№ 193
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Роси Михайлова
като разгледа докладваното от Роси Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100506967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
чрез юрк. С., против постановление за приети по делото разноски с изх. №
4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, по изп. дело №
20219200400144, с което е намален размерът на адвокатския хонорар по изп.
дело № 20219200400144 до размер на сумата 300 лева и е отказано да се
намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до
размера от 200.00 лева. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и
правна сложност по делото. Сочи се, че приетия хонорар надвишава сумата
от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума,
определена съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а
такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя.
Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за
доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да
1
отмени обжалваното постановление за отказ за намаляване на адвокатския
хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26
от ТТР към ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение да реши въпроса по същество.. Жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – М.Х. не е
депозирала писмено възражение в установения от закона срок.
ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище, че адвокатският хонорар е намалед до 300 лв. за образуване и
водене на изпълнителното дело, тъй като е договорен и е дължим.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М., рег. №
920 на КЧСИ, е образувано на 20.04.2021 г. по молба на М.Н.Х., подадена
чрез пълномощника и адв. Й., въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2021
г., издаден от Софийски районен съд, Г. О., 175 състав, по гр. дело №
41413/2018 г., срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, за заплащане на сумите,
посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, чрез своя процесуален представител юрк. С., е депозирал на
05.05.2021 год. писмено възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно
изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано
същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004
год. минимални размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева,
както и се твърди, че определената от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна.
С постановление с изх. № 4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. №
920 на КЧСИ, по изп. дело № 20219200400144 е намален размерът на
адвокатския хонорар до размер на сумата 300 лева
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за
възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, обективиран
в постановление с изх. № 4859 от 14.11.2019 г., има характер на
постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от
ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от
активно легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка
на съда, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва
изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство / в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело
№ 1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./. Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде
молба за образуване на процесното изпълнително дело на 20.04.2021 год.,
пълномощникът на взискателя - адв. Й., не е извършил други процесуални
действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
3
изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване
на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай
упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и
заплатено в размер на сумата от 300.00 лв. за завеждане и водене на
изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело,
единствено подаване на молба на 20.04.2021 год. за образуването му въз
основа на издадения от СРС, Г. О., 175 състав, изпълнителен лист. В тази
връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв. - за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна, предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил
други действия по водене на изпълнителното дело /освен подаване на молба
за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се
явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в
размер на сумата от 300 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от
200 лв.
По отношение на възраженията в жалбата,свързани с прекомерност на
размера на пропорционалната такса и искането за нейното намаляване,
компетентен да се произнесе по така направените искания е съдебният
изпълнител, който е органът, разпределящ отговорността за направените от
страните разноски в хода на изпълнителното дело. Едва след постановяването
на изричен акт от него по искането за изменение на разноските, за длъжника
ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред
съда. В този смисъл, съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС,
производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно
да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване.
С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
несъдебен акт.
По изложените съображения и доколкото не е налице произнасяне на
4
съдебния изпълнител по отношение на искането искането на длъжника,
обективирано в жалбата за намаляване на размера на пропорционални такси
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, макар такова искане да е било направено във
възражението до ЧСИ, производството по делото като преждевременно
образувано следва да бъде прекратено, в тази му част. Делото следва да се
върне на ЧСИ, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника,
обективирано в жалбата за намаляване на размера на пропорционални такси
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за
разноски на ЧСИ Й.М. от 10.05.2021 год., с което е отказано да се редуцират
приетите по делото разноски до сума в по-малък размер от 300 лв. адвокатски
хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., следва да бъде намалено до размер на
сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо,
че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба
срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по
друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, постановление за приети по
делото разноски с изх. № 4859 от 14.11.2019 г. на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на
5
КЧСИ, по изп. дело № 20219200400144, с което е намален размерът на
адвокатското възнаграждение от 400 на 300 лв. и е отказано да се намали
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до размера от
200.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от
взискателя – М.Н.Х., ЕГН *******, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„********* по изп.дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М., рег. № 920
на КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение до размер на
сумата от 200 лв./ двеста лева/.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч гр.д.№ 6968/2021г. по описа на
Софийски градски съд, в частта, в която в жалбата е направено искане от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп.дело № 20219200400144 по описа на ЧСИ Й.М.,
рег. № 920 на КЧСИ, в частта, в която е направено искане за редуциране
размера на пропорционалните такси.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Й.М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на
действие СГС, за произнасяне по направеното във възражението до ЧСИ и в
частната жалба искане на длъжника „Т.С.“ ЕАД за за редуциране размера на
пропорционалните такси.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която делото е прекратено, има характер на
определение и в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщението до страните, а
в останалата част е окончателно по аргумент на чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК
и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6