Р Е Ш
Е Н И
Е № 13
гр. Сливен, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание проведено на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Мария Тодорова и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното т.д. № 145 по
описа на СлОС за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Депозирана
е искова молба от „Юробанк България” АД срещу Р.С.А., К.С.А. и Х.Д.А., в която
се твърди, че на 06.06.2006 г. между Българска пощенска банка, сегашно
наименование „Юробанк България” АД, като кредитодател и тримата ответници в качество
им на кредитополучатели, е сключен договор за кредит за извършване на строеж,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на
196 000 евро за строеж, довършване на описания в договора недвижим имот.
Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в срокове и условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 1 ал.2 от
договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора,
ответниците кредитополучатели са се задължили да отговарят солидарно. Заемната
сметка по договора е открита на 09.06.2006 г.
С
допълнително споразумение с дата 15.07.2009 г. страните са констатирали, че
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора са в размер на 187 206.57 евро, от които 422.02 евро
просрочена главница, 2 869.59 евро просрочена лихва, 183 579.59 евро
- редовна главница и 335.37 евро -редовна лихва. Кредитополучателите са се
задължили да внесат еднократно по кредита сумата в размер на 1 835 евро, като
след внасяне на сумата, влиза в сила и цитираното споразумение.
С
допълнително споразумение от 22.07.2010 г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите към кредитора,
като констатират, че те са в размер на 151 735.26 евро. Освен тези
задължения кредитополучателите дължат и редовната лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението,
до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното
споразумение, същият все още не е изискуем.
С
допълнително споразумение от 09.08.2011 г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на подписването задължения и констатират
техния размер.
С
допълнително споразумение от 27.08.2012 г. страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на сключването задължения, като
констатират техния размер.
С
допълнително споразумение от 29.03.2013 г., допълнително споразумение от
27.11.2013 г., допълнително споразумение от 27.06.2014 г. и допълнително
споразумение от 16.02.2015 г. страните предоговарят съществуващите към
съответните дати задължения на кредитополучателите към кредитора и съответно
констатират техния размер.
На
06.12.2007г. е сключен договор за цесия, по силата на който - вземанията на
„Юробанк България” АД по договора за кредит за извършване на строеж, ведно с
прилежащите към него споразумения с кредитополучатели Р.А., К.А. и Х.А. са
прехвърлени на „България Рител Сървисис” АД.
С
договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 05.03.2014 г.,
„България Рител Сървисис” АД прехвърля вземанията си по процесния договор за
кредит отново на „Юробанк България” АД.
С покани връчени от ЧСИ Павел Г., с рег. № 837
от КЧСИ тримата ответници са уведомени, че вземанията по процесния договор за
кредит, прехвърлени на „България Рител Сървисис” АД, са обратно прехвърлени на
„Юробанк България” АД.
С
покани връчени от ЧСИ Павел Г. до тримата ответници, ищецът „Юробанк България”
АД е уведомил, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение
на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем. Ищецът е поканил длъжниците в седемдневен срок от получаване на
поканите, да погасят изцяло задълженията си към банката, като в противен случай
ще предприеме действия и упражни правата си по съдебен ред.
Твърди се още, че към настоящия момент не са
постъпи никакви плащания, като не е осъществен и контакт с длъжниците. Към
настоящия момент общото задължение възлиза на 258 210.38 евро и
1 510.99 лв., разбито по пера.
Предвид
горното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят задължението си към ищцовата банка в посочения размер, ведно с
дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземанията. Претендира се присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Исковата
молба е връчена на всеки от ответниците чрез назначените особени представители.
По
делото е депозиран писмен отговор от адв. Г.Х., в качеството й на особен
представител на ответника Р.С.А.. В същия се заявява становище, че предявеният
иск е допустим. По основателността на същия са направени следните оспорвания:
Твърди се, че по отношение на ответника Р.А. не е налице уведомяване нито за
наличието на двете цесии, нито за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди се, че съобщаването от ЧСИ Павел Г. е нередовно, предвид това, че в
призовката е вписано че ответникът е трайно установен в Англия. Твърди се, че
от
Депозиран
е писмен отговор от адв. П.П., в качеството й на особен представител на
ответника Х.Д.А.. В същия се заявява становище за допустимост на предявения
иск, като се оспорва както неговата основателност, така и неговия размер.
Твърди се, че след получаването на кредита, същият е бил обслужван редовно и
съответно неговия размер е намалявал. През
Депозиран
е писмен отговор и адв. П.М., в качеството му на особен представител на
ответника К.А.. В същият не се оспорва допустимостта на предявения иск, а
неговата основателност. Оспорва се наличието на сключен договор за кредит, а
именно поставения подпис от ответника К.А.. Оспорва се размера на главното
задължение, както и размера на предявеното вземане относно лихви и такси.
Твърди се, че извършените цесии не са редовно съобщени на представлявания от
него ответник и съответно не са породили по отношение на него действия. Оспорва
се настъпването на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди се, че процесният договор за кредит съдържа неравоноправни клаузи, които
са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя,
давайки право на кредитора едностранно да определи и да изчислява дължимите по договора за
кредит суми, като увеличава цената на предоставения кредит посредством приложимия
лихвен процент. Твърди се, че тези клаузи, а именно чл. 3 ал.2 и ал.5, чл. 6
ал.3 и чл. 12 са нищожни, не пораждат правни последици, като излага аргументи в
този смисъл. Оспорва се договорената в
процесния договор годишна лихва, която е плаваща и се определя като сбор от БЛП
плюс договорена надбавка 1,4 пункта. Твърди се, че липсва всякаква яснота
относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на БЛП,
който е изцяло под контрола на банката. Твърди се още, че във всички допълнителни
споразумения са изцяло нищожни договорените клаузи за преоформяне на
просрочената главница, лихва, такси, чрез натрупването им към редовно усвоената
сума по главницата. На следващо място, в сключените допълнителни споразумения е
било уговорено изчисляването на лихва върху лихва, което е недопустимо. Твърди
се, че банките нямат право да капитализират просрочените лихви, а точно това е
направил с процесното допълнително споразумение, за които е направено
възражение за нищожност на основание чл. 26, вр. чл. 10 ал.3 от ЗЗД. Твърди се,
че към процесния договор за кредит няма подписан погасителен план от
кредитополучателите, както и няма такъв към последвалите допълнителни
споразумения. Поради неоснователността на главния иск, се претендира
неоснователност и на акцесорните претенции за плащане на лихви, възнаградителна
и наказателна, и дължими такси. С оглед гореизложеното от съда се иска да
отхвърли всички предявени искове като неоснователни и недоказани. Претендира се
заплащане на сторените деловодни разноски.
Депозирана
е допълнителна ИМ, в която ищецът е взел становище по всеки едни от отговорите,
като е обосновал подробно своите претенции.
Представени
са и допълнителни отговори от тримата особени представители на предявената
допълнителна искова молба, в които се излагат подробни съображения и аргументи
в подкрепа на първоначално наведените възражения.
В
с.з. ищцовата банка не се представлява. Представя писмен списък по чл.80 от ГПК.
В
с.з. ответниците, чрез назначените особени представители, оспорват като
неоснователна исковата претенция и молят за отхвърлянето й. Представят подробни
писмени бележки.
От
фактическа страна се установява следното :
На
06.06.2006 г. между Българска пощенска банка, сегашно наименование „Юробанк
България” АД, като кредитодател и тримата ответници в качество им на
кредитополучатели, е сключен договор за кредит за извършване на строеж, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредит в размер на
196 000 евро за строеж, довършване на описания в договора недвижим имот.
Кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в срокове и условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 1 ал.2 от
договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора,
ответниците кредитополучатели са се задължили да отговарят солидарно. Заемната
сметка по договора е открита на 09.06.2006 г. и кредитът е усвоен.
Крайният
срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви към него е 300
месеца или 25 години, считано от 09.06.2006г.
На 06.12.2007г.
е сключен договор за цесия, по силата на който - вземанията на „Юробанк
България” АД по договора за кредит за извършване на строеж, ведно с прилежащите
към него споразумения с кредитополучатели Р.А., К.А. и Х.А. са прехвърлени на
„България Рител Сървисис” АД.
С
договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 05.03.2014 г.,
„България Рител Сървисис” АД прехвърля вземанията си по процесния договор за
кредит отново на „Юробанк България” АД.
С покани връчени от ЧСИ Павел Г., с рег. № 837
от КЧСИ тримата ответници са уведомени, че вземанията по процесния договор за
кредит, прехвърлени на „България Рител Сървисис” АД, са обратно прехвърлени на
„Юробанк България” АД.
С
покани връчени от ЧСИ Павел Г. по реда на чл. 47 ГПК до тримата ответници,
ищецът „Юробанк България” АД е уведомил, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за
изцяло и предсрочно изискуем. Ищецът е поканил длъжниците в седемдневен срок от
получаване на поканите, да погасят изцяло задълженията си към банката, като в
противен случай ще предприеме действия и упражни правата си по съдебен ред.
Съгласно
условията на процесния договор за кредит, кредитополучателите дължат на банката
през първата година от срока за издължаване на кредита финансова годишна лихва
в размер на 0%. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на
кредита, кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер равен на сбора
на Базовия лихвен процент/БЛП/ на БПБ АД за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.4%.
Към 06.06.2006г. – датата на сключване на договора, БЛП на БПБ АД за жилищни
кредити в евро е в размер на 6%.
По
силата на Договора за кредит, кредитополучателите дължат на банката още :
- Еднократна
такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит,
еднократно платима при усвояване на кредита;
- Годишна
такса за управление в размер на 0.1% върху размера на непогасената главница в
началото на всяка следваща година, считано от 09.06.2006г. – датата на
откриване на заемната сметка;
- Договорено
е кредитополучателите да погасяват кредита на равни месечни вноски в размер на
:
- 653.33 евро – през първата година от срока за
издължаване на кредита, включващи само главница и
- 1 398.38
евро – за всяка следваща година, до крайния срок на издължаване на кредита.
Тъй
като през времето на действие на Договора за кредит за извършване на строеж/довършване
на недвижим имот, плаващата компонента БЛП е изменена, това е довело до
съответната промяна в размера на погасителните вноски, определени в
първоначалния погасителен план при сключването на договора. Вещото в
представеното експертно заключение представя изменението на БЛП по периоди,
включващи действието на процесния договор за кредит.
Чл.3,
т.5 от процесния Договор гласи, че действащия БЛП на Банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата
от която той влиза в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони.
С Допълнително споразумение от
15.07.2009 год. към Договор за кредит за извършване строеж/довършване на
недвижим имот № HL 9979/2006 г. страните се договарят за въвеждане на облекчен режим за
погасяване на съществуващите вземания на Банката, а вноската в периода на
облекчено погасяване следва да бъде в размер на 900,00 евро.
С Допълнително споразумение от
22.07.2010 год. страните се договарят кредитополучателите да ползват дванадесет
месечен период на облекчено погасяване по кредита, като кредита се погасява на
равни месечни вноски в размер на 900,00 евро.
С Допълнително споразумение от
09.08.2011 год. размера на погасителната вноска е 960,00 евро.
С допълнително споразумение от
27.08.2012 год. страните договарят месечни вноски в размер на 670,00 евро.
С Допълнително споразумение от
29.03.2013 год. месечните вноски остават в размер на 670,00 евро.
С Допълнително споразумение от
27.11.2013 год. страните договарят дълга да се погасява на равни месечни вноски
в размер на 750,00 евро.
С Допълнително споразумение от
27.06.2014 год. страните договарят дълга да се погасява на равни месечни вноски
в размер на 790,00 евро.
С Допълнително споразумение от
16.02.2015 год. страните договарят дълга да се погасява на равни месечни вноски
в размер на 869,00 евро.
С Допълнително споразумение от 03.12.2015 год. страните договарят дълга да
се погасява на равни месечни вноски в размер на 870,00 евро.
В
резултат на подписаните допълнителни споразумения, кредитора е упражнил правото
си да преоформи сумата на съществуващите просрочия, чрез натрупването им към
усвоената редовна главница по кредита, а след изтичане на периодите на
облекчено погасяване, върху дълга се натрупва и начислената, но непогасена през
този период лихва. Така върху усвоената по Договора за кредит сума в размер на
196 000.00евро е натрупана още сумата в размер на 53 867.67 евро или
общо размерът на главницата възлиза на 249 867.67 евро.
По Договора за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №
HL 9979/06.06.2006 год., кредитополучателите са платили общо сумата от 149
764,59 евро, представляваща:
•
Погасена главница - 15 221,46 евро;
•
Погасени договорни лихви - 130 908,42 евро;
•
Погасена наказателна лихва - 64,77 евро; -
:
•
Погасени такси управление 0,1% - 1 920,32 евро; ’
•
Имуществена застраховка - 1 649,62 евро.
Последната дата на която
кредитополучателите са платили задължение по Договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот № HL 9979/06.06.2006 год. е от 18.04.2016
год. в размер на 870,00 евро, с което са погасени договорни лихви в размер
на 779,94 евро, с падеж 10.02.2016 год. и част /90,06 евро/ от редовна договорна
лихва с падеж 10.03.2016 год.
•
Последната дата на плащане по главница е 03.12.2015 год.
•
Последната дата на плащане по наказателна лихва е 03.12.2015 год.
•
Последната дата на плащане по такси управление е 15.03.2016 год.
•
Последната дата на плащане по имуществена застраховка е 23.11.2015 год.
Към 11.12.2018 год.,
непогасените вноски са както следва:
•
34 броя непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2016 год. в общ
размер на 19 977.88 евро;
•
34 броя непогасени вноски за
договорна лихва, считано от 10.03.2016 год.в общ размер на 57 111.14 евро.
По силата на чл.18 от Договор за
кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 9979/06.06.2006 год. при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, Банката
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска.
Остатък за погасяване по Договор
за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 9979/06.06.2006 год. към
11.12.2018 год. е в размер на 298 210,38 евро и 1 510,99 лв., от които:
•
Главница за периода
от 10.03.2016 г. до 11.12.2018 г. - 234 646,21 евро;
•
Договорни лихви за
периода от 10.03.2016 г. до 09.07.2018 г. - 48 517,35 евро;
•
Начислени наказателна лихва за периода от 10.04.2016 г.
до 11.12.2018 г. — 13 258,01 евро;
•
Такси управление 0,1% за периода от 11.03.2016 г. до
11.12.2018 г.- 756,29 евро;
•
Имуществена
застраховка за периода от 11.07.2016 г. до 11.12.2018 г- 1032,52 евро.
•
Нотариални такси за
периода от 28.06.2016 г. до 11.12.2018 г — 1 510,99 лв.- дължима при
подновяване на вписаната договорна ипотека.
По искане на особения представител, представляващ ответника К.С.А. е
открито производство по оспорване на автентичността на подписа на лицето
положен при сключване на процесния договор за кредит и сключените допълнителни
споразумения към него. Видно от заключението на назначената СГЕ, оспорването не
е проведено успешно и подписът в документите, обект на изследването са положени
от ответника К.С.А..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства ценени както поотделно, така и в
своята съвкупност. Съдът даде вяра и кредитира експертните заключения на вещите
лица, като компетентни и добросъвестни.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество :
Правна
квалификация на предявените искове: Предявен е осъдителен иск за изпълнение на
задължение по сключен договор за кредит с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва
по кредита, уговорена с банката.
Неоснователно е възражението на ответниците за
настъпила погасителна давност на задължението по процесния договор за кредит.
Вещото лице е констатирало, че последното извършено плащане по процесния
договор за кредит е направено на 18.04.2016г. Плащането представлява признание
на задължението и прекъсва давността. До предявяването на исковата молба пред
съда 14.12.2018г. не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок, изискуем
за приложението на института на погасителната давност.
Възражението за включена в договора неравноправна
клауза по чл.3, ал.2 и ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, уреждащи възнаградителната
лихва, съдът намира за неоснователно. Промяната на възнаградителната лихва се
налага от обективни, външни и извън контрола на ищцовата банка фактори, които
са подробно разписани в договора, както и методиката на банката. Уговорките,
които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени,
не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми.
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора
за кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита изпълнено ако от
съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и
средния потребител да разбере икономическите последици от сключването на
договора. В случая е налице клауза в договора за банков кредит,
с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния
договор за банков кредит да се формира от два компонента – БЛП с точно
определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна
надбавка, с възможност за промяна на цената/лихвата/, обусловена от промяна на
БЛП, но при ясна методика и условия за промяна, доведени до знанието на
кредитополучателите. Изразът „промяна“
включва в себе си както завишаване, така и понижаване, поради което не може да
се приеме, че ответниците изначално са били поставени в неблагоприятно
положение.
Неоснователно е и възражението за нищожност на сключените
допълнителни споразумения към договора за кредит, които представляват спогодба
между страните, имаща за предмет предоговаряне предмета на договора. С
договореното преструктуриране на дълга на длъжника, който има финансови
затруднения, се цели да се направи възможно изпълнението на задълженията му,
но при уговорени облекчени условия за длъжника.
От
събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен
договор за банков кредит с дата 06.06.2006г. Банката – ищец е предоставила на
ответниците договорената сума в размер на 196 000евро. С факта на предоставяне
на кредита, Банката е изпълнила своето задължение по договора, а за
кредитополучателите е възникнало задължението да върнат сумата по кредита в
уговорения срок, ведно с лихвите, като заплащат договорените месечни вноски на уговорените падежни дати.
Основанието, на което ищцовата банка
претендира ответникът да бъде осъден да заплати дължимите главница, договорна и
наказателна лихва е настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Установи се
по делото, че е правен опит от страна на банката до ответника по делото да
достигне уведомление за обявяването на предсрочната изискуемост, който опит не
е дал резултат. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което
настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния
факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за
предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото
на срока, което следва да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл. 60, ал.2 от ЗКИ. В производство по осъдителен иск, исковата молба има характера
на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на
иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба /арг. мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК,
касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Предвид кредитираното от съда заключение по ССчЕ,
исковите претенции се явяват основателни в пълния заявен размер и като такива
следва да бъдат уважени, като следва :
•
Главница за периода
от 10.03.2016 г. до 11.12.2018 г. - 234 646,21 евро;
•
Договорни лихви за
периода от 10.03.2016 г. до 09.07.2018 г. - 48 517,35 евро;
•
Начислени наказателна лихва за периода от 10.04.2016 г.
до 11.12.2018 г. — 13 258,01 евро;
•
Такси управление 0,1% за периода от 11.03.2016 г. до
11.12.2018 г.- 756,29 евро;
•
Имуществена
застраховка за периода от 11.07.2016 г. до 11.12.2018 г- 1032,52 евро.
•
Нотариални такси за
периода от 28.06.2016 г. до 11.12.2018 г — 1 510,99 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата банка
направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
приложени по делото платежни документи, а именно: 23 390.39 лева –
държавна такса, 604 лева – възнаграждения за вещи лица, възнаграждение на
особени представители в общ размер на 2 250 лева и сумата 15 870.24
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ф-ра.
Водим от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.А. С ЕГН **********, К.С.А.
с ЕГН ********** и Х.Д.А. с ЕГН ********** ***, в условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, следните суми, дължими
по Договор за кредит от
06.06.2006г. за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 9979/06.06.2006 год. в размер на
298 210,38 евро и 1 510,99 лв., като следва :
•
Главница за периода
от 10.03.2016 г. до 11.12.2018 г. - 234 646,21 евро, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2018г. до окончателното изплащане;
•
Договорни лихви за
периода от 10.03.2016 г. до 09.07.2018 г. - 48 517,35 евро;
•
Начислени наказателна лихва за периода от 10.04.2016 г.
до 11.12.2018 г. — 13 258,01 евро;
•
Такси управление 0,1% за периода от 11.03.2016 г. до
11.12.2018г.- 756,29 евро;
•
Имуществена
застраховка за периода от 11.07.2016 г. до 11.12.2018г- 1032,52 евро.
•
Нотариални такси за
периода от 28.06.2016 г. до 11.12.2018 г — 1 510,99 лв.
ОСЪЖДА Р.С.А. С ЕГН **********, К.С.А. с ЕГН ********** и Х.Д.А.
с ЕГН ********** ***, в условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, следните деловодни разноски, а именно: 23 390.39 лева – държавна такса, 604
лева – възнаграждения за вещи лица, , възнаграждение на особени представители в
общ размер на 2 250 лева и сумата 15 870.24 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :