Решение по дело №896/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 49
Дата: 8 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20214230100896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Севлиево, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100896 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С., Я.Д.
и Д.Д. срещу И.С.Г.., с ЕГН **********, от с. *********************.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, като ответника е клиент с клиентски №
**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер Аб. № **********, находящ се на адрес: с. *********************.
Заявява, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента на предявяване на иска). Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите
условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от Общите условия, като в ал. 6 на същия
член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение
потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.
38 от Общите условия „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
1
дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден". Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД /ОУПЕЕ/, „клиентът се
задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 28, ал. 5 от
ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да
заплати дължимата сума в срок". Следователно потребителя изпадал в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми
за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от
Закона за енергетиката било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на
електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 201,79 лв. за обекта на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********. В посочената сума били
включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 159,04 лв., представляваща
главница за консумирана ел. енергия от ответника по издадени фактури в периода
20.03.2018 г. - 19.07.2018 г., а също и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
42,75 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
19.03.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********,
към същата дата. По ч.гр.д. № 723/2021 г. на Районен съд - Севлиево, била издадена заповед
за изпълнение, като предвид указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения
срок била предявена и исковата молба. След настъпване на изискуемостта на задължението
до предявяване на иска стойността на фактурите не била заплатена. Предвид
гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че ответника му
дължи заплащане на горепосочените суми, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски, включително присъждане юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. В отговора, се заявява, че ответника иска доброволно да
плати исковата сума. Не знаел, че брат му живял в процесния имот и натрупал неплатени
сметки.
В съдебно заседание ищеца в докладвана молба поддържа становище за заплащане
на дължимите суми за главница и лихва. Претендира разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание ответника, заявява, че няма да оспорва исковете, и че вече
живее в процесния имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
2
Установява се от извлечение от сметка към 19.03.2021 г. по партида на ответника, от
справка от "ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36 месеца, от
извлечение за фактури и плащания, за ответника и от приложени по делото фактури
издадени в периода 20.03.2018 г. - 19.07.2018 г., че за целия посочен период, е начислена
електрическа енергия, за която са издадени неплатени фактури в размер на 159,04 лв.,
представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника, като е начислена и
лихва върху главницата в общ размер на 42,75 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 19.03.2021 г..
От Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-
Про Продажби" АД и решение от 07.11.2007 г., се установява, че съгласно чл. 17, т. 2 от
Общите условия, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Съгласно чл.
26 вр. чл. 15 от Общите условия, се задължава да снабдява с електрическа енергия всеки
потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от дружеството, а
задължението за плащане на потребителя става изискуемо веднъж месечно по график, като
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от Общите условия потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
От приложеното ч. гр. д. № 723/2021 г. на РС – Габрово се установява, че „ЕНЕРГО
– ПРО Продажби” АД е подало на 01.04.2021 г., заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. на РС – Габрово и е издадена срещу
длъжника И.С.Г.., заповед № 361/22.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите : сума за неплатени фактури за ел. енергия в размер на 159,04 лв.,
представляваща главница за консумирана ел. енергия по издадени фактури в периода
20.03.2018 г. - 19.07.2018 г., а също и мораторна лихва върху главницата в размер на 42,75
лв., до 19.03.2021 г., за обект с абонатен номер Аб. № **********, по кл. № **********,
ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателно изплащане на сумите; както и за
разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева, юрисконсулско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и последният не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след
залепване на уведомлението. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд -
Севлиево и в законоустановения срок е предявена и исковата молба.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата
молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба
обект, чиито клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка
3
на ел. енергия в посочения обект за исковия период, задължения за предоставяне другите
услуги описани в исковата молба и задължение за ответника да заплати на ищеца
процесните суми; изпълнение на задължението си за доставка на ел. енергия в посочения
обект за исковия период; размера и стойността на доставената ел. енергия за исковия
период; поставянето на ответника в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение.
Установи се, че в процесния период ищцовото дружество и ответника са били
обвързани от действието на валиден договор за доставка на електрическа енергия в
недвижим имот съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД. Не се спори по делото, че процесния обект е
собственост на ответника. С решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, е даден отговор на въпроса: кой е длъжник по
вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ. Върховен касационен съд приема, че съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката цената на доставената електрическа енергия за битови нужди се дължи от
собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за ползване по
силата на договорно отношение от собственик на имота, а между ползвателя на договорно
основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия
имот. С оглед горното без значение е дали именно ответника е употребил през
претендираните отчетни периоди, начислените количества електрическа енергия. Установи
се също така по делото, че съгласно чл. 26 вр. чл. 15 от Общите условия на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, ищеца е задължен по силата на сключения договор да снабдява с
електрическа енергия ответника, а последният съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, е
задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Събраха се и доказателства, установяващи стойността на доставената електрическа
енергия за исковия период. От извлечение от сметка към 19.03.2021 г. по партида на
ответника, от справка от "ЕНЕРГО-ПРО" за потреблението през последните 12/24/36 месеца,
от извлечение за фактури и плащания, за ответника и процесния обект и от приложени по
делото фактури, преценени съвкупно с плащането от ответника на ищеца на процесните
суми, неоспорено от страните, с характер на извънсъдебно признание, се установи
претендираният в исковата молба размер на процесните парични суми.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани в претендирания в исковата молба размер.
С оглед установеното от безпротиворечивите изявления на страните плащане на
претендираните суми за главница и мораторна лихва върху главницата, извършено в хода на
делото от ответника, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане, ведно с искането за установяване на законната лихва върху главницата до
окончателното издължаване на сумата.
С оглед изхода на делото, предвид отхвърлянето на предявените искове поради
настъпил в хода на делото факт - погасяване на задълженията, съдът намери, че на
4
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответника дължи на ищеца
направени по делото разноски, съобразно направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, представените доказателства за разноски и списък на разноските, поради което
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени съдебни разноски за
държавна такса, заплатена от ищеца, в размер на сумата от 75,00 лева и разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт, в размер на
сумата от 100,00 лева, определена при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и
Наредбата за заплащането на правната помощ или общо сумата от 175,00 лева. Съдът взе
предвид, че при отхвърляне на иска, поради плащане в хода на делото ответника дължи
разноски на ищеца - Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956
г., ОСГК и определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за 2016
г., ВКС, III г.о., като този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от
„ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки
двама от законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д. срещу И.С.Г.., с ЕГН **********, от
с. *********************, за установяване съществуване на парични вземания: за сумата от
159,04 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по издадени
фактури в периода 20.03.2018 г. - 19.07.2018 г., за обект с абонатен номер ********** и с
клиентски номер **********, а също и за мораторна лихва върху главницата в общ размер
на сумата от 42,75 лева, представляваща сбор от мораторните лихви по всички фактури от
датата на падежа на задължението по всяка една фактура до 19.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, към длъжника И.С.Г.., за които вземания е издадена заповед № 361/22.04.2021 г.,
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело №
723/2021 г. по описа на РС – Габрово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, И.С.Г.., с ЕГН **********, от с.
********************* да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
Тауърс – Г, представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С., Я.Д.
и Д.Д., направените по гр. д. № 896/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 175,00 лева.

5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6