Решение по дело №843/2019 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 97

 

гр.Самоков, 29.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,втори състав ,в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                              

                                                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Бандрова ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 843/2019 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът П.М.Г. ***, е предявил срещу ответниците Б.Н.Н., А.Г.Н. и Т. Боримрова Н.,*** иск с правно основание чл.26,ал.2 ,пр.5 от ЗЗД-за прогласяване нищожността на сключен между Б.Н.Н. и А.Г.Н. ,като дарители и Т.Б.Н. като надарен ,договор за дарение на недвижим имот ,находящ се в с.Бели Искър, община Самоков ул.”19-та” № 6,представляващ застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор № 03444.2.421, с площ по кадастралната карта от 476 кв.м.,с предназначение–урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване ,при граници и съседи :поземлени имоти с идентификатори №03441.2.422;№ 03441.2.647; № 03441.3.617 и № 03441.2.420, ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор №03441.2.421.1, със застроена площ по кадастралната карта от 80 кв.м.,с предназначение –еднофамилна вилна сграда ,като нищожна сделка в условията на абсолютна симулация.Иска се да бъде отменен нотариален акт № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184/30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков ,с който е сключен договора за дарение.

 В условията на евентуалност ищецът П.М.Г. е предявил срещу ответниците Б.Н.Н., А.Г.Н. и Т. Боримрова Н. иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД –за прогласяване за относително недействителен спрямо П.М.Г. ,сключения между Б.Н.Н. и А.Г.Н. ,като дарители и Т.Б.Н. ,като надарена ,договор за дарение на описания по-горе процесен недвижим имот ,обективиран в нотариален акт № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184/30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков.Иска се отмяна на нотариалния акт за дарение на недвижимия имот.Претендира разноски по делото.

В исковата молба се сочи ,че със запис на заповед ,издадена на 08.12.2016 година ,ответниците Б.Н.Н. като издател и А.Г.Н. като авалист ,са се задължили на падеж 30.06.2017 година ,без протест и без разноски да платят на П.Г. сумата от 19 000 евро.Записът на заповед е предявен за плащане на 01.07.2017 година .

Твърди се ,че поради неплащане ,както пълно ,така и частично, кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист ,издадени на 11.05.2018 година по гр.д.№ 26750/2018 год. на Софийски районен съд.

По молба на П.М.Г. с вх.№ 56939/02.07.2018 година, е било образувано изпълнително дело № 2431/2018 год. по описа на ЧСИ Неделчо М. за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист.Поканата за доброволно изпълнение е връчена длъжниците на 01.02.2019 година .Сочи ,че до настоящия момент по изпълнителното дело не е постъпило плащане от длъжниците, както и не е установено имущество на длъжниците ,от което да е възможно взискателят да бъде удовлетворен.

Ищецът твърди ,че от извършената от ЧСИ проверка на имуществото на длъжниците ,е установено ,че на датата на падежа на записа на заповед -30.06.2017 година ,съпрузите солидарни длъжници по зариса на заповед –Б.Н. и А.Н. ,са дарили на дъщеря си Т.Б.Н. следния свой собствен недвижим имот ,находящ се в с.Бели Искър,община Самоков ,ул.”19-та” № 6,представляващ застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор № 03444.2.421, с площ по кадастралната карта от 476 кв.м.,с предназначение–урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване ,при граници и съседи :поземлени имоти с идентификатори №03441.2.422;№ 03441.2.647; № 03441.3.617 и № 03441.2.420, ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор №03441.2.421.1, със застроена площ по кадастралната карта от 80 кв.м.,с предназначение –еднофамилна вилна сграда.Сделката е обективирана в нотариален акт № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184/30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков.Сочи се още ,че от нотариалния акт се установява ,че дарите,с плите Б.Н. и А.Н. са съпрузи ,разпоредили се със недвижим имот ,придобит в режим на СИО ,в полза на дъщеря им Т.Н..

Сочи се ,че поради извършено безвъзмездно разпореждане в полза на ответницата Т.Н. –дъщеря на първите двама ответници,към момента последните притежават единствен несеквестируем имот ,находящ се в гр.Самоков ,кв.”Самоково”, бл.19,ет.2,ап.5,с площ от 39,86 кв.м.,придобит с нотариален акт № 108, том ІІА, рег.№ 2165, дело № 298/2008 год. на нотариус Борислав Механджийски с район на действие Самоковски районен съд.

Ищецът излага твърдения ,че безвъзмездната сделка ,с която длъжниците са се разпоредели на падежа на дълга в полза на дъщеря си , е извършена единствено с цел опазване имуществото на длъжниците от принудително удовлетворяване на кредитора П.М.Г.. Поддържа се ,че безвъзмездният характер на сделката ,родствената връзка между страните по дарението ,както и извършването на дарението в деня на падежа на задължението, по несъмнен начин установяват намерението и знанието на страните за увреждане при сключване на сделката.  

Сочи се още на 13.12.2018 година е подновено вписването на учредената върху имота ,описан по-горе договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за дълг на кредитополучателя А.Н. и втория ипотекарен длъжник Б.Н. в остатъчен размер към датата на подновяване на вписването от 24 569,21 евро.

Твърди се ,че страните са сключили абсолютно привидна сделка по дарение на недвижим имот ,а в условията на евентуалност се твърди ,че същата е относително недействителна спрямо П.М.Г..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Н.Н. е изразил становище по допустимостта и основателността на предявените искове.Счита ,че предявените искове са недопустими и неоснователни и е изложил съображения.Оспорва предявените искове.

Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със запис на заповед ,издадена на 08.12.2016 година ,ответниците Б.Н.Н. като издател и А.Г.Н. като авалист ,са се задължили на падеж 30.06.2017 година ,без протест и без разноски да платят на П.Г. сумата от 19 000 евро.Записът на заповед е предявен за плащане на 01.07.2017 година .

На 11.05.2018 година е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 26750/2018 год. по описа на Софийски районен съд,с която е разпоредено длъжниците Б.Н.Н. и А.Г.Н. солидарно да заплатят на кредитора П.М.Г. сумата в размер на 19 000 евро,ведно със законната лихва от 26.04.2018 година до изплащане на вземането ,мораторна лихва в размер на 1575,92 евро ,за периода от 01.07.2017 год. до 24.04.2018 година ,както и 3354,86 лева разноски по делото за държавна така и адвокатско възнаграждение. Вземането по заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК произтича от запис на заповед от 08.12.2016 година ,с падеж 30.06.2017 година , предявен за плащане на 01.07.2017 година ,издаден от длъжника Б.Н.Н. ,с авалист А.Г.Н.. 

Въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417от ГПК съдът е издал изпълнителен лист на 11.05.2018 година ,с който е осъдил длъжниците Б.Н.Н. ,с авалист А.Г.Н. да заплатят солидарно на кредитора П.М.Г. сумата в размер на19 000 евро, ведно със законната лихва от 26.04.2018 година до изплащане на вземането ,мораторна лихва в размер на 1575,92 евро ,за периода от 01.07.2017 год. до 24.04.2018 година ,както и 3354,86 лева разноски по делото за държавна така и адвокатско възнаграждение.

С молба с вх.№ 56939/02.07.2018 година,подадена от П.М.Г. е било образувано изпълнително дело № 2431/2018 год. по описа на ЧСИ Неделчо М. за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист.Поканата за доброволно изпълнение е връчена длъжниците на 01.02.2019 година.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184 от 30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд ,Б.Н.Н. и съпругата му А.Г.Н. са дарили на дъщеря им Т.Б.Н. следния свой собствен недвижим имот ,придобит по време на брака им и представляващ обект на СИО помежду им ,находящ се в с.Бели Искър ,община Самоков , на адрес –ул.”19-та” № 6, а именно: застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор № 03444.2.421, с площ по кадастралната карта от 476 кв.м.,с предназначение–урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване ,при граници и съседи :поземлени имоти с идентификатори №03441.2.422;№ 03441.2.647; № 03441.3.617 и № 03441.2.420, ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор №03441.2.421.1, със застроена площ по кадастралната карта от 80 кв.м.,с предназначение –еднофамилна вилна сграда.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том ІІА, рег.№ 2165, дело № 298/21.03.2008 год. на нотариус Борислав Механджийски с район на действие Самоковски районен съд ,Недялка Владимирова Попова е продала на А.Г.Н. следния свой собствен недвижим имот ,находящ се  в гр.Самоков ,кв.”Самоково”,а именно:апартамент № 5, на втори етаж ,вход А,находящ се в гр.Самоков , кв.”Самоково”,бл.19,с площ от 39,86 кв.м.,при съседи,описани в нотариалния акт.

По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 122, том ІІІА, рег.№ 5886, дело № 486 от 30.11.2007 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд, с който „Райфайзенбанк /България” ЕАД е предоставила на кредитополучателя А.Г.Н. по договор за банков кредит от 26.11.2007 година кредит в размер на 40 000 евро.За обезпечаване на кредита ,ипотекарните длъжници А.Г.Н. и Б.Н.Н. са учредили в полза на кредитодателя „Райфайзенбанк /България/ ЕАД ипотека въху собствен недвижим имот ,находящ се в с.Бели Искър ,община Самоков, представляващ поземлен имот с площ от 474 кв.м.,ведно със застроения върху поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 39 кв.м.

С молба от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД на 13.12.2018 година е подновено вписването на учредената върху имота ,описан по-горе договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за дълг на кредитополучателя А.Н. и втория ипотекарен длъжник Б.Н. в остатъчен размер към датата на подновяване на вписването от 24 569,21 евро.

По делото е представено извлечения от Служба по вписвания-Самоков по персоналната партида на всеки от ответниците по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД.

При така събраните доказателства, съдът приема за установено следното от правна страна.

Искът с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД е допустим ,но разгледан по същество е неоснователен.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът.Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17,ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.

В случая, ищецът се позовава на абсолютна симулация.За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели.При така установените факти съдът намира за недоказани наведените в исковата молба твърдения за привидност на договора за дарение, тъй като събраните доказателства по делото не опровергават безвъзмездният му характер и не се установява порок във волята при сключването му.

         По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД.

         Искът е допустим.Разгледан по същество е основателен.

В практиката на ВКС е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД. има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В този смисъл е и даденото разрешение в представените от жалбоподателя решения, както и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: решение от 8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., II т. о. на ВКС, решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС, и решения от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012 г.- по гр. д № 456/2011 г., IIІ г. о. на ВКС.

 Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение.Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.С иска по чл.135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.

В случая по делото се установи,че въз основа на запис на заповед, издаден на 08.06.2016 г. с падеж 30.06 2017 г. за сумата 19 000 евро., длъжникът Б.Н.Н. се е задължил за посочената сума, а А.Г.Н. е авалирал записа на заповед, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 26750/2018 г. по описа на Софийски районен съд срещу Б.Н.Н.  и А.Г.Н.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184 от 30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд,на датата /деня 30.06.2017 год./ на настъпване на падежа на задължението Б.Н.Н. и А.Г.Н. са дарили на дъщеря си –ответницата Т.Б.Н. недвижим имот - урегулиран поземлен имот и двуетажна масивна вилна сграда, находящи се в с.Бели Искър, община Самоков.Налице е увреждане на кредитора с извършената разпоредителна сделка от длъжниците, тъй като с нея се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжниците.Тъй като сделката е безвъзмездна, е необходимо знание само у длъжниците.

Установи се от събраните доказателства,че вземането е възникнало преди увреждащото действие.Установено е качеството кредитор на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. По делото се установи, че ищецът /кредитор/ П.М.Г. има вземане за сумата 19 000 евро,дължима по издаден на 08.12.2016 г. от Б.Н.Н. и авалиран от А.Г.Н. запис на заповед с падеж 30.06.2017 г. и че вземането на кредитора е възникнало преди извършването на прехвърлителната сделка на 30.06.2017 г., с която ответникът Б.Н.Н. заедно със съпругата му ответницата А.Г.Н., са дарили на дъщеря им ответницата Т. Боримирона Н. придобития в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот-урегулиран поземлен имот и двуетажна вилна сграда,находящи се в с.Бели Искър.

По изложените съображения неоснователни са възраженията на ответника Б.Н.Н. в отговора на исковата молба,че приложимата хипотеза е тази на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, в която когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял да увреди кредитора.

Прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.Очевидно е знанието на длъжниците по записа на заповед, че с даряването на имота на дъщеря им, намаляват възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото им.С атакуваното дарение длъжниците са намалили имуществото си и са увеличили неплатежоспособността си, поради безвъзмездния му характер.Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е приложима и към процесната сделка, предвид близкото родство по пряка линия на дарителите и дарения.Презумпцията за знанието им не е оборена.

Както бе посочено по-горе увреждащите сделки следва да се считат за несъществуващи единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество, тъй като спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворение на вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната връзка с третото лице, в случая ответницата Т.Н..Ако кредиторът бъде удовлетворен от друго имущество на длъжниците дарението ще запазяи своето действие и за в бъдеще като напълно валидна сделка.

С оглед на това следва да се приеме, че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, както от обективна страна, така и от субективна страна, доколкото оборимата законова презумция за знание, не е била надлежно оборена.Предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждащата го сделка е установено и атакуваната сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо кредитора и ищец по делото П.М.Г..

         По разноските .

         С оглед изхода по делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 185 лева и 560 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

         Воден от горното ,съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.Г. ***, срещу ответниците Б.Н.Н., А.Г.Н. и Т. Боримрова Н.,*** иск с правно основание чл.26,ал.2 ,пр.5 от ЗЗД-за прогласяване на нищожност поради привидност на сключен между Б.Н.Н. и А.Г.Н. ,като дарители и Т.Б.Н. като надарена ,договор за дарение на недвижим имот ,находящ се в с.Бели Искър, община Самоков ул.”19-та” № 6,представляващ застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор № 03444.2.421, с площ по кадастралната карта от 476 кв.м.,с предназначение–урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване ,при граници и съседи :поземлени имоти с идентификатори №03441.2.422;№ 03441.2.647; № 03441.3.617 и № 03441.2.420, ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор №03441.2.421.1, със застроена площ по кадастралната карта от 80 кв.м.,с предназначение –еднофамилна вилна сграда.

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на П.М.Г. *** сключения между Б.Н.Н. и А.Г.Н. ,като дарители и Т.Б.Н. ,като надарена ,договор за дарение на недвижим имот ,находящ се в с.Бели Искър, община Самоков ул.”19-та” № 6,представляващ застроен урегулиран поземлен имот с идентификатор № 03444.2.421, с площ по кадастралната карта от 476 кв.м.,с предназначение–урбанизирана територия, с начин на трайно ползване –за ниско застрояване ,при граници и съседи :поземлени имоти с идентификатори №03441.2.422;№ 03441.2.647; № 03441.3.617 и № 03441.2.420, ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор №03441.2.421.1, със застроена площ по кадастралната карта от 80 кв.м.,с предназначение –еднофамилна вилна сграда, обективиран в нотариален акт № 1, том 2, рег.№ 3132, дело № 184/30.06.2017 година на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС-Самоков.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд от страните в двуседмичен срок от съобщението .

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: