РЕШЕНИЕ
№ 2647
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.АНД. К.
като разгледа докладваното от Г.АНД. К. Административно наказателно дело
№ 20211110210051 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К.
и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 10051 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-009145 от
11.05.2021 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на
М. ЛЮБ. СП. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител – адв. Р.Л., поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 26.04.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 01:30
часа, в гр. С., по бул. Околовръстен път (самостоятелно платно), с посока на
движение от бул. Ц. ш. към ул. С.Л. п., управлява лек автомобил Ауди ....... с
рег. номер ............, и на около 50 метра преди кръстовището с ул. С.Л. п.,
отказала проверка с техническо средство и при издаден талон за медицинско
изследване не изпълнила предписанията му да се изследва за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта й – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
2
от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
източници. От показанията на свидетеля П.К. (л. 24 гръб от делото) и К.А. (л.
48-50 от делото), както и от писмените доказателства на л. 8-10 от делото), се
установява, че на процесните време и място жалбоподателката е управлявала
процесния лек автомобил и при извършена проверка е отказала да бъде
тествана за употреба на алкохол с техническо средство, поради което й е бил
издаден талон за кръвно изследване, на което жалбоподателката се е явила с
30 минутно закъснение и без лична карта, поради което не й е било направено
такова изследване. Доказателствените източници касателно тези
обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду
си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от
субективна страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление
на лек автомобил е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
алкохол в кръвта, а също така не изпълнила предписанието за медицинско
3
изследване и не си направила такова въпреки, че й е бил издаден талон за
такова изследване. Нарушението е извършено от жалбоподателката с форма
на вината пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, и е целяла неговото извършване. С оглед на това, че се касае за
„формално” нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните
последици на деянието.
Не може да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателката и
обстоятелството, че същата се е явила късно в лечебното заведение и без
документ за самоличност. Като е процедирала по този начин,
жалбоподателката практически не се е съобразила с дадените й предписания
от контролните органи, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността й. От доказателствата по делото не се установиха никакви
извинителни причини от обективен характер, за неизпълнение на това
предписание, в това число направените възражения в жалбата в този смисъл
останаха недоказани, поради което и на това основание атакуваното НП не
може да бъде отменено.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца; наред с това от показанията на свидетеля-очевидец К.А., се
установява, че за същата е имало сериозни съмнения, че е била употребила
алкохол, заради миризмата, която се е разнасяла от нея), както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
4
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-009145 от
11.05.2021 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на
М. ЛЮБ. СП. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5