Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 03.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 666 по описа на Добричкия районен съд за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Т.К. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 000676
от 07.05.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор
Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179 ал. 2 предложение първо от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока
материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице,
възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з
- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на
съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е
надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34
ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като
нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на
17.04.2019г. около 17.00
часа в гр. Д. на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, управлявайки л.а. „***“, с рег. ***,
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и препятствие на
пътното платно – съществуваща дупка в асфалта, допуска ПТП с материални щети по
автомобила, като предвижването му е невъзможно на собствен ход.
С посоченото
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съобразно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя
по чл. 179 ал. 2 предложение първо от ЗДвП.
Съгласно чл. 179 ал. 2 предложение първо от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Фактите по делото се установяват от разпита на
актосъставителя и свидетеля по АУАН, както и от приложените по делото писмени
доказателства – АУАН, протокол за ПТП, възражение. По фактите не се спори от
страните - т.е. относно настъпилото ПТП и че жалбоподателят е управлявал
автомобила на процесното време и място. Жалбоподателят оспорва наличието на
вина за настъпилото ПТП.
Съдът намира, че атакуваното НП относно нарушението
по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП се явява необосновано, поради което се явява неправилно
и като такова следва да бъде отменено.
Издаденото НП въз основа на констатациите по АУАН,
които не се оспорват, се явява неправилно по същество – т.е. нарушението не е
доказано, че е извършено по несъмнен и категоричен начин. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. В настоящия казус, липсва елементът
на нарушението вина, респ. тя не е доказана. Административнонаказателната
отговорност е лична и тя почива на съответно основание от закона /легално/, а
от друга на фактическо – следва да е налице каузален принос на нарушителя към
настъпилия противоправен резултат. Последното е независимо от формата на вината
на нарушителя – дали той е действал при умисъл или непредпазливост. Вината
задължително подлежи на установяване в производството. Тя не може да се извлича
абстрактно и единствено от съдържание на нормативния акт, въз основа на който е
ангажирана – в случая чл. 20 ал. 2 от ЗДвП / Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./.
Следва да се подчертае, че настоящият случай касае отговорност на физическо
лице, което следва да действа виновно, а не е налице т.нар. обективна
безвиновна отговорност на юридическите лица по чл. 83 от ЗАНН. В случая не може
да се свърже поведението на жалбоподателя с противоправния резултат. Едва ли
същият ще управлява автомобила си по начин, по който ще предвижда или дори
допуска настъпването на ПТП - т.е. да повреди сам автомобила си. По никакъв
начин не се установява причинно -следствена връзка на нарушено правило за
движение по пътищата от страна на привлеченото към отговорност лице с
настъпилото ПТП. Безспорно от материалите по делото се установява, че
жалбоподателят не е действал умишлено, защото не е целял, нито допускал да
причини материални щети по управлявания от него автомобил /т.е. не е действал
нито при пряк, нито при евентуален умисъл/. В случая обаче не се установява,
настъпилото ПТП да е било причинено от жалбоподателя и при непредпазливост.
Последната се проявява в две форми - небрежност и престъпна самонадеяност.
Самонадеяността изисква съзнание за нарушеното правило за движение по пътищата,
но разчитане на въображаеми външни фактори, които ще препятстват настъпването
на неблагоприятните последици за дееца. Небрежността изисква обективна
възможност у извършителя да е могъл и да е бил длъжен да предвиди настъпилия
укорим резултат вследствие поведението си.
За съдът се налага изводът, че жалбоподателят е
взел всички мерки за недопускане на ПТП, за което е съобразил движението си с
пътните условия в конкретния случай, защото доказателства в противната насока няма,
при доказателствена тежест на наказващия орган. Поведението му е било съответно
на факторите, визирани в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, но въпреки това ПТП е
настъпило, за което обаче не е доказано виновно нарушаване на правилата за
движение по пътищата на правния субект, на когото е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Освен това органите на реда са били
сигнализирани от самия жалбоподател. Не е имало други участници в ПТП.
Последното представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН, което изключва и непредпазливата форма на вина.
При преценката, дали е налице противоправно нарушение на правилата
за движение по пътищата, трябва
да се изследва
въпроса при движението с избраната скорост имало ли
е реална опасност за възникване на
ПТП предвид съществуваща предвидима опасност, с оглед възникване на задължение за
водача да намалява повече скоростта си и да спре /в
този смисъл т. 1 б. „б“ ТР № 28/1984г. на ОСНК на
ВС и решение № 199/02.08.2002г. III н.о. ВКС/. Водачът е длъжен да реагира
на съществуваща опасност от момента
на възприемането й до окончателното й отпадане /така
решение № 199/02.08.2002г. на III н.о. на ВКС/. Когато непредотвратимостта на не се дължи
на неправомерното поведение на водача,
а изцяло на непредвидими за него събития, което
не е можел да възприеме в рамките на опасната
си зона за
спиране, ще е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 НК /ТР № 106/83г. на ОСНК на ВКС, решение № 105/84г. на
III н.о. на ВС, решение № 53/01г. на
III н.о. ВКС, решение №
479/08г. на I н.о. ВКС и решение № 28/09г. на I н.о.
на ВКС/.
Предвид
горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 000676 от 07.05.2019г., издадено от Началник сектор към
ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на В.Т.К. ЕГН **********
за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 предложение
първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.