№ 1612
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Ж.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ж.а Въззивно гражданско дело
№ 20223100501722 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 45987/06.07.2022г. , подадена от
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Н. Д., срещу
Решение № 1922/14.06.2022г., постановено по гр.д. № 1627/2022г. на ВРС, 46-
ти състав, в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. С. М.,
ЕГН **********, гр. Варна, сумата от 4 000 лева (разликата над 500 лв. до
присъдените 4 500 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
28.09.2021г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с
рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника със застрахователна полица № *****, със срок на валидност до
23.03.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на застрахователната щета – 09.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
в обжалваната част. Въззивникът навежда твърдения, че справедливият
размер на дължимото обезщетение възлиза на 500 лева, поради характера на
причинените травматични увреждания, липсата на усложнения и краткия
възстановителен период. Поради това, счита че определеният от
първостепенния съд размер на обезщетението е неоснователно завишен и
некореспондиращ с реално причинените вреди и травматични увреждания.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание жалбата се
1
поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна А. С. М., която счита въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и обосновано. Моли за
потвърждаване на обжалвания акт. В открито съдебно заседание отговорът на
въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от А. С. М.,
ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, страдания и емоционален стрес в резултат на
получени травми при ПТП, реализирано на 28.09.2021г. в гр. Варна по вина
на водача на л.а «Дачия Логан» с рег. № ******, застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № *****, със
срок на валидност до 23.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на застрахователната щета-
08.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 28.09.2021г. около 15,00 часа на
кръстовището на бул. “8-ми Приморски полк“ и бул.“Чаталджа“ в гр.Варна
ищцата като пещеходец е блъсната от водача на «Дачия Логан» с рег. №
******. Последният е застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № *****, със срок на валидност до
23.03.2022г. В резултат на произшествието ищцата получила контузия на
лявата глезенна става, ожулвания и кръвонасядания на горните и долни
крайници и травматични отоци по левия долен крайник, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. На водача на «Дачия
Логан» с рег. № ****** бил съставен АУАН и издадено НП № ****** от
длъжностно лице при сектор Пътна полиция. Поддържа се, че ответното
дружество е уведомено за произшествието по пострадалото лице на
05.11.2021 г. с писмо с обратна разписка. На 06.01.2022г. дружеството е
предложило на ищцата обезщетение в размер на 400 лева, след нейния отказ,
е предложена сумата от 500 лева. Намира се, че предложеното обезщетение не
съответства на размера на вредите. Освен телесни увреждания, ищцата е
2
претърпяла и силен емоционален стрес. И понастоящем тя връща в
съзнанието си произшествието. Често сънува събитието. Изпитва страх от
автомобили, особено при пресичане на пътното платно.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
оспорва иска по размер. Предвид характера на уврежданията и краткия
възстановителен период, намира че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 500 лева.
С обжалваното решение е възприет справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 4500лв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните и обясненията на вещото лица д-р Р. М. в съдебно
заседание се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузия
на дясна мишница и предмишница; контузия на дясно бедро и подбедрица;
контузия на ляво коляно, подбедрица, глезенна става и стъпало. Болките от
установените травматични увреждания са били най-силни през първите
няколко дни и поради обширността им е било възможно в тези дни ищцата да
е имала нужда от подпомагане от трети лица. С оглед данните от амбулаторен
лист от 8.02.2022г. лечението на контузията на лявата подбедрица се е
усложнило с инфекция на кръвонасядането вследствие на което е
констатирано уплътнение на мястото. Обичайният срок на лечение на
останалите травми е 15-20 дни, а в о.с.з. експертът е посочил, че е възможно
лечението да продължи повече от това. Към настоящият момент ищцата е
напълно възстановена.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
на С.Г.М.- съпруг на ищцата и Е.В.С.. Първият свидетел излага, че след
инцидента съпругата му се е възстановила физически, но не е и емоционално.
След инцидента възникнали проблеми със съня й, събуждала се нощем,
плачела. През деня била апатична, не искала да излиза, нямала желание за
нищо. Налагало се свидетелят да я води на работа, защото се страхувала да
излиза сама по улиците. При пътуване с кола ищцата била притеснена.
Свидетелката Е.С. сочи, че след инцидента ищцата е преживяла силен
психически стрес. Не искала да излиза, не искала да се вози с кола.
Физически била добре, но в емоционален план останала травмирана. Не иска
сама да пресича улицата. Винаги трябвало да има някой, който да я хване за
ръка при пресичането. Физическото й възстановяване продължило около
месец- месец и половина. И сега се забелязва, че кракът и отича и тя леко
накуцва.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Спорен въпрос в рамките на въззивното производство е само размерът
на определеното обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на
3
увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно
дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно установено е по делото, че като следствие от произшествието
А. М. е получила описаните от вещото лице в съдебно-медицинската
експертиза физически наранявания, обусловили в първите дни нужда от
чужда помощ, както и възстановителен период от 15-20 дни. Не се
установяват тежки последици за физическото здраве на пострадалата, но
претърпените контузии са няколко и не са незначителни, като контузията на
лявата подбедрица се е и усложнила с инфекция на кръвонасядането.
Получените наранявания безспорно следва да бъдат отчетени и обезщетени,
като причина за неприятни усещания, но следва да се съобрази и че като
краен резултат, е постигнато пълно възстановяване, без данни за
необходимост от специфично лечение, за усложнения и трайни последици
върху физическото здраве на пострадалата.
Настъпилото пътно-транспортно произшествие логично и неминуемо е
причинило на А. М. състояние на уплаха и стрес, емоционален дискомфорт, в
който смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съдът кредитира, включително съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК
като логични и безпротиворечиви, базирани на непосредствени впечатления.
Гласните доказателства установяват, че ищцата е добила проблеми със съня и
страх при движение по улиците. Тези страдания в психически аспект също
следва да бъдат репарирани чрез присъденото обезщетение.
Характерът на гореописаните физически увреждания и морални
страдания мотивира въззивния съдебен състав да приеме за справедлив
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение от 4500лв.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, отправеното
своевременно искане и представените доказателства, и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сторените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 1000лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1922/14.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 1627/2022г. на Районен съд - Варна, 46-ти съдебен състав, в частта, с която
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, е осъдено да заплати на А. С. М.,
ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 4 000 лева (разликата над 500 лв.
до присъдените 4 500 лв.), представляваща обезщетение за претърпени
4
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
28.09.2021г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с
рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника със застрахователна полица № *****, със срок на валидност до
23.03.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на застрахователната щета – 09.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на А. С.
М., ЕГН ********** с адрес ******, сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5