РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав,
в открито заседание на 11 март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТЕФАНОВ
при секретаря
МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1171 описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е по молба за
защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от Н.Т.П. ***, с която се иска спрямо ответника
и нейн син – В.И.И. *** да бъдат наложени
мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 - 3 от ЗЗДН.
В насроченото съдебно заседание ответника се явява лично. Изразява съжаление за създалата се
ситуация. Съгласен е с поисканите мерки и твърди, че вече няма ключове от
жилището на майка си и вилата на дядо си.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Молбата е депозирана в съда на 28.02.2020г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на
актовете на домашно насилие
- 20.02.2020г.
От представените доказателства се установява, че
ответникът е син на молителя, поради което съдът
намира, че молбата е депозирана при наличие на
активна, съответно пасивна процесуална легитимация на страните / чл.3, т.5 и чл.8, т.1 от ЗЗДН/, следователно допустима.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства се
установи, че Н.П. е майка на ответника В.И.. По данни на молителя след развода
си с бащата на ответника през 1997г. поела изцяло грижите за ответника за
неговото отглеждане и възпитание.
Твърди,
че след настъпване на пълнолетие ответникът започнал да проявява агресия към
нея изразяваща се в обиди, психически тормоз и продажба на лични нейни вещи.
Видно от приложената към делото декларация
по чл.9, ал.3 ор ЗЗДН, Н.П. е отбелязала, че актът на домашно насилие е осъществен на
20.02.2020г. от нейния син и е описан като – „психически, емоционален и
финансов, събирал се с неприлични жени“. Актовете на домашно насилие са
конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба, където е посочено,
че на въпросната дата ответникът бил в апартамента на ищцата с непозната жена.
Това станало причина между ищцата и ответника да възникне словесен конфликт при
който двустранно били разменени гневни реплики. Твърди се, че ответникът се
ядосал и извадил една врата от пантите в апартамента. Пристигнали полицаи по
сигнал на неговия дядо ( св.П.), които го извели от жилището, като същевременно
ищцата му взела ключовете от апартамента. Късно същата вечер ответникът отишъл
във вилата на дядо си , понеже нямал къде да пренощува. На следващият ден дядо
му взел ключовете от вилата и му казал да отиде да живее при баща си.
Ответникът без да възрази върнал ключовете и напуснал вилата. Към настоящият момент ответникът не разполага
с ключове от жилищата на своята майка и своя дядо.
От показанията на св.Т.Н. П. (дядо на
ответника и баща на ищцата) се установява, че въпросната дата внукът му бил
заварен от неговата майка с жена. Възникнал конфликт при който ответникът само
посегнал но не ударил майка си. Твърди, че той звъннал на полицията да отиде в
жилището на неговата дъщеря, тъй като същата му казала, че синът й е вътре с
някаква жена. Установява, че ответникът е бил проблемен младеж, употребявал
алкохол, искал често пари от майка си и дори една нощ отишъл пиян в неговата
вила. Твърди, че го допуснал да преспи и на следващия ден му казал да отиде при
баща си. Свидетелят не установява твърденията на ищцата, че ответникът бил извадил
от пантите врата в апартамента й.
Съдът кредитира показанията на св.П.,
тъй като същите кореспондират със събраните по делото доказателства.
За да бъде
уважена молбата за защита от домашно насилие е необходимо да бъде установено,
че именно ответника е извършил актове на домашно
насилие спрямо ищцата Н.Т.П..
Това следва от прочита на
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, според която защита по
този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от някое от
лицата, посочени в тази разпоредба. На следващо място,
според легалната дефиниция на понятието
домашно насилие по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, то е акт, т.е.
действие, активна човешка постъпка.
При така установените доказателства,
съдът формилира извод, че по делото не са ангажирани
годни доказателства в подкрепа на твърденията на молителя, че на 20.02.2020г. в гр.Русе спрямо нея е извършен
акт на домашно
насилие от ответника и нейн син В.И.И.. В действителност
се установява, че на въпросната дата е възникнал словесен конфликт между майка
и син по повод на доведена жена от последния в апартамента на ищцата, за която
ищцата развива твърдения, че била „неприлична жена“. Не се установява
твърдяното от ищцата изваждане на врата от пантите и хвърлянето й на земята. Не
се установява и твърдението ответникът да е удрял своята майка.
Вярно е , че по делото бяха събрани
доказателства за лоши характеристични данни за ответника, а именно че е осъждан
за престъпления от общ характер и че употребява алкохол. Наличието на такива
характеристични данни обаче, без да са налице доказателства за конкретни
действия, представляващи актове на домашно насилие не може да ангажира
отговорност на ответника по ЗЗДН.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН в тежест на ищеца е дължимата за производството държавна такса по чл.16 от ТДТССГПК в размер на 25,00 лева, съгл. т.22 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна молбата на Н.Т.П. с ЕГН:********** *** за издаване на
заповед за защита от домашно
насилие спрямо нейният син – В.И. Илиева с ЕГН:**********
***.
ОСЪЖДА Н.Т.П. с
ЕГН:********** да заплати по
сметка на Русенския районен съд сумата от
25,00 лева – дължима държавна такса за производството
по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в
7-дневен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/