Р Е Ш Е Н И Е
... /27.2.2020 г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 31.1.2020 година в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5410 по опис на ВРС за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора
по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 19.09.2018 г., издадена по ЧГД № 13955/2018г., по описа на
съда за 2018г., XXI състав с която е разпоредено длъжникът М.В.И., ЕГН **********
с
адрес *** да заплати на кредитора „М.Б.” ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Борислав
Вълчев сумата от 3011,02 лева /три хиляди и единадесет
лева и две стотинки/ общо, формирана като сбор от
следните суми: сумата от
369 лева /триста шестдесет и девет лева/, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
финансов лизинг № AG0000364
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 17.08.2017г., сумата от 32,38 лева /тридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за забава на плащане на
лизингови вноски, сумата от
988,08 лева /деветстотин осемдесет и осем лева и осем
стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя,
сумата от
81,56 лева /осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща задължение за заплащане на местен данък
МПС, сумата от 540 лева
/петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 17.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането.
Обстоятелствата от които
ищецът „М.Б.” ЕООД, ЕИК ********* черпи права са, че вземането му от ответника произтича от
задължения за незаплатени лизингови вноски по Договор за финансов
лизинг № AG0000364 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
17.08.2017 г.
Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане
на разноските за заповедното и за исковото производство.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. Същият не е
направил оспорвания за съществуване на вземането, не е заявил възражения срещу иска в срока по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание не е направил доказателствени
искания. Не оспорва вземането, не оспорва
твърденията, че има задължения по договора и е заплатил само част от дължимите
вноски, но не посочва кои и не представя доказателства. Заявява, че ще направи
плащания към ищеца и моли за приключване на
производството в едно заседание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено
следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
От представения с молбата договор за финансов
лизинг от 17.08.2017 г. се установява, че между ищеца „М.Б.“ ЕООД, *** в
качеството на лизингодател и ответникът по иска М.В.И. с ЕГН ********** – лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг в размер
на 4900.00 лева, която сума следва да се върне съгласно погасителен план в срок
до 10.04.2019 г. на 20 равни вноски, всяка в размер на 329.36 лева главница и фиксиран
годишен лихвен процент за срока на договора 36.00 %. Общата сума за плащане е 6656.19 лева.
От
изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 13955/2018 год. по описа на ВРС, 21 състав се установява, че на 19.09.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с която е разпоредено длъжник М.В.И.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
кредитор „М.Б.”
ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Емил
Вълканов Вълканов сумата от 3011,02 лева /три хиляди
и единадесет лева и две стотинки/ общо, формирана като
сбор от следните
суми: сумата от
1369
лева /хиляда триста шейсет и девет лева/, представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000364 със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив от 17.08.2017
г., сумата от 32,38 лева
/тридесет
и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, сумата от
988,08
лева /деветстотин осемдесет и осем лева и осем стотинки/,
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, сумата от 81,56 лева /осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща задължение за заплащане
на местен данък МПС, сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за възстановяване
на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 17.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, както
и сумата от 60,23 лева /шестдесет лева и двадесет и три
стотинки/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 480********** лева /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
не оспорва в производството, че с цитирания договор за финансов лизинг от 17.08.2017
г. е получил описания в договора
лизингов актив – лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ, с идентификационен номер WDB2200261A282447, двигател № 61396030080004 и поради неплащане на погасителни вноски
договорът е развален и автомобилът е предаден в държане на собственика. От
приложените с молбата доказателства се установява, че към датата на подаване на
заявлението задълженията за плащане са в размер на четири вноски за главница по
329.36 лева, част от вноска № 10 в размер на 60.92 лева и четири вноски за обезщетение
за забава в размер на общо 1369.00 лева,
за обезщетение за забава общо 32.28
лева, за задължение за неустойка в размер на три лизингови вноски на
осн.чл.15.5 от Общите условия, както и разходи за данък върху превозното
средство и разходи за прекратяване на договора.
Ответникът М.Иванов е
признал в съдебно заседание, че е имал
желание да заплати дължимите вноски по договора за лизинг, но не е постигнал
споразумение с ищеца за начина на погасяване на задължението на части. Не е налице
оспорване на иска, реализирано с допустими доказателства и доказателствени средства в преклузивните
срокове по ГПК.
При така
установеното от фактическа страна от събраните в производството доказателсва съдът намира, че ищецът е доказал
в производството чрез главно и пълно доказване съществуване на вземането му по основание и по размер на сумата
3011.02 лева, представляваща сбора на
дължими, но неизплатени лизингови вноски с настъпил падеж за периода от 10.02.2018 г. до 06.06.2018 г., за
обезщетение за забава и за неустойкаа по договор за
лизинг от 17.08.2017 г.
При
този изход на спора и молба с пр.осн.чл.78 ГПК от ищеца,
ответникът следва да му заплати разноски както за исковото, така и за заповедното
производство съгласно разрешението на въпроса за разноските, дадено в тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършени плащания ищецът е реализирал разноски в размер на общо 1394.99 лева от които за
заповедното производство 540.23 лева и за исковото производство 854.76 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между
страните, че МИРОСЛАВ ВАЛЕРИЕВ ИВАНОВ, ЕГН *** с адрес гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 131, вх. 6, ет. 5, ап.
12 дължи на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к.1113, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Николай Хайтов“ №12, ет.2, ап.3, представлявано от управителя Борислав
Вълчев сумата от 3011,02 /три хиляди
и единадесет лева и две стотинки/ лева, представляваща сбор от
следните суми: сумата от 369 лева /триста шестдесет и девет лева/, представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за финансов
лизинг № AG0000364 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 17.08.2017г., сумата от 32,38 лева
/тридесет и два
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за
забава на плащане на лизингови
вноски, сумата от 988,08 лева /деветстотин
осемдесет и осем лева и осем стотинки/,
представляваща неустойка за
прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя, сумата от 81,56 лева /осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща задължение за
заплащане на местен данък МПС, сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за
възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 17.09.2018 г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 06.3.2018 г. по ч.гр.д. № 13955/18 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА МИРОСЛАВ ВАЛЕРИЕВ ИВАНОВ, ЕГН *** с адрес гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 131, вх. 6, ет. 5, ап.
12 да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.
София, п.к.1113, район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Николай Хайтов“ №12, ет.2, ап.3, представлявано
от управителя Борислав Вълчев разноски за производството в размер на 1394.99 /хиляда
триста деветдесет и четири лева и 31 ст./
лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: