РЕШЕНИЕ
№
град
София, 04. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 5478/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 18. 02. 2021 год., постановено по гр. д. №
25059/2020 год. на СРС ІІ ГО 126 състав е признато за установено на основание
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 198о ал. 1 ЗВ вр. чл. 40
Наредба 4/19. 09. 2004 год., че И.Б.Л. дължи на С.в. АД съответните суми,
посочени по пера, като в останалата част претенциите са отхвърлени. С решението
ответникът е осъден на разноски.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението, като го счита
за неправилно и недоказано, като моли съдът да го отмени и му присъди разноски.
Не са налице доказателства за доставки и по периоди, и по години.Няма фактури,
отчети за потребени количества вода за имота, като в исковия период ответникът
не е ползвал услуги на ищеца в същия имот. Няма договорни отношения между
страните по спора, нито първични счетоводни документи за такава услуга. Няма
доказателства за собственост на другия съсобственик на имота. Делото е решено
единствено при изслушана съдебна счетоводна експертиза, като е искал справки и
документи за изготвяне на заключението но такива не са представени от ищеца.
В отговор на въззивната жалба ищецът излага, че е доказано
налично облигационно отношение между страните, след като в открито съдебно
заседание ответникът признава неизгодни за него факти.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не
се явява и не се процесуално представлява.
От ищеца е постъпила молба от типа бланкетни на 11. 05. 2022
год.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата на ответника е неоснователна.
В публично съдебно заседание ответникът е категорично заявил, че имотът е негов от
2015 год. и че от 2016 год. живее там. Там няма работещ водомер се начислява
вода на база- Миналата година служили водомер и има такъв. Н е присъствал на посещение
на инкасатор, който да засича водомера. Вещото лице е установило, че има
фактури. Заявява, че няма други доказателствени искания.
Заключенията на експертите са приети без оспорване и са
кредитирани като добросъвестни, обективни и компетентно дадени от районния
съдия и корелиращи с останалите доказателства на ищеца, които също не са
оспорени и се кредитират поотделно и в съвкупност.
Районният съдия е разпределил правилно доказателствената
тежест на страните, като за ищеца – да докаже, че ответникът е потребител на ВИК по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВИК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираната сума.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това е сторено по
делото.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка.
Налице е облигационно отношение между ответника и ищцовото
дружество. В съдебно заседание ответникът признава публично, че е бил титуляр
на правото на собственост върху
процесния имот, че от 2015 год. е и единствен собственик, както и че имотът е
водоснабден, което се установява и от експертното заключение на СТЕ, тоест
признава неизгодни за него факти. Съдът кредитира доказателствата писмени и
експертно заключение, тъй като ответникът признава неизгодни за него факти. Като
следващ неизгоден за ответната страна факт е обстоятелството, че до 2019 год.
не е имало в имота годен водомер, установено отново и със заключението на СТЕ. Заявление
е представено по делото, с което ответникът до дружеството декларира, че е
собственик на имота, съгласно нотариален акт, владее го, имотът се обитава от
две лица и че желае партидата да бъде прехвърлена на негово име. Следва да се
приеме, че щом като последваща промяна в броя живущи, ползватели, не е правена,
то доставените ВИК услуги за таксувани на база потребителите.
Отново ответникът е този който признава в публично заседание
на съда, че в процесния период в имота няма узаконен и работещ водомер.
Районният съдия на база това признание на ответника обосновано и правилно е
счел, че не е необходимо дружеството да представя документите, по които е
работило вещото лице, изготвило заключението на СТЕ. А на дадената задача, на
място да се извърши проверка от вещото лице в имота, ответникът му е отказал
достъп, л. 44 от делото на СРС.
Други доводи с въззивната
жалба на ответника не са релевирани.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото
установяват твърденията на ищеца, като няма събрани по делото доказателства,
които поотделно или в съвкупност да установяват възраженията на ответника или
да опровергават или разколебават установената от страна на ищеца фактическа
обстановка по коментирания случай.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е основателен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
ответник няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна
и се отхвърля от съда.
Ищецът претендира своевременно
разноски, в размер на 100 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, което не е
прекомерно.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18. 02. 2021 год.,
постановено по гр. д. № 25059/2020 год. на СРС ІІ ГО 126 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА
И.Б.Л., съдебен адрес ***, да заплати на С.в. АД ЕИК*********на основание чл.
78 ГПК разноски в производството
пред втората съдебна инстанция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.