Присъда по дело №3653/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 232
Дата: 15 декември 2009 г. (в сила от 31 декември 2009 г.)
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20092120203653
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

                                                                                15.12.2009 година                                гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                                                 ХІ наказателен състав,   

на петнадесети декември                                                                                   две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Р.

                                                          2. Н.П.

 

СЕКРЕТАР: Зорница Александрова

ПРОКУРОР: Г. М.

като разгледа докладваното от съдията Георги Иванов, наказателно  дело ОХ № 3653 по описа за 2009 г. на БРС

                                                

 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият  С.Г.Т. – роден на *** г. в гр.Б., настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, общ работник в ЕТ „В.” , ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че: на 26,05,2005г. в гр.Бургас, кв Лозово, ул. Ружа №23А, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, като е използвал техническо средство – два броя резервни ключа за входната врата на къщата и входната врата на втори жилищен етаж,  отнел чужди движими вещи на обща стойност 512,00 лева  а именно : златна брачна халка на стойност 114,000 лв., дамски пръстен с камък „Александрит” на стойност 100 лв., пръстен от жълто и бяло злато с форма на две листа на стойност 40,00 лева, златен пръстен с плочка с форма на листо на стойност 60,00 лв., златен пръстен с три бели камъчета на стойност 100,00 лв., златен пръстен с декорация с форма на усукана плетеница на стойност 98,00лв, дебитна карта от Райфайзенбанк от владението на К.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 НК, поради  което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 вр. чл.58а, вр. чл.55, ал.1 т.2, б.Б от НК го ОСЪЖДА на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радиовъзел гр.Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия С.Г.Т. /със снета по делото самоличност/да заплати в полза на държавата по сметка ***.00 /четиридесет лева/лв., представляващи разноски по делото за експертиза.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                            2

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №     от 15.12.2009г. по НОХД № 3653/2009г. по описа на БРС:

Съдебното производство по настоящото дело  се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия С.Г.Т., ЕГН ********** с обвинение по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 НК за това, на 26,05,2005г. в гр.Бургас, кв Лозово, ул. Ружа №23А, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, като е използвал техническо средство – два броя резервни ключа за входната врата на къщата и входната врата на втори жилищен етаж,  отнел чужди движими вещи на обща стойност 512,00 лева  от владението на К.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Аргументира доказаността му от обективна и от субективна страна. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия Т. при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК като предлага да му се наложи наказание “Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзел Бургас.

Подсъдимият Т. признава вината си.Изразява съжаление за извършеното и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на  деянието. Счита, че самопризнанията на подсъдимия са потвърдени с доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието моли да бъде приложен чл. чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК като предлага да му се наложи наказание “Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзел Бургас.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият С.Г.Т. е роден на *** г. в гр.Б., настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, общ работник в ЕТ „В.” , ЕГН **********.

На 26.05.2005г.,предиобяд, на гости на свид.И. Г. И. дошъл подс.С.Т.. Двамата се познавали, тъй като живеели в един квартал. Т. бил поканен от И.за да играят на компютъра. Свид.И.живеел заедно с майка си - свид.К.И. и баща си на втория етаж в къща, находяща се в гр.Бургас, кв."Л.,№23А. Около обяд, подс.Т. решил да си ходи. Забелязал, че от вътрешната страна на вратата на втория етаж, поставени на закачалка на касата, висяли комплект ключове за входната врата на къщата и за втория етаж. Т. ги взел, като това останало незабелязано от свид.И.И. Малко по-късно свид.И.тръгнал на училище, като заключил със своите ключове както вратата на втория етаж, така и входната врата на къщата. След няколко часа Т. пристигнал в къщата на свид.И. уверил се, че няма никой и с предварително подготвените резервни ключове за къщата отключил и влязъл вътре. Намерил и взел златна брачна халка, дамски пръстен с камък „Александрит", пръстен от жълто и бяло злато с форма на две листа, златен пръстен с плочка с форма на листо, златен пръстен с три бели камъчета, златен пръстен с декорация с форма на усукана плетеница и дебитна карта от „Райфайзенбанк" - вещите, собственост на свид.К.И.. Подс.Т. отново заключил жилището и къщата и се насочил към централната градска част на Бургас.Там, в компютърен клуб „Лео" срещнал свой познат - свид.В.В. Т. помолил В.да му помогне да продаде пръстените, тъй като свидетелят вече имал издадена лична карта, а обвиняемият не. Последният не обяснил откъде има пръстените. Свид.В.останал с впечатление, че пръстените не са придобити от Т. чрез престъпление и се съгласил да му услужи, продал вещите и дал парите на обвиняемия. Около 16.30 часа същия ден свид.К.И. се прибрала у дома. Заварила вратите на къщата заключени. Около 19-20 часа тя забелязала, че в шкафовете е ровено. Отвън нямало разхвърляни вещи. Установила липсата на гореописаните златни пръстени и дебитната си карта, както и на връзката с резервните ключове. Когато попитала сина си разбрала, че единственият посетител този ден в къщата е бил обв.Т..По делото е била назначена и извършена оценъчна експертиза /л.62 от ДП/, от която е видно, че общата стойност на отнетото имущество е в размер на 512/петстотин и дванадесет/ лева.Към датата на извършване на деянието- 26.05.2005г., подсъдимият е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия Т., подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез разпита на свидетелите, заключението по оценителната експертиза, справка за съдимост, протокол за оглед и останалите писмени доказателства. При постановяване на присъдата си съдът на основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното прозиводство, които го подкрепят, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.      

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:            

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. е осъществил престъпния състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. второ, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 НК. Това е така, на 26,05,2005г. в гр.Бургас, кв Лозово, ул. Ружа №23А, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, като е използвал техническо средство – два броя резервни ключа за входната врата на къщата и входната врата на втори жилищен етаж,  отнел чужди движими вещи на обща стойност 512,00 лева  а именно : златна брачна халка на стойност 114,000 лв., дамски пръстен с камък „Александрит” на стойност 100 лв., пръстен от жълто и бяло злато с форма на две листа на стойност 40,00 лева, златен пръстен с плочка с форма на листо на стойност 60,00 лв., златен пръстен с три бели камъчета на стойност 100,00 лв., златен пръстен с декорация с форма на усукана плетеница на стойност 98,00лв, дебитна карта от Райфайзенбанк от владението на К.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

 Откъм субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина-“пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Т. съдът взе предвид,че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства поради което на основание чл.373,ал.4 НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 НК под определения в закона минимум. Наказанието, предвидено в чл.195,ал.1 НК е от една до десет години лишаване от свобода. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, което налага приложението на чл.63,ал.1,т.3 НК спрямо него и съгласно разпоредбата чл.373,ал.2 от НПК,която препраща към чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК следва да им се определи наказание “пробация” или обществено порицание.При определянето на вида и размера на наказанието съдът отчете изключително младата възраст на подсъдъмия към момента на извършване на деянието, той е бил едва на 14 години и няколко месеца, чистото му съдебно минало, самопризнанието, съдейстивието за разкриване на обективната истина, искреното разкаяние и големият период от време, през който се е провеждало досъдебното производство срещу Т. без той да има вина за това забавяне.Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съдът намира, че наказанието ”обществено порицание” е най-подходящо за подсъдмия и ще съдейства за въздържането му от извършването на други противозаконни прояви.

На основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия Т. следва да бъде осъден да заплати сумата от 40лв., представляваща разноски по воденото на делото.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: З.А.