Решение по дело №11059/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 333
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20231110211059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110211059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. П. Х. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-010425 от 08.06.2023г, издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени две глоби - всяка
в размер на по 2000 лева и две административни наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ всяко за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП
поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните
правила. Според жалбоподателя неправилно била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за две отделни нарушения. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
придружителното писмо, с което до съда е изпратена административнонаказателната
преписка, е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
1
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 29.05.2023г. около 06:30ч. жалб. Р. П. Х. управлявал лек автомобил „**“ с рег. № **
в гр. София. Същият се движел по ул. „**“ с посока на движение от ул. „Ал. Паскалев“ към
ул. „Свето Преображение“.
Срещу бл. 325 бил спрян за проверка от служители на 07 РУ-СДВР свидeтеля Б. К. и
колегата му Н. ** които преди да спрат водача, забелязали, че автомобилът, управляван от
него, преминал на червен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на
кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“.
Полицейските служители установили, че водач на МПС е жалб. Р. Х.. Извикали за
съдействие екип на ОПП-СДВР, тъй като им направило впечатление, че водачът е в
нетрезво състояние.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в който бил и свидетелят Н. Н. З. на
длъжност младши автоконтрольор.
Служителите на ОПП-СДВР приканили жалбоподателя да бъде изпробван за
наркотични вещества или техни аналози с „ДрагТекст-5000” с фабричен номер ARMF 0097,
но той отказал. Жалбоподателят бил приканен да бъде изпробван и за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с номер ARNA-0144, но отново отказал.
Поради това свидетелят Н. З. съставил срещу него АУАН за извършени две нарушения
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения. Препис от акта му бил връчен. Свид. Н. Н. З. издал на жалбоподателя талон за
изследване № 0176850 за даване на биологични проби във ВМА.
Във връзка с проверката била изготвена докладна записка от Н. Николов - служител в
07 РУ-СДВР.
Въз основа на акта на 08.06.2023г. било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетеля Н. Н. З.,
който е актосъставител и очевидец на нарушенията. Липсата на спомен у свидетеля относно
конкретния случа, е напълно житейски оправдана, предвид изминалия период от време от
датата на извършване на нарушенията – 29.05.2023г. до датата на разпита му пред съда –
11.12.2023г. В тази насока от значение са и служебните задължения на свидетеля предвид
заеманата от него длъжност в ОПП-СДВР, свързана с ежедневното установяване на
нарушения на ЗДвП. В тази връзка съдът ще обърне внимание, че въпреки заявеното от
свидетеля, че не е бил очевидец на нарушенията, то доколкото именно той е бил част от
екипа на ОПП-СДВР, пристигнал за съдействие и той е издал АУАН и медицинския талон за
2
изследване на водача до ВМА, то явно е, че е очевидец и на двете нарушения, свързани с
отказа на водача да бъде изпробван с Драг текст за наркотици и отказа на водача да бъде
изпробван с Алкотест Дрегер за алкохол.
Макар свидетелят да не се спомни конкретния случай, потвърди изложеното в акта,
като това, наред с приобщената докладна записка, изготвена от служител на 07 РУ – СДВР,
в която са описани конкретните действия на жалбоподателя във връзка с инцидента, са
достатъчни за съда, за да приеме за безспорно установена посочената по-горе фактическа
обстановка.
Показанията на свидетеля намират подкрепа и в писмените доказателства, събрани по
делото, а именно: талон за изследване и докладна записка, изготвена от служител на 07 РУ-
СДВР, в която били изложени обстоятелствата, при които жалбоподателят бил спрян за
проверка, докато управлявал процесния автомобил, включително отказа на последния да
бъде изпробван с технически средства за алкохол и наркотични вещества. Фактът на
управление на МПС от страна на жалбоподателя на процесното място, дата и час, не се
оспорва от самия жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (съответно
младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3.10).
Относно заеманата от наказващия орган длъжност към датата на издаване на НП, по делото
са приобщени заповед № 8121К-13180 от 2019г. и акт за встъпване в длъжност на Гергана
Владимирова Борисова.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, така и от
свидетел – очевидец на нарушението и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в срока по чл. 34
ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административните нарушения, като същите съответстват на
посочената правна квалификация.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и
място жалбоподателят като водач на МПС, управлявал същото, като извършил две отделни
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото след като бил спрян за проверка, отказал да му
3
бъде извършена проверка с техническо средство от органите на ОПП-СДВР за употреба на
наркотични вещества, както и да бъде изпробван с техническо средство за наличие на
алкохол.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон, доколкото отказът за вземане на проба с техническо средство за
наркотични вещества и отказът за вземане на проба с техническо средство за алкохол на
водача на МПС представлява две отделни деяния, всяко от които изпълва състава на отделно
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която има смесен характер /същата
съдържа както правилото за поведение, което се предписва, така и санкцията при
неизпълнение на даденото предписание/ - водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Граматическото тълкуване на посочена норма на закона и конкретно използването на
израза „или” в отделните хипотези на предписано поведение, води до извод, че
законодателят е предвидил налагането на посочените административни наказания, при
неизпълнение на което и да е от посочените предписания на конкретно поведение.
За всяко от посочените две нарушения законодателят е предвидил налагането на глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Нарушенията са извършени виновно – при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал задължението си даде възможност на служителите на ОПП-
СДВР да извършат проба с техническо средство както за алкохол, така и за наркотични
вещества, но не е изпълнил задълженията си, съзнавайки, че по този начин нарушава закона.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици, които ще настъпят и е целял
именно тях.
Размерът на глобата и лишаването от право да управлява МПС са фиксирани, поради
което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.
Не е налице маловажност и на нито едно от двете нарушения. Нарушенията по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП са формални по своя характер и обстоятелството дали са произтекли вредни
последици или не, е без значение. Конкретните нарушения не се отличава с по-ниска степен
от нарушенията от този вид, поради което приложение не би могла да намери нормата на чл.
28 ЗАНН.
4
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като законосъобразно и
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която, обаче, не
е направила искане в тази насока.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-010425 от 08.06.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5