О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.
Перник, 13.06.2022г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Мария Милушева гр. д. № 41 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 248 ГПК.
С молба по реда
на чл.248, ал.1 от ГПК от А.М., чрез адв. П.С., е направено искане Решение №
260003 от 11.04.2022 г., постановено по настоящото дело да бъде изменено в
частта за разноските, като в полза на
ответника А.М. бъде присъден пълния размер на претендираните от него разноски
за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и
защита по делото.
В молбата по
подробни доводи се възразява, че съдът неправилно е уважил възражението на
ищеца за прекомерност на претендираните от ответника разноски и съответно е
намалил размера на същите. Сочи се още, че направеното възражение за
прекомерност е бланкетно, неоснователно и несъответно на извършените в хода на
процеса процесуални действия. В допълнение се твърди, че съдът не е оценил
правилно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената
процесуална защита от страна на представителя на ответника. Сочи съдебна
практика в подкрепа на твърденията си. В заключение се иска да бъде изменено
решението в частта за разноските, като бъде присъден пълният им претендиран
размер от 8 340,00 лв., а в условията на евентуалност се иска присъждане
на допълнително още 2 780,00 лв. към вече присъдените разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор по депозираната молба от Б.С., в който
се оспорва отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските.
По подробно изложени съображения моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Сочи, че съдът правилно е приел, че са налице законоустановените
предпоставки за присъждане на разноските в тежест на ответника в намален
размер, тъй като същите безспорно са прекомерни.
Окръжен
съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Молбата е
подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, съгласно чл.248,
ал.1 ГПК, тъй като препис от решението е връчен на ответника 26.04.2022 г., а молбата е подадена на 10.05.2022
г. Искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните
съображения:
Предпоставките
за редуциране на размера на разноските за заплатено от страната адвокатско
възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и те са две:
заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и ответната страна да е направила своевременно
възражение за това.
В проведеното
открито съдебно заседание от 10.03.2022 г. ответникът А.М., чрез адв. Х., е
възразил срещу претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като е счел същите за прекомерни. Именно до приключването на устните
състезания е крайният момент, до който може да се направи възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
Поради това съдът счита, че е бил надлежно сезиран с възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК.
Основните
възражения на молителя са в насока, че съдът неправилно е приел, че е налице
втората предпоставка на закона – делото да не е с фактическа и правна сложност.
Както е изложил в мотивите на решението си, съдът счита, че макар материалният
интерес на делото да е висок, то това не предполага неминуемо и фактическа и
правна сложност на делото. Неоснователни са възраженията на молителя, че по
делото са били приобщени доказателства в значителен обем, а именно НОХД №
369/2015 г. по описа на Окръжен съд Перник. Меродавна за настоящия спор е била
единствено присъдата, постановена по
посоченото дело, която на основание чл.300 ГПК има задължителна сила за гражданския
съд, какъвто се явява настоящия. Поради това, съдът счита, че обема на
приобщените материали не се е отразил на производството, доколкото същите не са
били обект на анализ и оценка в него. Неоснователно е и другото възражение на
молителя, че макар да е проведено едно
открито съдебно заседание, то същото има белезите на продължително такова, с
проведени множество процесуални действия, включително разпит на свидетели.
Възприето е в съдебната практика и съответно отразено в чл.7, ал.9 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
становището, че допълнително възнаграждение се дължи при защита по дело, по
което са проведени повече от две съдебни заседания, като за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително. Следователно законодателят не е въвел като
критерий продължителността на заседанията, а само техния брой.
Неоснователни са
и останалите възражения, че съдът не е съобразил, че освен иска за
неимуществени вреди е прието за разглеждане в процеса и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, както и обстоятелството, че в заплатения
хонорар са включени и разходите, които адвокатът е направил във връзка с
транспорт, справки по делото и явяването си в заседанието по делото. Страните
по договора за правна защита могат да постигнат съгласие за заплащане на допълнително
възнаграждение извън дължимият хонорар с оглед иска, като тази свобода в
договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат,
но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК и не предполага
абсолютното присъждане в полза на страната пълния размер на направените
разноски.
Съдът не намира
основание за изменение на решението в частта за разноските, доколкото приема че
така претендираният от ищцовата страна хонорар безспорно се явява прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия.
Следва да се
обърне поглед и към практиката на ЕСПЧ, по които Съдът е постановил, че
„правилата за разноските следва да избягват налагането на прекомерен товар
върху страните”, че те „не следва да съставляват неразумно ограничение на
правото на достъп до съд”, че „разходи и разноски се възстановяват само
дотолкова доколкото е доказано, че те са били действително направени и
необходими и са били разумни по размер”. Това становище на ЕСПЧ е намерило
отражение във вътрешното ни законодателство в чл. 78, ал. 5 от ГПК, в чл. чл.
143 и 144 от АПК, в чл. 161, ал. 1 и 2 от ДОПК, очертаващи правомощията на съда
при преценката му за дължимост и/или прекомерност на възнаграждението на
адвокат с или без оглед на действителната фактическа и правна сложност на
делото за присъждането му в по-нисък размер от договореното между страните по
договора за правна помощ.
При намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК; Определение № 32 от
08.03.2016 г. по гр. д. № 3367 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение; Определение № 80 от 11.03.2016 г. по т. д. № 673 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; Решение № 415 от 03.12.2014 г. по
гр. д. № 4900 / 2014 г. на Върховен касационен съд и др.
Съгласно чл.78,
ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от ЗАдв. В чл.36
от ЗАдв. е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия
адвокатски съвет приема Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно т.3 на ТР №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. №6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Цената на предявения иск е 75 000,00 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата размерът
на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., в настоящият случай това е сумата от
2 780 лв. Съдът не намира основание да измени така определеният размер на
дължимото възнаграждение, доколкото както бе посочено по-горе, тъй като е
съобразил всички релевантни обстоятелства по делото при формиране на своето
решение в частта за определяне на разноските.
Предвид
горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П.С.
от САК- пълномощник на ответника А.М., с ЛНЧ: **********, за изменение на Решение
№ 260003/11.04.2022 г. по настоящото дело в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: