Р Е Ш Е Н И Е
Номер.........
.../...
град Варна,05.10.2020 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ
На девети
септември година две хиляди и двадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар: Искрена
Иванова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 2350 по описа за 2020 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
по жалба от Д.Н. И., ЕГН **********, против
НП № РД – 17 - 9/29.05.2020 год. на Председателя на Държавната агенция за закрила
на детето, с което на въз.И., за нарушение на чл.7, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗДт.
е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000.00 / хиляда / лева на основание чл.
45, ал.11 от ЗЗДт.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна,
поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
изразява становище, че НП е незаконосъобразно, приема се, че въз.И. не попада в
кръга на лицата по чл.7, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗДт,
тъй като не е била пряк свидетел на упражненото насилие и че единствени данни
за такова се съдържат в заснетия видеоклип. В горния смисъл се излагат
аргументи за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателката. Аргументира
се маловажност на случая и се иска отмяна на издаденото НП.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв.П., ВАК
надлежно упълномощена и приета от съда. Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като приема за
безспорно доказано, че във връзка с получения сигнал, въз.И. е предприела нужната проверка, за да установи,
дали е било упражнено насилие и не е установила категорични доказателства, че
отразеното в писмените доказателства отговаря на случилото се. Моли атакуваното
постановление да бъде отменено, като представя списък за разноски.
Въззиваемата
страна редовно призована не се представлява в
съдебно заседание.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Във връзка с
изнесена информация в електронните издания „crossdisplay. bg“ и „vchas.ne“, в които на
24.10.2019 г. са публикувани статии със заглавие „Учителка шамароса
третокласник в час“ и „Учителка от Варна удари дете от 3 клас по време на
учебен час, родителите искат присъда“ и постъпил на 24.10.2019 г. писмен сигнал
в ДАЗД сигнал от родителя З.В.– майка на В.В., заснел
проява на насилие над ученика в 3 „б“ клас на СОУ" Неофит Бозвели"
в гр.Варна – О. от страна на учителката М.Д., на 28.10.2019 год. била издадена
заповед за проверка от комисия. Проверката била извършена от св.П.В. - инспектор
при отдел "МК-Северен" при ГД "КПД" към ДАЗД, съвместно с
негов колега. По време на проверката не е бил проведен разговор с
възпитателката М.Д., тъй като към датата на проверката същата е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност – болничен лист № Е20198256801/ 29.10.2019 г.
Такъв не е бил проведен и с класния ръководител на ІІІ „б“ клас - г-жа А. тъй
като същата е била в платен годишен отпуск, видно от Заповед № РД
-12-367825.10.2019 г. на Директора на учебното заведение.
След преглед
на документацията в училището, разговори с директора, психолог, ресурсен
учител, логопед, св.В. приел за установено, че „През периода от 04.10.2019 г.
до 29.10.2019 г. в качеството си на директор на Средно училище „Неофит Бозвели“, гр.Варна, кв.“Младост“, ул.“Любчо Петрович“ № 3
не е уведомила Отдела за закрила на
детето, МВР и ДАЗД за нуждите от закрила на детето О.Ч.– ІІІ „б“ клас, който е
в риск, тъй като върху него е упражнено физическо насилие от страна на М.Д. –
възпитател в Средно училище „Неофит Бозвели“,
гр.Варна, по време на учебен час. Насилието се изразявало в удряне на плесница
през лицето и нагрубяване и е било в присъствието на деца от сборна група
ІІІ-ти клас и заснето с телефон от ученик. Госпожа И. е уведомена за случилото
се от г-н Ч.на 04.10.2019 г.“
Въпреки
разговорът с въз.И. - Директор на училището, при който същата уведомила
проверяващия, че е извършила проверка по случая, при който не е установила
безспорно упражняването на насилие спрямо детето, св.В. приел, че
жалбоподателката е извършила нарушение на чл.7, ал.2 вр. ал.1
от ЗЗДт, тъй като не е уведомила компетентните
органи, посочени по-горе, за постъпилия сигнал за упражнено насилие, поради което
на 21.01.2020 год. срещу въз.И. бил съставен АУАН за приетото за установено
нарушение.
АУАН бил
съставен в присъствието и предявен жалбоподателката, която вписала в
съответната графа, че „В посочения период съм изяснявала обстоятелствата около
случая в рамките на моята компетентност „.
Срещу
съставения АУАН било депозирано възражение от страна на жалбоподателката,
аналогично с жалбата срещу НП и след като същите били преценени от АНО, съгласно
съдържанието на НП, въз основа на материалите по преписката на 29.05.2019 год. било издадено НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно
кредитира показанията на св.В. –актосъставител и св.М., тъй като същите са последователни
непротиворечиви.
Съдът
кредитира приети по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви помежду си и кореспондират с гласните доказателства,
кредитирани от съда и с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната
фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН
и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – АУАН, НП, доклад от П.В.,
становище от М.Д., Констативен протокол № 1/08.10.2019 г., Заповед №
РД-11-442/04.11.2019 г. на директора на учебното заведение, с което прекратява
трудовото правоотношение с М.Д. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и от
останалите писмени материали, приети по делото.
Съдът, както
с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН е съставен
от компетентно лице, като лицето, издало НП, също е компетентно. Неоснователни
са възраженията, че не е спазен срокът за съставяне на АУАН, тъй като от
доказателствата по делото е видно, че приетото за извършено нарушение е било
установено не въз основа на жалбата на родителя, а в хода на проверката, като
комисията, която е извършила проверката е била определена със заповед от
28.10.2019 г., след определянето й е била извършена и самата проверка и АУАН е
бил съставен на 21.01.2020 г., т.е. в тримесечния срок по смисъла на чл. 34
от ЗАНН.
Акта е
връчен по надлежния ред.
Срещу АУАН
са били депозирани възражения, които АНО е цитирал в НП, но съдът намира, че в
конкретния случай не е бил преценен в пълнота съставения АУАН на фона на
възраженията и събраните доказателства в нарушение на чл.
52, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбите на чл.42,
т.3 от ЗАНН и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, дата и мястото на извършване на нарушението, пълното
точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи,
които пряко касаят индивидуализацията на нарушението. В тази връзка следва да
се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че приетото за установено
нарушение е било извършено в периода от 04.10.2019 г. до 29.10.2019 г./ период
от около месец/, а се приема, че въз.И. не е уведомила "незабавно"
съответните компетентни служби за нуждата от закрила на детето О.Ч., спрямо
когото е упражнено физическо насилие от страна на възпитателката – М.Д..
Задължението за незабавно уведомяване касае датата, на която лицето е узнало за
упражненото насилие и неизпълнението на това конкретно задължение не би следвало
да се обвързва с период от време, още повече с период, от около месец, а с
конкретна дата, каквато в АУАН и НП не фигурира.
Освен
горното, дори и да се приеме, че въз.И. не е уведомила незабавно съответните
органи, след като й е станало известно, че има данни за упражнено насилие
спрямо дете и евентуално следва да се преценява нуждата от закрила и е
осъществила състава на твърдяното от АНО нарушение, то случаят е маловажен. В
тази връзка съдът не споделя възраженията, че нормите на чл.7, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗДт
не вменяват задължение единствено за лицата, очевидци на действия, сочещи нужда
от закрила на дете, а и всяко друго лице, на което по някакъв начин му е
станало известно за евентуално възникнала такава нужда, а в конкретния случай,
все пак има докладна в писмена форма, съдържаща данни за упражнено насилие
спрямо дете, а уведомление за горното не е подадено.
Видно от
обстоятелствената част на НП, в същата липсват мотиви относно приложението на чл. 28
от ЗАНН, чиято преценка се визира в нормата на чл.
53, ал.1 от ЗАНН, като фигурира декларативния извод, че нормата е
неприложима.
В ЗАНН не е
предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил
по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните
обстоятелства/ разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НК/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.
93, т.9 от НК.
Видно от
доказателствата по делото, не само, че въз.И. не е останала безучастна след
запознаване със случая. Изискала е писмени обяснения от – М.Д., провела е
разговор с училищния психолог А.Б.,
както и проверка в група за целодневна организация на ІІІ-и клас, за което е
съставен протокол №1/08.102019 г.
Безспорно
тези факти са мотивирали въз.И. да приеме, че детето не се нуждае от закрила и
именно по тази причина да не подаде уведомление в Д"СП"-Варна, МВР
или ДАЗД, макар законът да не изисква извършването на такава проверка.
Няма никакви
доказателства спрямо детето да са били предприети мерки за закрила след
извършената проверка от ДАЗД, няма доказателства неподаването своевременно на
уведомлението да е застрашило рискът за детето или да е довело до някакви други
негативни последици за него, липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателката да е санкционирана за други идентични /а и за различни/
нарушения, други лица са били евентуални очевидци на случилото се с детето и те
също са имали преки задължения по чл.7,
ал.1 и ал.2
от ЗЗД, като в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена
опасност както на нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Касае се за инцидентна проява на противоправно поведение, като в конкретния
случай наложеното административно наказание би имало по-скоро негативно,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, предвид
икономическата обстановка в страната ни.
Преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото същата е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното решение.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото Наказателно
постановление следва да бъде отменено, като постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон поради което и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН: Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното постановление се отменя,
която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК и следва да се приложи чл. 78 ГПК. Изводът на съда е, че жалбата е основателна и наказателното постановление
следва да се отмени, поради което съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК се дължат разноски.
На Д.Н.И. се
дължат разноски на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е.
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно отмяната, при
цялостна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, в размер
на 500.00 /петстотин/ лева като се
отчита фактическата и правна сложност на делото, приложените: вносна бележка за
заплатен адвокатски хонорар, договор за правна помощ и съдействие и че наказателното
постановление е отменено.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № РД-17-9/29.05.2020 год. на Председателя на
Държавната агенция за закрила на детето, с което на Д.Н.И., ЕГН **********, за
нарушение на чл.7, ал.2, вр.ал.1 от ЗЗДт.
е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 1000.00 / хиляда / лева на основание чл.
45, ал.11 от ЗЗДт..
ОСЪЖДА Държавна
агенция за закрила на детето /ДАЗД/ да заплати на Д.Н.И., ЕГН **********,
направените разноски за процесуално представителство в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен
съд – Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: