Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066
гр.Русе, 4.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Аглика Гавраилова
Членове: Антоанета
Атанасова
Боян Войков мл. съдия
при секретаря
Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 699 по описа за 2020 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
К. С. Ч.в качеството си на ЕТ „П.-
К.Ч.“ лично и чрез пълномощника си адв. К.Б. обжалва решение № 260132/18.09.2020
г., постановено по гр. д. № 3850/2019 г. на Русенския районен съд, с което е признато
за установено по отношение на него, че дължи на Р.В.Р. сумата 1764,50 лева, представляваща стойност на извършени
необходими разноски за ремонт на покрив с цел запазване и поддържане на
съсобствената им сграда с идентификатор
63427.2.1476.1 в гр. Р., ул.”Р. Д.” *, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1781/2019 г. по описа на РС Русе. Твърдят, че решението е неправилно
и необосновано. Намират предявения иск за неоснователен като недоказан и
оспорват приетата по делото СТЕ като необоснована. Искат отмяната му и постановяване
на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски.
Ответникът
по жалбата Р.В.Р. чрез адв. В.Ф. е депозирал отговор
по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с който оспорва основателността на жалбата, за
което излага подробни съображения. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбите са подадени от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално
право на жалба, в законоустановения в чл.
259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният
съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 260132/18.09.2020
г., постановено по гр. д. № 3850/2019 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните, Русенският окръжен съд прие за установено следното:
Предявен е бил иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърдяло се е от ищеца, че като съсобственик, притежаващ 4/8 ид. части от двуетажна жил. сграда,
находяща се в гр. Р., ул. „Р. Д.“ № ** е извършил неотложен и спешен
ремонт на покрива й. Ищецът е изложил още твърдения, че преди извършване на ремонта уведомил
ответника за необходимостта от него, после поискал и да му представи своя оферта.
По своя инициатива през пролетта на 2018 г. възложил на специалист изготвяне на
конструктивно становище за установяване актуалното състояние на сградата, след
това събрал две оферти за необходимия и спешен ремонт и избрал по-изгодната от
тях. Извършил ремонта, за което сторил разходи в размер на 14395,40 лв. като
припадащата се на ответника част, съразмерно на дела му в съсобствеността била
1799,42 лв. Снабдил се за тази сума със заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1781/2019 г. на РРС срещу ответника, но тъй като същият възразил, му
било указано от съда да предяви иск относно вземането си. Това обуславяло и
правния му интерес от воденето на настоящото производство.
С молба-уточнение от 30.09.2019 г. ищецът
конкретизира, че ремонтните дейности, за които претендира плащане от ответника
съразмерно на притежаваната от него ид. част са съобразно сключения договор за ремонт на покрив от 26.09.2018 г. и приемо-предавателния протокол към него: демонтаж на керемиди, демонтаж и монтаж
на улуци и водосточни тръби, демонтаж на всички шипки, отстранена повредена
ламаринена обшивка, извършен ремонт на съществуваща конструкция, полагане на
подпокривно фолио Брамак, монтаж на шипки и контра шипки, ремонт и подмяна на
всички ламаринени обшивки и обядисване с професионална боя, монтаж на керемиди
и капаци, измазване на комини, монтаж на прозорец Велукс. Ищецът е уточнил още, че общата стойност, заплатена
от него по договора за материали
и труд, възлиза на 13 888 лв., от които 5 727 лв. е стойността на закупените материали и 8 161 лв. е стойността на труда. Отделните видове разходи за СМР били: транспортни дейности - 160 лв.,
труд и измазване на комини – 250 лв., труд за ремонт на покрива – 7911 лв.,
закупуване и монтаж на прозорец Велукс – 690 лв. Освен тези СМР бил извършен
отделно и монтаж на капандура на покрива като трудът и материалът за това били на обща стойност 228 лв., заплатени от ищеца по представени
договор-поръчка и фактура. От общо заплатените суми по
договора за ремонт на покрива на стойност 13 888 лв. ищецът претендирал припадащата се 1/8 част от
ответника, а именно сумата 1736 лв. От монтажа на капандурата на покрива от общо 228 лв. претендирал от ответника припадащата му се 1/8 част в размер на
28,50 лв. От заплатените 240 лв. за изготвяне на конструктивно становище
претендирал 1/8 от ответника, възлизаща на 30 лв. или общата
сума от сбора по посочените разходи за СМР възлиза на
1794,50 лв. С
определение от 4.12.2019 г. е допуснато изменение на предявения установетелен
иск черз намалението му от 1799,42 лв. на 1794,50 лв.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК
ответникът ЕТ „П.- К. Ч.“, представляван от К. С. Ч. оспорва основателността на
претенциите, както и необходимостта и полезността на извършения ремонт. Намира, че част от извършените
ремонтни дейности са били наложени от повреди, причинени от ищеца при прокарване на
кабелна телевизия, монтаж на климатици за негови нужди, смяна на прозорец в
ползван от него етаж и пр. Оспорва количествата и цените на извършените
дейности и услуги, както и документирането им. Оспорва и извършените плащания
като ненадлежно доказани.
Няма спор по делото, че
ищецът и ответникът са съсобственици на сграда с
идентификатор 63427.2.1476.1 в гр. Русе, ул.”Р. Д.” *, както няма спор и по отношение на притежаваните
от тях ид. части.
Спорни са били между
страните въпросите наложително ли е било извършването на ремонтни дейности на покрива, какви конкретно
са извършените дейности, в частност тяхното количество и цени, както и заплатени ли са от ищеца вложените в ремонта материали
и труд, респ. в какъв размер.
За установяване на тези факти ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства.
Относно наложителността на ремонта по делото е приложено
Конструктивно становище, изготвено от Р. Н. В. по искане на ищеца като възложител за установяване актуалното състояние на процесната сграда, в което се
дава
заключение, че същата е годна
за експлоатация, но се нуждае от спешни ремонтни дейности за подмяна на
покривното покритие и вземане мерки за спиране овлажняването на носещата
зидария. Ростислав В. е разпитан по делото и като свидетел като дава показания, че становището е
изготвено след визуален оглед на над сградата, която има недобре защитени основи, само с тухлен
скелет, с проникнала влага в сутеренната част, с дървена дограма в много лошо състояние, през която влиза влага. Покривното покритие било
компрометирано на места, особено около дограмите, но с добре запазена дървена
конструкция. Ламаринената обшивка била силно компроментирана - ръждива и проядена. Проблемът на покрива бил в
обшивката и ламарината. Имало частичен гредоред в окаяно състояние. При входа на къщата имало улягания,
деформации и сериозни пукнатини, имало доста участъци, където тухлите били
видимо мокри. Свидетелства
още, че при огледа забелязъл мокри петна, видими течове по самия скат на
покрива и около капандурата. Огледът не бил в дъждовен ден, но на земята имало
локвички. Според
свидетеля, за да се гарантира, че няма да влиза вода
надолу, покривът трябвало да се направи изцяло.
Представени са две оферти за ремонт на процесния покрив,
изготвени съответно от „Р. К.“ ЕООД на стойност 16 550 лв. и от лицето М. И. на стойност 13 888 лв. Приложен е и договор за ремонт на
покрив на къща с адрес гр.
Русе, ул. „Р. Д.“ № 7 от 26.09.2018 г., сключен от ищеца като възложител и М. И. като изпълнител с предмет: демонтаж
на керемиди, улуци и на всички шипки, отстраняване повредената ламаринена
обшивка, ремонт на съществуваща конструкция, полагане на подпокривно фолио,
монтаж на шипки и контра шипки, ремонт и подмяна на всички ламаринени обшивки,
монтаж на керемиди, капаци и измазване на комини. Общата сума на услугата възлиза на 13 888 лв. съгласно оферта с
количествено-стойностни сметки, която оферта страните са уговорили да се счита за неизменна част от договора. Договорено е още при сключване
на договора да бъде заплатена 50 % от сумата по него, а останалата част след
предаване на обекта.
Приложени са ПКО от 23.09.2018 г.
за 6500 лв. и 23.10.2018 лв. за 7388 лв., с които в изпълнение на уговореното
по горния договор ищецът заплатил на изпълнителя М. И. дължимите по него суми.
Надлежно приобщени към
доказателствения материал са фактури, издадени от на името на ищеца за платени
в брой съответно: на 19.10.2018 г. - 3914,50 лв. строителни материали, на
22.10.2018 г. - 1180 лв. игл. летви и греди, на 22.10.2018 г. – 640 лв. за покривен прозорец и обшивка релефен покрив, на 24.10.2018 г. – 228 лв. за алуминиев прозорец и первази.
На 23.10.2018 г. между възложителя и изпълнителя на
договора за ремонт на покрива е подписан приемо-предавателен протокол за всички ремонтни дейности, предмет на контракта, плюс монтаж на
прозорец Велукс.
По делото от страна на ищеца са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на св. М. И. –
изпълнител по сключения от ищеца договор за ремонт. Същият потвърждава, че подписите,
положени под дадената на ищеца оферта, под договора от 26.09.2018 г., под
ордерите за получил сумата и под приемо-предавателния протокол, са негови. Дава показания, че всички
дейности по офертата били изпълнени. Всички закупени материали по фактурите били вложени
в ремонта. Изнася
данни, че материалите закупувал с парите, който ищецът му дала предварително.
Свидетелства, че единственото, което предварително не можел да предвиди и да
включи офертата били керемидите, които щели да бъдат необходими. Не са слагали
нови керемиди, а втора употреба, старите изхвърлили.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпит
на св. Т. Т. –
търговски представител на фирма за строителни материали и консултант, който дава показания, че бил потърсен от ищеца по повод
предстоящ ремонт на покрив по къщата, находяща се на кръстовището на улиците „Р.
Д.“ и „Църковна независимост“, за да го консултира какви строителни материали да се използват и да го насочи към доставчик и
изпълнител.
Свидетелства още, че преди това извършил оглед на имота, при който установил,
че имало
компрометирани места на покрива, които нанесли щети в помещенията на втория
етаж, обитавани от ищеца. Изнася данни, че той препоръчал
Мирослав И. като изпълнител, както и най-подходящите като цена материали. Свидетелства, че участвал в съставянето на приложената
количествена сметка като той уточнявал вида материал, а количествата се преценявали
от изпълнителя.
Приета е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че
стойността на извършените разходи за СМР във връзка с неотложния ремонт на
покрива на процесната сграда възлиза на сумата 14 116 лв., от които 13 888 лв. цена на вложените материали и труд и 228 лв. цена
на алуминиева дограма за капандурата на тавана. Според вещото лице, предприетият ремонт на покривното покритие,
подмяна на капандури и дограма на покривните прозорци, частична подмяна на изгнила част от дървената конструкция, ремонт и подмяна на
всички ламаринени обшивки, подмяна на улуци и водосточни тръби е бил наложителен с оглед запазване
съществуването на самата сграда така, че без него същата би погинала или състоянитео й би
се влошило съществено.
Всичко това при неговия съвкупен анализ е дало основание на
първоинстанционния съд да приеме, че претендираните от ищеца ремонтни дейности са били спешни
и наложителни, че същите са извършени и са заплатени от него. Поради това и
претенцията за установяване по отношение на ответника, че ищецът има вземане срещу него в размер на припадащата му се част съобразно притежаваните от
него идеални части от
сградата, е била уважена, като съдът е приел, че релевантните за това факти са били доказани по делото.
Този
извод на съд е частично неправилен, респ. въззивната жалба се явява частично
основателна.
В чл. 30, ал. 3 ЗС се
съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на
съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ, съразмерно на частта си. Под ползи
следва да се разбират преди всичко плодовете /естествени или граждански/, чийто
източник е съсобствената вещ, а под тежести - разноските за вещта. При спор между съсобственици, относно сторени необходими
разноски, съсобственикът - ищец носи доказателствената тежест за установяване
факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на
общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно
присъжда към момента на извършването им, съобразно изразходеното.
В настоящия случай не се спори по делото, че е извършен
ремонт на покрива на съсобствената на страните сграда. Спорните въпроси касаят
характера на извършения ремонт, а оттам и вида на сторените разноски, тяхното реално плащане от ищеца
в претендирания размер, както и стойността, по която следва да бъдат заплатени от ответника.
Въззивният
съд, след като съобрази въведените с въззивната жалба възражения, както и
обстоятелството, че вещото лице по назначената пред районния съд експертиза е
изготвило заключението си без извършване на каквито и да било замервания и
изчисления, поради което се явява необосновано, счете че спорът между страните
не може да бъде разрешен без да се изясни кои от материалите, за които са
приложени фактури и касови бонове, и в какво количество са били необходими и действително
вложени в ремонта. Доколкото за това са нужни специални знания, съдът назначи
служебно и изслуша съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по нея, след съобразяване
на приложените по делото писмени доказателства, събраните пред първата
инстанция свидетелски показания и двукратен оглед на имота, дава заключение, че
стойността на извършения ремонт възлиза на 11 786,27 лв. като в приложена
към заключението таблица е посочено действително вложеното количество
материали, за които ищецът е представил разходооправдателни документи.
На първо място, според въззивния
съд по делото е категорично установено от събраните гласни и писмени
доказателства, както и СТЕ, че се касае за извършване на необходим, неотложен ремонт на покривната конструкция на
съсобствената сграда, предизвикан от налични течове. Извършеният ремонт, респ. сторените
по него разноски представляват необходими разноски, доколкото са извършени, за
да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Тези
разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно
изхабяване. Единствено по отношение на поставения покривен прозорец
„Velux“ вместо капандура съдът намира, че се касае до подобрение. Св. Ростислав
В. дава показания, че при огледа на имота е забелязъл течове около капандурата,
т. е. дори и предходната капандура да е била компроментирана и да е било
наложително подмяната й с нова, то поставянето вместо нея на покривен прозорец
„Velux“ представлява полезни разноски - "подобрение", за който
отношенията между страните се развиват по друг ред. Поради това съдът приема,
че доколкото разноските за доставката и монтажа на покривния прозорец не са
били необходими за поддържането и запазването на покрива, претецията на ищеца
за заплащане на съответната ид. част от тях от ответника е неоснователна.
Що се
касае до вложените в процесния ремонт количества материали, вещото лице дава
следното заключение:
Общо необходимите торби хоросан
за измазване на стените на комините и подмазване на капаците възлизат на 78 бр. след
направеното от експерта уточнение в съдебно заседание.
Заключението е дадено след измерване за всички комини и съобразяване на тяхното
състояние отпреди това по снимки от google maps. Относно приетата от него
дебелина на мазилката експертът разяснява, че не е мерена, защото това би
означавало да бъде разрушена макар и частично. За да изчисли разходната норма
на хоросана е посочило ползваните справочници - СЕК06. Според вещото лице от това,
което се вижда отстрани, без да се доближава съвсем до комините, мазилката е
хастарна и е ползвало възможно най-ниската разходна норма по справочниците. Като
съобразява приетата пред настоящата инстанция СТЕ, въззивният съд намира за доказано
влагането в процесния ремонт на 78 бр. торби хоросан, а не както твърди ищецът
100 бр.
Безспорно установено, според експерта, е
влагането на 1 греда в ремонта, а не както претендира ищецът 5 бр., която греда
е с около дължина 1.20 м в мястото на монтажа на прозореца „Velux“. Според вещото лице конкретната греда продължава като
дължина, не е мръдната, тя е реброто на сградата. Поради това неоснователни са
възраженията на ответника, че подмяната на тази греда с нова е било наложено от
поставянето на прозореца „Velux“. Доколкото по делото от
събраните писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че процесният
покрив е бил с добре запазена дървена конструкция, настоящият състав намира за
доказано влагането в ремонта само на 1, а не както твърди ищецът 5 бр. дървени
греди.
Другият
спорен между страните въпрос касае полагането на паро и хидроизолационна
мембрана. Ответникът възразява, че поставянето на тази мебрана не е било
наложително, доколкото покривната конструкция и дървената обшивка над гредите
са били в много добро състояние, т. е. касае се до луксозни подобрения, а не до
необходими разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че приложеното по
делото конструктивно становище предвижда следното: „тъй като носещите елементи
са в добро състояние, ремонтът ще е над дъсчената обшивка, само на покритието –
възстановяване на съществуващата ламаринена обшивка над дъсчената или полагане
на хидро и пароизолация при установяване на невъзможност за възстановяване на
съществуващото положение“. Според експерта в конкретния случай е възприето
второто, т. е. дъсчената обшивка на покрива е покрита с паро и хидроизолация и
не е покрита с ламарина. При изслушването му в о. с. з . на 16.02.2021 г. вещото
лице разяснява, че при всички положения трябва да се сложи или черна хартия,
или подпокривна мембрана, като в конкретния случай е сложена мембрана. В случая
целият покрив е покрит с мембрана и върху мембраната са наредени керемидите.
Обшивка има в уламата и на ръбовете. При така изложеното, настоящият състав
приема, че поставянето на паро и хидроизолационна мембрана е било наложително с
оглед състоянието на покрива, касае се до необходими разноски, сторени от
ищеца, доколкото са извършени, за да се запази вещта и без които тя би се
повредила. От заключението на експерта, дадено след измерване на площта на
покрива, доказано вложени се явяват 4 бр. топчета, а не 5 бр., както твърди
ищеца. Междувпрочем необходимостта от поставянето на нова хартия/мушама се
признава и от самия ответник в отговора му на отправената от ищеца покана за
извършване на ремонта. /л 27 от делото/, който отговор е преповторил и в
пледоарията си пред настоящата инстанция.
Страните спорят и по броя на вложените в
ремонта на покрива коминни обшивки. В даденото заключение вещото лице уточнява,
че терминът
коминна обшивка касае вид профил, изпълнен от ламарина или друг материал, който се монтира с цел отвеждане
покривните води, като едната му страна се монтира по вертикален зид, който може
да бъде коминен или друг вид зид в зависимост от конфигурацията на покрива, и
другата част попада под керемидите. Основната й функция е да препятства атмосферните води да проникват в
процепа между стената и керемидите и да овлажняват покривната конструкция. Вещото лице е констатирало, че с този профил, са
обшити както стените на комина в тяхната основа, така и стените на сградата,
граничещи с покрива. Този вид
профил, вложен в ремонта е с ширина 0,40 м. и дължина 1 м
по фактура. Разходната норма за този вид СМР
е взета от
СЕК 07 Тенекеджийски работи, 07.011 Обшивка с поцинкована
ламарина 0,5 мм до
30 градуса. Така
експертът заключава, че общият брой
на профилите вид коминна обшивка, необходим за обшиването на
всички стени над нивото на покрива е 33. При съобразяване на СТЕ в тази й част, настоящият състав приема, че в
ремонта на процесния покрив са вложени 33 бр. коминни обшивки 0.40/1 м, т. е.
недоказано остава влагането на 38 бр. от този материал, както твърди ищецът.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата пред
настоящата инстанция СТЕ, в ремонта на покрива са вложени 12 шипки, а не както
твърди ищецът 45 бр., улуци 63,80 м вместо твърдените 64 м, 450 керемиди вместо
650 бр. и 35,50 м водосточна тръба вместо претендираните 36 м. Относно тези
материали съдът приема, че са вложени в ремонта до размера, посочен от вещото
лице, който размер се явява доказан и поради това до този размер намира претенциите
за заплащането им за основателни.
Експертът
е констатирал още влагането на 23 бр. колена, т. е. с едно повече от
фактурираните и 28 скоби за водосточна тръба, а не 26. Доколкото относно тези
материали ищецът е доказал заплащането на по-малко от действително вложените,
то до този по-малък размер следва да бъдат удовлетворени като основателни претенциите
му.
По въпроса как следва да се остойностяват
от съда претендираните необходими и полезни разноски - по фактурни стойности
или по средни пазарни цени, както и за
кои от претендираните и доказани строително- монтажни
работи на ищците следва да се присъдят действително направените разходи, и за
кои - разходи по средни пазарни цени
съществува практика на ВКС, обективирана решение № 191 от 29.10.2014 г. по Г. д. № 2299/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 198 от 26.04.2012 г. по Г. д. № 764/2011 г.
на ВКС, I г. о.
Изразеното в първото решение становище, според което разходите се присъждат не
по фактурираната им стойност, а по средни пазарни
цени, касае извършените в имота подобрения (полезни разноски). С
второто решение е прието, че необходимите разноски се заплащат в размер на
действително изразходваните средства. В този смисъл съдъ съобразява и Определение № 7/9.01.2018
г., постановено по гр. д. № 1270/2017 г. на ВКС, І Г. О. Доколкото в настоящия
случай ищецът претендира извършени от него разноски за неотложен ремонт на
покрива на съобствената на страните сграда през 2018 г., то същите следва да му
бъдат присъдени в действително сторения размер, т. е. по фактурни стойности,
респ. стойности на съобтветните материали и услуги в размера, в който ги е
заплатил. Тези стойности разбира се, следва да бъдат доказани от него с
допустими доказателствени средства. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на ответника, че вложените труд и материали следва да се оценяват
по осреднени пазарни цени. За пълнота следва да се отбележи, че цитираната от него
съдебна практика е неотносима към процесния случай, доколкото касае извършвани
подобрения, при които отношенията между страните се уреждат по друг начин,
както и спорове между страни, които не са съсобственици.
Съвкупната
преценка на доказателствата установява по безспорен и категоричен начин
заплащането от ищеца на претендираните суми за материали, транспорт и труд. Неснователни
са възраженията на ответника в този смисъл. Изводът за това се налага от
приложените по делото оферта, договор за изработка, ПКО, фактури и касови
бонове, както и от проведения от районния съд разпит на изпълнителя на ремонта, който е потвърдил положените от него
подписи под офертата, на сключения въз основа на нея договор за изработка, на
приемо-предавателния протокол и на двата ПКО и изрично е заявил, че отразените във ПКО ордери суми /аванс и окончателно плащане/ са му заплатени от ищеца (обстоятелство, което може да се
установи със свидетелски показания - по арг. от чл. 164 ГПК). За вложените материали и
транспортни дейности в размер на 160 лв. са приложени фактури като отново
изпълнителят е свидетелствал, че е заплащал същите с предоставените му от ищеца
суми. Що се отнася до
цената на труда, същата е посочена в офертата на изпълнителя, съставляваща
неизменна част от договора между него и ищеца, която както бе посочено по-горе
е доказано, че е платена. Тъй като обаче вещото лице е изчислило, че площта на
покрива е 245,27 кв. м., а не 293 кв. м., както е посочено в офертата, то
стореният от ищеца разход за труд за ремонт на покрива следва да бъде
овъзмезден от ответника съобразно действително извършената работа. Ирелевантни
за настоящото производство се явяват съображенията на жалбоподателя за това, че
разплащането между ищеца и изпълнителя следвало да бъде извършено по банков
път, а не в брой, както и че ПКО били с номера 1 и 2, а ремонтът бил извършен
през м. септември. От значение за настоящото производство е единствено размера на действително
заплатените от ищеца суми за
ремонта, като надлежното им счетоводно отразяване от трето за процеса лице не
може да засегне основателността на предявените искове.
Следва също така да се посочи, че разходи
за изговяне на конструктивно становище не са признати от първоинстанционния съд
предвид предприетото от ищеца изменение на иска чрез неговото намаление.
При така изложеното, настоящият състав намира,
че размерът на действително вложените в процесния ремонт материали, труд и транспорт
съставляващи необходими разноски, заплатени от ищеца възлиза на 11 003, 27
лв. При изчисляването на тази сума е съобразено заключението на приетата пред
настоящата инстанция СТЕ, коригирано с приетото от въззивния състав по-горе, а
именно: приспадната е цената на прозореца „Velux“ и монтажа му /690 лв./, приспаднати са 4 бр. греди по 20 лв. /80 лв./, 1
бр. коляно по 7 лв. и 2 скоби водосточна тръба по 3 лв. /6 лв./. Съобразно
правата на ответника в съсобствената сграда – 1/8 ид. част, същият следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 1375,41 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 27.03.2019 г. до окончателното й плащане.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящия съд с първостепенния, обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за сумата над 1375,41 лв. до
1745,50 лв. и да бъде постановено друго, с което същият да бъде отхвърлен за тази сума като
недоказан. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено
като правилно, а въззивната жалба оставена без уважение.
По
разноските:
Частичното уважаване на
жалбата налага да бъде преразгледан въпросът за отговорността за разноски пред
първата инстанция и в заповедното производство, поради което постановеното
решение следва да бъде отменено и в тази част.
В заповедното производство ищецът е сторил
разходи в размер на 35,98 лв. за държавна такса и 300 лв. за платено адв.
възнаграждение, а ответникът 300 лв. за платен адв. хонорар. При отчитане на общия размер на
претенцията – 1799,42 лв. в заповедното производство съобразно уважената част
на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сумата от 256,81
лв., а ответникът съобразно отхвърлената част на иска и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК лв. на 70,69 лв.
Пред първата инстанция след предприетото от
ищеца изменение на иска чрез намаление общият размер на претенцията му възлиза
на 1764,50 лв. Същият е сторил разноски в общ размер на 891,98 лв., а
ответникът – 400 лв. Съобразно уважената част на иска и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ищецът има право на сумата от 695,02 лв., а ответникът съобразно
отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК лв. на 88,29 лв.
И двете страни претендират разноски пред настоящата
инстанция – въззивникът – 35,29 лв. платена държ. такса за въззивната жалба,
300 лв. депозит за вещо лице, 400 лв. адв. възнаграждение и по 100 лв. за
явяване на адв. Б. във второ и трето съдебно заседание, а въззиваемият - 456 лв. за адв. възнаграждение съгласно
приложени договори за правна помощ и съдействие, от които 100 лв. за явяване в
трето заседание. Въззиваемият е въвел възражение за прекомерност на платеното
от ответника възнаграждение на адв. Б., което се намира за неоснователно от
настоящия състав, тъй като заплатеното е малко над минимума, предвиден в чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /353,52 лв./ и предвид фактическата и правна сложност на
спора. Възразил е и срещу претенцията на въззивника за заплащане на 100 лв. за
явяване на адв. Б. във второ заседание. Това възражение е основателно, тъй като
нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда,
че такова може да бъде присъдено при защита по дело с повече от две съдебни
заседания. Отделно от това, тази претенция е неоснователна и като недоказана.
Липсват приложени писмени доказателства, удостоверяващи плащането й.
Съобразно уважената част на жалбата и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК въззивникът има право на сумата от 184,38 лв., а въззиваемият
съобразно отхвърлената част на жалбата и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК лв. на 355,34
лв.
Или
общо ищецът има право на 1307,17 лв. разноски общо в заповедното производство и
двете инстанции, а ответникът на 343,36
лв., които следва да се възложат на насрещните страни.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 260132/18.09.2020 г., постановено по гр. д. № 3850/2019 г. на
Русенския районен съд, в частта, с
която е признато за установено по отношение на К. С. Ч. в качеството му на ЕТ
„П.- К. Ч.“, че дължи на Р.В.Р. сумата над 1375,41 лв. до 1764,50 лева, представляваща стойност на извършени необходими разноски за ремонт на покрив с цел
запазване и поддържане на съсобствената им сграда с идентификатор 63427.2.1476.1 в гр. Р., ул.”Р.
Д.” *, ведно
със законната лихва, считано от 27.03.2019 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение по ч. гр. д.№ 1781/2019 г. по описа на РС Русе, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.В.Р. против К. С. Ч. в качеството му на ЕТ „П.- К. Ч.“
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че К. С.Ч. в
качеството му на ЕТ „П.- К.Ч.“ му дължи сумата над 1375,41 лв. до 1764,50 лева, представляваща стойност на извършени
необходими разноски за ремонт на покрив с цел запазване и поддържане на съсобствената им сграда с идентификатор
63427.2.1476.1 в гр. Р., ул.”Р. Д.” *, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1781/2019 г. по описа на РС Русе като неоснователен
и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260132/18.09.2020 г., постановено по
гр. д. № 3850/2019 г. на Русенския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ “П. – К. Ч.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул.”Р. Д.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от собственика К.С.Ч. да заплати на Р.В.Р., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. **“, бл. **, вх.**, ет.*, ап. ** сумата в размер на 1307,17 лв. /хиляда триста и седем лева и седемнадесет стотинки/,
представляващи сторени от него съдебно - деловодни разноски, от които 256,81 лв. по ч. гр. д. № 1781/2019 г. по описа на РС Русе, 695,02 лв.
пред първата инстанция и 355,34 лв. пред настоящата инстация
ОСЪЖДА Р.В.Р., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М.**“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. 97 да заплати на ЕТ “П. – К.
Ч.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р. ул.”Р. Д.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от собственика К.С.Ч. сумата в размер на 343,36 лв. /триста четиридесет и три лева и
тридесет и шест стотинки/, представляващи сторени от него съдебно -
деловодни разноски, от които 70,69 лв. по ч. гр. д. № 1781/2019 г. по описа на РС Русе, 88,29 лв. пред първата
инстанция и 355,34 лв. пред настоящата инстация
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: