№ 58
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез
адв. И.-А. Н. против Електронен фиш серия К № 3759836 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 вр.
с чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
650 (шестстотин и петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни негови пороци.
Моли се електронният фиш да бъде отменен. С допълнителна молба от адв.
И.-А. Н. се поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на ЕФ поради липсата на индивидуализация на използваното
техническо средство. Твърди се по този начин да е ограничено правото на
защита на жалбоподателя. Взема се становище към датата на деянието в
процесния пътен участък да не е имало поставен пътен знак, който да
ограничава допустимата скорост за движение на МПС. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт
Гергана Белова, приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и
поддържа ЕФ. Взема становище при издаването му да не са допуснати
1
съществени процесуални нарушения, същият да съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, а нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка и
след изваждане на максимално допустимата грешка като гаранция за
правилно измерена скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на
извършване на нарушението и размерът на административното наказание
глоба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да
бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д. Т. П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй
като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. Липсва и отбелязана дата на връчване в АИС АНД. По тези
съображения съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва
да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.06.2020 г. в 13:55 часа на републикански път II-64, км 31+500 в
посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателят
Д. Т. П. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 535 И Х Драйв“ с рег.
№ **, като се движил със скорост от 116 км/ч при максимално разрешена
скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26,
разположен на км 32+600 от път II-64. Автомобилът се движил в посока по
намаляването на километража на републикански път II-64. Движението на
превозното средство с посочената скорост от 116 км/ч било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M № 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 120 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на
движение от 116 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 56 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му на собственик
на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден Електронен
фиш серия К с № 3759836, с който му било наложено административно
наказание глоба в размер на 650 лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 1-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с № 511 е
преминало последваща метрологична проверка на 26.02.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-6765/29.06.2020 г. се установява, че на дата 27.06.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 8858 до 8913, с начален час на работа 13:20 ч. и
краен час на работа 15:20 ч. и с място на контрол път II-64, км 31+500 в
посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, за което е бил поставен
пътен знак В26.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
клип № 8872 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта на
движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е
120 км/ч, а заснемането е извършено на 27.06.2020 г. в 13:55 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Д. Т. П..
От писмо с вх. № 45669/12.08.2021 г. от директора на ОПУ – Пловдив и
схема към него (лист 37-38 от делото) се изяснява, че на път II-64 в посока от
гр. Пловдив към гр. Карлово на км 32+600 и км 34+605 са поставени пътни
знаци В26, указващи на водачите на МПС забрана за движение със скорост
по-висока от 60 км/ч.
Съдът дава вяра на показанията на свид. И.Й.С.. От тях се установява, че
той работи като ** в РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив и при изпълнение на
служебните си задължения е извършвал видеоконтрол на процесния пътен
участък. Свидетелят изяснява, че винаги преди началото на работа с
автоматизираното техническо средство и след нейния край извършва
проверка за наличието на пътните знаци за скорост. За конкретния участък
съобщава, че е бил поставен знак, въвеждащ забрана за движение със скорост
по-висока от 60 км/ч, като пояснява и че там пътят е пропаднал, поради което
и допустимата скорост е ограничена. Установява се още от показанията на
свид. С., че в този участък е имало няколко поставени знаци, като свидетелят
сочи, че е проявявал особено внимание при проверките там, тъй като е имало
3
случаи, когато знаците да бъдат отрязвани. В тази връзка изяснява и че в
определен момент полицейските служители са спрели да осъществяват
контрол за спазването на правилата за движение в този участък, именно
поради изчезването и последващото невъзстановяване на пътните знаци.
Показанията на свидетеля са източник на доказателствена информация и за
вида на използваното АТСС, като се установява, че то е тип TFR1-M с № 511
и е монтирано в служебния автомобил. Показанията на свид. С. се ценят като
изключително подробни, вътрешно непротиворечиви, последователни и
добросъвестно дадени. Свидетелят описва къде се намира конкретният пътен
участък, какви знаци е имало, какво техническо средство е използвано и как е
осъществяван видеоконтролът, което демонстрира, че има ясен и конкретен
спомен за обстоятелствата, които пресъздава в показанията си. Същите
получават изцяло доверие от съда.
От показанията на свид. С.Х.А. се установява, че през месец юни 2020 г.
той е пътувал заедно с жалбоподателя П. по пътя от гр. Пловдив към гр.
Карлово, като водач на автомобила е бил П., който бил и негов собственик, а
свид. А. е стоял на предното пасажерско място. Свидетелят изяснява, че често
му се е налагало да пътува заедно с жалбоподателя в кръга на службата си,
включително и по този маршрут, но никога там не е виждал пътен знак за
ограничение на скоростта. За конкретното пътуване през месец юни 2020 г.
също твърди да не е видял такъв пътен знак, но да е забелязал патрулен
автомобил. Сочи, че знаците са винаги в населено място и не му е правило
впечатление някога в този участък от пътя да е имало знак за ограничение на
скоростта. Съдът дава вяра на твърдението на свид. А. да е присъствал по
време на извършване на процесното деяние, като да е бил пътник в
автомобила, управляван от жалбоподателя П.. Досежно твърдението на свид.
С. да е извършил проверка за наличието на пътен знак В26 (60 км/ч) преди и
след края на измерването с техническото средство настоящият състав намира,
че то не е оборено от показанията на свид. А.. Обстоятелството, че
последният не е забелязал пътен знак, не означава, че обективно такъв е
нямало. Тези възприятията на свид. А. може да се обяснят с факта, че просто
той не е наблюдавал добре пътя и не е видял какви пътни знаци е имало. В
тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят не е бил водач, а само
пътник в автомобила и не съобщава никаква причина, поради която да е
наблюдавал постоянно пътната обстановка. Все в тази връзка свид. А. твърди,
че макар и да е пътувал често по този път, никога не бил виждал пътни знаци,
не му е направило впечатление да има такива. По делото е несъмнено
доказано, че в конкретния пътен участък са поставяни знаци, регулиращи
максимално допустимата скорост, както и че те са били няколкократно
премахвани и последващо възстановявани. При тези факти, след като свид. А.
заявява, че никога не му е правило впечатление да има пътни знаци в
процесния участък, то това обстоятелство ясно демонстрира, че неговите
възприятия досежно пътната сигнализация не могат да се приемат за
надеждни. Според съда възприятията на А. в тази част следва да се оценят
4
като резултат от спорадични или случайни наблюдения върху пътната
обстановка, а не на целенасочена и изчерпателна проверка, какъвто е случаят
при възприятията на свид. С.. Това мотивира съда да приема от фактическа
страна, че на 27.06.2020 г. на процесния пътен участък и по-конкретно на км
32+600 от път II-64 в посоката от гр. Пловдив към гр. Карлово е имало
поставен пътен знак В26 (60 км/ч).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 31+500 в
посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата –
27.06.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:55 часа;
регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят Д. Т. П.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост и извън
населено място при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана
с пътен знак В26; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 650 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш.
Задължителните реквизити са регламентирани и изчерпателно изброени с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Тя е специална спрямо
правилата по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Поддържаното от
жалбоподателя обстоятелство – индивидуализация на техническото средство,
не попада сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установеното задължително съдържание на ЕФ, не представлява
процесуално нарушение и не обосновава отменително основание.
Същевременно съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП в съпроводителното писмо, с
което директорът на съответната структура на Министерството на
вътрешните работи изпраща жалбата на районния съд, следва да посочи
определена информация, сред която и разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. В случая в съпроводителното писмо с вх. № 33080/21.06.2021 г. по
описа на съда изрично е посочено, че за установяване на нарушението е
използвано автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M, както и са представени данни за
одобряването на типа на средството за измерване и успешно премината
метрологична проверка. При тези факти съдът приема, че при издаването на
обжалвания електронен фиш нормативната уредба не е нарушена.
За да обоснове възражението си, жалбоподателят се позовава на Заповед
5
№ 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образци на електронни фишове /същата е приложена на лист
24-25 от делото/. След като въпросът за изискванията към съдържанието на
електронните фишове за нарушенията за скорост е уреден в нормативен акт с
ранг на закон, то министърът на вътрешните работи не разполага с
правомощие да пререшава или да изменя нормативната уредба с
административен акт. Спазването на образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи, касае вътрешната организация в дейността на
Министерството на вътрешните работи и в хипотеза на отклонение от
образеца или на цялостното му игнориране това би могло да бъде относимо
към въпроса за евентуалната дисциплинарна отговорност на съответното
длъжностно лице. Електронният фиш обаче е правораздавателен, а не
административен акт и в тази връзка при служебно дължимия контрол за
законосъобразност и обоснованост съдът проверява спазването на
изискванията на нормативната уредба. В процесната хипотеза обжалваният
електронен фиш е издаден при спазване изискванията както на ЗДвП, така и
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което настоящият съдебен
състав приема, че той е законосъобразен. Неизпълнението на едно добавено
изискване, допълнено не чрез изменение и допълнение на ЗДвП, а със заповед
на министър, каквото изискване е вписването на номера на конкретното
АТСС, не влече за последица незаконосъобразност на електронния фиш, нито
се оценява като съществено процесуално нарушение. Само за пълнота следва
да се отбележи, че според настоящия състав съществено нарушение на
процедурата не би било допуснато дори и съдържанието на ЕФ да беше
изцяло изпълнено на бланка, различна от утвърдения образец. Правото на
защита се упражнява в зависимост от предявените факти и право, които в
случая удовлетворяват изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не според
бланката, на която това съдържание е изпълнено.
В тази връзка невписването на номера на АТСС в електронния фиш не е
довело до невъзможност за разкриване на обективната истина по делото. От
изготвеното статично изображение от клип № 8872 се установява, че то е
заснето от радар с № 511. По несъмнен начин се изяснява и че снимката касае
именно процесното деяние, тъй като на нея е заснет лек автомобил с рег. № **
при управлението му на дата 27.06.2020 г. в 13:55 часа и на мястото с
посочени координати. Същевременно от протокол за използване на АТСС с
рег. № 273р-6765/29.06.2020 г., също приет като писмено доказателство по
делото, се установява, че към тези дата и час и на посоченото място е било
разположено и приведено в работен режим мобилно техническо средство тип
TFR1-M с № 511. Същото е работило в периода от 13:20 часа до 15:20 часа на
27.06.2020 г. с място на контрол път II-64, км 31+500, с посока на движение
на контролираните МПС от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, като за
този период са заснети статични изображения и видеоклипове с номера от
8858 до 8913. Процесната снимка с № 8872 е направена на 27.06.2020 г. в
13:55 часа, поради което доказано е, че тя е изготвена от техническо средство
6
тип TFR1-M с № 511. Доказано е и че за използването на процесното АТСС,
което е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в
протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 27.06.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобряването на типа на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба
към 27.06.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство
е категорично доказано по делото от протокол № 1-33-20 за извършена
последваща проверка на средството за измерване на дата 26.02.2020 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
7
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят П. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 27.06.2020 г. в 13:55 часа на път II-64, км 31+500 в
посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателят e
управлявала собствения си лек автомобил „БМВ 535 И Х Драйв“ с рег. № **,
като се е движил със скорост от 116 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.
Доказа се по делото, че в конкретния пътен участък разрешената
стойност на скоростта е 60 км/ч. От постъпилата справка от стопанина на
пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, се установява наличието на
поставен пътен знак В26, който е указвал на водачите забрана за движение
със скорост по-висока от 60 км/ч. Процесният автомобил с рег. № ** се е
движил по републикански път II-64 в посока от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен, т.е. от гр. Пловдив към гр. Карлово. От тази страна се установява
да са поставени пътни знаци В26, сигнализиращи ограничение от 60 км/ч, на
км 34+605 и на км 32+600. Установява се и че знаците са поставени заедно с
табелка Т2 (2000 м), указваща дължината на сигнализирания участък. Тъй
като нарастването на километража на пътя е в посока от гр. Карлово към гр.
Пловдив, т.е. обратната на движението на процесния автомобил, то мястото
на извършване на нарушението – км 31+500 на път II-64, попада в обхвата на
пътен знак В26, поставен на км 32+600, указващ максимално допустима
скорост от 60 км/ч и с установена по делото зона на действие съгласно
табелка Т2. Автомобилът първо е преминал през км 32+600 от път II-64,
където е бил поставен знакът В26, след което е продължил движението си,
достигайки до мястото на извършване на нарушението на км 31+500 от същия
път. От протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се
установява, че АТСС е разположено на разстояние от 300 метра до пътния
знак, поради което категорично се доказва по делото, че на мястото, на което
процесният автомобил е заснет, той се е движил в зоната на действия на
пътния знак В26, указващ максимално разрешена скорост от 60 км/ч.
Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти –
пътният знак В26 (60 км/ч) и мястото на извършване на нарушението, е
графично представено в схемата на пътния участък на лист 38 от делото, от
която също по недвусмислен начин се установява, че деянието е осъществено
на място, където е действала забрана за движение със скорост, по-висока от
60 км/ч.
Изрично се обръща внимание, че макар в писмото от директора на ОПУ -
Пловдив да се сочи, че проверка за наличието на пътните знаци не е
извършвана на дата 27.06.2020 г., то това обстоятелство не е оставило делото
неизяснено от фактическа страна. Няма как и да се изисква от ОПУ –
Пловдив да извършва такава проверка всеки календарен ден. В случая
доказателствена информация за това дали знакът е бил наличен и към датата
на проверката следва да се черпи от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8
8121з-532/12.05.2015 г., а не от ОПУ – Пловдив. В протокола за използване на
мобилно АТСС, приет като писмено доказателство по делото, изрично е
удостоверено, че на дата 27.06.2020 г. е извършена проверка от свид. И.С. на
наличните пътни знаци преди и след измерването. От протокола се
установява още, че контролният орган е констатирал поставен пътен знак
В26, а сигнализираната с него максимално допустима скорост е била 60 км/ч.
Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е официален
свидетелстващ документ, който е редовно съставен и като такъв се ползва с
присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в
него обстоятелства, която следва да бъде зачетена по делото. На следващо
място фактът на наличен пътен знак В26 (60 км/ч) и към датата на деянието се
установява от показанията на свид. И.Й.С., получили изцяло доверието на
съда по изложените съображения при доказателствения анализ. Относно
показанията на свид. С.Х.А. настоящият състав приема, че те не оборват и не
изключват достоверността на извода за наличен пътен знак В26 към датата на
деянието, установено от изрично извършената двукратна проверка от страна
на свид. С. – преди и след заснемането. Фактът, че свид. А. не е забелязал
знака при преминаването си като пътник в автомобила на жалбоподателя, не
означава, че такъв всъщност не е имало.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е доказано от
обективна страна. На първо място то се установява от показанията на свид.
А.. Същевременно наказанието е наложено на жалбоподателя П. в качеството
му на собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и
който не е посочил друго лице като фактическия водач съгласно
предоставеното му от закона право. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателят да е подал писмена декларация в ОД на МВР –
Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността му като
собственик на превозното средство. С безрезултатното изтичане на срока за
подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което
да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се
концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към
датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка
със субективната страна следва да се посочи, че от протокола за използване
на АТСС с рег. № 273р-6765/29.06.2020 г. и от показанията на свид. И.Й.С. се
доказа обстоятелството, че преди началото и след края на осъществявания
9
видеоконтрол с автоматизираното техническо средство е извършена проверка
за наличието на пътните знаци към конкретната дата. Следователно водачът
обективно е могъл да възприеме сигнализираното ограничение на скоростта
за движение.
Съдът намира, че при определянето на наказуемата скорост е допусната
непрецизност. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Използваното АТСС
успешно е преминало метрологична проверка и отговаря на одобрения тип, а
съгласно Протокол от проверка № 1-33-20/26.02.2020 г. максимално
допустимата грешка при измерване е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч и
+/- 3 % при движение над 100 км/ч. В случая измерената от техническото
средство скорост е 120 км/ч, т.е. е такава над 100 км/ч. Следователно
приспаднатият толеранс е трябвало да бъде не от 3 км/ч, а от 3 % от
измерената скорост. Три процента от 120 км/ч представляват 3,6 км/ч, като
след приспадането им от измерената скорост от 120 км/ч следва, че
установената стойност на скоростта на процесния автомобил е 116 км/ч (с
точност 116,4 км/ч). По тези съображения съдът приема, че от обективна
страна жалбоподателят П. е управлявал лекия автомобил „БМВ 535 И Х
Драйв“ с рег. № ** със скорост от 116 км/ч, при което е превишил
максимално допустимата скорост от 60 км/ч извън населено място с 56 км/ч.
При преценката дали тази нередовност представлява основание за отмяна на
електронния фиш следва да бъдат преценявани конкретните последици от
неправилното установяване на скоростта. В случаите, когато е допусната
грешка при отчитането на толеранса в полза на водача или неправилно е
определена наказуемата стойност на скоростта, но това не води до промяна
на вида и размера на наказанието, нито на санкционната норма, то не е налице
основание за отмяна на електронния фиш, нито е допуснато съществено
процесуално нарушение. В този изричен смисъл е трайната съдебна практика:
Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2125/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, а така
също и практиката на настоящия състав - Решение № 708 от 29.05.2021 г. по
а.н.д. № 2073/2021 г. на Районен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение №
1988 от 27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1969/2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив. Посочената съдебна практика изцяло се
споделя от настоящия състав и е приложима към конкретния случай.
С приетата по-ниска стойност на скоростта на движение на процесното
МПС не се отегчава положението на жалбоподателя, нито се добавят нови
факти, по които не се е защитавал. Различна би била хипотезата, ако се
установява по-висока стойност на скоростта спрямо предявеното обвинение с
ЕФ. Щом обаче на жалбоподателя е предявено обвинение за скорост от 117
км/ч, то иманентно включва в себе си твърдение за това, че автомобилът се е
движил и със 116 км/ч, а приспадането на толеранс от 3,6 км/ч вместо
изначалните 3 км/ч е изцяло в полза на жалбоподателя. Това по никакъв
10
начин не го поставя в положение да се брани срещу по-тежко обвинение или
срещу съществено изменено обвинение от фактическа страна. Измерената
скорост продължава да бъде 120 км/ч, както е отразена в снимковия материал,
а установената стойност на скоростта да се получава след приспадането на
максимално допустима грешка на радара от тази измерена скорост, поради
което не е приложен и различен механизъм на установяването на стойността
на наказуемата скорост. Трайно положение в съдебната практика е, че когато
се преминава към по-нисък показател на определена величина, част от
обвинението – било то скорост, парична стойност, тежест и т.н., не се изисква
изменение на обвинението, тъй като по-ниската стойност се обхваща от
първоначалното обвинение. По тези съображения съдът приема, че не е
допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и не е налице основание за отмяна на ЕФ. От фактическа страна
обаче за установено се приема, че жалбоподателят е управлявал процесния
лек автомобил с рег. № ** със скорост от 116 км/ч, а превишаването на
действащото ограничение на скоростта извън населено място е от 56 км/ч.
С деянието си жалбоподателят е превишил максимално разрешената
скорост на км 31+500 на републикански път II-64, т.е. извън населено място с
повече от 55 км/ч, но по-малко от 60 км/ч. Това ясно демонстрира, че и след
приспадането на релевантния толеранс деянието продължава да попада в
същия интервал на превишаване на скоростта, който определя същото
наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва
за превишаване над 50 км/ч - с глоба 600 лева, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. Така всяко едно
превишаване на скоростта извън населено място в интервала между 55 и 59
км/ч води до определянето на едно и също по вид и размер наказание. От
своя страна това обстоятелство ясно демонстрира, че приемането на
превишена стойност на скоростта от 56 км/ч вместо от 57 км/ч по никакъв
начин не изменя съществено и не отегчава правното положение на
жалбоподателя.
В тази връзка съдът приема, че именно посочената разпоредба на чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП е приложимата в случая санкционна норма. Описаните в
обстоятелствената част на ЕФ, а и доказани по делото факти, се подвеждат от
правна страна под хипотезата на тази правна норма. Както беше изяснено,
установява се по делото, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като
се е движил извън населено място и е превишил максимално допустимата
скорост с над 55 км/ч, но не-повече от 60 км/ч (в случая с 56 км/ч).
Превишаването на разрешената скорост на такова място и в посочения
интервал е деяние, наказуемо по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като размерът на
следващото се наказание е глоба от 650 лева. Именно такова по вид и размер
наказание е наложено на жалбоподателя П. с обжалвания електронен фиш,
поради което то е правилно индивидуализирано и в единствения му възможен
размер. Въпреки това съдът констатира, че в електронния фиш при
11
определянето на правното основание за налагане на глобата приложимата
хипотеза на чл.182 от ЗДвП, към която е направена привръзка на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, е по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, вместо по чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия
закон. Вероятно това се дължи на техническа грешка, тъй като никъде в
обстоятелствената част не се твърди деянието да е извършено в условията на
повторност и такива факти не са описани. Същевременно обаче всички
релевантни за делото факти – както за правната квалификация по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП, така и за определянето на наказанието глоба от 650 лева, са
надлежно описани в електронния фиш и така са предявени на жалбоподателя,
който се е защитавал по всички относими факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира, описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая съдът намира, че са
налице законовите предпоставки да упражни правомощието си и да
преквалифицира деянието, за което жалбоподателят П. е наказан, като
приложи закон за същото нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Както се посочи, деянието на
жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП, за което с оглед на конкретните факти се следва административно
наказание глоба в размер на 650 лева. С обжалвания електронен фиш
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с
наказание глоба от 650 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 57/1984 г. на
ОСНК на ВС: „кое престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и
размера на предвиденото за него наказание“. Изведените указания по
приложението на закона следва да намерят съответно приложение в
производството по ЗАНН, което води до извод, че в случая не се прилага
закон за по-тежко наказуемо нарушение, тъй като наказанието не се изменя
нито по вид, нито по размер, така също не се добавя към него и някое
кумулативно наложено друго наказание.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна – време, място,
начин на извършване и автор, и субективната страна на нарушението. Не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено
на 27.06.2020 г. в 13:55 часа на републикански път II-64, км 31+500 в посока
от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен. Не се променят и фактите, че
нарушението е извършено от жалбоподателя Д. Т. П. при управлението на лек
автомобил „БМВ 535 И Х Драйв“ с рег. № ** и в качеството му на собственик
на този автомобил. Не се променя и изводът, че превишаването на
разрешената скорост е в интервала между 55 и 59 км/ч над допустимата
12
максимална скорост за процесния пътен участък, която да е 60 км/ч и да е
сигнализирана с пътен знак В26. Обстоятелството, че установената стойност
на скоростта се приема за 116 км/ч вместо за 117 км/ч, не представлява
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Съгласно
Постановление на ВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението
има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил
изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото на защита по
никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение
да се брани по нови, отегчаващи положението му факти. Беше изяснено, че от
обективна страна не се прибавя никакъв нов факт, а единствено се понижава
с 1 км/ч стойността на наказуемата скорост, при което обаче тя устава в такъв
интервал, който да определя същото по вид и размер на наказание. Също така
разликата от 1 км/ч е при понижаване, а не повишаване на стойността на
наказуемата скорост, поради което се касае за факт, който обективно е бил
включен и обхванат от първоначалното обвинение.
Приемането на различно правно основание за налагане на
административното наказание не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация, но дори е условие за това. Ако е
налице надлежна правна квалификация, то се явява безпредметно съдът да
преквалифицира фактите по делото. Обстоятелството, че се изменя
санкционната норма от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
напълно допустимо и не ограничава правото на защита, тъй като деецът се е
защитавал по релевантните факти. Възможността за районния съд да измени
санкционния акт и да преквалифицира нарушението е изяснена и в
практиката на касационната инстанция, като относимо тук е Решение № 2424
от 09.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2114/2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС, като
преквалифицира правното основание за налагане на наказанието глоба в
размер на 650 лв. от чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП в такова по чл. 189
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Видът и размерът на приложимото наказание съгласно релевантната
санкционна норма са определени от законодателя във фиксиран размер,
поради което наложеното на жалбоподателя наказание с електронния фиш е
правилно определено и индивидуализирано, като не се налице основания за
неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По гореизложените съображения съдът приема, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв
13
трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 4-5 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия, както и конкретната фактическа и правна сложност на
делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Д. Т. П..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. второ (в редакция
към ДВ бр. 10 от 01.02.2011 г.) от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3759836 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д. Т. П., ЕГН: **********, с адрес:
** основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА правното основание за налагане на наказанието
глоба от чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата
в основание по чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението
по пътищата и ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
14
ОСЪЖДА Д. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15