Присъда по дело №254/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта:	2
Дата:	27 февруари 2023 г.
Съдия:	Гергана Желязкова Кондова

Дело:	20222000600254
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600254 по описа за 2022 година
На основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 134/28.10.2021 година, постановена по НОХД № 55/2021
година по описа на Окръжен съд Бургас в наказателно-осъдителната част, в частта
относно приложението на разпоредбите на чл.23, ал.1 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, както и в частта досежно разноските и вместо това постановява

ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Г. С. – родена на ***. в гр.***, със съдебен адрес в
гр.***, ***, със *** образование, ***, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА в това, че на
*** г. в гр.***, в магазин „*** е отнела чужди движими вещи - дамски портфейл на
стойност 19.00лв., съдържащ сумата от 25.00 лева, всички вещи на обща стойност
44.00 /четиридесет и четири/ лева, от владението на Л.К.К., ЕГН ********** от гр. ***,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Г. С. с установена по делото самоличност ЗА
НЕВИНОВНА и в това, че на *** г. в гр.***, за времето от 15.59 часа до 16.03 часа, в
условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - банкова
карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляра Л.К.К.,
ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „***,
филиал на „***“, извършила три транзакции за теглене на пари на обща стойност 550
1

/петстотин и петдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както
следва:
- на *** г. в 15.59 часа, в гр. ***, използвала платежен инструмент - банкова
карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляр Л.К.К., ЕГН
********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „***, филиал на
„***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 50
/петдесет /лева като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- на *** г. в 16.00 часа, в гр. ***, използвала платежен инструмент - банкова
карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляр Л.К.К., ЕГН
********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „***, филиал на
„***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 400
/четиристотин/лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- на *** г. в 16.03 часа, в гр. ***, използвала платежен инструмент - банкова
карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляр Л.К.К., ЕГН
********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с „***, филиал на
„***“, осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 100
/сто/лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на Република
България в 15 - дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И по Присъда № 2 от 27.02.2023 г., постановена по ВНОХД №
254/2022 г. по описа на Апелативен съд ***:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на упълномощения защитник -
адвокат от АК *** на подсъдимата Е. Г. С., против Присъда № 134/28.10.2021
г. постановена по НОХД № 55/2021 г. по описа на Окръжен съд ***.
С присъдата, подсъдимата Е. Г. С. е призната за виновна в това, че на
*** г. в гр.***, к-с “Славейков”, в магазин „Кауфланд“ отнела чужди
движими вещи - дамски портфейл на стойност 19.00 лв., съдържащ сумата от
25.00 лева, всички вещи на обща стойност 44.00 лева, от владението на
Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради
което и на основание чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1 и чл. 54 от НК е осъдена на
една година лишаване от свобода.
Със същата присъда, подсъдимата е призната за виновна и в това, че на
*** г. в гр.***, за времето от 15.59 часа до 16.03 часа, в условията на
продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - банкова
карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляря
Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо се в
гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, извършила три транзакции за
теглене на пари на обща стойност 550 /петстотин и петдесет/ лева, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
- на *** г. в 15.59 часа, в гр.*** използвала платежен инструмент -
банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на
титуляря Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо
се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой
успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 50 /петдесет /лева, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление;
- на *** г. в 16.00 часа, в гр.***, използвала платежен инструмент -
банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на
титуляря Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо
се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой
успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 400 /четиристотин /лева,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление и
- на *** г. в 16.03 часа, в гр.***, използвала платежен инструмент -
банкова карта № ************, издадена от банка „***“, без съгласието на
титуляр Л.К.К., ЕГН ********** от гр.***, като от ATM с № ***, находящо
се в гр.***, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „***“, осъществила един брой
успешна транзакция от ATM с № *** на стойност от 100.00 /сто/ лева, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление,
1

поради което и на основание чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е
осъдена на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 100 /хиляда
и сто/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.С. е определено общо
наказание в размер на две години лишаване от свобода и 1 100 /хиляда и сто/
лева глоба.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
С присъдата, подсъдимата Е. Г. С. е осъдена да заплати направените по
делото разноски в размер на 935.30 лева, от които 170.70 лева разноски на
досъдебното производство.
С присъдата, съдът е постановил веществените доказателства – четири
броя оптични носители, както следва: DVD-R 4,7 GB; CD-R 700 MB, марка
„Офис маркет“; DVD-R 4,7 GB, марка „НР“; DVD от експертизата, да останат
на съхранение по делото.
Във въззивната жалба се релевират доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс.С. да бъде призната
за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Алтернативно се
иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. Като втора алтернатива се иска изменение на
присъдата и намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.
В писмено допълнение към въззивната жалба, депозирано от
защитника на подсъдимата, са изложени подробни съображения в подкрепа
на направените в жалбата оплаквания. Защитникът оспорва авторството на
деянието, като намира, че не следва да се кредитират показанията на
св.Събева и направеното от нея разпознаване на подсъдимата. Оспорва
заключението на видео-техническата (криминалистическата) експертиза №
21/ИДИ-197/16-09-2021 г. на НИК София, поради налични противоречия в
него. Така също прави оплакване за нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изтъква довод за нарушение на материалния закон,
поради неправилно определена правна квалификация на деянието, като
претендира наличие на маловажен случай и квалифициране на деянието по
чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 от НК, а не както първата инстанция е приела по
чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Заявява становище за допуснато от
решаващия съд съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на подсъдимата, предвид отказа на съда да разпита посочени от нея
свидетели, които да установят, че същата не е била в гр.*** на
инкриминираната дата. Отделно от това, претендира явна несправедливост на
наложеното наказание и изменение на присъдата предвид настъпила
реабилитация по НОХД № 49/2015 г., както и поради възприетата от съда
2

неправилна правна квалификация на деянието. Поддържа основното си
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подс.С. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение; алтернативното такова за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, както и второто
алтернативно искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното
наказание като явно несправедливо и за приложение на чл.66, ал.1 от НК, за
което счита, че са налице законовите предпоставки.
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред.
Образувано е пред Апелативен съд *** за втори път, след отмяна на
Решение № 50/17.06.2022 г. на АС ***, постановено по ВНОХД № 249/2021
г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е отменено
с Решение № 50144/24.11.2022 г. на ВКС, постановено по к.н.д. № 625/2022 г.,
III н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В отменителното решение касационната инстанция е посочила, че въззивното
решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения
във връзка с изискванията на чл.339 от НПК за съдържанието на решението
на въззивната инстанция, което от своя страна е довело да ограничаване
процесуалните права на подсъдимата с оглед адекватно осигуряване на
правото на защита. В тази връзка е констатиран пропуск в анализаторската
дейност на въззивния съд и по-конкретно липсата на анализ на противоречия
в показанията на св.Н., дадени от нея в двете фази на процеса относно начина,
по който органите на реда са стигнали до извод, че извършител на кражбата е
подсъдимата и отражението на това несъответствие върху достоверността им.
Констатирана е и липсата на отговор по възражението на защитника относно
вътрешната противоречивост в заключението по назначената от окръжния
съд повторна видео-техническа експертиза. Посочен е и пропуск на въззивния
съд да попълни делото с необходимите гласни доказателства чрез преразпит
на свидетелката полицейски служител С. Н..
Подсъдимата Е. Г. С. е променила постоянния си и настоящ адрес в
гр.Русе, посочени от нея на досъдебното и съдебното производство, без да
уведоми съда за адреса на новото си местоживеене. По делото са налице
данни, че подс.С. към момента не се намира в местата за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, както и не се задържа в затвор или арест на
друго основание. При тези факти и тъй като отсъствието на подсъдимата няма
да попречи за разкриване на обективната истина, въззивният съд разгледа
делото задочно в отсъствие на подс.Е. С. при условията на чл.329, ал.2 вр.
чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на
Апелативна прокуратура *** изразява становище, че съдебният акт е
правилен, законосъобразен и справедлив както по отношение на дължимото
към фактите и правото, така и при отмерване на наказанието на подсъдимата
така, че да съответства на целите поставени с чл.36 от НК, поради което моли
3

за неговото потвърждаване. Намира въззивната жалба и допълнението към
нея за неоснователни. Счита, че мотивите на Окръжен съд *** са съответни
на осъдителния диспозитив и в пълен обем дават отговор на въпроса защо
съдът е признал за виновна подсъдимата С. по повдигнатите й обвинения по
чл.194 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като е направил
обективен и обоснован правен извод относно обективната и субективна
съставомерност на деянията. По отношение на направеното в жалбата
оплакване относно заключението на вещите лица по криминалистическата
експертиза и в частност, направеното искане за некредитиране на същата,
прокурорът намира същото за неоснователно и голословно, т.к. по делото не е
налице съмнение в компетентността на вещите лица, нито в пълнотата,
яснотата или обосноваността на самата експертиза. Счита, че от
заключението по експертизата и от разпита на вещите лица по нея се
установява категорично, че лицето извършило кражбата и съответните
тегления на общата сума от 550 лева от картата на пострадалата K., е именно
подсъдимата С.. Също така намира, че от дадените в съдебно заседание на
15.06.2021 г. показания на пострадалата пред ОС ***, се констатира, че
същата е разпознала подсъдимата и е описала конкретни обстоятелства за
това как е била облечена и прическата й по време на деянието, което
кореспондирало с видеозаписа на банкомата. Посочва факта, че именно
подсъдимата е възстановила щетата по извършената кражба. Моли съда да
кредитира показанията на св.Н., служител при ОД на МВР ***, в частта,
касаеща оперативно-издирвателния механизъм на деянията, т.к. са
еднопосочни, безпротиворечиви както на ДП, така и пред двете инстанционни
съдилища – първия и въззивния. Сочи, че е нормална, логична, житейски и
професионално обоснована практиката да се обменя информация между
отделните звена в полицията относно личността на различни заподозрени,
още повече, че подсъдимата С. очевидно, предвид своето криминално минало
и осъждания за извършване на престъпления от общ характер против
собствеността, е била известна на органите на МВР. Изразява становище, че
тази аналитична дейност на органите на полицията е по същество
предпроцесуална и няма пречка да бъде закрепена по реда на НПК чрез
показания на свидетел. Навежда довод, че следва да се даде вяра на
показанията на св.Н. и поради факта, че тя възпроизвежда личните си
възприятия за обстановката на мястото на събитията, забелязаните предмети,
действията на лицата по първична идентификация на подсъдимата. Посочва,
че св.Н. не е осъществявала процесуални действия по разследването, поради
което не е съществувала забраната по чл.118, ал.2 от НПК да дава показания
за подлежащите на доказване факти по делото. С оглед на това счита, че
липсва процесуална пречка показанията на св.Н. да се приемат при
формиране на вътрешното убеждение на съда. Според прокурора, не е налице
заинтересованост у тази свидетелка от резултата по делото и това произтича
от характера на служебните й задължения, които не са свързани с
разследването по делото. В тази насока цитира съдебна практика на ВКС,
4

изразена в Решение № 32/2021 г. по к.д. № 980/2020 г. второ н.о.; Решение №
486/2015 г. по к.д. № 1406/2014 г. първо н.о.; Решение № 198/2013 г. по к.д. №
248/2013 г. второ н.о. Поради всичко това преценя, че и настоящият състав
може да се довери на нейните показания, които са кореспондиращи с
останалите доказателства по делото и следват логичния развой на събитията
по едно разкриване на тежко умишлено престъпление против собствеността.
По-нататък прокурорът заявява своята преценка, че при разглеждане на
делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане. Счита, че в константната съдебна практика
многократно е отразявано, че неудовлетворяването на някои доказателствени
искания на защитата не сочи на процесуално нарушение за установяване на
обективната истина по делото. В тази насока счита възражението на
защитника за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в недопускане до разпит на поискани от него свидетели, за неоснователно. За
неоснователно прокурорът намира и искането на защитника за
преквалифициране на кражбата в такава по чл.197, т.2, вр.чл.194, ал.3 от НК,
т.к. по делото липсвали основания за това както предвид съдебното минало на
подсъдимата, така и предвид механизма на извършване на престъплението.
Като заключава, че обжалваната осъдителна присъда е обоснована и
законосъобразна, а наложените с нея наказания са справедливи и определени
при отчитане на всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, прокурорът предлага да се потвърди изцяло атакувания
съдебен акт.
Защитникът на подсъдимата заявява, че поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея и моли съда да я уважи по изложените в нея и в
писменото допълнение съображения. Твърди, че събраните по делото
доказателства, включително и гласните такива, събрани в съдебното
следствие пред въззивната съдебна инстанция, не доказват подсъдимата да е
извършила престъпленията – предмет на повдигнатото й обвинение. Заявява
становище, че показанията на разпитаната свидетелка С. Н. не следва да
бъдат приети за достоверни, т.к. са непостоянни, нелогични и вътрешно
противоречиви едни на други относно начина, по който е извършила
разпознаването на подсъдимата. Посочва също, че с оглед константната
съдебна практика, не следва да бъде кредитирана и частта от показанията на
св.Н., в която твърди, че в проведена между нея и подсъдимата полицейска
беседа, последната е направила признание за това, че е извършила кражбата.
Защитникът намира заключението по назначената от окръжния съд видео-
техническа експертиза за вътрешно противоречиво и надхвърлящо
възложените задачи, поради което моли съда да не я кредитира с доверие. В
тази връзка претендира въззивният съд да отмени обжалваната присъдата и да
постанови нова такава, с която подс.С. да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършени престъпления по чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК. Алтернативно претендира за отмяна на присъдата и
5

връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, т.к.
намира, че при разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в начина, по който първият съд в мотивите си /на
стр.14-15/ мотивира отказа си от събиране на гласни доказателства, а именно
– чрез съждението си, че дори да се проведе разпит на тези лица, то
показанията им биха били изолирани от събрания доказателствен материал.
Защитникът прави и второ алтернативно искане за изменение на присъдата и
намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.
Апелативен съд *** след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, пледоариите на прокурора и защитника на
подсъдимата и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК,
извърши проверка на обжалваната присъда, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество се преценя като основателна.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се
явява в съответствие и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Апелативният съд като извърши необходимия собствен обективен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства при стриктно
спазване на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и съобрази
констатираните от върховната съдебна инстанция по наказателни дела
пропуски в процесуалната дейност на предходния състав на въззивния съд,
отразени в постановеното от нея отменително решение, приема за установено
по безспорен и категоричен начин от фактическа и правна страна следното:
Към месец май 2020 година пострадалата Л.К.К. живеела в гр. ***, к-с
“Славейков“. На 19 май 2020 г. след обяд, пострадалата посетила магазин
„Лидъл“, където си пазарила стоки, които й били необходими. След това
решила да продължи да пазарува и в 15.39.02 ч. св.K. влязла в магазин
„Кауфланд“, находящ се в к-с „Славейков“ в гр.***, като взела количка за
пазар от предоставените в търговския обект такива, която придвижвала
бутайки я с ръце. Поставила личната си чанта в количката, след това свалила
връхната си дреха и покрила чантата си с нея. През цялото време, в което
пострадалата била в магазина, чантата й, в която се намирало и нейното
портмоне, била поставена в количката, затворена и отгоре покрита с дрехата.
В 15.40.58 ч. през входа на магазина влязла жена с дълга кестенява
коса, облечена с тъмно зеленикава блуза и панталон. Носела закриваща
лицето й до очите предпазна маска. През рамо била преметнала чанта към
гърба си. Същата преминала покрай пострадалата, която оглеждала стока на
щанда за зеленчуци в началото на търговската част на магазина и се насочила
към щанд за шапки, като взела една от тях. За времето от 15.42.44 ч. до
15.48.01 ч. двете жени били в близост една до друга в търговския обект и
оглеждали стоките в магазина. В 15.48.02 ч. жената с кестенява коса се
доближила до пострадалата, която в този момент била загледана в щанд със
6

стоки и не гледала към количката си и вещите си в нея. С дясната си ръка
поставила шапката над вещите в количката на пострадалата, а с лявата взела
от прикритите с нея вещи тъмен предмет, след което се отдалечила с него от
пострадалата. В 15.49.07 ч. жената с кестенява коса напуснала магазина, без
да има контакт с другиго и без до този момент да премахва предпазната маска
от лицето си.
В периода от време от 15.40.58 ч. до 15.48.02 ч. покрай пострадалата
преминали множество други хора - жени и мъже, без да са били в подобна
близост с нея.
След като пострадалата взела необходимите й стоки се насочила към
касите за плащане. Там установила, че портмонето в чантата й липсвало.
Притеснила се и се обърнала към служител от охраната в магазина, на когото
съобщила за станалото. Служителка от охраната прегледала видеозаписите от
камерите в магазина и посочила на св.K. жената с кестенява коса, записана на
видеозаписа, попитала я дали я познава и след като получила отрицателен
отговор от пострадалата, й казала: „Ами тя Ви е обрала, виждате ли я как
върви?“.
В портмонето пострадалата държала свои банкови карти, сред които
банкова карта № ************, издадена й от банка „***“, бележка със
записан ПИН код за ползването на последната, както и парична сума в размер
на 25,00 лева.
В близост до търговския обект „Кауфланд“, в гр.***, к-с „Славейков“,
до блок 46 се намирало АТМ устройство /банкомат/ на „***“ с № ***. За
времето от 15.58.00 часа до 16.03.13 часа на това устройство чрез банковата
карта на пострадалата били извършени няколко банкови операции от лице от
женски пол с поставена на лицето си предпазна маска, както следва: в 15.58 ч.
неуспешна транзакция – въведен грешен ПИН код; в 15.59 ч. успешна
транзакция, с която била изтеглена сумата от 50 лв.; в 15.59 ч. неуспешна
операция; в 16.00 ч. успешна транзакция, чрез която били изтеглени 400 лв.; в
16.01 ч. неуспешна транзакция, като в следващата минута била направена
справка за наличната по картата сума и в 16.03 ч. успешна транзакция, чрез
която била изтеглена сумата от 100 лева.
По-късно, същия ден, пострадалата K. подала сигнал - молба във
Второ РУ на МВР *** за кражба на портмонето й.
Свидетелят Ст. Ст. – инспектор при сектор „КП“ към Второ РУ на
МВР *** извършил проверка по подадената от пострадалата K. молба, като
поискал и получил видеозаписите от магазин „Кауфланд“ за процесната дата
и време. За тяхното получаване били изготвени протоколи за доброволно
предаване.
Впоследствие, пострадалата подала втора молба - сигнал и за
извършените транзакции от банковата й карта. От „***“ бил изискан и
приложен по делото видеозапис, направен от поставената на терминалното
устройство охранителна камера, на което устройство /банкомат/ бил
7

използван платежния инструмент и били изтеглени инкриминираните суми от
сметката на пострадалата /вж.3 броя писма – л.59-л.62 от ДП/.
По молбите на пострадалата работила и свидетелката С. Н. – също
инспектор във Второ РУ на МВР ***. В процеса на работата си по случая
св.Н. не е преглеждала видеозаписа, направен от поставената на
инкриминираното устройство /банкомат/ охранителна камера.
По същото време в различни търговски обекти на гр.***, находящи се
в района на други полицейски управления били извършени и други подобни
кражби. Такива били извършени в обекти в районите на Четвърто и Пето РУ
на МВР ***. Извършителите на тези кражби били издирвани целенасочено и
от други полицейски управления в града. Няколко дни след подадените от
пострадалата молби, колеги на св.Н. от Пето РУ на МВР *** й съобщили, че
"извършителката" на кражбите била задържана. По този повод св.Н. посетила
Пето РУ на МВР, където се срещнала с подсъдимата Е. С., която била
задържана в него и провела с нея беседа.
При разпит на пострадалата Л. K. в хода на досъдебното производство,
провелият го разследващ полицай й показал част от приобщения по делото
видеозапис от търговския обект, като й посочил жена, фиксирана на него.
Пострадалата заявила, че не знае нищо за тази жена.
В хода на досъдебното производство били назначени
криминалистически експертизи за изследване на видеозаписите от
охранителните камери на магазин „Кауфланд“ и от охранителната камера на
АТМ устройството.
Изследването било възложено на вещото лице Н. Т. П., който го
извършил заедно /съвместно/ с разследващия полицай. Двамата заедно
прегледали записите и по съвет на разследващия експертът отбелязал със
стрелки извършителя на кражбата в извлечените от записите снимки като част
от експертното заключение /арг. от разпита на вещото лице пред
първоинстанционния съд/.
В хода на проведеното пред първия съд съдебно следствие, по искане
на прокурора било допуснато извършване на повторно криминалистическо
изследване на видеозаписите по делото. Експертизата била възложена на НИК
при МВР София. В отговор на поставените от страните въпроси, вещите лица
представят заключение Протокол 21/ИДИ-197 от 16.09.2021 г., видно от
което изследваните записи са автентични, не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Подробно е посочено
поведението на двете лица от женски пол в магазин „Кауфланд“ по часове,
минути и секунди. Подробно е описано поведението на лице от женски пол
във времето на теглене на суми от картата на пострадалата на
инкриминираното по делото АТМ устройство на „***“.
Като сравнителен материал експертите са използвали снимки от
системата АИС „БДС“ на Л. K. и Е. С.. Налични за подсъдимата, съответно и
част от изследването са били 5 броя снимки, направени в различни години –
8

23.05.2017 г.; 06.12.2018 г.; 05.11.2019 г.; 11.02.2020 г. и 11.03.2020 г.
Съответно за пострадалата K. налични били снимки от 09.11.2016 г. и
11.06.2020 г. В резултат на изследването, експертите посочват, че качеството
на записите и наличието на маска при лице от женски пол с кестенява коса,
скриваща елементи от лицето, не позволяват отграничаването на някои от
общите и частни идентификационни признаци, характеризиращи заснетото
лице. Предвид това заключават, че извлечените изображения на лицето не
отговарят на изискванията за категорична идентификация, но са годни за
евентуално разпознаване от очевидци и свидетели, както и че най-вероятно
лицето на снимката от БДС на Е. С. и заснетото от видеокамерите на магазина
и на АТМ устройството лице от женски пол с кестенява коса, е едно и също.
При разпита им в съдебно заседание експертите посочват, че като задача на
експертизата не е поставен въпрос дали на записите от магазин „Кауфланд“ и
от АТМ устройството е заснето едно и също лице, но въпреки това правят
извод, че вероятно е заснето едно и също такова.
Извършено е било и индивидуализиращо изследване за разпознаване
на пострадалата Л. K., като по същия начин е достигнат извод, че най –
вероятно лицето на снимката от БДС на K. и заснетото от видеокамерите на
магазина лице от женски пол с руса коса, е едно и също.
От заключението по назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза /л.55 от ДП/ се установява, че портмонето – предмет на кражбата е
на стойност 19 лева.
От приложената по делото Справка за съД.ст рег.№ 2948/12.06.2020 г.
на БС при РС *** се установява, че подс.С. е осъждана с присъда № 64 от
11.02.2015 г., постановена по НОХД № 49/2015 г. на Районен съд ***. С нея е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.4 от НК, за което й е наложено наказание пробация, изтърпяно на
05.12.2015 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подс.С. и
показанията на св.Ст. Ст., дадени от тях в хода на проведеното по делото пред
първия съд съдебно следствие, показанията на разпитаната по делото
свидетелка Л. K., дадени от нея в хода на проведеното по делото съдебно
следствие /в с.з. на 15.06.2021 г. и в с.з. на 28.10.2021 г./, както и тези, дадени
от нея в досъдебното производство на 20.05.2020 г. и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от НПК, които поддържа; от писмените доказателства, приложени по
делото, а именно: справка за съД.ст на подс.С. рег.№ 2948/12.06.2020 г. на БС
при РС ***, протокол от 27.05.2020 г. за доброволно предаване, протокол от
06.07.2020 г. за доброволно предаване, 3 броя писма-справки от „***“ /л.59-
л.62 от ДП/ и писмо-справка изх.№ 0911-002036/22.06.2020 г. на „***“ за
извършени от картата на пострадалата транзакции от процесното АТМ
устройство и в инкриминираното време, както предаване на видеозапис от
9

охранителната камера, монтирана на АТМ устройството; от заключението на
назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза /л.55 от ДП/,
заключението по назначената от първоинстанционния съд повторна
техническа експертиза Протокол 21/ИДИ-197 от 16.09.2021 г., както и от
веществените доказателства.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс.Е. С. и показанията на
свидетеля Ст. Ст., дадени от тях в хода на проведено съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, както и показанията на свидетелката Л. K., дадени
от нея в хода на проведеното по делото съдебно следствие /в съдебните
заседания проведени на 15.06.2021 г. и на 28.10.2021 г./, както и тези, дадени
от нея в досъдебното производство на 20.05.2020 г. и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2 от НПК, за които заявява, че поддържа, т.к. същите са последователни и
не противоречат едни на други по отношение на въпросите, за които се
отнасят, респ. досежно главния факт на доказване в процеса. Освен това, не
стоят изолирано от останалия събран по делото и годен за кредитиране
доказателствен материал и като такива спомагат за изясняване на обективната
истина по делото.
Съдът кредитира заключението по назначената по делото оценъчна
експертиза, като обективно, ясно и обосновано, а и изготвено в съответствие с
изискванията за това.
Въззивният съд намери за неоснователно възражението на защитата за
вътрешно противоречие на заключението по видеотехническата експертиза
Протокол 21/ИДИ-197 от 16.09.2021 г., назначена от окръжния съд, с вещи
лица от НИК-МВР-София и го кредитира с доверие, т.к. е изготвено съгласно
правилата за това, поради което е и обективно. Настоящият състав не прие
наличие на вътрешно противоречие в експертното заключение, т.к. в
съобразителната му част експертите изрично са посочили, че предвид
качеството на записите и наличието на маска на заснетото лице, фиксираното
на тях изображение не отговаря на изискването за категорична
идентификация, поради което и в заключителната част са отговорили на
поставената им задача не с категоричност, а със степен на вероятност. Поради
това въззивният съд приобщи към доказателствената съвкупност посочената
експертиза и я кредитира с доверие.
Съдът кредитира и изброените писмени доказателства, събрани в хода
на досъдебното и съдебното производство, т.к. същите са изготвени по
съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и
кредитиран от съда доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства не се установява по
безспорен, несъмнен и категоричен начин, че подс.Е. С. е осъществила
престъпните състави по чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от
10

НК. По делото не се събраха годни доказателства – преки или косвени такива,
от които да може да се направи единствено възможен правилен правен извод
/какъвто е необходим при постановяване на осъдителна присъда/ в посока
това, че подсъдимата Е. С. на инкриминирания ден е осъществила вменените
й във вина престъпни деяния.
Безспорно по делото е, че на инкриминираните дата, място и час - ***
г. в гр.***, к-с “Славейков”, в магазин „Кауфланд“, от владението на
пострадалата Л.К.К. е бил отнет дамски портфейл на стойност 19.00 лв.,
съдържащ сумата от 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 44.00 лева,
както и че на същата дата, от ATM с № ***, находящо се в гр.***, к-с
„Славейков“, бл.46, в гр.***, филиал на „***“, за времето от 15.59 часа до
16.03 часа, чрез използване на платежен инструмент - банкова карта №
************, издадена от банка „***“, без съгласието на титуляря –
пострадалата Л.К.К., били извършени три успешни транзакции за теглене на
пари на обща стойност 550 лева. Страните не спорят и относно вида и
стойността на вещите – предмет на престъпното деяние по чл.194, ал.1 от НК,
както и относно стойността на паричната сума изтеглена в резултат на
престъплението по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Спорни по делото
обстоятелства са тези, касаещи авторството на престъпните деяния, вменени
във вина на подс.Е. С..
Обвинението в тази насока за престъплението по чл.194, ал.1 от НК се
крепи основно на показанията на свидетелката С. Н. - полицейски служител -
инспектор във Второ РУ на МВР ***, дадени от нея в двете фази на процеса и
пред двете инстанционни съдилища, на показанията на пострадалата Л. K., на
заключението по назначената в досъдебното производство видео-техническа
експертиза Протокол № 234/09.07.20 г. и Протокол № 235/09.07.2020 г. и
заключението по назначената от първоинстанционния съд повторна видео-
техническа експертиза Протокол 21/ИДИ-197 от 16.09.2021 г.
Показанията на свидетелката Л. K. обаче, дадени от нея в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, както и тези, дадени от нея в
досъдебното производство на 20.05.2020 г. и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2 от НПК, не съдържат никаква информация относно извършителя на
кражбата. Тук е необхоД. да се посочи, че въззивният съд не прие за
основателно твърдението на прокурора от въззивната инстанция, че
пострадалата прави разпознаване на подсъдимата като автор на кражбата в
съдебното заседание, проведено по делото на 15.06.2021 г. пред окръжния
съд. В разпитите си пред съда и на ДП пострадалата заявява категорично, че
не е видяла/възприела нито извършителя на кражбата, нито пък знае кога и по
какъв начин е осъществена тя. Посочва и, че няма никакъв спомен за жените,
които са били в нейна близост в търговския обект, че не помни техния
външен вид и, че не може да ги разпознае. При това фактическо положение,
след като пострадалата не знае кой е извършителя на кражбата и не може да
го разпознае, то т.н. от прокурора „разпознаване“ не би могло да бъде прието
11

за такова по смисъла на чл.169 и сл. от НПК. Разпознаването на лице в
наказателния процес се извършва, когато разпознаващият съхранява в
паметта си външните признаци на лицето, за което е получило възприятие по
време на деянието, което се разследва и не са му известни данните за това
лице - имена, адрес и пр., т.е. не го познава. В основата на разпознаването е
поставена психическата особеност на човека да разпознава обекти от
заобикалящата го действителност, като разпознаването се извършва на
основата на съществуващия в основата на човешката памет мисловен образ за
обекта на разпознаване и присъщите му признаци, запаметени в резултат на
пряко и непосредствено наблюдение по време на извършване на
престъплението. В процесният случай не е налице законовото условие
пострадалата да е възприела извършителя на престъплението преди или по
време на извършването му, за да може да извърши разпознаване, годно да
докаже авторство.
Горният извод се подкрепя и от установеното по делото, че
пострадалата е научила за извършителя на кражбата само и единствено това,
което служител от охраната на магазина, както и разследващият са й казали,
показали и посочили на възпроизведените й видеозаписи. Логично и
обективно в тази връзка е заявеното за пореден път от св.K. при разпита й,
проведен в съдебното заседание на 28.10.2021 г., че не може да каже дали
лицето от видеозаписа е подсъдимата и че не може да извърши
"разпознаването", за което според настоящия състав е била настойчиво
навеждана да извърши от самото начало на досъдебното производство.
Като съобрази указанията на ВКС, дадени в отменителното решение за
допуснат от предходния въззивен състав пропуск да анализира наличните
противоречия в показанията на свидетелката С. Н. в двете фази на процеса
отнасящи се до начина, по който органите на реда са достигнали до извод, че
извършител на кражбата е подсъдимата и отражението на тези несъответствия
върху достоверността на заявеното от нея, настоящият състав на въззивния
съд извърши прецизен самостоятелен анализ на тези гласни доказателства,
както и на показанията, които свидетелката депозира при преразпита й пред
апелативния съд. В резултат, съдът не кредитира с доверие и изключи от
годния за ценене доказателствен материал показанията на тази свидетелка в
посочената им част, т.к. същите са непреодолимо противоречиви както в
двете фази на процеса, така и пред различните съдебни инстанции относно
начина, по който органите на реда са достигнали до извод, че извършител на
кражбата е подсъдимата. В досъдебното производство свидетелката посочва
единствено, че във връзка с образуваното дело за кражба било установено
лицето Е. С., която била задържана на територията на Пето РУ на МВР ***,
където снела сведение от нея. При разпита на свидетелката в съдебното
следствие, проведено пред първата инстанция, същата развива друга версия
относно механизма, приложен от органите на реда за установяване на
извършителя на кражбата, като заявява, че е разпознала подсъдимата след
като прегледала видеозаписите от различни търговски обекти, в които
12

приблизително по това време са били също извършени подобни кражби. Към
тази версия свидетелката добавя и друга такава – че подсъдимата е разпозната
с оперативни методи, а след това говори, че е разпознала подсъдимата от
снимки на хора от криминалния контингент, които се водят на отчет в
полицията за извършени кражби. При преразпита на свидетелката пред
въззивната инстанция, същата изоставя развитата пред първия съд версия за
разпознаване на подсъдимата по снимки, като поддържа тази за
разпознаването й при прегледаните от нея видеозаписи от различни
търговски обекти. Всички тези противоречия, вътрешна неубеденост,
постоянна променливост, несъответствия, добавяне и изоставяне на версии,
свързани с метода, по който органите на реда са стигнали до извод, че
извършител на кражбата е подсъдимата, разколебават обективността и
достоверността на заявеното от св.Н.. По негативен начин спрямо
достоверността на показанията й се отразява и обстоятелството, че във
всичките си показания пред съда /първоинстанционен и въззивен/
свидетелката разказва за събития около извършена кражба в магазин "Лидъл",
находящ се в района на пътен възел "Трапезица", а не в процесния магазин
"Кауфланд" в к-с "Славейков" в гр.***, като поправя това свое свидетелство
едва след зададен от прокурора конкретен въпрос дали разказа й не касае
магазин "Кауфланд“. Поради всичко това, въззивният съд не кредитира с
доверие показанията на свидетелката в посочената част и ги изключи от
годната за ценене доказателствена съвкупност.
Само за правна прецизност следва да се посочи, че по изтъкнатите по-
горе причини за липсата на годно разпознаване от страна на св.K., св.Н.
обективно също не би могла да извърши годно разпознаване на подсъдимата
като извършител на кражбата, т.к. е нямала сравнителната база за това, а
именно - в паметта й не са били налични и не са се съхранявали външните
признаци на подсъдимата, които да е възприела преди или по време на
деянието, респ. подсъдимата е била непозната за нея. Нещо повече, от
показанията на св.Н. се установява, че подсъдимата й е била посочена като
„извършител“ на кражбата от колегите й от Пето РУ на МВР ***, което
обстоятелство според съда изначално би опорочило всяко едно евентуално
последващо разпознаване.
Съдът не кредитира с доверие и тази част от показанията на св.Н.,
дадени в двете фази на процеса и отнасящи се до съдържанието на
проведената между нея и подсъдимата полицейска беседа. И в тази им част
показанията на свидетелката са противоречиви и колебливи, което се
отразява негативно на тяхната достоверност. В тези на ДП и пред въззивния
съд се твърди, че Н. е провела беседа относно инкриминираната по делото
кражба, а в тези, дадени в с.з. пред ОС ***, проведено на 06.10.2021 г. се
твърди, че проведената беседа не касае процесната кражба.
Дори да бъде прието, че такава беседа между свидетелката
полицейски служител и подсъдимата е била проведена по отношение на
кражбата на портмонето на пострадалата и в резултат на нея подсъдимата е
13

направила признания, то показанията на св.С. Н., възпроизвеждащи
извънпроцесуалните признания на подсъдимата следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото. За да ги изключи от доказателствения
материал, съдът взе основание от трайната съдебна практика на ВКС на
Република България, изразена и в Решение № 230/08.09.2020 г. по
наказателно дело № 522 по описа за 2019 г. и Решение № 202/01.09.2020 г. по
наказателно дело № 712/2019 г., съгласно която използването като
доказателство в процеса на преразказани от полицейски служители признания
на заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с него беседи, в условията на
арест или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото му
да ползва адвокатска защита и да не дава уличаващи го обяснения, които
могат да бъдат използвани за осъждането му (които права поначало се
осигуряват при надлежен разпит в качеството на обвиняем, проведен от
компетентен орган), съставлява значителен процесуален порок, който може да
бъде отстранен по единствения възможен начин – чрез изключване на
въпросните признания от доказателствения материал като недопустими.
Иначе, правилно е становището на прокурора, застъпено в пледоарията
му пред въззивния съд, че не е налице процесуална пречка служители на МВР
да бъдат разпитвани като свидетели в процеса и че не попадат под забраната
по чл.118, ал.2 от НПК, т.к. при изпълнение на работата си като полицаи,
същите могат да възприемат факти от съществено значение за делото.
Безспорно е, а и съдебната практика е константна, че извършваната от тях
работа не е процесуална дейност, подчинена на правилата и изискванията на
НПК, свързана с разследването на престъпление по установения ред. Затова те
могат да бъдат разпитвани като свидетели за фактите, станали им известни
при и по повод на работата им. Оценката и анализът на техните показания
обаче е независима процесуална дейност на съда, действащ в изпълнение на
принципите на наказателния процес по смисъла на чл.10 от НПК и чл.14 от
НПК, която с оглед останалата събрана по делото доказателствена маса,
обективно може да доведе до изключването им – отчасти или изцяло - така,
както е наложително в конкретиката на процесния случай.
Въззивният съд не кредитира с доверие и изключи от
доказателствената съвкупност заключенията по назначената в хода на
досъдебното производство криминалистическа експертиза Протокол №
234/09.07.20 г. и Протокол № 235/09.07.2020 г., т.к. същата е изготвена против
правилата и принципите за изготвяне на експертно заключение, поради което
е и необективна. Видно от показанията на вещото лице Н. П. пред съда,
същият не е извършил изследване, свързано с разпознаване, за което е бил
назначен като експерт, предвид факта, че водещият разследването изначално
му е посочил кой според него е извършителя на деянието и съответно точно
това е намерило място като заключение в експертизата му. Следователно,
заключението не е дадено на база специалните знания и умения на експерта, а
е дадено на база вмененото му субективно мнение на разследващия орган,
което е недопустимо.
14

Останалите събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства,
които съдът кредитира - заключението по назначената от
първоинстанционния съд повторна видеотехническа експертиза Протокол
21/ИДИ-197 от 16.09.2021 г., заключението по назначената оценъчна
експертиза, разписките за върнатите суми и показанията на свидетелят Ст.
Ст., не са преки доказателства, а са косвени такива. Същите обаче се явяват
недостатъчни да доведат до единствено възможен правилен правен извод
/какъвто е необходим при постановяване на осъдителна присъда/ в посока
това автор на кражбата да е подс.Е. С.. Заключението по посочената
експертиза относно лицева идентификация е дадено със степен на вероятност,
а не категорично, което не дава основание на съда да приеме същото и
единствено него като достатъчно доказателство за авторството на кражбата.
Свидетелските показания на св.Ст. не съдържат информация за извършителя
на кражбата, а разписките за върнати от подсъдимата на пострадалата
парични суми – съгласно трайната съдебна практика в тази посока, не биха
могли да бъдат ценени като доказателства за това кой е извършителя на
престъплението/ята, от което/които е настъпила вредата. Няма очевидци на
деянието, а единственото твърдение за това, че извършителят на
престъплението е подсъдимата се съдържа в частта от показанията на
свидетелката С. Н., които бяха коментирани от съда по-горе и некредитирани
с доверие.
В обсъдената по-горе експертиза Протокол 21/ИДИ-197 от 16.09.2021
г., вещите лица са посочили, че с наличието на маска покриваща лицето се
скрива информация за категорична идентификация, но деецът може да бъде
разпознат от очевидци или свидетели – л. 13 от заключението. Такива
очевидци, а и свидетели, които са възприели дееца по време на извършване на
деянията или пък го познават добре и въпреки наличието на маска биха могли
да го разпознаят, по делото не са налице.
Други, извън коментираните дотук доказателства подкрепящи
обвинението по чл.194, ал.1 от НК, не са налични.
Недоказано е и авторството на престъплението по чл.249, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК. Обвинението за него се крепи единствено и само на
заключенията по назначената в хода на досъдебното производство
видеотехническа експертиза Протокол № 234/09.07.20 г. и Протокол №
235/09.07.2020 г. и на заключението по назначената от първоинстанционния
съд повторна видеотехническа експертиза Протокол 21/ИДИ-197 от
16.09.2021 г. Последното, както вече съдът обсъди по-горе, поради своята
некатегоричност, не може да бъде прието като достатъчно доказателство за
авторството и на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, а заключенията по
видеотехническата експертиза Протокол № 234/09.07.20 г. и Протокол №
235/09.07.2020 г. бяха изключени от годната за ценене доказателствена маса,
поради изложените по-горе съображения за необективност.
За преодоляване на дефицита от доказателства, свързан с обвинението
15

за това престъпление и за отстраняване на пропуска на предходния състав на
въззивният съд да преразпита свидетелката С. Н., отбелязан в отменителното
решение на ВКС, въззивният съд в настоящия си състав я допусна до
повторен разпит. Съдът даде вяра на показанията на свидетелката пред
въззивния съд само в частта им, в която заявява, че не е преглеждала
видеозаписи от охранителната камера на съответния банкомат, на който е бил
ползван платежния инструмент и са били изтеглени инкриминираните суми
от сметката на пострадалата, т.к. не противоречат, а кореспондират с
останалия кредитиран с доверие и обсъден по-горе доказателствен материал.
Тази част от показанията на свидетелката не разколебават правния извод за
недоказаност на авторството на деянието, а напротив – подкрепят същия.
Обобщено, доказателствата, които съдът кредитира като обективни и
достоверни на база техния внимателен анализ, не могат да доведат съда до
безспорен, категоричен и единствено възможен правилен правен извод, че
подсъдимата е извършила престъпленията, вменени й във вина. Липсват
доказателства по делото относно авторството на престъпленията – предмет на
обвинението, в лицето на подс.С.. Всеки друг извод, различен от този, би се
градил на предположения и хипотези, които съгласно разпоредбите на закона
не могат да бъдат основа за осъдителна присъда.
При установената по делото фактология и направените въз основа на
нея правни изводи, като съобрази констатациите на ВКС, изложени в
постановеното от него отменително решение и отговори на всички направени
в жалбата относими доводи и възражения, въззивният съд намери за налично
основанието по чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК, поради което отмени
първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част, в частта
относно приложението на разпоредбите на чл.23, ал.1 от НК и на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, както и в частта досежно разноските, които съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата, като
вместо това призна подс.С. за невиновна в извършване на престъпленията по
чл.194, ал.1 от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на осн.чл.304 от
НПК я оправда по повдигнатото й за тяхното осъществяване обвинение.
При този изход на делото, с новата присъда, съдът потвърди
обжалваната присъда само в частта й, с която е постановено веществените
доказателства – четири броя оптични носители, както следва: DVD-R 4,7 GB;
CD-R 700 MB марка „Офис маркет“, DVD-R 4,7 GB, марка „НР“, DVD от
експертизата, да останат на съхранение по делото.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
16

Съобщи за изтекли лични данни