М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 203 по описа на
КРС за 2007 г.
Подсъдимият Г.Я.Г. е предаден на съд с обвинение в
това, че на **** г. в село ****, обл. ****, е отнел
чужди движими вещи – 2 броя медни съдове с вместимост – единият 40 литра, на
стойност 75.00 лева, другият с вместимост 10 литра, на стойност 25.00 лева,
всичко на обща стойност 100.00 лева, от владението на М.Н.Ц. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК –
с влязла в закона сила на 21.06.2005 г. присъда по НОХД ***/*** г. на РС *** и с присъдите по НОХД ***/*** г. на РС *** – в сила на 02.06.2006 г. и НОХД ***/*** г. – в сила
на 11.07.2006 г. – престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1
във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК.
Производството се разглежда по реда на Глава 27 от
НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли съда
да признае подсъдимия за виновен, в престъплението, в които е обвинен, като счита,
че фактическата обстановка, визирана в обвинителния акт е безспорно установена
от самопризнанието и събраните по далото доказателства Пледира съдът да наложи
на Г. наказание – лишаване от свобода за срок от 1 година и десет месеца, което
същият да изтърпи при първоначален строг режим.
Граждански иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство не е предявен.
Подсъдимият Г.Я.Г. признава изцяло фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират
доказателства за тези факти, съжалява за извършеното.
Защитникът на подсъдимия, адв. Ш. пледира съдът да признае подзащитния му за
виновен и с оглед разглеждането на производството по реда на Глава 27 от НПК да
наложи минимално наказание, след прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК –
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
След запознаване с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Я.Г. е роден на *** ***, ***, ***, , живущ
***, *** ***, *** *** ЕГН **********. Осъждан, като са му
налагани наказания със седем отделни присъди. От значение за правната
квалификация на настоящото обвинение са следните присъди:
- С определение по НОХД ***/*** г. на КРС,
влязла в законна сила на 21.06.2005 г., за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК,
извършено през месец декември *** г. му е наложено наказание – лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.
66 от Нк с изпитателен срок от три години;
- с присъда по НОХД ***/*** г. на КРС,
влязла в законна сила на 02.06.2006 г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7
във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, от НК,
извършено през периода от *** г. до *** г., му е наложено наказание – лишаване от свобода за
срок от три месеза, при първоначален общ режим. На
основание чл. 68, ал.1 от Нк е постановено Г. да изтърпи отделно наложеното му
с присъда по НОХД
***/*** г. наказание – лишаване от свобода за срок от три
месеца.
- присъда по НОХД ***/*** г. на КРС,
влязла в законна сила на 11.07.2006 г., за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 от НК, извършено на *** г. му е наложено наказание – лишаване от
свобода за срок от три месеца. Със същата присъда, за престъпление по чл. 216,
ал.1 от Нк, извършено на ***г. му е
наложено наказание – глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 23, ал.1 от
Нк е наложено общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от три
месеца при първоначален общ режим и е присъединено наказанието глоба в размер
на 200 лева.
С определение по ЧНД ***/***г.
наказанията, наложени по НОХД ***/***., НОХД ***/***г. и НОХД ***/***г.. са
групирани, като е наложено едно общо, най-тежко наказание – лишаване от свобода
за срок от три месеца.
На *** г.
подсъдимият Г. *** и видял, че неговата съседка, пострадалата Ц. напуснала своя
дом. Вратата към двора на Ц. била незаключена и Г. влязъл в него. До кладенеца
видял 2 броя медни съдове с вместимост 10 литра и 40 литра, които взел и
пренесъл в друг двор. На следващия ден смачкал медниците и те станали негодни
за употреба, след което ги занесъл в пункт за изкупуване на черни и цветни
метали в с. ***. Продал ги на св. Н. за сумата
40.80 лева и му била издадена покурко-разплащателна
разписка с № 1775.
Стойността на отнетите с деянието вещи възлиза общо в
размер на 100,00 лева, видно от изготвената поделото съдебно – стокова
експертиза.
Подсъдимият Г.Я.Г. страда от синдром на алкохолна
зависимост,начална енцефалопатия, промяна на личността. Към момента на
извършване на деянието и към момента на провеждане на съдебно производство
подсъдимият Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М.Ц. и П.Н., същите са обективни, безпристрастно депозирани и
съответстващи на установената от съда фактическа обстановка. Съдът ползва при
постановяване на присъдата си обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното
производство, , като напълно съответстващи на установената от съда фактическа
обстановка. Г. изяснява подробно механизма на отнемане на инкриминираните вещи,
обясненията му са логични и последователни, не са налице съществени
противоречия.
Съдът преценява,че приложените по делото съдебно
-стокова и съдебно психиатрични и психологични експертизи са обективни и
безпристрастни. Вещите лица, разполагат с необходимите познания, отговорили са
пълно и изчерпателно на поставените им въпроси и съдът дава вяра на
депозираните заключения изцяло.
При постановяване на присъдата си съдът ползва и
писмените доказателства по делото – покупко-изплащателна
разписка, свидетелство за съдимост,
характеристична справка, които са събрани в предвидения от НПК ред,
относими са към предмета на доказване и са в пряка връзка с останалите събрани
доказателства по делото.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
От обективна страна с престъплението кражба се засягат
обществените отношения с упражняване правото на собственост, а обект на
престъплението е чужда движима вещ. Изпълнителното деяние е двуактно, състои се
в противозаконно прекъсване на чуждото владение и осъществяване на собствено
такова. В производството по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият
е прекъснал владението на собственика на инкриминираните движими вещи – пострадалата
М.Ц. и е осъществил собствено такова, като е отнели вещите предмет на
престъплението – а именно: 2 броя медни съдове с вместимост – единият 40 литра,
на стойност 75.00 лева, другият с вместимост 10 литра, на стойност 25.00 лева,
всичко на обща стойност 100.00 лева.
Осъществяването на изпълнителното деяние се установява
от доказателствата по делото, които са в пряка връзка и си кореспондират.
Прекъсването на владението и осъществяването на собствено такова е установено
от обясненията на самия подсъдим. Потвърждава се от показанията на разпитаните
свидетел Н. относно начина, по който отнетите вещи са били предадени в пункта, в
който е работи последният.
Установен е в производството по делото по несъмнен
начин от свидетелството за съдимост – квалифициращия признак – кражба извършена
при условията на опасен рецидив. Я. е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК:–
с влязла в закона сила на *** г. присъда
по НОХД ***/*** г. на РС **** и с присъдите по НОХД ***/*** г. на РС *** – в сила на 02.06.2006 г. и НОХД ***/*** г. – в сила
на 11.07.2006 г. От влизане в сила на
посочените присъди до датата на деянието, не са изтекли пет години, поради
което настоящия съдебен състав приема, че деянието е извършено преди изтичане
на срока визиран в чл. 30, ал.1 от НК, който започва да тече от изпълнение на
наказанието.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл –имал е съзнанието за противоправността на деянието, като обществено
опасните последици са целени и настъпили.
Причини за извършване на престъплението е стремежът
към лично облагодетелстване и незачитаното на правото на собственост.
Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият Г.Я.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. “б” от НК,
тъй като на ******г.. в село *** обл.***, е отнел чужди движими вещи – 2 броя медни съдове с
вместимост – единият 40 литра, на стойност 75.00 лева, другият с вместимост 10
литра, на стойност 25.00 лева, всичко на обща стойност 100.00 лева, от
владението на М.Н.Ц. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно изпълнението на наказанието не е било
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК – с влязла в закона сила на 21.06.2005
г. присъда по НОХД ***/*** г. на РС *** и с
присъдите по НОХД ***/*** г. на РС *** – в сила на 02.06.2006 г. и НОХД
**/*** г. – в сила
на 11.07.2006 г., поради което съдът го признава за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Относно наказанието:
За да определи вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия Г.Г., съдът отчете смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Престъплението, за което е повдигнато обвинение е с висока степен на
обществена опасност – предвидено е наказание лишаване от свобода за срок две до
десет години и е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
Съдът намира подсъдимия за лице с висока степен на
обществена опасност – видно от свидетелството му за съдимост на Г. са налагани
наказания с четири отделни присъди, като деянията за което е осъден
осъществяват състави на престъпления против собствеността.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства съдът
приема единствено признанието на вината и пълното съдействие, което подсъдимия
е оказал за разкриване на обективната истина още в досъдебното производство.
Съдът не отчита като отегчаващи обстоятелства
предишните осъждания на Г., които обуславят квалификацията опасен рецидив, тъй
като са взети предвид от законодателя, при определяне на параметрите на
наказанието.
Като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът
намира, че е налице е превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, следва
да се приложи на основание чл. 373, ал.2 от НПК – производството по
делото е приключило при условията на съкратено съдебно следствие, по реда на
чл. 371, т.1 от НПК и въпреки липсата на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, приложението на чл. 55 от НК е задължително. Предвидено е
наказание – лишаване от свобода от две до десет години, като съдът следва да
определи такова под предвидения в закона минимум. Съдът намира, че по отношение
на Г.Я.Г. е най-справедливо да наложи наказание – лишаване от свобода за срок
от една година.
От наложеното наказание следва да се приспадне времето
през което Г. е бил задържан под стража, считано от 24.09.2009 г. до влизане на
присъдата в законна сила.
Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една
година, подсъдимият Г. следва да изтърпи основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, в затворническо
заведение – затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален
строг режим.
С така наложеното наказание КРС намира че ще бъдат
постегнати целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
Следва да се осъди подсъдимия Г. да заплати по сметка
на ВСС направените по делото разноски в размер на 492.40 лева, заплатени за
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.