№ 917
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частен протест на СРП срещу Определение от 26.07.2021г.,
постановено от СРС, НО, 13-ти състав по НЧД № 4772/2021г. с което е отменено
Постановление на прокурор при СРП от 24.02.2021г. с което на основание чл.199, ал.1,
чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
769/2018 год. по описа 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 17793/2018 г. по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл.215, ал.1, пр.2 НК.
В протеста се твърди, че по делото са били извършени всички необходими и
възможни действия по разследването, от които не е било установено извършването на
престъплението, за което е било образувано и водено наказателното производство.
Критикува се подходът на първоинстанционния съд, чиито указания се определят като
„пределно неиндивидуализирани“ и на практика с нищо недопринасящи за установяване на
фактическа обстановка, различна от вече възприетата в акта на държавното обвинение.
Излагат се доводи за смесване на елементите от фактическите състави на престъпленията по
чл. 346 НК и по чл. 215, ал. 1 НК. В заключение се сочи, че независимо от изпълнението на
всички указания на съда, дадени в определенията на СРС и СГС, разгледали правилността
на предходното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство
не са били установени нови фактически положения. В заключение се прави искане за отмяна
на Определението на СРС и потвърждаване на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на
атакуваното определение, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл.215, ал.1
от НК със съставянето на протокола за първото действие по разследването на 28.05.2018 г.
В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.
С постановлението от 24.02.2021 г., с което е било прекратено наказателното
1
производство, прокурорът е приел, че в процесния случай става въпрос за липса на
обективна и субективна съставомерност на деянието, поради което и не е реализиран
престъпният състав на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК.
Това е второ по ред прекратяване на наказателното производство от СРП. С
постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.04.2019г. СРП отново е
приела, че не е извършено престъплението по чл. 215, ал. 1 НК, тъй като св. Й. макар да е
упражнявал фактическа власт върху части от автомобил, предмет на престъпление по чл.
346, ал. 1 от НК не е знаел или предполагал, че вещите са предмет на престъпление.
Постановлението е било обжалвано от П.Д.Ч. /чрез адв. Е.С./ и е било отменено с влязло в
сила определение на СРС от 28.07.2019 г., потвърдено с определение на СГС от 16.01.2020 г.
по в.н.ч.д. № 5298/2020 г. Съдът е приел, че изводите за липса на обективна и субективна
съставомерност на деянието са преждевременни, доколкото са направени без да е било
проведено всеобхватно и пълно разследване, като е дал съответни указания.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено,
тъй като макар да са били изпълнени указанията, дадени в определението на СГС от
16.01.2021 г., не са изчерпани способите за доказване.
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС,
въззивният съд, на първо място, обсъди съдържанието на атакуваното пред първата
инстанция постановление от 24.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство и
прие, че то е годен за проверка прокурорски акт.
На следващо място въззивният съд взе предвид, че правомощията на съда в тази
форма на съдебен контрол в досъдебното производството изискват пълна проверка на
обосноваността на постановлението на прокуратурата и на неговата законосъобразност.
Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и
пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или
превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса
дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства.
Изхождайки от тази принципна начална позиция, въззивният съд отчете, че от
данните по делото се установява, че в процеса на разследване са събрани множество
доказателствени източници, подробен анализ на които е направен от предходните съдебни
инстанции, които са обсъдили и изложили в детайли възприетата от тях фактическа
обстановка, корекция на която не се налага и по мнението и на настоящия въззивен състав
на СГС.
Следва да се посочи, че след отмяната на постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 18.04.2019г., което е било отменено с влязло в сила
определение на СРС от 28.07.2019 г., потвърдено с определение на СГС от 16.01.2020 г. по
в.н.ч.д. № 5298/2020 г., са били извършени указаните от съда действия по разследването,
които обаче практически не са довели до основание за промяна на вече възприетите
фактически положения.
Ето защо и настоящият състав на СГС приема, че по делото не е спорно, че св. П.Д.Ч.
бил собственик на лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с ДК № *******, който автомобил
предоставил за ползване на свидетеля Н.В.К..
На 26.02.2018 г за времето от 01.00 часа до 04.44 часа в гр. София, ул. „*******
2
автомобилът бил отнет от владението на свидетеля Н.В.К., без негово съгласие с намерение
за ползването на вещта, за което св. К. подал сигнал до органите на 04 РУ-СДВР, вследствие
на което било образувано досъдебно производство № 429/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр.пр. № 9620/2018г. по описа на СРП.
На 28.05.2018г. свидетелят Н. К. съобщил в СДВР, че по обява в интернет намерил
части за лек автомобил, идентични с отнетия от неговото владение. Свързал се с лице от
обявата и след размяна на кореспонденция и снимки разпознал предния капак на отнетия от
негово владение автомобил. Установил, че частите, разпознати от него като идентични с
тези на отнетия лек автомобил били държани на адрес в гр. София, зад Къмпинг Враня, в
хале, намиращо се в базата на „И.“ ООД. По-късно на 28.05.2018г. било извършено
претърсване на помещението, находящо се на посочения адрес от разследващ полицай при
08 РУ-СДВР в условията на неотложност, като били иззети вещи, представляващи части от
моторно превозно средство, подробно индивидуализирани в протокол за претърсване и
изземване от 28.05.2018г. /л. 6-10 от Д.П./.
Като ползвател на процесното помещение - хале бил установен свидетелят Б. Й. Й..
Същият обяснил, че частите са от автомобил, който закупил на неустановена дата през 2017
г. от Федерална Република Германия - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Г клас“,
който бил претърпял повреда вследствие удар, който автомобил той разглобил.
Посочената фактическа обстановка е била правилно установена от СРП, а така също
и от СРС с оглед на извършените до момента процесуално следствени действия.
Така установените фактически обстоятелства според настоящия състав на въззивната
инстанция не се субсумират под престъпния състав на чл. 215, ал. 1 от НК.
Не са налице данни, въз основа на които да се направи извод за наличие на
престъплението вещно укривателство, доколкото не се установява автомобилните части от
автомобила, ползван от св. К. да са били укрити при наличие на знание или предположение
за придобиването им от друго лице чрез престъпление или общественоопасно деяние.
Престъплението „вещно укривателство“ е вторично престъпление, чийто предмет е
движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго, първоначално
престъпление (най-често престъпление против собствеността – кражба, присвояване,
измама, изнудване, но и противозаконно отнемане на МПС). Първоначално за вещното
укривателство престъпление може да бъде само такова, чрез което движимата вещ се
получава във вида си преди неговото извършване, без значение дали тази вещ е била
запазена в своя първоначален вид, или е била подложена на физическа преработка или
юридическа трансформация. По-нататък, изпълнителното деяние на това престъпление може
да се осъществи само в някоя от следните три форми: укрие, придобие или спомогне да
бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по престъпен
начин. Формата и видът на вината при вещното укривателство са прекият умисъл. Деецът
трябва да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, като умисъл е налице и
когато деецът само да предполага, че вещта е била придобита по такъв начин.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че са
налице доказателства да е била формирана такава представа относно неправомерното
придобиване на частите от автомобила, ползван от св. К.. Липсва основание да се приеме и
че св. Б. Й. е придобил и още по-малко е укрил инкриминираните автомобилни части
непосредствено от лицето, съпричастно към противозаконното отнемане на ползвания от К.
автомобил (било то с намерение да го ползва или да го свои). Подобни положения не могат
да бъдат изведени нито от гласните, нито от писмените доказателства или доказателствени
3
средства. Безспорното установяване на части от автомобил в помещение, стопанисвано от
св. Й., няколко месеца след противозаконнто му отнемане не може да обоснове извод за
осъществяване на състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 НК. Такова не може да бъде
изведено и от показанията на Й., дадени пред органите на досъдебното производство.
Същият е многократно разпитван, като макар и да дава противоречива информация за
произхода на инкриминираните части от автомобил марка „Мерцедес“, ползван от св. К.,
това не може да обоснове ангажиране на наказателната му отговорност за вещното им
укривателство. Провеждането на указания от първата съдебна инстанция допълнителен
разпит, насочен да установи телефонните разговори на св. Й. за периода от 26.02-28.05.2018
г. не би имал очакваната полезност, доколкото, ако това би било от полза за св. Й., той бе
споделил тази информация още при хронологически първите проведени разпити. В случай,
обаче, че това не е така, не би могло да се очаква Й. да се самоуличи, като посочи конкретно
лице (евентуален извършител на противозаконното отнемане на автомобила), от което да
признае, че е придобил инкриминираните авточасти. По същия начин стои и въпросът с
необходимата според районния съд проверка на сертификатите на процесните автомобилни
части, доколкото евентуалната тяхна неавтентичност не би могла да изведе знание у Й.,
както за този факт, така и за произхода на инкриминираните вещи.
Или, в случая е установено държане на части от автомобил, който е бил предмет на
противозаконно отнемане, което обаче само по себе си не осъществява състава на
престъплението „вещно укривателство“. Поддържането на различни версии за
придобиването им от св. Й. не е достатъчно обстоятелство, за ангажиране на наказателната
му отговорност, а е необходимо и допълнително условие – да са придобити със знание или
предположение за престъпния им произход. В конкретиката на настоящия случай липсват
данни, а и невъзможно да бъде установено св. Й. да е придобил и/или укрил
инкриминираните автомобилни части, знаейки или предполагайки, че те са предмет на
престъпление.
Според СРС постановлението на държавното обвинение е необосновано поради липса
на мотиви относно това дали се кредитира с доверие или не заключението на изготвената по
делото АвТЕ. Действително, в постановлението на СРП липсва изричен анализ относно
преценката на този способ за доказване, но представителят на държавното обвинение е
посочил по какви съображения е приел, че в случая инкриминираните автомобилни части са
именно от ползваното от К. МПС и защо според него не е осъществен съставът на
престъплението „вещно укривателство“. Важно е да се отбележи още, че липсата на
доказателствен анализ би съставлявало съществено нарушение, налагащо отмяна на
прокурорския акт в случай, че по делото е бил приобщен противоречив доказатествен
материал за тези факти, какъвто в случая не е налице.
Предвид изложеното, атакуваното определение на СРС следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.07.2021г., постановено от СРС, НО, 13-ти състав по
НЧД № 4772/2021г. с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 24.02.2021г.
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 769/2018 год. по описа 08 РУ-
СДВР, пр. пр. № 17793/2018 г. по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при СРП от 24.02.2021г. с което е
4
прекратено наказателното производство по ДП № 769/2018 год. по описа 08 РУ-СДВР, пр.
пр. № 17793/2018 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5