МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД №203/2016год. на ТОС

 

 

 Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане с дадени задължителни указания.

Образувано е по протест на Районна прокуратура –Попово против присъда    №22 от 03.02.2016г. по НОХД №54/2015г. на Районен съд-Попово, с която подсъдимата П.В.З. е призната за невиновна и оправдана изцяло по обвиненията както следва:

1. За това, че за времето от началото на 2009г. до месец декември 2013г., в с.С., община Попово, при условията на продължавано престъпление  като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А.С.” в с.С., община Попово, е присвоила чужди пари и движими вещи на обща стойност 5 409,05 лева, собственост на Община Попово, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както следва:

-от получени ренти от ЗК „Напредък” с.С. – 1872,85 лева;

-от дарения от ЗК „Напредък” с.С. по РКО № 1015/02.11.2010г. – 200 лева и по РКО № 1224/23.11.2011г. – 500 лева, или общо 700 лева;

-спортни артикули по фактури № 6/19.06.2013г. за 334,50 лева и № 5/19.06.2013г. за 180 лева, или общо 514,50 лева;

-преносим компютър „Асер” и компютърни компоненти по фактури № 110 и 111/30.08.2011г., на обща стойност 1180 лева;

-озвучителна техника по фактура № 271/4.06.2012г., на стойност 200 лева;

-сумата 401,70 лева, получена от ученици от ОУ „А.С.” с.С. за тетрадки по безопасност на движението, заплатени неправомерно с бюджетни средства;

-сумата 540 лева, върната й от Д.Р.Н., като неправилно платен му годишен отпуск, като присвоените пари и вещи са били внесени и заместени

съставляващи престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК,

2. по обвинение в това, че: за времето от началото на м.юни 2012г. до края на м.юни 2013г., в с.С., община Попово, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А.С.” в с.С., община Попово, в кръга на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у други лица, и с това им е причинила имотна вреда, както следва:

-на Г.С. Т. – 297 лева;

-на М.Й.М. – 108 лева;

-на С.Т.Г. – 87 лева;

-на К.Б.Ж. – 108 лева;

-на С.М.Н.282лв.

Престъпление по чл.210, ал.1, т.3, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.26 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура в с.з. поддържа протеста изцяло, като пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на осъдителна,с изключение на 200лв. по чл. чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК, с налагане на наказание, в размер , определен във въззивната присъда, при първото разглеждане на делото в окръжен съд.

Подсъдимата З. и нейната защита счита постановената присъда за правилна  и законосъобразна, поради което моли да бъде оставена в сила.

Въззивната инстанция след проведеното съдебно следствие и приобщаване на материалите по делото прие за установено от фактическа страна следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 Подсъдимата П.В.З.  не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Същата живеела със семейството си в с.С., община Попово. По силата на трудов договор № ЛС-2-015/10.11.2016 г. /приложен л.59, т.І от ДП/, подсъдимата била назначена да изпълнява длъжността „Директор” на Основно училище „А.С.” с.С.., община Попово. Изпълнявала задълженията си по сключения договор до 16.07.2010 г., на която дата същият бил прекратен на осн.чл.325, т.8 от КТ и същевременно с нея бил сключено ново споразумение /приложено л.61/, по силата на което продължила да изпълнява същата ръководна длъжност въз основа на спечелен конкурс. Със Заповед № РД-07-03-006/21.12.2013 г. на Началника на РИО Търговище /приложена л.55/ трудовото правоотношение с подсъдимата било прекратено по взаимно съгласие, считано от 02.01.2014г.. В длъжностната характеристика на подсъдимата като Директор на ОУ в с.С.  били възложени редица задължения /виж раздел ІІІ л. 56/, между които разработването на проект на бюджет и предлагането му на финансиращия орган за утвърждаване; отговорност за законосъобразно, целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни средства; други административно-управленски, финансови, организационни и контролни задължения.

 1. Основното училище „А.С.“ в с.С., община Попово притежавало земеделска земя в землището на същото село с обща площ от 11.590 дка, която се обработвала от ЗК ”Напредък“ с председател св.Стефанка Тодорова. Подсъдимата знаела, че училището получава рента от тези земи, като до стопанската 2008 г. ползването на земите не било документално уредено. На 09.09.2008 г. бил сключен договор за наем № 516 /приложен л.24,т.І от ДП/, по силата на който, училището /наемодател/ предоставило на кооперацията /наемател/ собствената си земеделска земя в общ размер на 11.590 дка, при наемна цена в натура, респ. нейната левова равностойност по пазарни цени. Идентични договори били сключвани всяка следваща стопанска година – 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. /приложени л.26-л.33, т.І от ДП/,  както и за 2013 г. /приложен л.19 от ЗМ, т.ІІІ/. Наемната цена била изплащана ежегодно и получавана на ръка от подсъдимата, с РКО и подписи, поставени във ведомост /приложени л.21-л.26 от ЗМ, т.ІІІ/ в размери, както следва: за 2009 г. – 240 лв.; за 2010 г. – 300 лв.; за 2011 г. – 347.70 лв.; за 2012 г. – 463.60 лв. и за 2013 г.- 521.55 лв. Общо за инкриминираният период на училището била изплатена  дължима наемна цена в размер на 1872.85 лв. /справка л.10 от ЗМ, т.ІІІ/, като наемът за 2013 г. бил получен лично от подсъдимата на 29.11.2013г. /ведомост л.26 от ЗМ,т.ІІІ/ и цялата сума била преведена от нея по сметка на ОУ”А.С.” още на 03.12.2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от ДП/. След като документите за собственост на земеделската земя били събрани и правото на ползване от страна на ОУ било признато по съответния ред, през 2009 г. подсъдимата получила първото наемно плащане и отишла в отдел „Образование” към Община Попово, за да уточни реда и начина, по който занапред ще следва да отчита тези суми в бюджета на училището. След проучване на наличната документация й било обяснено, че мястото, на което са разположени земите на училището са т.нар.”бели петна” /съгласно чл.37в,ал.7 ЗСПЗЗ/, поради което няма годно основание, въз основа на което средствата да се внасят в приход общинския бюджет.  Цитирано й било също писмо на Министерство на образованието, с което и на осн.чл.44 от Закона за народната просвета, на директорите на училища било давано право да разходват такива средства от наеми за нуждите на училището както намерят за добре.

При така дадените й указания подсъдимата  разходила част от получаваните средства за покриване на нуждите на училището, които не можели да бъдат финансирани от делегирания бюджет. Така били заплатени 200лв. на на ландшафтен архитект от грШумен за изготвен от него проект за залесяване на двора на училището.На св.Ш. били заплщани суми за гориво в размер на 50лв., във връзка с ползван от подсъдимата личен транспорт на свидетеля за нужди на училището/посещение на инспекторат в гр.Търговище и други учреждения/.

     2.Задълженията на директора на училището, свързани с приемане и регистриране на получените дарения били подробно регламентирани в чл.147,ал.1,т.1 и т.12 от ППЗНП, както в чл.11 и чл.12 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета. В съответствие с нормативните изисквания, през 2003 г. подсъдимата въвела Книга за регистриране на даренията /приложена в цялост по делото/. В тази книга не били вписвани  получени дарения в т.е. и получените от ЗК”Напредък” с. С. парични дарения. През 2010 г. УС на кооперацията взел решение да дари на училището сумата 200 лв. в чест на деня на народните будители – 01 ноември.  С РКО от 02. 11.2010 г. /приложен в оригинал л.78 от ЗМ, т.ІІІ/ подсъдимата З. лично получила дарената сума от 200 лв., която не вписала в книгата за дарения и не издала на дарителя свидетелство за дарение.. По идентичен начин, през 2011 г. УС на кооперацията взел решение да дари сумата 500 лв. за отпечатване на юбилейна книга, видно от РКО № 1224/23.11.2011 г., приложен в оригинал на л.79 от ЗМ, т.ІІІ/. Такава книга била издадена в тираж 1000 екземпляра от издателя Б.Н. за което му е била заплатена сумата от 2500лв. на части, част от които-500лв. били предадени на ръка в кабинета на Директора.

За цялостното провеждане на юбилея на училището, още на 06.12.2011 г. било проведено оперативно съвещание на педагогически персонал в училището /виж протокол  №19 на л.16 от книга за оперативни съвещания/. На него подсъдимата възложила за датата на юбилея 11.05.2012 г. различни задачи на учителите – така например на св.Т. и св.М.,   било възложено издаването на книга и вестник, а на св.К. и св.Т.-организирането на коктейл в малката зала на читалището/виж Книга за протоколи,л.16-17/. Действително, за същото събитие бил отпечатан и издаден и юбилеен вестник с издател ЕТ”Б.Н.“. Издаването му било заплатено от подсъдимата с бюджетни средства на училището в размер на 500 лв. посредством издадена от ЕТ фактура и преводно нареждане в ОББ от 27.04.2012 г. /л.29 от ЗМ, т.ІІІ/.

  3.  В края на учебната 2012-2013 г. в бюджета на училището останали неусвоени средства по проект „На училище без отсъствия”. Подсъдимата проучила възможностите за допълнително разходване на тези средства и разбрала, че може да закупи спортни екипи и обувки с тези средства, които да раздаде на учениците в началото на следващата учебна година. На 19.06.2013 г. подсъдимата закупила и заплатила в брой 15 чифта детски обувки на стойност 180 лв. и 15 бр. спортни екипи, включващи чорапи, потник и тениска, за които ЕТ”Фериакс-Ахмед Феимов“ издал 2 броя фактури № 5 и № 6, на обща стойност 514.50 лв. /приложени в оригинал л.65 и л.66 от ЗМ, т.ІІІ/. Спортните стоки били получени лично от подсъдимата, като по делото не беше установено същата да е извършвала някакво разпореждане с тях.

4. През месец август 2011 г. в ОУ”А.С.” било получено писмо от РИО гр.Търговище, с което се указвало, че следва да бъде закупен преносим компютър и компютърни компоненти за нуждата на училището. На 30.08.2011 г. св.Димитър Костадинов, като управител на „АИС КОМ“ ЕООД издал фактури №№110 и 111 /приложени, л.92 и л.93, т.І от ДП/, а на 31.08.2011 г. Същите били заплатени по банков път със съответни преводни нареждания. Техниката е била взета от магазина неустановено от кого, като не бил съставян опис за компютърните компоненти и преносимия компютър „Асер”. Върху приложените фактури липсвал подпис на получател, а само името на подсъдимата.

Компютърните компоненти на стойност 520 лв. били вложени в подобряване на наличната компютърна техника, а преносимия компютър „Асер” на стойност 660 лв. бил използван за нуждите на училището. Същият бил наличен и описан от комисията, назначена от подс. З. да извърши инвентаризация на ДМА през 2012 г., видно от Акт №1  /виж папка за инвентаризация 2012 г./.

        5. Отново във връзка с празника на ОУ”А.С.”, от Община Попово била дарена сумата от 200 лв., с която на 04.06.2012 г. подсъдимата закупила от „П.С.Х.“ООД гр.Попово с управител св.Петър Христов озвучителна техника, която получила лично и занесла в училището, а фактурата /приложена л.91 т.І от ДП/ била заплатена от дарителя Община Попово.

Озвучителната техника е била налична към края на 2012 г., доколкото е била заведена под инв.№ 268 видно от направения опис /виж папка инвентаризация ОУ 2012 г./, въпреки противоречивите показания на членовете на комисията в с.з.

      6. В задълженията на подсъдимата З. като директор на ОУ”А.С.” влизало и това, да изготвя длъжностното разписание на персонала и утвърждаване на поименното разписание на длъжностите и работните заплати /раздел ІІІ, т.6 от дл. характеристика, л.56 т.І от ДП/, като в тази се дейност била подпомагана технически от главния счетоводител и касиера.  Във връзка с предстоящата лятна ваканция през 2013 г. възпитателя - св.Димитър Н подал до директора заявление с вх.№ 372/05.06.2013 г. /приложено в оригинал на л.61 от ЗМ, т.ІІІ/, с което и след поставена резолюция „Да!” от подсъдимата му било разрешено ползването на 49 дни платен годишен отпуск за периода 03.06.-08.08. 2013 г. и същият следвало да се яви на работа на 09.08.2013 г. /виж и заповед № 213/03.06.2013 г., приложена л.41 от ЗМ, т.ІІІ/. Св.Н депозирал и второ заявление / л.61 от ЗМ, т.ІІІ/, с което заявил желание да ползва и неплатен отпуск за периода от 09.08.2013 г. до 31.08.2013 г. – заявление, което също било резолирано с „Да!” от подсъдимата, но не била издадена отделна заповед за него. През летните месеци на 2013 г. св.Н ползвал разрешения му платен и неплатен отпуск. Заплатите на персонала в ОУ за м.08.2013 г. били изплатени на 27.08.2013 г. съгласно нареждане за масово плащане, подписано от подсъдимата и главния счетоводител, ведно със списък неразделна част към него /приложени л.76 и л.77, т.І ДП/. В списъка за м.август неправилно бил включен и св.Н, който получил пълната си заплата в размер на 543.83 лв. въпреки, че бил в неплатен отпуск и не бил ходил на работа този месец. След няколкократно проведени разговори с подсъдимата, Св.Н  върнал  цялата неправомерно получена сум лично на подс.З., която последната не  възстановила на бюджета.

7. През учебната 2013/2014 г. трябвало да бъдат събрани пари от учениците за закупуване на тетрадки по безопасност на движение по пътищата, както всяка предходна година. Със задължението по събиране на средствата били натоварени класните ръководители – свидетелите С.Т., Наталия П., Г.И. и М.М.. На първата проведена за годината родителска среща класните ръководители разяснили на родителите, че трябва да осигурят средства за закупуване на такива пособия. Въпреки ниският им размер, сумите били събирани изключително трудно и бавно, предвид ниския социален статус на семействата на децата.

 В началото на м.10.2013 г. класните ръководители предали на подсъдимата събраната сума от 401,70лв..Въпреки това, подсъдимата решила да заплати цялата сума от 319.47 лв. с бюджетни средства.

 С преводно нареждане от 10.10.2013 г. издадено въз основа на фактура № 2691, подсъдимата превела на „И.” ЕООД гр.Стара Загора сумата 319.47 лв. представляваща учебни тетрадки  за учениците от 1 до 8 клас.

 Всички събрани от класните ръководители суми за тетрадки били предадени лично на подс.З., която не ги е възстановила на бюджета.

              ІІ. През летните ваканции на 2012 г. и 2013 г,  от РИО гр.Търговище организирали обучителни семинари за учители, които се провеждали в хотели в с.Равда, община Бургас.  Разходите на учителите за път, престой и обучение били заплащани от бюджета на съответното учебно заведение. Първият семинар бил проведен в периода от 03 до 05.07. 2012 г. в хотел „Класик” в с.Равда. Същият бил предвиден за 15 учители + 1 лектор от ОУ ”А.С.” с.С. /виж писмо от РИО и списък летни семинари, приложени л.80 и л.83 от ЗМ, т.ІІІ/. Съгласно дадените от РИО указания, на фирмата- организатор „Х.Х.“ЕООД следвало да бъде заплатена сума, равностойна на броя на участниците по броя на нощувките по 27 лв. всяка, или общо сумата 1296 лв. С преводно нареждане от 22.06.2012 г. подсъдимата заплатила сумата 1296 лв. по издадената от „Х.Х.”ЕООД фактура за организирания семинар /приложени л.229, т.ІІ от ДП/. В списъка на пътуващите лица били включени както учителите, така и техни близки, които също посетили хотела по време на семинара и за които следвало да се плати отделно. Така например свМаринова  водела сина си, за когото заплатила отделно 3 нощувки по 27лв., общо в размер на 81 лв. и още 27 лв. за себе си, тъй като решила да остане още един ден. Същото било положението за други нейни колеги /показания в с.з. от 23.11..2016г. пред Окръжен съд,л.6/; св.Ж. също завела сина си в с.Равда и заплатила същата сума /показания л.12/, като останала с впечатление, че няма нищо нередно в това плащане, тъй като останали още една извънредна нощувка; св. Н. – водел племенника си и също заплатил сумата 108 лв. Всички допълнителни средства били предадени на ръка от свидетелите на подсъдиматаи преди проведения семинар, впоследствие неотчетени от нея.

      През 2013 г. се провел идентичен семинар в с.Равда, за финансирането на който първоначално по получени данни от главния счетоводител училището не разполагало с нужните бюджетни средства. За този семинар били записани общо 11 учители от ОУ”А.С.”, като същият бил проведен в комплекс „Олимпийски надежди” в с.Равда в периода 16.06.-18.06.2013 г. /писмо от РИО л.81 и извлечение от е-mail, ЗМ, л.87, т.ІІІ/. Заплащането било по 29 лв. на човек- общо 957 лв. С преводно нареждане от 13.06.2013 г. подс.З. заплатила сумата 957 лв. по издадената от „Х.Х.” ЕООД фактура за организирания семинар /приложени л.228, т.ІІ от ДП/.

На този семинар св.Т. завела съпруга и дъщеря си, за които заплатила по 3 нощувки по 29 лв., или 174 лв., както и 3 нощувки за себе си по 29 лв. /87 лв./, или общо 174+87 = 261 лв., която сума предоставила на подсъдимата ;св.Т.  също посетила този семинар, за който заплатила сумата 87 лв. като й било обяснено, че е служебен семинар, но в с.з. заявява, че не може да си спомни причината, поради която точно тази година се е наложило заплащане /виж показания л.125от районен съд /; св.Н. – платил своите три нощувки общо 87 лв., както и три нощувки в размер на 87 лв. за племенника си, които дал на подсъдимата .В същото време, нощувките на присъствалите на семинара учители са били заплатени изцяло с бюджетни средства. Всички средства, които подсъдимата е получила от учителите по повод провеждането на семинара не е отчела.

     През м.август 2013 г.  в ОУ”А.С.” с.С. бил извършен планов одит на бюджета. По време на одита, св.Мирчева/одитор/ не установила отклонение в бюджета на училището, с изключение на двете фактури за закупуване на спортните стоки /предмет на обвинението по р.І, т.3/, но била уверена от главния счетоводител и касиера, че допълнително ще бъде изготвен списък на децата, които ще получат екипите след започване на учебната година /виж показания на св.М. в ДП, л.37, т.І/. През м.декември 2013 г. св.Донка Мирчева получила сигнал и извършила втори нерегламентиран одит в периода 09-13.12.2013 г., който завършил с докладна записка до Кмета на Община Попово /приложена л. 13-л.14 от ЗМ, т.ІІІ/.

    На  10.12.2013 г. подсъдимата внесла в касата на училището с  ПКО № 25,26, 27, 28 /приложени л.52 и л.53 от ЗМ, т.ІІІ/ сумите предмет на престъплението по р.І. Отделно и както вече се посочи по-горе преди това на 03.12.2013 г. по банков път превела по сметка на училището и сумата 521.55 лв. за получена рента за 2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от  ДП/. 

По делото / от районен съд/ е приета като доказателство изготвената в  хода да проведеното ДП  съдебно-счетоводна експертиза,, както и допълнителна такава /приложена л.151-л.157, т.І от ДП/, приета без възражения от страните в с.з.

При проведеното съдебно следствени във въззивната инстанция, бяха проверени показанията на учителите:св.А.Ш., Г.Т., М.М.,С.Т., С.Н., К.Ж., на гл.Счетоводител Д.К., касиера-Ц.Т. и събрани нови гласни доказателства, чрез допускане до разпит и изслушване на св.А. и И. и журналиста-Б.Н., издал юбилейната книга.

 

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

По обвинение по чл.205, ал.1,т.1 във вр. с чл.201 и чл.26 от НК

По т.1 от ОА. По делото по безспорен начин е установено, че   след сключен договор за наем от 2009г. с Кооперация „Напредък“, ОУ „А.С.“ е получавало наемна цена, в размери както следва: за 2009 г. – 240 лв.; за 2010 г. – 300 лв.; за 2011 г. – 347.70 лв.; за 2012 г. – 463.60 лв. и за 2013 г.- 521.55 лв. Общо за инкриминираният период на училището била изплатена  дължима наемна цена в размер на 1872.85 лв. /справка л.10 от ЗМ, т.ІІІ/, като наемът за 2013 г.,получен лично от подсъдимата на 29.11.2013г. /ведомост л.26 от ЗМ,т.ІІІ/,  бил преведен от нея по сметка на ОУ”А.С.” още на 03.12.2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от ДП/.Сумите са били получавани лично от подсъдимата с РКО и подписи, поставени във ведомост/л.19 от ЗМ,т.3/, за което свидетелства и св.Стефанка Тодорова-/л.41/-председател на кооперацията. Подсъдимата не отрича, че е получила посочените средства, като видно от обясненията и`, всички тези средства са били вложени и изразходвани за интересите на училището. Въззивната инстанция провери защитната версия на подсъдимата, като изслуша повторно показанията на св.Ш. и св. Т.. От показанията на първия беше установено, че лично той е преговарял с ландшафтен инженер от гр.Шумен, който изготвил проект за училищния двор, за което му била заплатена сумата от 200лв. Това е сумата, която „З. му преведе…Може би става въпрос за парите от рентите“/виж показания на л.38 от делото/. Същият свидетелства, че „много пъти З. нямаше транспорт и ме е ползвала да отидем до Търговище по служебни причини…В интерес на истината тя ми е плащала за зареждане на гориво.Ходили сме между 5 и 10 пъти…след това ми се дават 10лв. за отиване и връщане“. Св.Т.-касиер на училището сочи, че също е запозната с проекта на ландшафтния инженер от гр.Шумен.„ Госпожа З. ми даде пари да ги внеса в банката-200лв., даде ми ги на ръка“/виж показанията на л.57 от делото./

Подобни показания св.Ш. е дал и пред районния съд. Св. Ш.  заявява в с.з., че „знам за ландшафтен инженер …Аз лично проучих проекта, мисля че на него трябваше да се приведе сумата, мисля 200лв., която предадох на госпожа З..За тези точно пари госпожа З. е казала, че са платени от рентата…каза, че е получила тези пари и от тях е платила 200лв. за ландшафния инженер… Бях сигурен, че тези средства/рента/ се получават и се ползват за благото на училището, защото за това е тази нива“/вж показания на л.46 от делото/. За плащането на тези сума от парите от рента свидетелстват и св.К.-счетоводител: „На касиерката са и дадени от директорката 200лв. за да бъдат внесени, които е дала в брой“/л.142/ и св.Ц.Т.-касиер: „Тя ми каза да внеса едни пари за които не знам за какво са.Те не са от бюджетни средства на училището.Директорката ми ги даде в брой“/л.52 /.

-по отношение на твърдяното от подсъдимата, че с парите от рентите са били заплатени два кетъринга по 30 служители и кетъринга за юбилея на училището през 2012г. за 100 човека, въззивната инстанция намира, че същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Действително  счетоводителя- св.К. на л.142 заявява, че „не поддържам казаното от мен в предишния протокол от 29.04.2015г., че са платени с бюджетни средства двете събития, проведени в училището от страна на ЕТ „Марини“, тъй като мислех, че имаме такива фактури“.В същото време както св. К., така и св. Т. сочат, че не са запознати с това, кой е заплатил за двете мероприятия, каква сума и с какви средства. По делото беше допуснат до разпит Управителя на ЕТ „Марини“Марияна С., която не можа да си спомни какви суми, от кого и по какъв начин са били заплатени на фирмата.

Твърдяните от подсъдимата обстоятелства, че с парите от рентите са били заплащани разходи за косене на трева, преградна вътрешна стена, кабинет,боядисване на ограда не бяха установени от разпита на свидетелите. В с.з. пред въззивната инстанция бяха преразпитани учителите: св.А.Ш., Г.Т., М.М.,С.Т., С.Н., К.Ж., на гл.Счетоводител Д.К., касиера-Ц.Т.. Всички заявяват, че дребни ремонтни дейности са били извършвани в училището, но със собствен труд на работещи в училището и с материали, закупени от училището. В този смисъл са и показанията на св.Дамян Ангелов-огняр в училището.“Правили сме ремонти-слагал съм врати да се направи медицинския кабинет, слагал съм гипсокартон, стени съм правил…външна ограда съм правил,учителите също участваха“. За материалите същият свидетелства, че ги взема от магазин срещу стокова разписка, която предава в счетоводството/вж показанията на свидетеля на бл.128 от делото пред ПРС/.

Съобразявайки горното, въззивния съд счита, че по отношение на сумата от 250лв. /200лв. ландшафтен инженер и 50лв. средства за бензин/ не са налице признаците на престъпление по чл.201 от НК, доколкото посочените средства са били вложени и са послужили за заплащане на дейности, необходими за подобряване условията в училището. Ето защо, подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана за посочената сума. По отношение на получената рента за 2013г., получен лично от подсъдимата на 29.11.2013г. /ведомост л.26 от ЗМ,т.ІІІ/, цялата сума била преведена от нея по сметка на ОУ”А.С.” още на 03.12.2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от ДП, поради което същата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по това и` обвинение. Останалите средства от ренти, получени лично от подсъдимата и неотчетени в касата по съответния ред и при липсата на доказателства, че са вложени в интерес на училището, съдът счита, че е налице „разпореждане“ по смисъл на чл.201 от НК и подсъдимата следва да бъде призната за виновна и осъдена по това и обвинение.

По т.2 от ОА По делото е установено по безспорен начин, че през 2010 г. УС на кооперацията взел решение да дари на училището сумата 200 лв. в чест на деня на народните будители – 01 ноември.  С РКО от 02. 11.2010 г. /приложен в оригинал л.78 от ЗМ, т.ІІІ/ подсъдимата З. лично получила дарената сума от 200 лв., която не вписала в книгата за дарения и не издала на дарителя свидетелство за дарение. По идентичен начин, през 2011 г. УС на кооперацията взел решение да дари сумата 500 лв. за отпечатване на юбилейна книга /а не за издаване юбилеен вестник както се твърди от обвинението/, видно от РКО № 1224/23.11.2011 г., приложен в оригинал на л.79 от ЗМ, т.ІІІ/.Твърдението на подсъдимата, че е издадена юбилейна книга с автор Б.Н. беше проверено от настоящия състав.. Призован да се яви в съдебно заседание на 05.12.2016г и допуснат до разпит като свидетел, св.Н. заявява, че е изготвил както юбилейна книга, така и  юбилеен вестник по повод 130 години от създаването на училището. За издаването на книгата „ми беше заплатено на няколко пъти сумата от 2500лв. Имаше плащане и на ръка в училището.Мисля, че първата вноска беше 500лв..“/виж показанията на свидетеля на л.64 от въззивното дело/..“500лв. на ръка ми дадоха..мисля, че при директорката стана това нещо, в канцеларията и`,защото аз не познавам служителите…донасяха парите при нея в кабинета“.Същият свидетелства, че е издал 1000 екземпляра, като част от същите били раздадени на учителите и гостите на юбилея.“Директорката и гл.учител С.Г. ми помагаха“.Разпитаните в с.з. учители потвърдиха, че юбилейната книга им е била раздадена безплатно на празника на училището.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че обвинението в тази му част  не е доказано. По безспорен начин беше установено, че предоставеното дарение в размер на 500лв. целево е за издаване на юбилейна КНИГА и че същите са послужили ИМЕННО ЗА ТАЗИ ЦЕЛ. От посочената от обвинението фактура №1614/26.04.2012г. се установява, че по банков път е била заплатена сумата от 500лв. за издаването и отпечатване на вестник“130 години училище в с.С.“/виж фактура на л.29 от ЗМ793/13г./. Ето защо, подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по това и обвинение.

По т.3 от ОА В края на учебната 2012-2013 г. в бюджета на училището останали неусвоени средства по проект „На училище без отсъствия”. Подсъдимата проучила възможностите за допълнително разходване на тези средства и разбрала, че може да закупи спортни екипи и обувки с тези средства, които да раздаде на учениците в началото на следващата учебна година. На 19.06.2013 г. подсъдимата закупила и заплатила в брой 15 чифта детски обувки на стойност 180 лв. и 15 бр. спортни екипи, включващи чорапи, потник и тениска, за които ЕТ”Фериакс-Ахмед Феимов“ издал 2 броя фактури № 5 и № 6, на обща стойност 514.50 лв. /приложени в оригинал л.65 и л.66 от ЗМ, т.ІІІ/. Спортните стоки били получени лично от подсъдимата. Спор досежно закупуването на спортните стоки лично от подсъдимата,  няма /виж показанията на св.Ахмед Феимов в с.з. от 29.04.2015 г. на л.54/. Твърденията на подсъдимата, че ги занесла в училището, където ги предала на лице от персонала- двете чистачки, не се доказа. В с.з. пред въззивната инстанция бяха допуснати до разпит и изслушани двете чистачки в ОУ: св. К.И. и св. А.А., които заявиха, че не са получавали от подсъдимата спортни екипи/вж показанията на л.63 от въззивното дело/.

Съгласно обвинението, предмет на същото са самите спортни екипи, а не парите предназначени за закупуването им.По делото не бяха установени каквито и да е разпоредителни действия на подсъдимата с процесните спортни екипи, нито трансформирането им в парични средства и тяхното присвояване.В показанията си св.Мирчева е посочила, че по време на извършения от нея одит е била уверена от главния счетоводител  и касиера, че допълнително ще бъде изготвен списък с децата, които ще получат екипите след започване на учебната година, от което може да се направи извода, че към този момент екипите са били налични.Ето защо,  присъдата на районен съд, с която подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това `и обвинение беше потвърдена.

По т.4 от ОА по отношение на  преносим компютър „Асер“ на стойност 660лв. и компютърни компоненти, на стойност 520лв

На 30.08.2011 г. св.Димитър Костадинов, като управител на „АИС КОМ“ ЕООД издал фактури №№110 и 111 /приложени, л.92 и л.93, т.І от ДП/, а на 31.08.2011 г. същите били заплатени по банков път със съответни преводни нареждания. Техниката  е била взета от магазина, но не бил съставян опис за компютърните компоненти и преносимия компютър „Асер”. Върху приложените фактури липсва подпис на получател, а само името на подсъдимата. Видно от обясненията на св.Костадинов се потвърждава твърдяното от подсъдимата, че не е купувала  и не е получавала лично  посочената техника. Във фактурите липсва неин подпис и свидетеля не е виждал подсъдимата в магазина за получаване на стоката. От показанията в с.з. /л.127/ на св.Диана П. – учител по математика, физика и информационни технологии в ОУ става ясна процедурата, по която са закупувани компютърни компоненти в училището и тя по принцип е инициирана от учителя с искане до директора за закупуване на нужната периферия /в т.ч. мишки, клавиатури и т.н./ и че тези компоненти са били влагани в наличните компютри.

В същото време се установява, че преносимия компютър „Асер бил използван за нуждите на училището. През  2012 г. определена от подсъдимата комисия включваща като членове свидетелите Ст.Н.., Д.Христова и Г.Николова. е установила при извършената инвентаризация в училището и актив записан под пореден № 8 – 1 бр. „лаптоп” на стойност 660 лв. /виж приложена папка за извършена инвентаризация за 2012 г. и приложения в нея инвентаризационен опис № 1/. Предвид посочената  в описа стойност, може да се направи обоснован извод, че става дума именно за инкриминирания лаптоп „Асер” закупен през предходната година.

От изложеното съдът направи извода, че обвинението в тази му част е недоказано. Липсват доказателства свързващи подсъдимата както със закупуването на лаптоп и компютърна техника, така и с тяхното ползване-липсва подпис на получател на фактурите .В същото време, стоките са описани в инвентаризационен опис, като налични. В този смисъл показанията на двете свидетелки:св.К.-счетоводител и св.Т.-касиер, не следва да се възприемат безрезервно, доколкото същите са материално отговорни лица, върху които пада задължението за счетоводно отразяване и заприходяване по законовия ред на стоките, което не е сторено. В този смисъл, същите следва да се считат за заинтересовани свидетели. Ето защо, съдът намира, че поради недоказаност на обвинението, присъдата на районен съд, с която подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това `и обвинение беше потвърдена.

Т.5 от ОА - озвучителна техника, на стойност 200лв.

Подсъдимата закупила от „П.С.Х.“ООД гр.Попово с управител св.Петър Христов озвучителна техника, която получила лично и занесла в училището, а фактурата /приложена л.91 т.І от ДП/ била заплатена от дарителя Община Попово. Посочената по-горе комисия е установила като налична /записана под № 268/ и озвучителната система, предмет на престъплението по т.5, закупена с дарената от Община Попово сума в размер на 200 лв. /по фактура приложена л.91 т.І ДП/. Тук отново липсват каквито и да било индивидуализиращи признаци, по които техниката може да се определи като марка, цвят, размери и т.н., липсват и доказателства за това на кого е възложено нейното отговорно пазене.Разпитаният член на комисията, извършвала инвентаризационен опис 2012г. –св.Н. заявява в с.з. пред въззивната инстанция/л.47 от делото/ че“Тя/Ц.Т./ изготвя протокола, заедно ходим и гледаме по стаите.Не сме гледали за инвентаризационни номера, просто проверявахме вещите в съответните помещения ли се намират“.Липсват доказателства за разпореждане с процесните вещи от подсъдимата, които са описани като налични.

От изложеното съдът направи извода, че обвинението в тази му част е недоказано и потвърди присъдата на районен съд, с която подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това `и обвинение.

По т.6 от ОА- заплата на св.Н

Няма спор досежно обстоятелствата, че във връзка с предстоящата лятна ваканция през 2013 г. възпитателя - св.Димитър Н подал до директора заявление с вх.№ 372/05.06.2013 г. /приложено в оригинал на л.61 от ЗМ, т.ІІІ/, с което и след поставена резолюция „Да!” от подсъдимата му било разрешено ползването на 49 дни платен годишен отпуск за периода 03.06.-08.08. 2013 г. и същият следвало да се яви на работа на 09.08.2013 г. /виж и заповед № 213/03.06.2013 г., приложена л.41 от ЗМ, т.ІІІ/. Св.Н депозирал и второ заявление /пак на л.61 от ЗМ, т.ІІІ, с което заявил желание да ползва и неплатен отпуск за периода от 09.08.2013 г. до 31.08.2013 г. – заявление, което също било резолирано с „Да!” от подсъдимата, но не била издадена отделна заповед . През летните месеци на 2013 г. св.Н ползвал разрешения му платен и неплатен отпуск. Заплатите на персонала в ОУ за м.08.2013 г. били изплатени на 27.08.2013 г. съгласно нареждане за масово плащане, подписано от подсъдимата и главния счетоводител, ведно със списък неразделна част към него /приложени л.76 и л.77, т.І ДП/. В списъка за м.август неправилно бил включен и св.Н, който получил пълната си заплата в размер на 543.83 лв. въпреки, че бил в неплатен отпуск и не бил ходил на работа този месец.

      В показанията си пред съда св.Н /виж протокол за с.з. л.42-л.43/ заявява че след като се е върнал от отпуск /очевидно в началото на м.09.2013 г./ - „…отидох в счетоводството и им казах, че ми е преведена цялата заплата и те ми отговориха, че трябва да се разбера с директорката. След това вече не си спомням. С директорката проведох разговор, че трябва да върна парите. На другият ден ги върнах 500 и няколко лева. Дадох й ги на ръка, лично в дирекцията… никой друг не присъства. Тя каза, че е станало някакво недоразумение и трябвало да върна тези пари…”, а на конкретните въпроси за защитата защо е върнал парите точно на директора допълва „…бях помолен от директора, тъй като не ми е минавало през главата, че тези пари може да не бъдат върнати по сметка на училището…”.

В същото време от показанията на служителите от счетоводството по повод неправилно получената от св.Н  заплата за м.08.2013 г. се установява ,че „Н си беше пуснал отпуски…Когато започнахме да правим заплатите, на касиерката й било казано, че трябва да го водим на работа, тъй като работим по проекти. Вече след като станаха тези неща разбрахме, че са му поискани парите. Н е върнал заплатата си на директора”/ виж св.Д.К. гл.счетоводител на л.48/, а при повторния си разпит в отговор на защитата  /с.з. л.141/ допълва – „…започнахме да правим заплатите, няма заповед за неплатен отпуск, касиерката отива при директорката и пита какво да правят Н. Директорката казва, че Н се води на работа…”. От показанията на св.Т.-касиер в училището, в хода на съдебното следствие /протокол с.з. л.51  / заявява, „…когато се върна от отпуск Н през м.септември ме срещна в коридора и ме пита защо има цяла заплата. Аз му отговорих, че така са ми наредили. И до там спряха нещата. Разминаваме се по коридора без да си говорим, сърдит…установихме , че се сърди защото ние сме допуснали грешка…бил привикан от г-жа З. и тя му казва, че неправомерно счетоводството са начислили заплатата и той трябва да я върне…Редно е първо в касата,ордер, представя парите и ги връща, но ние това нещо не го знаехме. Научихме го от него…той заяви, че е върнал тези пари на директорката“.

Обстоятелството, че Н е дал парите лично на подсъдимата, която не е внесла същите в касата на училището  се потвърждава освен от показанията на св.Н,св.Т. и К., но  така и от отразеното в Протокол №21 от 04.12.2013г. /вж книга за общи събрания от 2010г.,л.52/. На въпрос на Димитър Н:“За какво са похарчени 540лв. поискани му от директора, които са му начислени за времето, когато е бил в неплатен отпуск/6дни платен и 16дне непратен/ и ако не са изхарчени заприходени ли са?, Директорът е отговорил“ не са заприходени и не посочи за какво са похарчени“.

От изложеното съдът приема за доказано, че св.Н е връчил на Директора сумата от 540лв., която не му се е следвала, като същата не е била внесена от последната в касата на училището. Ето защо, обвинението в тази му част е доказано, като подсъдимата беше призната за виновна.

По т.7 от ОА  за учебни тетрадки. По делото беше установено, че в началото на м.10.2013 г. класните ръководители предали на подсъдимата събраната от децата сума от 401,70лв. Въпреки това, подсъдимата решила да заплати цялата сума от 319.47 лв. с бюджетни средства.От разпита на учителите не се установи твърдяното от подсъдимата обстоятелство, че решението за заплащане на ученическите тетрадки с бюджетни средства е било общо на учителския колектив, както и това, че цялата събрана сума се е съхранявала от последната в бюрото и.

 С преводно нареждане от 10.10.2013 г. издадено въз основа на фактура № 2691, подсъдимата превела на „И.” ЕООД гр.Стара Загора сумата 319.47 лв. представляваща учебни тетрадки /по опис/ за учениците от 1 до 8 клас.

Получената от подсъдимата сума, събрана от учениците впоследствие не е била внесена в касата на училището. Тезата на подсъдимата, че :“„…. При мен класни ръководители идваха до началото на м.декември, почти не беше събрана цялата сума до края, до напускането ми. И средствата, които бях събирала тогава, стояха в дирекцията, в едно чекмедже”не се доказа по делото.В цитирания по-горе Протокол№21 от 04.12.2013г на въпрос на учителката М.М.“ „ Заприходени ли са парите събрани от учениците за учебни тетрадки по БДП.Парите са платени на директора и едновременно с това са платени и бюджетни средства?“, подсъдимата е отговорила: „НЕ СА ЗАПРИХОДЕНИ“/виж книгата/.

Ето защо, въззивната инстанция намира, че подсъдимата е присвоила посочената сума, като се е разпоредила в свой интерес.

 П. По обвинението по чл.210,ал.,т.3 във вр. с чл.209,ал.1 и чл.26 от НК

През летните ваканции на 2012г. и 2013г от РИО гр.Търговище организирали обучителни семинари за учители, които се провеждали в хотели в с.Равда, област Бургас.  Разходите на учителите за път, престой и обучение били заплащани от бюджета на съответното учебно заведение. Първият семинар бил проведен в периода от 03 до 05.07. 2012 г. в хотел „Класик” в с.Равда. Същият бил предвиден за 15 учители + 1 лектор от ОУ ”К.К.” с.С. /виж писмо от РИО и списък летни семинари, приложени л.80 и л.83 от ЗМ, т.ІІІ/. Съгласно дадените от РИО указания, на фирмата- организатор „Х.Х.”ЕООД следвало да бъде заплатена сума, образувана от броя на участниците по броя на нощувките по 27 лв. всяка. С преводно нареждане от 22.06.2012 г. подс.З. заплатила сумата 1296 лв., включваща три нощувки, по издадената от „Х.Х.”ЕООД фактура за организирания семинар /приложени л.229, т.ІІ от ДП/. В съответствие с нормативните изисквания бил изготвен списък на пътуващите лица, в който били включени както учителите така и техни близки, които също посетили хотела по време на семинара и за които следвало да се плати отделно. Св.М.М.  водела сина си, за когото заплатила отделно 3 нощувки по 81 лв. и още 27 лв. за себе си, тъй като решила „да остане още един ден“, като същото било положението за други нейни колеги /показания в с.з. от 25.11.2015 г., л.124/; св.К.Ж. също завела сина си в с.Равда и заплатила същата сума /показания л.126; св. С.Н. водел племенника си и също заплатил сумата 108 лв. Всички допълнителни средства били предадени на ръка от свидетелите на подс.З.. В изпълнениета на указанията на ВКС, въззивната инстанция преразпита посочените свидетели досежно основният факт на доказване, а именно кой ги е мотивирал, по какъв начин и на кого са заплатили посочените суми. Видно от показанията на свидетелите, лично подсъдимата-директорката З. им е обяснила, че трябва да платят посочените суми, като парите са и` били връчени от учителите лично на нея. Св.М.:“ платих за сина ми три нощувки- и доплатих за третата, защото мисля, че на другите колеги им беше платено от училището, а аз трябваше да заплатя за едната нощувка.Директорката ми каза-подс.З..На нея предадох парите, лично на нея в дирекцията. Каза ми:“ трябва да доплатиш 27лв“..Аз не попитах, защото помислих, че това се отнася до всички/виж показания на л.42 от въззивното дело/.В с.з. пред районния съд/л.124 от делото, св. М. сочи, че „семинара през  2012г. беше два дни, а там се реши на момента да се удължи с още един ден и аз платих още 27лв., или общо съм заплатила 108лв.Директорката предложи да си платим. Нормално е да платим за децата ни.Директорката предложи на ръка да платим, след като тя решава така“.Св. Н., посетил семинара през 2012г. и 2013г.“Първият семинар беше два дни, след това удължихме на три, предварително решихме да останем още един ден, извън семинара…За племенника платих за трите нощувки, за мен платих също третата нощувка. Парите ги дадох на З..Тя ми каза, че причината е че водим външни лица.Така се бяхме разбрали, всички ще си платят третата нощувка, тъй като е извън семинара“. За вторият семинар през 2013г. свидетеля сочи, че платили „пак по същия начин. Беше казала/З./, че няма пари от бюджета и който желае ще си заплати“/вж показания на л.45 то делото/. През 2013г. свидетелят сочи, че е платил за него и племенника му за три нощувки. За заплащането същото научил лично от подсъдимата, на която предал парите „преди да отидем на семинара“.Св.Ж. също посетила семинара през 2012г.:“доплатих за сина ми три нощувки плюс една за мен…налага се да платим, защото синът ми е външен човек…по две нощувки се полагат за всички останали, за третата трябва да си доплатим ние. Семинара е две нощувки. Ние решихме да останем.Дадох парите на директорката преди семинара.Директорката ми обясни“/виж показания на л.48 от делото/.Пред районния съд свидетелката сочи по отношение на платените от нея пари, че „останах със съзнанието, че не давам нещо повече“.

              През 2013 г. се провел идентичен семинар в с.Равда, за финансирането на който училището не разполагало с нужните бюджетни средства. За този семинар били записани общо 11 учители от ОУ”К.К.”, като същият бил проведен в комплекс „Олимпийски надежди” в с.Равда в периода 16.06.-18.06.2013 г. /писмо от РИО л.81 и извлечение от е-mail, ЗМ, л.87, т.ІІІ/. Този път заплащането било по 29 лв. на човек С преводно нареждане от 13.06.2013 г. подс.З.. заплатила сумата 957 лв. по издадената от „Х.Х.” ЕООД фактура за организирания семинар /приложени л.228, т.ІІ от ДП/. На този семинар св.Г.Т. завела съпруга и дъщеря си, за които заплатила по 3 нощувки по 29 лв., или 174 лв., както и 3 нощувки за себе си по 29 лв. /87 лв./, или общо 174+87 = 261 лв., която сума предоставила на подсъдимата. В с.з. пред въззивната инстанция  същата сочи, че „заплатих на директорката З..Тя каза, че трябва да платим, защото няма средства училището да плати.Това беше обучение за нас, педагогическите кадри. За семейството си аз заплатих. Тези пари ги дадох лично на подсъдимата в училище преди да отидем на семинар. Подсъдимата каза, че няма средства училището да плати“/виж показания на л.40-41 от делото/; св.С.Т.  също посетила този семинар, за който заплатила сумата 87 лв. като й било обяснено, че е служебен семинар., л.125/.В с.з. пред въззивната инстанция свидетелката заяви, че “Заплатих на г-жа З. за три дни.Аз останах един ден след семинара и си доплатих там.Директорката каза, че няма достатъчно пари в бюджета и трябва да си платим.Лично тя ми каза това.Платих сумата на нея в дирекцията, преди отпътуването за семинара.Не знам къде са отишли тези пари, после разбрах на Общо събрание“/виж показания на л.43/.

От изложеното въззивния съд намира, че обвинението срещу подсъдимата за събраните пари по отношение на проведения семинар през 2012г.не е доказано. От показанията на изслушаните свидетели и писмата от инспектората се установява, че семинарите през 2012г. и 2013г. са били за три дни, с две нощувки. Ето защо, напълно правомерно учителите са заплатили третата нощувка ИЗВЪН СЕМИНАРА  и нощувките на техните близки с лични средства. Самите свидетели не намират нищо нередно за това за заплатят третата нащувка, която е извън семинара и за която същите са решили да останат, както и нощувките за своите близки.  Обстоятелството, че посочените суми впоследствие са били заплатени от бюджета на училището не променя този извод.

По отношение на обвинението за събраните суми за семинар, проведен през 2013г. Обвинението е за измама, като съдът намира, че не са налице всички признаци на деянието по отношение на това обвинение. Безспорно беше установено, че лично подсъдимата З. е мотивирала учителите да заплатят посочените суми, като ги е мотивирала с това,  че липсват пари от бюджета. Последното обстоятелство беше потвърдено и от гл.счетоводител-св.К.. В с.з. на 23.11.2016. пред окръжен съд/л.52/ същата заяви, че „ бюджетът беше затруднен и бляхме казали да се поеме, който иска…да, бяхме го казали на общо събрание“. Не може да се установи по безспорен и категоричен начин в кой момент подсъдимата е разбрала, че семинарът може да бъде заплатен с бюджетни средства-преди, или след като е мотивирала учителите да заплатят посочените суми. Ето защо, липсва един от основните елементи на измамата, а именно въвеждането в заблуждение. Подсъдимата е мотивирала учителите да заплатят разходите по семинара с ясното съзнание /обективно обусловено/, че липсват бюджетни средства. Обстоятелството, че в един последващ момент подсъдимата е разпоредила парите да бъдат преведени от бюджета на училището, след като вече са били събрани, не променя направения извод. Липсват доказателства досежно елемент както от обективна, така и субективната страна на деянието.

Що се отнася до заплатените нощувки на близки на учителите и третата нощувка извън планираните семинари, то същите напълно правомерно са били заплатени от учителите. По изложените съображения, въззивната инстанция потвърди присъдата на районен съд в тази и част.

3.ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна страна подсъдимата З., за времето от началото на 2009г. до месец декември 2013г., в с.С., община Попово, при условията на продължавано престъпление  като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А.С.” в с.С., община Попово, е присвоила чужди пари, на обща стойност 2160,77лв./ лева, собственост на Община Попово, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както следва:

-от получени ренти от ЗК „Напредък” с.С.. – 1101,30 лева;

-от дарения от ЗК „Напредък” с.С.. по РКО № 1015/02.11.2010г. – 200 лева

-сумата 319,47 лева, получена от ученици от ОУ „А.С.” с.С. за тетрадки по безопасност на движението, заплатени неправомерно с бюджетни средства;

-сумата 540 лева, върната й от Димитър Радков Н, като неправилно платен му годишен отпуск, като присвоените пари и вещи са били внесени и заместени

съставляващи престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК.

Въззивната инстанция намира, че е налице разпореждане с повереното имущество на подсъдимата по смисъла на чл.201 от НК. Същото се изразява в това, че получените от същата лично средства не са били внесени в касата на училището, не са били трансформирани в услуги или вещи в полза на училището,а са били задържани от подсъдимата, с цел превръщането им в нейна собственост. В същото време, по нейно разпореждане посочените средства са били заместени със такива от бюджета на училището.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл .Подсъдимата е съзнавала, че предмета на престъплението са чужди парични средства, които са и` били връчени с цел пазене и управление, че те са и` били поверени при точно определени правомощия и компетентност, свързани с осъществяване на тази дейност и това, че в нарушение на тези правомощия подсъдимата е осъществила действие в собствена полза и интерес. При разглеждането на въпроса дали е налице разпореждане по смисъла на чл.201 от НК във всеки конкретен случай следва да се отчита и естеството на конкретните вещи-предмет на присвояване.В случая подсъдимата е присвоила парични средства. За да е налице разпореждане със същите достатъчно е да бъде установено, че на нея са и` били връчени лично, в качеството и на длъжностно лице-Директор на ОУ, за да ги пази и управлява; че въпреки задължението си същата не ги е внесла в касата на училището или вложила по предназначение, а ги е задържала, с цел превръщането им в собствени средства. В същото време, по нейно разпореждане, същите са били заместени с бюджетни средства. Тези действия на подсъдимата са установени по безспорен начин, поради което въззивната инстанция намира, че престъплението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Деянието е квалифицирано по чл.205,ал.1,т.1 от НК, тъй като присвоените пари са внесени от подсъдимата до приключване на съдебното следствие. На  10.12.2013 г. подсъдимата внесла в касата на училището с  ПКО № 25,26, 27, 28 /приложени л.52 и л.53 от ЗМ, т.ІІІ/ сумите предмет на престъплението по р.І. Отделно и както вече се посочи по-горе преди това на 03.12.2013 г. по банков път превела по сметка на училището и сумата 521.55 лв. за получена рента за 2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от  ДП/. 

Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление-чл.26,ал.1 от НК, тъй като са налице всички законови предпоставки за това. Деянията са извършени пред непродължителни периоди от време, осъществяват състава на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Съдът потвърди присъдата на районен съд, в частта, в която подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по обвинението и по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК, както следва:

-получени ренти от ЗК“Напредък“ с.С. -771,55лв.

-от дарения от ЗК „Напредък” с.С.. по РКО № 1224/23.11.2011г.-500лв.

-спортни артикули по фактури №6/19.06.2013г. за 334,50лв. и №5/19.06.2013г. за 180лв., общо в размер на 514,50лв.

-преносим компютър „Асер“ и компютърни компоненти по фактури №110 и 11/30.08.2011г., на обща стойност 1180лв.

-озвучителна техника по фактура №271/04.06.2012г., на стойност 200лв.

--сумата 82,23лв., получена от ученици от ОУ „А.С.” с.С. за тетрадки по безопасност на движението, заплатени неправомерно с бюджетни средства.

По отношение на същите бяха изложени подробни съображение по-горе.

II.При така установените фактически обстоятелства, съдът потвърди присъдата на районен съд по второто обвинение по чл.210, ал.1, т.3, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.26 от НК, по което подсъдимата е призната за невиновна и оправдана за това, че за времето от началото на м.юни 2012г. до края на м.юни 2013г., в с.С., община Попово, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А.С.” в с.С., община Попово, в кръга на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у други лица и с това им е причинила имотна вреда, общо в размер на 882лв..

   Установено беше по делото, че подсъдимата е мотивирала учителите да заплатят сумите по обвинението напълно правомерно. По отношение на третите нощувки за двата семинара и нощувките за близки на учителите от една страна и от друга, за двете нощувки на семинара за 2013г. с мотива, че за заплащането им няма бюджетни средства. Разпореждането на подсъдимата за заплащане на процесните суми с бюджетни средства впоследствие не променя този извод. С последното, подсъдимата е причинила вреда на бюджета на училището, за което няма повдигнато обвинение.

   От субективна страна, подсъдимата не е съзнавала че следствие нейното въздействие върху учителите, в същите ще възникнат неправилни представи и че лицата ще извършат акт на разпореждане с парични средства, като в резултат на този акт тяхното имущество ще бъде увредено. Наред с това, подсъдимата не е целила и имотна облага за себе си, като е съзнавала неизбежността на настъпилата имотна вреда като последица.Същата е мотивирала учителите за плащане с ясното съзнание, че липсват финансови средства на училището, с които да бъде платено за втория семинар, по данни на счетоводителя.По отношение на третата нощувка и тези на близките на учителите, съображения бяха изложени по-горе.

   От изложеното следва да се направи извода, че деянието не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна.

 

4.ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл.205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК,  съдът и` наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА“лишаване от свобода”, чието изпълнение отложи за срок ОТ ТРИ ГОДИНИ, на осн. чл.66, ал.1 от НК.

    Съдът определи наказанието, като прие ПРЕВЕС НА СМЕГЧАВАЩИТЕ ОТГОВОРНОСТТА. Като смегчаващи  вината обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни като учител и директор, обясненията на същата, довели до разкриване на обективната истина по делото и подкрепящи се в известна част от събраните по делото доказателства.

 Като отегчаващо обстоятелство съдът прие продължителността, броя и различия характер на извършените деяния, включени в продължаваното престъпление.

   Определеният размер на наказанието от една година и два месеца “лишаване от свобода”,  към законовия минимум по чл.205,ал.1,т.1 от НК, съдът счита за достатъчен за постигане целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът отложи неговото реално изтърпяване за срок от три години. За да приеме това, съдът съобрази всички изложените по-горе обстоятелства и ниската обществена опасност на подсъдимата.

    На осн. чл.189,ал.3 от НПК подсъдимата беше осъдена да заплати по сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски  в размер на 250 лв. и по сметка на Районен съд-Попово, в размер на 100 лева- разноски в съдебната фаза.

    По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.    

 

                                                                             2.