Р Е Ш Е Н И
Е
№ 141 20.11.2019
г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на 23.10.2019 година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Гоцев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 179 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни
жалби на подс. Д.Т.Т. и подс. Й.Г.К. против Присъда № 50/08.04.2019 г. постановена
по НОХД № 92/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол, с която двамата подсъдими са
признати за виновни в това, че в периода от неустановена дата през 20**
г. до **.**.**** г. в с. Ч., обл. Я., действайки в съучастие помежду си, като
извършители са съставили неистински частни документи – саморъчно завещание от **.**.****
г. и ръкописна автобиографията, на които са придали вид, че изхождат и са
подписани от Г. М. Г. – б.ж. на с. Ч., обл. Я., и ги употребили съответно на **.**.****
г. пред нотариус П. К. и на **.**.**** г. пред служител от деловодството на РС
– Ямбол, за да докажат, че Д.Т.Т. има право да получи цялото имущество на Г. М.
Г. и че съществува за Т. наследствено право по завещание от Г., като деянието е
извършено в условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 309,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а от НК, ЯРС ги освободил от наказателна отговорност и им наложил административно
наказание ГЛОБА в размер на по 2000 лв. за всеки един от тях. Осъдил е подсъдимите
Т. и К. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 471.79 лв. за
всеки един от тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР – Я. и в размер на по 1050.41 лв. вносими в полза на съдебната власт по
сметката на ЯРС.
Във въззивните жалби се
твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът на подс.
Й.К. – адв. К. *** счита, че на практика липсват обективни доказателства, че подс.
Й.К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
309 ал. 1 НК. Поддържа, че са налице преки доказателства чрез разпита на
свидетелите С. Б. и С. К., че въпросното завещание е написано и подписано от
самия завещател Г., които са обективни, безпротиворечиви и ЯРС неправилно не е
кредитирал показанията на тези свидетели. Сочи, че показанията на тези
свидетели се подкрепят от показанията на други свидетели – К. Г. и М. Г., които
твърдят, че пред тях завещателят е направил заявление, че иска да остави всичко
на Д.Т., като той и семейството му са полагали грижи за завещателя, който е бил
в лоши отношения с наследницата по закон. Изтъква, че заключението на съда за
съставомерност на деянието се базира на извършените по делото съдебно-почеркови
експертизи, в основата на които обаче стои сравнителен материал, който не е на
завещателя: договори за наем от **.**.**** г. и **.**.**** г при които завещателят
Г. Г. е действал чрез пълномощника си Г. Ч.; молба вх. № ***** от **.**.**** г.
до Директора на СХК „Д. Д.” и личен формуляр, като на тези документи нямат
подпис; договор № ***/**.**.**** г. в който за наемодател са посочени две лица Г.
Г. и брат му В., а има само един подпис и не е ясно и не може да се твърди със
сигурност, че този подпис е на Г. Г.; автобиографията без подпис, за която свид.
М. Г. (Личен състав на „***”, не може да твърди е написана от Г.; автобиография,
която е представена от адв. К. по гражданското дело и е намерена в дома на Г., може
да е такава, която самият завещател да напише, а след това друг да я препише и
да я представи. Също така счита, че ако подс. Й.К. е написала процесната автобиография,
как тя се е снабдила с екземпляр от личното трудово досие на Г. М., т.к. текстово
съдържание на двете автобиографии е еднакво (с разликата в годината на раждане
на бащата на Г.). Намира, че в представеното по настоящото производство гражданско
дело е изследвано завещанието и там други вещи лица са дали заключение, че
завещанието е написано и подписано от завещателя. Поради това настоява подсъдимата
да бъде оправдана. В лична защита подс. Й.К. се присъединява се към казаното от
защитника.
Защитникът на подс. Д.Т. –
адв. А. *** се присъединява към казаното от адв. К., и сочи, че експертизата не
е нито доказателство, нито доказателствено средство, а чрез специални знания на
изготвилите я експерти се правят изводи от едни известни, за други неизвестни
факти. Поддържа, че в конкретния случай първоинстанционният съд си е позволил
да замени цялата доказателствена съвкупност, извън съдебно-почерковите
експертизи, с констатациите на тези експерти, поради което съдебният акт на
първата инстанция е абсолютно незаконосъобразен. Също сочи, че са налице писмените
доказателства – сигнали, с които е сигнализирана прокуратурата за част от този
сравнителен материал, който е послужил като основание за изводите на експертите,
изготвили съдебно-почерковите експертизи. Пледира въззивният съд да признае подсъдимия
за невиновен по повдигнатото му обвинение. В лична защита на подс. Т. се присъединява
се към казаното от защитника си.
Представителят на ЯОП намира
жалбите за неоснователни и като счита първоинстанционната присъда за законосъобразна
и обоснована, настоява за нейното потвърждаване.
Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално
допустими, като изхождащи от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледани по същество същите са неоснователни, по
следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена
фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд,
основното в която е следното:
Подс. Д.Т. *** и бил далечен
роднина на Г. М. Г.. Г. и семейството на подс. Т. взаимно си помагали. Г. Г. нямал
живи близки родственици и пред съселяни споделил, че ще завещае имуществото си
на подс. Т.. През м. януари 20** г. Г. се лекувал в МБАЛ „ С. П.” – Я. и след изписването
му до неговата смърт на **.**.**** г., в дома му в с. Ч. за него се грижили подс.
Д.Т. и майка му – свид. М. Т..
Приживе поч. Г. Г. не
завещал имуществото си (вкл. и на подс. Т.) и по закон той следвало да бъде
наследен от леля си – свид. М. В.. Затова подс. Т. предложил на приятелката си
– подс. Й.К., да изготви завещание на което да придаде вид, че е написано от Г.
М. Г., с което да завещае цялото си имущество на подс. Т. и което той да представи
пред нотариус. Подс. К., на лист от тетрадка, съставила документа в който
изписала следния текст: „Аз Г. М. Г. искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т.“,
датирала го с дата **.**.**** г. и го подписала от името на Г.. На **.**.**** г.
подс. Т. представил така изготвеното от подс. К. завещание пред нотариус П. К.
(вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № 170 и с район на действие
РС – Ямбол), за да докаже, че има право да получи имуществото на Г. след
неговата смърт. Този документ бил съставен от подс. К. в неустановен ден в
периода **.**.**** г. (датата на настъпване на смъртта на Г.) – **.**.**** г.
(датата на представяне на завещанието пред нотариус К.). Въз основа на инкриминирания
документ подс. Т. бил обявен за
наследник на имуществото на Г. Г. и след получаването му, се разпоредил с
по-голяма част от същото, като го разпродал. Свид. А. С.(син на М. В. – наследника
по закон на поч. Г. Г.) установил този факт. Тогава свид. М. В. завела дело за
разваляне на сключените от подс. Т. разпоредителни сделки и обявяване за
нищожно саморъчното завещание на Г. Г. (г.д. № ****/** г. по описа на Районен
съд – Ямбол), в производството по което била назначена графологична експертиза,
като подс. Т. трябвало да представи сравнителен материал от почерка на Г.. Подс.
Т. предложил на подс. К. да състави ръкописна автобиография на която да придаде
вид, че е изписана от Г. М. Г., която той да представи като сравнителен материал,
по г.д. № ****/** г. по описа на Районен съд – Ямбол. Подс. К. се съгласила и в
неустановен ден съставила ръкописна автобиография на която придала вид, че е
написана от Г., дала я на подс. Т., а той я предал на адв. К., негов процесуален
представител по гражданското дело. На **.**.**** г. адв. К. депозирала молба
(вх. № *****), с която предала автобиографията в деловодството на РС – Ямбол.
Тази автобиография била съставена от подс. К. в неустановен ден в периода през
20** г. – **.**.**** г. (датата на представяне на автобиографията в съда) и
била използвана като сравнителен материал за изготвяне на експертиза по
гражданското дело.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно- почеркова експертиза с в.л. Ф. Т. при НТЛ ОД МВР
Я., ръкописния текст в саморъчно завещание от Г. М. Г. е изпълнен от лицето,
изписало текста в „Автобиография на Г. М. Г.“, представена като сравнителен
материал. Експертизата не може да отговори дали ръкописният текст в завещанието
е изпълнен от лицето Г. М. Г., поради липса на категорични данни, че текста в
представения сравнителен материал е изписан от Г.. Подписа на реда до датата в
саморъчно завещание с дата **.**.**** г. не е изпълнен от лицето Г. М. Г., като
се касае за полагане на имитиран подпис от друго лице.
Видно от заключението на
изслушаната по делото тройна съдебно почеркова експертиза № **/***-*** (с вещи
лица П. Т., В. Б. и К. И. – криминолози към НИКК МВР), ръкописния текст „Аз Г. М.
Г. искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т. дата **.**.**** г.” и подписът,
положен вдясно на датата в ръкописното завещание от името на Г. М. Г. не са
изпълнени от Г. М. Г.; сравнителният почерков материал в документите по т. А е
изпълнен от Г., а сравнителният материал в документите по т. Б не е от него. Двете
автобиографии на Г. и двете искания за издаване на удостоверения за негови наследници, са
изпълнени от различни лица. Ръкописният текст в автобиографията, представена по
гр.д. № ****/** г. на ЯРС и ръкописният текст в представеното от кметство с. Ч.
по ДП № **/** г. удостоверение за наследници са изпълнени от едно и също лице,
което не е Г. М. Г.. Ръкописният текст в автобиографията от личното трудово
досие на Г. М. Г., предоставена от „***“ АД, искането за издаване на
удостоверение за наследници фотографско копие в г.д. № ****/** г. са изпълнени
от Г. М. Г..
Видно от заключението на
изслушаната графическа експертиза с вещо лице В. № ***/** г. на НТЛ при ОД МВР –
Я. подписът положен вдясно от датата: „Дата **.**.**** г. “ и ръкописният текст
„Аз Г. М. Г. искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т. дата **.**.**** г.” в
саморъчното завещание от Г. М. Г., прието и обявено на **.**.**** г. от
нотариус П. К., са изпълнени от Й.Г.К.. Ръкописният текст в автобиография от
името на Г. М. Г., представена с молба вх. № *****/**.**.**** г. по гр. д. № ****/**
г. е изпълнен от Й.К.. Подписът разположен в долната дясна част на документа след
„Подпис” и ръкописния текст в искане за издаване на удостоверение за наследници
от Г. М. Г. са изпълнени от Й.К..
От заключението на
изслушаната по делото тройна съдебно почеркова експертиза № **/***-*** с вещи
лица П. Т., В. Б. и К. И. криминолози към НИК МВР се установява, че подписът
положен вдясно от датата: „Дата **.**.**** г.“ и ръкописният текст „Аз Г. М. Г.
искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т. дата **.**.**** г.” в саморъчно
завещание от Г. М. Г., прието и обявено на **.**.**** г. от нотариус П. К. са
изпълнени от Й.Г.К.. Ръкописният текст в автобиография от името на Г. М. Г.,
представена с молба вх. № *****/**.**.**** г. по гр.д. № ****/** г. е изпълнен от
Й.К.. Подписът разположен в долната дясна част на документа след „Подпис” и
ръкописния текст в искане за издаване на удостоверение за наследници от Г. М. Г.
са изпълнени от Й.К..
Съгласно писменото
заключение на изслушаната в съдебно заседание петорна съдебно почеркова
експертиза с вещи лица К. С., И. Г., И.Ч.,
М. С. и Е. Ч. ръкописният текст в саморъчното завещание от **.**.**** г: „Аз Г.
М. Г. искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т. дата **.**.**** г.“ не е
изпълнено от лицето Г. М. Г.. Подписът под посоченото завещание, положен вдясно
от датата **.**.**** г. не е изпълнен от лицето Г. М. Г.. Ръкописният текст в
двете автобиографии от името на Г. М. Г. е изпълнен от две лица: в
автобиографията приложена по гр.д. № ****/** г. не е изпълнен от Г. М. Г., а в
автобиографията, приложена в личното трудово досие на Г. Г. е изпълнен от лицето
Г. М. Г.. Ръкописният текст в саморъчното завещание от **.**.**** г.: „Аз Г. М.
Г. искам да завещая всичко което имам на Д.Т.Т. дата **.**.**** г.“ и положения
подпис вдясно от датата **.**.**** г. са изпълнени от Й.К.. Ръкописният текст в
автобиографията, приложена по гр.д. № ****/** г. е изпълнен от Й.К..
Ръкописният текст в двете искания за издаване на удостоверение за наследници
вх. № ***/**.**.**** г. – едното предоставено в оригинал от кметство с. Ч. в
досъдебното производство и подписа под него не е изпълнен от Г. Г., а е
изпълнен от Й.К., а другото в ксерокопие, предоставено от адв. К. по гр.д. ****/**
г. и подписът под него е изпълнен от Г. Г.. Не може да се определи старостта на
документа Автобиография, представена с молба вх. № *****/**.**.**** г. по гр.д.
№ ****/** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС се присъединява към
умозаключението на първостепенния съд, че описаната фактическа обстановка
следва да изгради като се даде кредит на доверие, както следва: отчасти от
обясненията на подсъдимите Т. и К.; отчасти от показанията на свидетелите М. Т.,
С. Б. и С. К.; изцяло от показанията на свидетелите А. С., П. К., К. И., М. Г.,
Т. Т., С. Т., Д. Т., В. К., Д. Ч., П. Й.,
Д. И., М. Г., К. Г.; въз основа на писмените заключения и разпита в съдебно
заседание на вещите лица по: двете тройни съдебно-почеркови експертизи с вещи
лица П. Т., В. Б. и К. И., графическа експертиза с вещо лице В., петорна
съдебно-почеркова експертиза с вещи лица К. С., И. Г., И.Ч., М. С. и Е. Ч.; въз
основа на приложените писмени доказателства: удостоверение за наследници – 3 бр.,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, н.а. № ***, том **, рег.
**** дело № ***/** г. на нотариус Т. Д., н.а. № *** том **, дело № ***/**** г.
на ЯРС, н.а. № **, том *, дело № **/**** г. на ЯРС, н.а. № ***, том ** рег. № ****
дело № ***/** г. на нотариус Т. Д., н.а. № * том **, рег. № **** дело ***/**** г.
на нотариус Т. Д., скици – 10 бр., Решения №№ ****, ****/*.**.**** г. Общинска
служба по земеделие, протокол за въвод във владение, Удостоверение за данъчна
оценка на Община Т. – 4 бр., саморъчно завещание, н.а. № ***, том ** рег. № ****
дело ***/**** г. на нотариус П. К., н.а. № *** том ** рег. **** дело № ***/**
г. на нотариус П. К., справка от търговския регистър, Договор № **/**.**.**** г.,
Договор № **/**.**.** г., молба от **.**.**** г. за обявяване на саморъчно
завещание, протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание, молба за
съставяне на констативен нотариален акт за собственост, молба от **.**.** г. до
съдията по вписванията при ЯРС, лист за преглед на пациент в спешно отделение,
декларация за информирано съгласие, ИЗ № **/**** г., Удостоверение от ТД НАП Б.,
Фактура № *****/**.**.** г., епикриза, н.а. № *** том ** рег. № **** дело № ***/****
г. на нотариус П. К., н.а. № *** том **, рег. № **** дело № ***/** г. на
нотариус К., н.а. № *** том ** рег. № **** дело № ***/**** г. на нотариус К.,
искане за издаване на удостоверение за наследници № ***/**.**.** г. – 2 бр.,
автобиография на Г. М. Г., протокол за доброволно предаване – 8 бр., писмо изх.
№ ******-****/**.**.** г. на Български пощи, писмо изх. № ****-**/**.**.** г.
на Община Т., писмо изх. № ***/**.**.** г. на ЦСМП Я., съобщение за смърт № **/**.**.****
г. на Община Я., писмо изх. № ***/**.**.**** г. на Кметство с. Ч., писмо изх. №
***/**.**.** г. на РИО Я., справка от ТД НАП Б., справка изх. № ****/**.**.****
г. на Службата по вписвания, н.а. № *** том *** рег. № **** дело № ***/**** г.,
молба-декларация от Д.Т., Протокол от **.**.** г. на нотариус К., Удостоверение № ** **/****/**.**.**** г.,
Решение № ****/**.**.** г. на Общинска служба по земеделие, черно-бели снимки с
ръкописен текст на задната страна – 3 бр., приходна квитанция от **.**.**** г.
– 2 бр., вносна бележка от **.**.****г., уведомление от И. А. банк, договор за
едногодишно ползване под наем на земеделски земи от **.**.**** г. – 2 бр.
декларация по чл. 14 ЗМДТ, заявление-декларация до Началник Сектор „ПП” от **.**.**
г., Декларация по чл. 151 ЗДП, Заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин, Регистрационна форма за постоянен избор на семеен
лекар, план за действие на безработно, търсещо работа лице – 3 бр., декларация,
заявление №********/**.**.**** г. до Агенцията по заетостта – Бюро по труда Я.,
график на посещенията – 2 бр., заявление декларация № ********/**.**.** г.,
заявление декларация № ********/**.**.** г., Заповед № **-****/*.**.** г.,
молба-декларация, социален доклад, автобиография, личен формуляр, молба от **.**.**
г., трудов договор, молба от **.**.** г., анекс към Договор № ** Договор № ***/**.**.**
г., Договор № **/*.**.**** г., пълномощно с нотариална заверка от **.**.** г.,
заявление-декларация рег № ********/**.**.** г., график на посещенията в ДБТ,
план за действие на безработно, търсещо работа лице, насочващо писмо за заемане
на работно място, решение за прекратяване на регистрацията, декларация – 2 бр.,
длъжностна характеристика, молба от Й.К., молба за отпуск – 4 бр., служебна
бележка № **/**.**.** г., заявление за издаване на документ за самоличност – 3
бр., писмо изх. № **-**-**-****-*/**.**.** г., Заявление до директора на РД „АА“
Я. – 4 бр., диплом за завършено средно образование, свидетелство за управление
на МПС, писмо от **.**.** г. на „Х. Т.ЕООД, декларация – 4 бр., справки за
съдимост – 2 броя.
Правилно ЯРС не е дал вяра
на показанията на свид. М. В. в съдебно както и тези дадени от нея на
досъдебното производство, като настоящият състав споделя изцяло изложеното от
решаващият съд и намира да ненужно да го преповтаря.
Правилно ЯРС не е дал вяра
на обясненията на подс. Т. и показанията на свид. Б. и свид. К. в съответните
им части в които сочат, че процесното завещание е съставено и подписано от Г. Г.,
както и на обясненията на подс. К. Г. в частта им, че тя не е изготвила
инкриминираните документи. И тук също въззивният състав подкрепя доводите на
първата инстанция и счита за безцелно да ти повтаря детайлно. ЯОС ще акцентира
на противоречие им със заключенията на всички изслушани по делото експерти по графически
и съдебно-почеркови експертизи, които безусловно дават заключение, че автор на процесното
завещание е подс. К., т.е. не е Г. Г. (в.л. Ф. Т. – НТЛ ОД МВР Я.; П. Т., В. Б.
и К. И. – криминолози към НИК МВР; В. – НТЛ при ОД МВР Я.; отново П. Т., В. Б.;
К. И. и К. С., И. Г., И.Ч., М. С. и Е. Ч.
– криминолози към НИК МВР). Затова не следва да се удостояват с кредит на доверие
твърденията на подс. К., че тя не е автор на процесните документи, както и
гласните доказателства от подс. Т. и свидетелите К. и Б., че процесното
завещание е съставено и подписано приживе от Г., като в тази насока следва да
се подкрепят мотивите на ЯРС. ЯОС също счита, че авторството на всяко едно от
деянията, включени в продължаваното престъпление, се установява и частично от
обясненията на подс. Т., в частта им, че той е представил процесното завещание
пред нотариус К., а автобиографията, чрез свид. К. – в деловодството на ЯРС. В
тази част обясненията на подс. Т. в са в унисон с показанията на свид. нот. К.
и свид. адв. К., както и събраните писмените доказателства. Относно авторството
на деянието от страна на подс. К. настоящият състав подкрепя ЯРС, че тази извода
следва да се базира на заключенията на изслушаните по делото експерти.
Тук ЯОС ще отбележи, че
обясненията на двамата подсъдими (в съответните им некредитирани части) ясно
съставляват тяхна защитна версия.
Резонно ЯРС е посочил, че
обстоятелството, че приживе Г. е заявявал желанието си да завещае притежаваното
от него имущество на подс. Т., не влияе на установеното по делото, а именно, че
инкриминираните документи са съставни от подс. К..
Съображенията, изложени от ЯРС относно
доказаността на сочените обстоятелства и средствата за установяването им дават
възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на
вътрешното убеждение на решаващият съд по фактите относно извършеното
престъпление и участието на двамата подсъдими в него. При процесуалния ред за
приобщаване и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна
оценка, първоинстанционният съд е достигнал
до верни изводи от фактическа страна, които въззивният съд
споделя. При формиране на фактическите
констатации, въз основа на които са изградени правните изводи на решаващия съд,
акцент е поставен върху назначените по делото графологични/почеркови експертизи.
Експертните заключения са изготвени в съответствия с изискванията на
разпоредбата на чл. 152 от НПК, изготвени са от компетентни лица, разполагащи с
необходимите специални знания, съдържат изчерпателни отговори на поставените
въпроси, ясни и обосновани са. В този смисъл настоящата инстанция намира за
правилно решението на районния съд да кредитира експертните заключения.
По отношение на приетите
във въззивното производство като писмени доказателства по делото преписи от:
сигнал от Д.Т. до ВКП от **.**.**** г., известие за доставяне от **.**.**** г.,
системен бон за сумата 1,95 лева, сигнал от адв. В. К. до ЯОП с вх. № ****/****
г. от **.**.**** г., писмо от ЯОП до Д.Т. с изх. № ****/**** г. от **.**.****
г. ЯОС ще отбележи, че те но никакъв начин не променят възприетата фактическата
обстановка по делото. Тези действия са осъществени след извършване на деянията
и на практика не оказват влияние на доказателствената съвкупност по отношение
на предмета на доказване в настоящото наказателно производство.
В заключение ЯОС ще
посочи, че всички доказателствата по отношение на предмета на доказване в това
наказателно производство и кредитирани от първоинстанционния съд и настоящия състав, по
същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на продължаваното престъпление.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на правилно приетата за установена фактическа
обстановка, районният
съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимите Д.Т. и Й.К. с деянията
си както от обективна, така и от субективна страна са осъществили състава на
престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй
като в периода от неустановена дата през 20** г. до **.**.**** г. в с. Ч.
действайки в съучастие помежду си, като съизвършители са съставили неистински
частни документи – саморъчно завещание от **.**.**** г. и ръкописна
автобиография на които са придали вид, че изхождат и са подписани от Г. М. Г.,
б.ж. на с. Ч. и са ги употребили съответно на **.**.**** г. пред нотариус П. К.
и на **.**.**** г. пред служител от деловодството на РС – Ямбол, за да докажат,
че Д.Т. има право да получи цялото имущество на Г. М. Г. и че съществува за Т.
наследствено право по завещание от Г., като деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление.
От съвкупната преценка на
кредитираните и от двете съдебни инстанциите доказателства по делото (посочени
напред в изложението), се установява по безспорен начин авторството на деянията
в продължаваното престъпление и участието на двамата подсъдими. Прав е ЯРС, че двамата
са осъществели продължавано престъпление, съставено от две отделни деяния, изпълващи
основния състав на документно престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Предмет на това престъпление
– по чл. 309 НК са частни документи, като то е двуактно – съставяне и употреба
на неистински документ. Безспорно по делото е установено, че от подс. К. са
съставени неистински частни документи (процесните завещание и автобиография), а
подс. Т. ги използвал – лично представил завещанието пред нотариус К., а чрез
адв. К. – автобиографията, представени в деловодството на РС – Ямбол. ЯОС се
присъединява към изложеното от решаващият съд, че двамата подсъдими са
действали в съучастие, като съизвършители, като са взели участие в
осъществяване на отделните актове на изпълнителното деяние, тъй като при
съучастието в тази усложнена престъпна дейност, осъществяването от страна на
единия подсъдим само на едната фаза от изпълнителното деяние на двуактното
престъпление, го прави съучастник в цялостната престъпна дейност. Безспорно
продължаваното престъпление е довършено тъй като инкриминираните документи са
използвани – пред нотариус и пред Районен съд – Ямбол, за установяване
наличието на наследствени правоотношения по завещание между Г. и Т..
Проверяващата инстанция
счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна деянието е
осъществено от двамата подсъдими с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в осъществяване на
изпълнителното деяние съвместно с другия подсъдим, като действията им са
насочени към постигането на общ престъпен резултат. В конкретния случай
общността на умисъла е била резултат от съвместно взетото решение за извършване
на всяко инкриминирано деяние и координация в действията им по осъществяването
му. Макар и на млада възраст, двамата подсъдими имат достатъчен житейския който
логично да им позволи да са напълно наясно
с всички обстоятелства на продължаваната им престъпна дейност. Двамата подсъдими са предвиждали общественоопасните
последици, които ще последват от извършеното, съзнавали са общественоопасния му
характер и са искали неговия престъпен резултат. Правилно ЯРС е посочил,
че синхрона в престъпните прояви на двамата подсъдимите води до извод за общност
на умисъла им при осъществяване на деянията.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Законосъобразно ЯРС е
определил вида и размера на наказанието, което в конкретните му параметри е
необходимо и достатъчно за постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. Правилно,
с мотиви които се споделят от възвитата инстанция, районният съд е преценил, че
спрямо всеки от двамата подсъдими са налице кумулативните предпоставки на чл.
78а НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При определяне на конкретния размер на глобата, правилно ЯРС от една
страна е взел предвид високата степен на обществена опасност на извършеното осъществено
в съучастие и от друга – младата възраст на подсъдимите. Макар и да не може да сподели
приетото от решаващия съд, че смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство
е и заявеното приживе от Г. намерение да завещае имуществото си на подс. Т., настоящият
състав счита, че правилно ЯРС е определил размера на наказаното – глоба в
размер на 2000 лв. за всеки от тях. Така определеното наказание на всеки от
двамата подсъдими е справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от
законодателя в чл. 36 от НК, съответстващо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дейците и съобразено с относително дългия период от изминал
от извършването на престъплението. То ще допринесе всеки от тях да преосмисли
постъпката си и да му посочи, че в бъдеще следва да се поправи, като съобразява
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Наказанията ще
спомогнат и за това, да не се създава у подсъдимите погрешно усещане за
безнаказаност. Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и
достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
както върху всеки от двамата подсъдими, така и върху останалите членове на
обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са
съществените възраженията на защитата за недоказаност на обвинението спрямо
двамата подсъдими. ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност,
решаващия съд правилно е приел за установена описаната по отношение на предмета
на доказване фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност
с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите които се отнасят до основния/главен факт, обективната
истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон (чл. 102 от НПК)
е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно
абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени
по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. Принципно при наличие на две групи доказателства, които не
хармонизират помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните
събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като
изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници
– писмени документи, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, а така
също и на заключенията на вещи лица (които както правилно сочи защитника на
подс. Т., чрез специалните си знания правят изводи от едни известни, за други
неизвестни факти), които да надгради с онези обяснения и свидетелски възприятия,
които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е
процедирал точно така – стъпвайки на еднопосочните заключения на ВЛ (на които е
праведен разпит в съдебната фаза на производството), както и на безспорните
писмени документи, надграждайки с показанията на свид. Б. и свид. П. и частично
с кредитираните части от обясненията на двамата подсъдими, използвайки метода
на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в
процеса.
Несъстоятелни са
възраженията свързани с изтъкнатите от защитата съмнения относно ползвания от
вещите лица сравнителен материал за установяване дали автор на процесните документи
е поч. Г.. ВЛ са дали ясни и недвусмислени отговори за авторството на
инкриминираните документи, а именно – че ръкописният текст в саморъчното
завещание от **.**.**** г. и положеният подпис вдясно от датата **.**.**** г.
са изпълнени от Й.К., както и че ръкописният текст в автобиографията, приложена
по гр.д. № ****/** г. е изпълнен от Й.К. и допълнително – че ръкописният текст
в Искане за издаване на удостоверение за наследници вх. № ***/**.**.**** г., предоставено
в оригинал от кметство с. Ч. и подписа под него са изпълнени от Й.К.. Тук ЯОС
ще отбележи, че вещите лица в отделните експертизи, за до достигнат до тези
аналогични заключения, са ползвали за сравнителен материал оригинални документи
съдържащи почерк и подписи на подс. К.. При това положение по делото е напълно
изяснено, че автора на използваните процесни документи (саморъчното завещание
от **.**.**** г. и автобиографията) е подс. Й.К., ерго – не е поч. Г. Г.. Едва
ли е необходимо да се коментира, че резултатите от представена по гр.д. № ****/**
г. на ЯРС експертиза не се могат да се кредитират в настоящото наказателно
производство, за нуждите на което са проведени нарочните, посочени напред в
изложението почеркови експертизи.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, решаващият съд е осъдил подсъдимите Д. Т.
и Й.К. да заплатят на правените по делото разноски в размер на по 471.79 лв. за
всеки един от тях вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Я. и в размер на по 1050.41 лв. за
всеки един от тях, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Водим от гореизложеното,
на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
50/08.04.2019 г. постановена по НОХД № 92/2018 г. по описа Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
___________________
ЧЛЕНОВЕ: __________________
__________________