Р Е Ш Е Н И Е
Номер /20.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Анна Д.а
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 3321 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор – София, представлявани от председателя чрез процесуалния му
представител ст.експерт – юрист Р.Ш., против решение №101/29.10.2019г по НАХД №
291/2019г на РС - Провадия, І с-в, с
което е отменено издаденото от Зам.председателя на ДАМТН НП
№НЯСС-155/13.08.2019г и наложената на Община Провадия, ЕИК *********,
имуществена санкция в размер на 7 000лв. на осн.чл.200 ал.1 т.38 от Закона
за водите за нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от същия Закон. Релевирано е касационното основание по чл.348
ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, като се оспорва извода на съда, че Община
Провадия не е субект на нарушението в конкретния случай, понеже язовир
„Тутраканци 1” е отдаден от тях не концесия, респективно – че именно
концесонерът следва да носи административнонаказателна отговорност на
установеното нарушение. Изложени са съображения в подкрепа на противното
становище, въз основа на които се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и
произнасяне по същество от настоящата инстанция чрез потвърждаване на НП. В съдебно
заседание, редовно призовани, касаторите не се представляват.
Отвентната страна Община Провадия, представлявани от кмета чрез
процесуалния му представител гл.ю.к.Б.С., са депозирали писмена молба, с която
изразяват становище за обоснованост и законосъобразност на основиня извод на
ПРС за отмяна на НП, съответно – за неоснователност на касационната жалба, с
настояване на отхвърлянето й като неоснователна; в съдебно заседание по
същество, надлежно уведомени, не се представляват.
Участващият в производството
представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните на съдебното
следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното
си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на
04.06.2019г, на осн.чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите служители на ДАМТН,
сред които и св.Я.Д., извършили проверка на язовир „Тутраканци 1”, находящ се в
ПИ с идентификатор 73506.31.6 в землището на с.Тутраканци, общ. Провадия,
обл.Варна, с АОС (п) №3/23.10.2000г, собственост на Община Провадия, по повод
сигнал по телефона за започнало преливане на язовира през короната на
язовирната стена с около 10 см. воден стълб. При пристигането си проверяващите
установили, че преливането е спряно чрез задействане на аварийния план на
язовира (нареждане на чували с пясък по короната и воден откос в централния
участък на язовирната стена.Констатациите си контролните органи обективирали в
съставения Констативен протокол № 05-01-027/05.06.2019г. От изложеното там се
установява, че в хода на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена
и съоръженията към нея, и от прегледа на документацията от експлоатацията е
констатирано, че основният изпусквател не функционира, като същият е неизправен
и през него не се източват водни количества, което пък не позволява
контролирано поддържане на водното ниво в язовира. Установено било също, че в
следствие преливането на водата през короната е изнесен материал от земния
насип с дължина около 12 м, ширина 3-4 м, и дълбочина 2- 3 м, измерено от
короната до петата на стената; че преливният трак е уширен и продълбочен с
багер, което позволява водата да преминала безпрепятствено през него до
заустващото дере; че бетоновият превливен ръб е разрушен; че е включен
хидромодул на ПБЗН, който изпомпва водата с дебит окол 100 л/сек; и че
основният изпусквател не функционира и през него не се източват водни
количества, което може да доведе до неконтролирано преливане на води през
преливника, както на практика се е случило на място. Проверяващите приели, че
основният изпусквател на язовира не се поддържа в техническа изправност от
Община Провадия съобразно задължението й на собственик на язовира, и конкретно
– че Общината не е предприела активни действия за извършване на ремотно-
възстановителни работи на основния изпусквател на язовир „Тутраканци 1” за
привеждането и поддържането му в техническа изправност.
За това нарушение, квалифицирано по чл.141
ал.1 т.1 от Закона за водите, началник на отдел в РО НЯСС „Североизточна България”, св.Д. съставил АУАН
против Ощина Провадия на 17.06.2019г. При връчването на АУАН на надлежно
упълномощено от кмета на Общината лице – В.Ж.(стр.17 по делото на ПРС), същият
заявил писмено, че има възражения, и депозирал такива на 21.06.2019г по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН с аргументи, че Общината не е собственик на язовира с оглед
взетото решение от ОбС за предаване собствеността върху него на държавата, както
и поради отдаване на язовира на концесия на „Прокопф” ООД. АНО разпоредил
извършването на проверка, при която било изготвено становище от св.Д. (л.22 по
делото на ПРС). Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел
изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така на правната
квалификация на нарушението, и на осн.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ наложил на Община
Провадия имуществена санкция в размер на 7 000лв.
При така установената фактология,
принципно безспорна между страните, и позовавайки се на приобщените по делото
доказателства – концесионния договор от 25.01.2016г с „Прокопф” ООД за правото
на експлоатация на язовира за срок от 15 години, въззивният съд приел от правна
страна, че в тежест именно на дружеството –концесионер е да изпълнява изцяло
всички задължения на собственика по експлоатация на язовирните стени и
съоръжанията към тях, като съобразява дейността си с действащото
законодателство. Като приел, че вмененото на Община Провадия нарушение е
осъществено чрез бездействие от страна именно на дружеството-концесионер, съдът
счел, че с НП незаконосъобразно е ангажирана отговорността на Общината, поради
което отменил постановлението и наложената санкция.
Касационният съдебен състав счита тези
правни изводи за незаконосъобразни.
С изричния текст на чл.141 ал.1 т.1 от
Закона за водите е въведено задължение за собствениците
на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, да
осигурят поддържането им в техническа изправност. Текстът е императивен, а
специалният закон не предвижда възможност изпълнението на установеното с него
задължение да бъде делегирано по силата на концесионен (или какъвто и да
е друг вид) договор на друго лице, различно от собственика. Тази правна уредба
изключва възприетата от ПРС възможност концесионерът на язовирната стена да е
субект на задължението по чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ, респективно – и на
отговорността по чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ, и квалифицира решението му за отмяна
на НП на това основание като незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон.
Несподеляема на същото основание е и
тезата на Община Провадия, че решението на ОбС - Провадия от 27.09.2018г за
безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху язовир „Тутраканци 1” в полза
на държавата имало транслативен ефект. Според предвиждането на § 33 от ЗР на ЗВ (Доп. ДВ, бр. 61 от 2019 г., в сила
от 07.07.2018г.), в тримесечен срок от влизането в сила на този закон кметовете на общини внасят в
Министерството на икономиката мотивирано предложение за промяна на
собствеността на язовирите - публична общинска собственост, при наличие на
взето решение от съответния общински съвет за прехвърляне собствеността безвъзмездно
на държавата. Тексът е ясен и не се нуждае от тълкуване –реалното прехвърляне
на собствеността върху язовири – публична общинска собственост, какъвто е и
процесния, от общините в полза на държавата става с акт на министъра на
икономиката, въз основа на решението на ОбС и мотивирано предложение на кмета
на общината, внесени в 3-месечен срок от влизането в сила на закона. Твърдения
и доказателства за такова произнасяне на компетентния министър по делото
липсват, което препятства възможността да се приеме, че към 04.06.2019г
собственик на язовир „Тутраканци 1” е субект, различен от Община Провадия,
който – както беше посочено по-горе, е единственият адресат на задължението да
поддържа язовира и неговите съоръжения в техническа изправност.
На следващо място не
могат да бъдат споделени и твърденията за неяснота на фактическото описание на
нарушението в НП – противно на поддържаното от Община Провадия, в НП е описано
нарушението – поради неизпълнение на задължението за поддъжране в техническа
изправност, основният изпускател на язовира не функционира – той е неизправен,
през него не могат да се източват водни количества, което е резултирало в
преливане на водни маси през короната на язовира, а оттам – и в изнасяне на
материал от земния насип със значителни размери. В този смисъл касационният
състъв приема, че нарушението е обективно съставомерно, безспорно доказано и
правилно квалифицирано. Същевременно АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените за това срокове, съдържат императивните за редовността
им от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в производството по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
като самостоятелни отменителни основания.
Независимо от горното
касационният състав намира, че е налице основание за изменение на НП. С
цитираната административнаказателна норма на чл.200 ал.1 т. 38 от ЗВ за
нарушението по чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ е предвидена имуществена санкци в размер
от 1 000лв. до 10 000лв. АНО е определил санкцията в този случай в
размер на 7000лв – в размер, значително
надвишаващ средния и близък до специалния максимум. В НП не са изложени мотиви
в това отношение, а по делото липсват доказателства за предходно наложени
санкции за нарушения от същия вид, за създадена опасност на населението на
с.Тутраканци, да наличие на други вредоносни последици; от друга страна още в
АУАН е посочено, че Община Провадия е задействала аварийния план на язовира и
са предприети предвидените с него мерки, в резултат на което преливането на язовирната
стена е спряно още в същия ден 04.06.2019г. При тези констатации касацинният
състав намира, че имуществена санкция в размер на 3 000лв. е справедливо
отражение на осъщественото административно нарушение и е адекватно да изпълни
целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 от ЗАНН.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК
касационният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №101/29.10.2019г по
НАХД №291/2019г на РС – Провадия, І с-в, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издаденото от Зам.председателя на ДАМТН НП №НЯСС-155/13.08.2019г
и наложената на Община Провадия, ЕИК *********, имуществена санкция на
осн.чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера й от 7 000 (седем хиляди) лева на 3 000 (три хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.