Решение по дело №1714/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260068
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520101714
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 29.01.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На двадесет и първи януари                                    две хиляди двадесет и първа                                                                        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1714  по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.В.К., с ЕГН **********, с адрес *** против Прокуратурата на Република България. Претендира се осъждане на ответника в производството за сума в размер на 2000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато срещу него обвинение, за което с решение по НАХД №1321/2017г. на КРС. е признат за невиновен и оправдан.

Твърди се, че срещу ищеца било внесено от страна на КРП постановление от 05.07.2017г. за разглеждане в КРС бълзо производство №661/2017г. на КРП, №704/2017г. на РУМВР-Кюстендил, с предложение да бъде освободен от накзателна отговорност и да му се наложи административно наказание по реда на чл.78а НК.Обвинен бил в това, че на 28.06.2017г. в с.Багренци, по ул.“Васил Коларов“, пред дом №5 в посока центъра на с.Багренци, управлявал МПС-мотоциклет марка „Ямаха“, който не е регистриран по надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр.с ал.1 НК.От страна на ответника, било повдигнато обвинение с постановление от 03.07.2017г..Била извършена и полицейска регистрация.

С разпореждане на КРС от 10.07.2017г. било образувано АНД №1321/2017г.С решение на съда от 26.04.2018г. ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и оправдан.По протест на ответника, било образувано ВНАХД, като с решение от 12.12.2018г. решението на КРС било потвърдено.

От момента на образуване на досъдебното производство започнала неоснователна наказателна репресия и преследване.Бил съставен и акт за установяване на административно нарушение.С повдигнатото обвинение с месеци бил обвиняем и подсъдим за умишлено престъпление.Бил принуден да понася всички неудобства и ограничения, свързани с това.Станал подтиснат, раздразнителен, необщителен, ограничил контактите си, изолирал си и се затворил.тормозел се преди всяко заседание, което се отразило и на отношенията му с близките.Бли раздразнителен и се карал с близките си, изпитвал несигурност за бъдещето.

При горното се претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща неумуществени вреди-негативно засягане на чест и достойнство, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от незаконно осъждане, стрес, депресия, засягане на психиката.Предявен е и иск със същото правно основание за сумата от 300 лв.-имуществени вреди в размер на изплатения по това дело адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че претенцията е изцяло недоказана, евентуално завишена по размер.

 По делото са представени и приети като доказателства:  в качеството на свидетел е разпитан В. К. К., приложено е НАХД №1321/2017г..

От описаните доказателства, по делото се установи следната фактическа обстановка:

По НАХД №1321/2017г., образувано по внесено от КРП постановление по чл.78а НК срещу В.В.К. за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 НК.По това дело са проведени 8 съдебни заседания, като с решение от 29.05.2018г. е признат за невинен и оправдан.По протест на КРП е образувано НАХД №570/18г. на КОС, като с решение от 10.12.2018г. е потвърдено решението на КРС.

 От показанията на свидетеля, посочен по-горе, по делото се установи, че ищецът изпитвал срам и притеснения през времетраенето на делото, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и роднини.Притеснявал се от неоснователно осъждане, чувствал се подтиснат и притеснен.Ограничил работата си и социалните си контакти.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната Прокуратура на Република България за нанесените на ищеца неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда. За определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за установените по делото неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид, че производството срещу ищеца е продължило от 03.07.2017г.. когато е привлечен в качеството на обвиняем, до 06.07.2017г.., като съдебното производство е продължило от 06.07.2017г. до 10.12.2018г., който период, макар и разумен за конкретното наказателно производство, представлявал значителен период от живота на ищеца, в който последният е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвестността на изхода му. Следва да се отчете, че обвинението е за престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“ до 1  годи или глоба от 500 до 1000 лв.

В съответствие с константната съдебна практика, включително на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1964 г., както и в установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан (респ. - наказателното производство е прекратено) по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчете доказания факт, че ищецът е изпитвал срам и притеснения, затворил се в себе си и спрял да общува с роднини и приятели, както е ограничил работата си.Следва да се отчете и ниската му възраст-току що навършил пълнолетие.

 При преценка на гореизложеното и доказаните в производството факти-продължителност на съдебното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, изпитания срам и затваряне в себе си, възрастта на ищеца, съдът счита, че справедливо и обосновано е за претърпените от ищеца неимуществени вреди да се присъди обезщетение в размер на 2000 лв., при което предявения иск е изцяло основателен.

 При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 10.12.2018г. – на тази дата ОС Кюстендил е потвърдил решението на КРС, а според нормата на чл. 2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ оправдателната присъда е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на присъдата и предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Видно от приложеното НАХД №1321/17г. на КРС и НАХД №570/2018г. на КОС, в производството по тези дела ищецът е бил защитаван от адв.К. Д.Видно от приложеното адвокатско пълномощно е изплатено възнаграждение в размер на 50 лв.Посоченото представлява имуществена вреда, свързана о неоснователно воденото срещу ищеца наказателно преследване.В този смисъл, предявения иск е доказан и основателен до размер от 50 лв., като до пълния предявен размер от 300 лв. следва да се отхвърли.В светлината на предходния абзац и тази сума се дължи ведно със законна лихва от датата на влизане в сила решението на КОС до окончателното изплащане.

 

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 310 лв.

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 2 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане.

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на В.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 50 лв.-обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД №1321/2017г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 10.12.2018г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер на този иск от 300 лв., отхвърля като неоснователен.

 

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на В.В.К. деловодни разноски в размер на 310 лв.

Решението подлежи на обжалване 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

Районен съдия: