHF . Непогасените дължими вноски по главницата, считано от
падежна дата 10.01.2013 г. до датата на предсрочна изискуемост 04.07.2018 г., са общо 66
броя месечни погасителни вноски, дължими на падежна дата 10-то число на месеца, в общ
размер на 3906.37 CHF. Плащане на лихва е извършвано до 19.07.2012 г., на която дата е
погасена частично 46-а месечна вноска в размер на 60.44 CHF, и общо платени - 10 966.54
CHF. Извършена е капитализация на лихва до 10.12.2012 г. в размер 3 405.76CHF като по
този начин общо погасена лихва до 10.12.2012 г. е 14372.30 СHF. Непогасените
изискуеми месечни вноски по лихвата., считано от 10.12.2011 г. до датата на предсрочна
изискуемост 04.07.2018 г. са общо 79 броя, дължими на падежна дата 10-о число на месеца,
които са в общ размер на 26 096.07 CHF. Общият размер на непогасените дължими
изискуеми месечни погасителни вноски /просрочени/ по главница и лихва за периода от
10.12.2011 г. до датата на обявената предсрочна изискуемост /04.07.2018г./ е 30 002.44 CHF,
от които: главница 3906.37 CHF, и договорна лихва - 26 096.07 CHF. Размерът на дължимата
от ответника сума по главница по процесния договор и допълнителните споразумения към
него, до датата на обявената предсрочна изискуемост 04.07.2018 г., до датата на подаване на
ИМ - 30.07.2018 г., и към датата на изготвяне на експертизата, е в размер, както следва:
Просрочена непогасена главница - 3 906.37 CHF; предсрочно изискуема главница - 57 970.40
CHF или общо дължима главница - 61 876.77 CHF. Размерът на усвоената и непогасена
главница, без да бъдат взети предвид допълнителните споразумения към договора, с
настъпил падеж към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост -
04.07.2018г., към датата на подаване на исковата молба - 30.07.2018 г., и към датата на
изготвяне на експертизата е в размер, както следва: усвоена главница - 59 227.00 CHF;
погасена главница - 796.75 CHF и непогасена главница - 58 430.25 CHF. Първата изцяло
просрочена неплатена месечна погасителна вноска по главницата, без да бъдат взети
предвид допълнителните споразумения, би била вноска 23-та с падежна дата 21.07.2010 г. в
размер на 38.20 CHF. Първата изцяло неплатена просрочена месечна погасителна вноска по
лихвата, без да бъдат взети предвид допълнителните споразумения, би била вноска 23-та с
падежна дата 21.07.2010 г. в размер на 335.97 CHF. Размерът на дължимите от ответника
разноски за нотариални такси към датата на изготвяне на експертизата е в размер на 123 лв.
Прехвърлянето на вземанията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
3945/05.08.2008г. и допълнителните споразумения към него е осчетоводено по надлежния
ред в счетоводството на ищеца, като сумите са отразени по дебита на активна банкова
счетоводна сметка, отчитаща аналитично вземанията на кредитора /ищеца/ от
кредитополучателя /ответника/ по процесния договор и допълнителните споразумения към
него. Редовно и надлежно са водени счетоводните книжа и регистри на ищцовото
дружество с правилните счетоводни записвания и статии по счетоводните сметки,
аналитично и хронологично отчитащи началното състояние /усвояването, в т.ч.
капитализацията/, промените, погасяванията, крайното състояние на процесния кредит и
дължимите възнаграждения по него към датите на сключване на споразуменията и към
датата на изтичане на срока за облекчено погасяване. С процесиите две споразумения от
08.09.2010 г. и от 17.11.2011 г. кредитът е преоформен, като просрочените суми по
7
главница, лихва и такси в размер на 3610.31 CHF са осчетоводени като погасени и са
отнесени по кредитната сметка на ответника, отчитаща усвоена и непогасена главница по
процесния кредит /капитализиране на просрочени суми/.Осчетоводени са облекчените
условия за погасяване на кредита, договорени със споразуменията.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на настоящото производство е предсрочно изискуемо парично
вземане на „Юробанк България“ АД към К. Б. М., произтичащо от договор за кредит HL
39455/05.08.2008 г. за покупка на недвижим имот.
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката от
една страна и ответника като кредитополучател е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит, по силата на което банката е отпуснала на кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
70 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита срещу задължение на кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Не се спори и от представените доказателства /приложения № 1 и изслушаната
експертиза/ се установява, че банката е изпълнила задълженията си и е предоставила на
кредитополучателя уговорената парична сума, а ответникът в качеството си на
кредитополучател не е изпълнили задължението си да върне в цялост сумата съобразно
уговорения срок като след 10.01.2013 г. за главницата по договора и след 10.05.2012 г. за
лихвата по договора са преустановени плащанията към банката, поради което последната се
е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 18 от
процесния договор. Предсрочната изискуемост е обявена от страна на банката на ответника
на 04.07.2018 г. с изпратено по нотариален ред уведомление и има действие от момента на
получаване на волеизявлението от длъжника, в случай, че към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й /т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдът приема, че банката-ищец надлежно е упражнила потестативното право да измени
договора и да го обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до
ответниците.
За установяване размера на задължението, съдът следва да се произнесе по
направените възражения за недействителност на клаузите от договора, посочени като
неравноправни - чл.2, чл.З, чл.5, чл. 12, чл. 20. Съобразно с Тълкувателно решение № 1/2020
г. от 27.04.2022 г. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Следователно съдът
е длъжен да изследва действителността на клаузите, които имат пряко отношение към
формирането на дълга, в случай че нищожността следва от самите клаузи и от събраните по
делото доказателства. Това е и служебно задължение на съда произтичащо от засилената
защита на правата на по-слабата страна в правоотношението, каквато безспорно са
ответниците-потребители.
Съдът счита, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от защитата на Закон за защита на потребителите
/ЗЗП/ и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Тази засилена защита е уредена със специални императивни
норми. Съдебният състав приема, че с разпоредбите на чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 21, ал. 2
8
от процесния договор са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което са
нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тежест на
търговеца е да установи, че клауза от договора или общите условия, която го ползва, е
индивидуално уговорена. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия - чл. 143, ал. 2 ЗЗП.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.
143 от ЗЗП, като изброяването е примерно. С чл. 3, ал. 5 от процесния договор страните са
предвидили, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като
договорените надбавки не се променят. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в
лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. С чл. 12, ал. 1 от подписания договор
страните са приели, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. С посочените
разпоредби е договорено промяната на лихвения процент, на погасителните вноски, на
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните да се решава еднолично от
банката, за което кредитополучателят бива само уведомяван. Действително, чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора /в случая
възнаградителната лихва и таксите/ поради външни причини, които не зависят от търговеца,
а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор, но
визира сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки. Настоящият случай,
обаче, не е такъв. Съдът съобразява и практиката на ВКС и задължителната практика на
СЕС, в които е възприето, че една клауза е сключена във вреда на потребителя, когато тя не
е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената, за да може той на своя ред да реагира по най-уместния
начин. Процесният договор не предвижда условията, налагащи едностранната промяна на
БЛП и механизъм за определяне на този размер от банката. Не е ясна методологията,
създадена от банката-кредитор, по която последната определя цената.
В постоянната съдебна практика по Директива 93/13 се приема, че въведената
с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност. Това положение го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05, С-484/08 и др. /. В случаите, в
които търговецът използва това, се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните. По този начин се нарушават изискванията за добросъвестност
9
при сключване на договорите. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в
облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от правните норми
интерес, а не само на индивидуалния интерес на някоя от договарящите страни. Тези
изисквания са нарушени с включването на обсъдените по-горе договорни клаузи, доколкото
с тях се ограничават възможностите на потребителя. Това води не само до липса на защита,
но и до незачитане на неговите интереси. Посочените клаузи говорят за икономическата
неосведоменост на ответника, която недобросъвестно е ползвана от Банката. По делото не са
ангажирани доказателства, че тези клаузи са индивидуално договорени, което е било в
доказателствена тежест на банката.
По изложените съображения апелативният съд приема, че обсъжданите клаузи
в Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36199/29.04.2008 г. не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Следователно тези
клаузи покриват общите критерии, дадени в нормата на чл. 143 ЗЗП, което ги прави
неравноправни. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП процесните договорни клаузи -
чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 12 и чл.21, ал.2, са нищожни и като такива не намират
приложение в отношенията между страните.
С клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от
договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати
ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. С чл.23, ал.2 кредитополучателят декларира, че изцяло е запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Така формулирана клаузата на
чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Банката не е
предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в
чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за
които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в
която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че
това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването му,
не води до извод, че е налице "достатъчна информираност" на потребителя. На потребителя,
обаче, като по-слабата страна в правоотношението, което включва и степента на
информираност, не е предоставена информация при сключването на договора за жилищен
кредит какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност. Не е установено
икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да
са му разяснени. Банката, като професионалист, е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната
страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се
отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по-слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Това са и разясненията, дадени с решение № 295 от 22.02.2019
г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО, в което е прието също, че неравноправна е
10
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която
не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в
този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3
ЗЗП. Приетото относно неравноправния характер на посочената клауза е напълно относимо
към настоящия случай, тъй като по делото не се установи ответниците да са били
информирани при сключването на договора за жилищен кредит със срок на издължаване от
26 години /312 месеца – чл.5, ал.1 от договора/ какви са очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо националната валута, нито им е бил разяснен
валутния риск.
Ответникът - кредитополучател не е бил предварително информиран за
валутния риск, с оглед на което за него са останали неясни последиците от сключването на
договора за кредит в швейцарски франкове и начина, по който промяната на валутния курс е
възможно да повлияе върху конкретните им задължения за погасяване на кредита. По тези
съображения клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 са също неравноправни като неиндивидуално
договорени, чиито последици са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и които не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. В нарушение на принципа за добросъвестност, те създават във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, тези клаузи се явяват
нищожни на основание чл. 143, т. 19 /предишна т. 18/ вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Сключените в последствие допълнителни споразумения също не сочат на
индивидуално договаряне при сключването на договора. Като тяхна цел е посочено
постигане на облекчени за длъжника условия по разплащане на дълга. С техните клаузи са
уговорени периоди на облекчено погасяване с месечни вноски в намален размер, както и
намален БЛП, но само за тези периоди. След изтичането, обаче, на тези облекчени периоди е
предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
Прави впечатление, че към датата на последното допълнително споразумение 17.11.2012 г.
БЛП е бил в размер на 8.45 %, докато при сключването на договора е бил в размер на 5.00 %
/в представената от ответника справка за промени в БЛП за ипотечни кредити/.
Практическият резултат от тези споразумения е увеличаване на главницата чрез прибавяне
на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. С това по никакъв
начин не се постига облекчаване изпълнението на задълженията на длъжниците, а се
утежнява тяхното положение чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при
увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви,
върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Уговорките в
допълнителните споразумения към договора за кредит, за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и са нищожни
на основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Това разрешение е възприето и в
практиката на ВКС - решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II ТО/.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само
между търговците. В настоящия случай, ответниците са физически лица. Липсва приета от
БНБ Наредба по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и като такава не може да бъде приета Наредба
№ 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск /отменена, но действала към
релевантния момент/. В нито една от разпоредбите на чл. 13 от Наредбата не се съдържа
правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
11
(отм.); не се явява наредба на БНБ по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, установяваща възможност за
олихвяване на изтекли лихви. В тази връзка възражението на въззивниците е правилно.
Допълнителните споразумения към договора за кредит са сключени от
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД в периода на действие на договора за цесия. С
последващ договор за цесия вземанията са прехвърлени обратно на „Юробанк България“
АД. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от
цедента - чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай, не се спори, а и от доказателствата
по делото, се установи, че цедентът е уведомил длъжникът за извършените цесии на
04.07.2018 г. От момента на уведомяването спрямо длъжника титуляр на вземането им е
последния цесионер - „Юробанк България“ АД, който е придобил вземането с всичките му
принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД т. е. С прехвърлянето на вземането не е нарушена
законова разпоредба, а естеството на вземането позволява неговото прехвърляне, поради
което не е налице нарушение на чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване установената нищожност на клаузите в допълнителните
споразумения, водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер на клаузите в
договора за промяна едностранно от банката на базовия лихвения процент, който участва
при формирането на възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния
характер на клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора, съдът приема, че задължението на
ответниците следва да бъде изчислено, като се вземат предвид месечните вноски,
договорената лихва към момента на усвояване на кредита, без да се съобразяват
настъпилите след този момент изменения, обективирани в допълнителните споразумения,
както и последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен процент.
Изслушаната ССЕ е изчислила, че размерът на усвоената и непогасена
главница, без да бъдат взети предвид допълнителните споразумения към договора, с
настъпил падеж към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост -
04.07.2018г., към датата на подаване на исковата молба - 30.07.2018 г., и към датата на
изготвяне на експертизата е в размер, както следва: усвоена главница - 59 227.00 CHF;
погасена главница - 796.75 CHF и непогасена главница - 58 430.25 CHF. Следователно
ответникът следва да бъдат осъден да заплати целия предявен размер на иска за заплащане
на част от дължимата главница, който е 35 665.67 шв.фр., която сума е в рамките на
дължимият към 23.02.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ размер на главницата
съобразен с договореното единствено в първоначално сключения договор между страните.
Предявеният иск за част от сумата на дължима по договор за кредит главница в
размер 35 665.67 шв.фр. е основателен и доказан и въззивният съд следва да потвърди
решението в тази му част.
II/. По иска за сумата 163.26 швейцарски франка, представляващи такси за
периода 10.08.2015 г. до 30.07.2018 г.
Заплащането на такси за управление на кредита е уговорено с разпоредбата на
чл.4 от договора като същите са дължими ежемесечно и падежът на вземането на банката е
датата на падежа на съответната погасителна вноска.
Съгласно изготвената от вещото лице справка за дължими суми по договор за
кредит HL 39455/05.08.2008 г., дължимият размер на таксата за управление на кредита към
датата на исковата молба 30.07.2018 г. е 841.25 CHF в това число таксата за периода от
10.08.2015 г. до 30.07.2018 г. е 255.08 CHF /841.25 CHF минус 586.17 CHF/. Следователно
искът за претендирания частичен размер 163.26 CHF е основателен и доказан.
III/. По иска за заплащане на сумата 34.45 швейцарски франка, представляваща
присъединена по реда на чл.14, ал.5 от договора за кредит сума към главницата по кредита,
представляваща платени застрахователни суми за периода от 08.08.2016 г. до датата на
предявяване на иска.
12
С договор за кредит HL 39455/05.08.2008 г. в чл.14, ал.1 и ал.З
кредитополучателят се е задължил да направи застраховка на имота за своя сметка и е дал
съгласие в случай, че не е осигурил по сметките си необходимите средства за заплащане на
застрахователната премия и е упълномощил банката, да я заплати, като със същата сума се
увеличава задължението му към нея по договора за кредит.
По делото не са представени доказателства, че ищецът е заплатил
застрахователна премия, дължима от ответника съобразно договора, поради което не е
доказано основание за увеличаване на главницата по договора за кредит с тази сума по реда
на чл.14, ал.5 от договора.
Решението в тази част следва да бъде отменено и искът – отхвърлен.
IV/. По иска за заплащане на сумата от 123 лв. – разноски за нотариални такси.
Процесният договор е търговска сделка и към него са приложими
разпоредбите, уреждащи материята на този вид сделки. Разпоредбата на чл.309а ТЗ
предоставя на кредитора право на обезщетение за разноски за събиране на вземането в
размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът има право на
обезщетяване за разноските по събиране, понесени вследствие на забавата на длъжника.
Настоящият съдебен състав намира, че в тези разноски се включват разходите, направени за
отправянето на покана към длъжника да заплати задълженията си, тъй като с нея се цели
именно събиране на вземането. Тези разноски представляват вреда за кредитора, която
вреда се намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка.
Вследствие неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът е претърпял имуществена
вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на нотариалните покани, с които е обявил
предсрочната изискуемост на кредита.
По делото е установено, че въззиваемият е направил разноски за изготвяне и
изпращане на нотариалната покана до въззивника, с която банката е обявила предсрочна
изискуемост на кредита. Същите са във връзка с неизпълнението на задълженията по
процесния договор.
В процесното уведомление, връчено по нотариален ред е удостоверено
събирането на такса в размер 12 лв. Доколкото ищецът не е представил доказателства от
които да се установява да е направил други разноски във връзка със събирането на вземането
си, съдът намира, че искът му се явява основателен за сумата 80 лв., предвидена от закона
като минимален размер на това обезщетение, който размер е присъден от
първоинстанционния съд поради което и искът за разликата над 80 лв. до претендираната
сума от 123 лв. следва да бъде отхвърлен като обжалваното решение в тази му част следва да
бъде отменено.
Предвид изложеното обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Относно направените разноски:
При този изход на делото всяка от страните има право да й бъдат присъдени
разноски съобразно с уважената и съответно отхвърлената част от исковете.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното
от ищеца възнаграждение с оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело и неговата правна и фактическа сложност. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното възнаграждение е в размер 2 328.03 лв.
Разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца при
съобразяване на уважената част от исковете са: за първоинстанционното производство –
5 912.58 лева. В хода на въззивното производство не са представени доказателства от
въззиваемия за направени по делото разноски, поради което такива не следва да се
13
присъждат.
Разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на ответника при
съобразяване на отхвърлената част от исковете са в размер 1.66 лв. за първоинстанционното
производство и 2.12 лева за въззивното производство.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900972/10.08.2021 г. по гр. дело № 133/2021 г.
Софийски окръжен съд, ГО, 10 състав В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО съдът е осъдил К. Б. М. да
заплати на „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор, следното вземане,
произтичащо от Договор за прехвърляне на вземания от 20.05.2016 г., сключен между
„Бълггериън ритейл сървисиз“ АД като цедент и „Юробанк България“ АД като цесионер и
по силата на който в полза на Банката са прехвърлени вземания по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 39455/05.08.2008 г.: сума в размер на 34.45 швейцарски
франка, представляващи застраховки за периода 08.08.2016 г. до 08.09.2017 г., от общ
претендиран с исковата молба размер на застраховки от 214.02 швейцарски франка за
периода от 22.10.2012 г. до 08.09.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 27.07.2018 г. до окончателното им изплащане, както и в
частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от
П. Д. и Д. Ш. срещу К. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № *** иск с правно
основание 430, ал.1 от ТЗ за сума в размер на 34.45 швейцарски франка, представляваща
частичен иск за платени застраховки за периода 08.08.2016 г. до 08.09.2017 г., от общ
претендиран с исковата молба размер на застраховки от 214.02 швейцарски франка за
периода от 22.10.2012 г. до 08.09.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 27.07.2018 г. до окончателното им изплащане - вземане,
произтичащо от Договор за прехвърляне на вземания от 20.05.2016 г., сключен между
„Бълггериън ритейл сървисиз“ АД като цедент и „Юробанк България“ АД като цесионер и
по силата на който в полза на Банката са прехвърлени вземания по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 39455/05.08.2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266001/06.10.2021 г. по гр. дело № 2779/2018 г.
СГС, 1-11 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА К. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № *** да заплати
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата 5 912.58 лева разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., да
заплалти на К. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № *** на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 1.66 лева разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П. Д. и Д. Ш., да
заплалти на К. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. *** № *** на основание чл.78,
14
ал.3 от ГПК сумата 2.12 лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15