РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110205340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Б. Г. като законен представител на „Галерия
2020“ ООД срещу електронен фиш серия К № 4719234, издаден от СДВР, с
който на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Жалбоподателката поддържа, че при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че в обжалвания електронен фиш е посочено, че
ограничението на скоростта в процесния участък е въведено с пътен знак В-2.
Поради това и жалбоподателят счита, че не може да се установи какво е било
ограничението на скоростта в населеното място и с какъв пътен знак е било
въведено. Счита се, че това води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Моли се за отмяна на електронния фиш.
Делото е било върнато за ново разглеждане на СРС поради допуснато
съществено процесуално нарушение.
1
В съдебно заседание по настоящото дело жалбоподателката не се явява
и не се представлява. От адв. П., упълномощен процесуален представител на
жалбоподателката, е постъпило писмено становище, с което се моли за
отмяна на атакувания електронен фиш, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител, като са депозирани
писмени бележки.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2021г. в 12.45 часа в гр. София по Околовръстен път срещу
номер 22 – Ботаническа градина, с посока на движение от бул. „България“
към бул. „Черни връх“ лек автомобил „Ауди А8“ с ДК № се движел със
скорост от 103 км/ч при ограничение на разрешената скорост от 80 км/ч за
населено място, въведено с пътен знак В-26.
Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ее, която е одобрен тип средство за измерване и е преминала
техническа проверка на 28.09.2020г. съгласно съставен от Български институт
по метрология протокол.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
09.04.2021г. същото е собственост на „Галерия 2020“ ООД със законен
представител жалбоподателката Я. Б. Г..
С електронен фиш серия К № 4719234 на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на л.а.
„Ауди А8” с ДК № , удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020г., ежедневна форма на отчет,
справка картон на водача, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на
2
вътрешните работи, както и веществените доказателствени средства -
снимков материал с конкретно отчетени стойности на заснетото МПС, както и
снимки, отразяващи позиционирането на техническото средство, както и на
пътния знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изрично и изчерпателно изброени с изречение второ на посочената
разпоредба, а именно – данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление.
В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като нарушението е установено с автоматизирана
система – мобилна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 /Нова – ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. бр. 19 от
2015г., бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г./ при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
3
размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова – ДВ, бр. 19
от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически
средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; Б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават елктронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема,
че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Първоначалните
4
действия на полицейските служители по заснемане на автомобила, движещ се
с превишена скорост, посредством система за видеоконтрол, без да бъде
спрян и без да са предявени на нарушителя данни от мобилната система за
видеоконтрол, сочат за процедура по издаване на електронен фиш съобразно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Процесното МПС видно от приобщената справка от ОПП-СДВР към
датата на нарушението е собственост на „Галерия 2020“ ООД, а законен
представител на дружеството видно от Търговския регистър е
жалбоподателката Я. Б. Г.. Законният представител на юридическото лице,
чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението, не се е
възползвал от правната възможност, уредена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП, да посочи,
че друго лице е управлявало на процесната дата лекия автомобил и е
извършило нарушението. С оглед на това правилно е определен субектът на
отговорността на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП. При ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч. за населено
място, въведено с пътен знак В-26, процесното МПС, собственост на
юридическо лице със законен представител жалбоподателката, се е движело
със скорост от 103 км/ч в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В атакувания
електронен фиш за наказуема скорост е приета скорост от 103 км/ч,
измерената скорост е 106 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3 км/ч като
допустима техническа грешка. С оглед на това автомобилът се е движил със
скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък
с 23 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Несъмнено
от приобщените доказателства се установява, че наказуемата скорост е
определена след приспадане на толеранс от 3км/ч в полза на нарушителя
предвид допустимата техническа грешка на средството за измерване. Видно
от снимката, приобщена като веществено доказателство, заснетата скорост на
МПС е 106 км/ч, а наказуемата скорост е 103 км/ч, т.е. наказуемата скорост е
определена след приспадане на 3км/ч като възможна грешка на средството за
измерване.
В настоящия случай електронният фиш съдържа всички
законоустановени реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП и съответства на
утвърдения със заповед № I-305/4.02.2011г. на министъра на вътрешните
5
работи образец на електронен фиш. Съдът счита, че при издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователно и не води до
незаконосъобразност на фиша и отмяната му на формално основание.
Наистина в електронния фиш, предмет на оспорване, е посочено, че
ограничението на скоростта от 80 км/ч е въведено с пътен знак В-2,
предвиждащ забрана за влизане на пътни превозни средства в двете посоки.
Видно е че се касае за техническа грешка, свързана с недописване в бланката
на фиша на цифрата „6“ след цифрата „2“, така че изписването да бъде знак
В-26. Административнонаказателното прозводство не позволява поправянето
и не използва термина очевидна фактическа грешка. Съдът счита, че
словесното описание на нарушението е достатъчно ясно и несъмнено, така че
правото на нарушителя да разбере за какво нарушение се санкционира не е
накърнено. Във фиша се съдържа място и време на нарушението,
индивидуализиране на заснетото МПС, посока на движението му, описание
на изпълнителното деяние – движение на МПС със скорост, надвишаваща
зарешената за конкретния пътен участък, описана е конкретната заснета
скорост, с която се е движело МПС, както и ограничението, предвидено за
съответния участък, а именно – 80 км/ч. Обстоятелството, свързано с
отразяване на наименованието на конкретния пътен знак, с който е въведено
това ограничение, не е от такова съществено значение при описание на
изпълнителното деяние. С по-важно значение, свързано с правилното
определяне на правната квалификация, е посочването, че се касае за
ограничение, въведено с пътен знак, сочещо и за квалификация по чл. 21, ал.
2 ЗДвП, каквато правилно е посочена с атакувания електронен фиш.
Преценката на съда е, че административнонаказателното обвинение е
достатъчно ясно и точно, че да може жалбоподателят да разбере в какво
нарушение се обвинява и за какво нарушение е наказан. Словесното описание
на нарушението съответства на правната квалификация, както и на правилно
посочената санкционна норма. Отделно от това несъмнено от приобщените
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства –
снимка на конкретния пътен знак, както и протокол за използване на
техническото средство, се установява, че се касае именно за пътен знак В-26,
както и за конкретното ограничение на скоростта.
В резюме съдът счете, че са отразени съставомерните обективни
6
признаци на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като нарушението е
описано по начин, който дава възможност на лицето да разбере повдигнатото
му административнонаказателно обвинение и не е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на фиша.
Съдът приема нарушението за категорично доказано. Съгласно чл. 189,
ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Обстоятелството, че се касае за мобилно техническо средство, се
установява от приобщените по делото писмени доказателства –
удостоверение за одобрен тип средство и протокол за проверка. Видно от
протокола за проверка мобилната преносима система за контрол на скоростта
е била технически изправна към датата на нарушението. Т.е. нарушението е
установено с годно техническо средство, преминало през задължителната
техническа и метрологична проверка.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл,
тъй като водачът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е целял.
Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от
обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този
смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него
деяние - това, че е водач на МПС, че управлява същото в населено място със
скорост от 103 км/ч при ограничение от 80 км/ч за населено място,
сигнализирано с пътен знак В-26, като е целял да управлява МПС с избрана
от него скорост в нарушение на закона. С проявения умисъл съставът на
нарушението от субективна страна е осъществен. Налице са всички законови
предпоставки за носене на административнонаказателна отговорност на
законния представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с
което е извършено нарушението, който не е декларирал друго лице, което на
процесната дата да е управлявало МПС и да е извършило нарушението.
Размерът на наложеното на жалбоподателката административно
наказание съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е абсолютно
определен – за превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална
7
скорост в населено място предвиденото наказание е глоба 100 лева. Поради
това отсъстват предпоставки за обсъждане размера на наложеното
административно наказание.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4719234, издаден от
СДВР, с който на Я. Б. Г. като законен представител на „Галерия 2020“ ООД е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8