М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 514/2019 г. на
РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите в
престъпленията както следва:
М.К.Ч. - в това, че на 08.09.2016 г.
и на 15.07.2016г., в гр. Русе,
в условията на продължавано престъпление -
на два пъти, на ГКПП Русе -
граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган -
„ ***“ в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП-
Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - на два пъти парична сума в размер на 20
лв. на обща стойност 40 лева, която не му се следва, за да не извърши действие
по служба - да не изиска документ за превозвания
товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и
управляваното от него МПС - съгласно Глава
4, чл. 37 и чл. 38
ал. 1 т. 5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за
реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове, разпореждащи, че: „Проверката на пътните превозни средства
/ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в
автоматизираните информационни системи и физическа проверка“ и
„При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай
извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за
превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната
характеристика задължения - да
извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да
осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от
него МПС-
престъпление
по чл. 302 т.1, б. “а“, вр. с чл.301 ал. 1, вр. с чл. 26
ал.1 от НК.
Т.А.А. – в това, че на 05.10.2016ъ г.,
в гр.Русе, на ГКПП Русе -
граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган -
„ ***“ в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП-
Русе, поискал и приел дар от Н.С.А. -
парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба - да не изиска
документ за превозвания товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на
документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37
и чл. 38, ал. 1, т. 5
от Инструкция № 8121з-813 от 09
юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни
средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания
товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика
задължения - да извърши проверка на МПС за влизане
в Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на
граничния режим на лицето и управляваното от него МПС -
престъпление
по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1 от НК.
Е.Р.Й. - в това, че на 01.08.2016 г. и на 07.10.2016 г., в
гр.Русе, в условията на продължавано престъпление -
на два пъти, на ГКПП Русе -
граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган -
„***“ в ГКПП -
Русе, при ГПУ - Русе към РДГП -
Русе, поискал и приел дар от Н.С.А. -
парична сума в размер на 20 лв и парична сума в размер на 40 лв, на обща
стойност 60 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания
товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и
управляваното от него МПС - съгласно Глава
4, чл. 37 и чл. 38
ал. 1 т. 5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за
реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-
пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни
средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания
товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика
задължения- да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни
документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и
управляваното от него МПС-
престъпление
по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
И.И.И. - в това, че на16.11.2016 г., в
гр. Русе, на ГКПП Русе- граничен пункт
„Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган -
„ ***“ в ГКПП -
Русе, при ГПУ- Русе към РДГП -
Русе, поискал и приел дар от Н.С.А. -
парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба - да не изиска
документ за превозвания товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на
документите на лицето и управляваното от него МПС- съгласно Глава 4, чл. 37
и чл. 38 ал.1 т. 5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за
реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни
средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания
товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика
задължения- да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни
документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и
управляваното от него МПС -
престъпление
по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1 от НК.
При устните състезания обвиненията против всеки от подсъдимите се поддържат
от прокурора както е внесено, с искане за осъдителнаприсда и наказания по две
години лишиаване от свобода за всеки с отлагане на изтърпяването по реда на чл.
66 ал. 1 от НК и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7.
Всеки от подсъдимите и защитниците им считат, че обвинението е недоказано и предират за оправдателна присъда.
Подсъдимите Ч., А. и Й. отричат изцяло твърденията по обв. акт, вкл. да са получавали
от св. А. пари и да са му искали и да са нарушавали или не изхпълнявали
служените си задължения. Подс. И. отрича, подобно наостаналите, да е искал пари
и нарушавал или не изпълнявал служебните си задължения, като обяснява, че на
инкриминираната дата 16.11.2016 г. видял оставени от св. А. сгънати банкноти на
работната си място непосредствено след извършенната надлежна проверка на
документите на свидетеля и преди да
успее да му ги върне бил задържан с последвалите изземване и останалите
оперативни и процесуално-следствени действия. Всички оспорват валидността на
веществените доказателствени средства по делото - видео и звукозапис с протоколи
относно съдържанието им, достоверността на единствените свидетелски показания
относно инкриминираните им деяния, доказателствената стойност на
физикохимическата експертиза по делото, както и редовността на извършените
разпознавания, по съображения както ще се обсъдят по-долу.
В хода на съдебното следствие, по повод и като мотив /наред с други/ за
доказателствени искания,
защитниците на подсъдимите са
изложили доводи за охарактеризиране на действията на св. А. като „провокация към подкуп“, при
/обобщено посочено/ организационно участие и евентуално ръководство от трети
лица.
В хода на изследване на доводите и ангажираните доказателства по това
възражение /впрочем в тежест на прокурора съгласно константната практика на
съдилищата, като Решение
№ 189 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 515/2014 г., II н. о., НК/, наложило и повторен разпит на основния /и единствен очевидец/ свидетел
на обвинието Н. С. А./
е направено искане от прокурора по
делото за отвод на председателя на съдебния състав по съображения за проявена
предубеност. Искането е оставено без уважение като неоснователно от
съдебния състав и от самия председател на състава.
Процесното наказателно производство в досъдебната
си фаза е
образувано при Специализираната прокуратура на РБ под № 60/2016 г. с постановление от 28.10.2016 г., по
отделни материали от ДП № 55/15 г. на Сл.отдел при Сп.П,
срещу
неизвестни извършители за това, че през м. септември
до октомври, впоследствие продължено до ноември 2015 г., на територията на
Р България /видно от материалите по делото ГКПП „Дунав мост“ – Русе и ГКПП
„Лесово“, обл. Бургас/ участвували в организирана престъпна група –
престъпление по чл. 321 от НК/ с цел да вършат престъпления по чл. 301 и 302 от НК.
Предмет на производството с предхождащието и
съпъствуващи го оперативно-издирвателни мероприятия, видно от приложените по
делото материали от Специализираната прокуратура, както и показанията на
свидетелите по настоящото производство Св. Г. и Я. Я. - служители в МВР, отдел
„Вътрешна сигурност“,
са били „корупционните практики“ на тези два
пункта, конкретно и на ГКПП „Дунав мост“, при които служители на МВР – Гранична
полиция – неправомерно са получавали парични суми от преминаващи български и
чужди граждани с цел пезпрепятственото им преминаване без да им бъдат
извършвани следващите се проверки.
При това
обосновалия производството комплекс от данни, наред с тези за непосредствено
работещи на граничните пунктове полицаи,
изрично е обхващал и „получена във В Д „ВС“-МВР
ИНФОРМАЦИЯ, ЧЕ ЧАСТ СУМИТЕ, КОЕТО СЕ СЪБИРАТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, БИВАТ
ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНИ КЪМ ВИСШЕСТОЯЩИ СЛУЖИТЕЛИ, очевидно като част от въпросната
организирана престъпна група. Това /освен ноторно и публично известна печална
практика в тази и други подобни системи в страната, противозаконно възползуващи
се от една или друга зависимост на физически и юридически лица/, е
видно от изричните показания на св. Я., вкл. тези дадени от него на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 пр.
2 от НПК, потвърдени изрично и в тези
части при разпита му в съдебно заседание.
Към момента на разпита му в досъдебното производство /17.11.2016 г./ свидетелят
е казал, че към момента нямат доказателства за такива конкретни висшестоящи
служители съпричастността им към процесните деяния. В съдебно заседание
свидетелят изрично посочва, че „тогава“ /през 2015-2016 г./ са „работили“ и по
въпроса за преразпрределянето на част от процесните пари за по-висшестоящи
служители, но сега няма представа какво е положението.
По делото
липсват каквито и да било данни за развитие по отношение на такива евентуално
съпричастни към процесната престъпна дейноствисшестоящи кадри от МВР.
Досъдебното
производство, в предхождащата препращането му на Русенската окръжна прокуратура
част
при СпС и
СпП се е ограничило, видно от материалите по делото, до общо седем на брой
служители на МВР /“***“/ при ГКПП „Дунав мост“, обхващащи настоящите четирима подсъдими плюс колегите
им от същия пункт и управление Д. Х. В., М. К. М. и С. Е. М.
Седмината
са привличани с постановления на
следовател при Сл.О-СпП, всички с дата 17.11.2016. г. като обвиняеми за
престъпления по чл. 321 ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 от НК /участие в организирана
престъпна група/ и чл. 302, т. 1 б. „а“, вр. 301 ал. 1 от НК, /и за някои
по 234 от НК/ вкл. за периоди през 2015 г. /настоящите обвинения са за м. юли –
ноември 2016 г./, като с постановление от същата дата на прокурор при СпП А. А.,
общо за всичките,
седмината
са задържани за 72 часа за представянето им пред съд за вземане на постоянна
мярка за неотклонение.
С
определение по ч.н.д. № 3201/16 г. на Специализирания наказателен съд искането
на Специализираната прокуротура за вземане на мярка за неотклонение задържане
под стража е оставено без уважение, а на обвиняемите са взети мерки за
неотклонение „парична гаранция“.
С
определение от 24.11.2016 г. по в.ч.н.д. № 316/2016 г. на Апелативния
специализиран определението на СпНС е частично потвърдено само в частта му
относно отказа за задържане на обвиняемите, а е отменено в частите му с които
са взети мерки за неотклонение гаранция и е
постановено
да не се взимат мерки за неотклонение на обвиняемите. За се произнесе по този
начин, Апелативният специализиран наказателен съд изрично е констатирал и се е
мотивирал с това, че постановленията за привличане на всеки от обвиняемите не
отговарят на правните изисквания, регламентирани в разпоредбата по чл. 2019 219
ал. 3 т. 3 от НПК относно минималните стандарти на конкретизирането на
обвиненията – на съдържат необходимия цзадължителен обем от фактически
обстоятелства досежно съставомерните признаци на престъпленията. По този начин,
освен несъмненото ограничаване хправото на защита на обвиняемите, е поставило
съдебния орган в невъзможност да упражни правомощията по преценката на
основополагащата законова предпоставка за вземане на мярка за неотклонение -
наличие на обосновано предположение за авторството на всеки от обвинемите.
След
последвали изобилни процесуално-следствени и съпътствуващи ги
оперативно-издирвателни мероприятия, резултатите от които като надлежни
докадагтелства и доказателствени средства са обхванати и в настоящото
производство, както и след неколкратни постановления по присъединявания и
отделяне на материали и производство, които са без значение тук,
с
постановление на Специализираната прокуратура от 21.04.2017 г. наказателното производство
при СпП, потвърдено досежно правното ис основание и от съда, е било прекратено
частично по отношение на привлечените седем лица по обвинението за участие в
организирана престъпна група /чл. 321 от НК/,
досъдебното
производство изпратено на СГП за доразследване по данните за подкуп, последната
е отказала да го приеме поради неподсъдност и отново го е изпратила на СпП,
откъдето пък
с ново
постановление от 19.12.2017 г. е изпратено по подсъдност на РОП с оглед
данни за престъпления по чл. 302 и 234 от НК.
С
постановления от 10, 13 и 14 август 2018 г. са привлечени с нови посатовления
настоящите подсъдими Ч., А., Й. и И..
С
постановление от 14.03.2019 г. РОП прекратила частично производството по
отношение на трима от обвиняемите за престъпленията по чл. 302 от НК – В., М. и
М. /и по чл. 243 от НК за М./, както и по обвинението по чл. 234 от НК против Ч.,
върнати са иззети в хода на досъдебното производство от обвиняемите, вкл. тук
подсъдимия Ч. големи количества утилки с алкохол и цигари, отнети са други в
полза на държавата и е постановено да се внесе обвинителен акт против
настоящите подъсдими.
След като прецени и обсъди материалите по делотно и доводите на страните,
съдът прие следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Ч. е роден на *** ***. Има завършено висше образование.
Неженен, но живее на семейни начала и от съжителството си има 2 деца. Работел
в МВР от 10.01.2003г. и до настоящем. Заемал е различни
длъжности, последната от
които като старши
полицай в РДГП - гр. Русе.
Награждаван е 3 пъти с писмена похвала. Налагани са му 3 дисциплинарни
наказания. Неосъждан.
Подсъдимият Т.А. е роден на *** ***.
Има завършено висше образование. Женен, с 2 деца. Работил е
в МВР от 01.06.1990г. до момента. Заемал е различни
длъжности, последната като старши
полицай в РДГП - гр. Русе.
Награждаван е 4 пъти с писмена похвала. Налагани са му 4 дисциплинарни
наказания. Неосъждан.
Подсъдимият Е.Й. е роден на *** ***.
Има завършено средно образование. Женен, с 2 деца. Работил е
в МВР от 01.08.1988г. до момента. Заемал е
различни длъжности, последната като старши
полицай в РДГП - гр.Русе на длъжност. Награждаван е 4
пъти с писмена похвала. Налагани са му 7 дисциплинарни наказания. Неосъждан.
Подсъдимият И.И. е роден на *** ***.
Има завършено висше образование. Женен, с 2 деца. Работи в „АТВ- Рейсинг“ ЕООД
като управител. Преди това е работил
в МВР от 12.10.2000 г., на различни длъжности, последната от които като старши полицай при
РДГП-Русе. Награждаван
е 4 пъти с писмена похвала. Налагани са му 5 дисциплинарни наказания. Неосъждан.
През
2016г. и
всеки от четиримата подсъдими работел на длъжност старши полицай на
ГКПП- Русе при ГПУ- Русе към РДГП- Русе.
Специфичната за заеманата от всеки от тях процесна длъжност
длъжностна характеристика била утвърдена със Заповед
№3282-з-3371/10.12.2015г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР. В инкриминирания период, въз основа на назначението си
на тази длъжност, всеки от подсъдимите бил запознат срещу подпис със
съдържанието на тази длъжностна характеристика, което било
отразено в индивидуални протоколи. Съгласно
длъжностната си характеристика подсъдимите
имали следните задължения: 1. да
извършват гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и превозни средства; 2.
да не допускат влизане в Република България на лица и МПС с нередовни документи; 3.
да осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и
плавателни съдове в зоната на ГКПП.
Обвинението се
позовава и изрично е вменило като съставомерни „действия по служба“,
снеизпълнението на които свързва неправомерното получаване на процесните дарове
– парични суми и служебни задължения, предвидени
по чл. 37 и
чл. 38 ал. 1 т. 5,
Глава четвърта от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за
реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, издадена от
МВР и обнародвана в ДВ бр. 55/21.07.2015г., а именно, че „подсъдимите следвало да извършват „проверка
на пътните превозни средства /ППС/, която
включвала визуална проверка на документите и на превозното средство в
автоматизираните информационни системи и физическа проверка,
при проверка на документите на превозното средство подсъдимите“, „в качеството им
на гранични полицаи, можели да изискват от водачите и документи за превозвания
товар“, като при това „Имали правомощия
при установяване на нередности и несъответствия да насочват лицата и превозните
средства за извършване на проверка на втора линия, съвместно с митническите и
данъчните органи“.
По необосноваността и фактическата и правна неиздържаност на частта от
обвинието касаеща служебната функция, респ. задължения на подсъдимите и
връзката им с инкриминираните деяния, респ. участието на подс. А. ще се изложат
съображения по-долу, систематчно обхванати в комплекс с приетата от съда за
недоказаната част на обвинението.
Подсъдимите работели съгласно предварително
утвърдени графици за дежурства. Видно от приложените графици
за дежурства те
били на работа на пункта и на
процесните дати съгл. обвинението, както следва:
подс. М. Ч. на вход физически контрол на леки автомобили на 15-и и 16-и юли
2016 г. нощна смяна за времето от 19 ч. вечерта до 7 ч. сутринта и на вход
Кабина № 1 на 8.09.2016 г. 2016 г. от 7 до 19 часа;
подс. Т. А. - на вход Кабина № 3 на 5-и и 6-и октомври 2016 г. нощна смяна от 19 часа до 7 часа сутринта на
втория ден;
подс. Е. Й. на вход Кабина № 1 нощна смяна на 1-и и 2-и август 2016 г. от
19 ч. до 7 часа и вход – Кабина № 1 на 7.20.2016 г. от 7 до 19 часа и
подс. И. И. – дневна смяна на вход - Кабина № 1 на 16.11.2016 г. от 7 до 19
часа.
Св. Н.С.А. се занимавал с търговия на плодове и
зеленчуци, които закупувал от частни производители в Румъния. Във връзка с това
потувал от България за Румъния и обратно, като преминавал през ГКПП „Дунав
мост“- Русе, където, както се посочи, работели подсъдимите. Притежавал собствен
микробус „Мерцедес Принтер 312“ с рег. ***, с който извършвал пътуванията и
превоза на стоката. През 2016 г. свидетелят още се занимавал с тази дейност,
като пътувал от Румъния за България, внасяйки стока в страната. Минавал
многократно през ГКПП „Дунав мост“.
Тези факти и обстоятелства
са установени по несъмнен и категоричен начин по делото и са безспорни.
Освен с тях, обаче,
в останалата й част твърдяната от обвинението
фактическа обстановка, и то в
съществената й част, визираща „главния факт“ /съвкупността от факти и
обстоятелства визиращи процесните съставомерни признаци/,
не е доказана по несъмнен и категоричен начин в
степента и по начина и със средствата изисквани и указани от действуващото
национално /и реципирано европейско
такова/ законодателство и съдебна практика. Напротив,
анализът
на доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупността им, както за достоверност, така и на съдържащата
се в тях информация, в съответствие с установените от НПК способи и средства и
при съобразяване на константната практика, изключват възможността тя да се
приеме за установена в пълнотата й ъсгласно формулираните обвинения. За едни от
съществените й части е възможно формулиране единствено на предположение, при
каквото законът забранява постановяване на осъдителна присъда, а други категорично се опровергават от
доказателствата по делото.
Това се отнася и до посочените
в обвинителния акт факти и обстоятелства
относно служебните задължения на всеки от подсъдимите, визиращи вменените им съставомерни задължения, действия по служба, за
неизпълнението на които се твърди получения от тях неследващ им се дар, изискуемата
от законодателя при подкупа връзка с със заеманата длъжност и твърдяните
конкретни деяния на всеки от подсъдимите и свидетеля А..
Съдът прие за недоказана и
несъстоятелна фактическата конструкция на обвинението в тази му част. Същата се
явява и вътрешно противоречива и несъответствуваща на формалната и правна
логика, като, което е същественото в случая,
на плоскостта на събраните по
делото доказателства се опровергава и не може да бъде приета за надлежно
установена по начина и със средствата установени с НПК.
Така
по отношение фактите и обстоятелства, визиращи вменените на обвиняемите като
съставомерни действия по служба, по
делото е установено следното:
Длъжностна характеристика за заеманата от всеки от обвиняемите длъжност била
утвърдена със
Заповед №3282-з-3371/10.12.2015г. на Директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР. В инкриминирания период, въз основа на назначението си
на тази длъжност, всеки от подсъдимите бил запознат срещу подпис със
съдържанието на тази длъжностна характеристика, което било
отразено в индивидуални протоколи. Съгласно
длъжностната си характеристика подсъдимите
имали следните задължения: 1. да
извършват гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и превозни средства; 2.
да не допускат влизане в Република България на лица и МПС с нередовни документи; 3.
да осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и
плавателни съдове в зоната на ГКПП.
Видно от длъжностната
характеристика за така заеманата длъжност всеки от тях имал следните
задължения: 1.
да извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и превозни
средства; 2. да не допуска влизане в Република
България на лица и МПС с нередовни документи; 3. да
осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и плавателни
съдове в зоната на ГКПП.
Отнесено към конкретиката на процесните обвинения
на всеки от подсъдимите са вменени като
служебни задължения, чието неизпълнение е съществена част от вменените им престъпления
/заради неизпълнението на които са поискали и приели процесните дарове/
и тези по чл. 37 и
чл. 38 ал. 1 т. 5,
Глава четвърта от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за
реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, издадена от
МВР и обнародвана в ДВ бр. 55/21.07.2015г., а именно, че „подсъдимите следвало да извършват „проверка
на пътните превозни средства /ППС/, която
включвала визуална проверка на документите и на превозното средство в
автоматизираните информационни системи и физическа проверка,
при проверка на документите на превозното средство подсъдимите“, „в качеството им
на гранични полицаи, можели да изискват от водачите и документи за превозвания
товар“, като при това „Имали правомощия
при установяване на нередности и несъответствия да насочват лицата и превозните
средства за извършване на проверка на втора линия, съвместно с митническите и
данъчните органи“. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива
на
обвинителния акт изрично се поддържа, че всеки от подсъдимите е поискал и
приел дар от св. А. /посочените парични суми съгл. обвинението/
за да не извършат тези именно
дейсвия по служба, а именно да не изискат от свидетеля Н. С. А. документи за
превозвания товар, както да не извършат проверка на документите на лицето и на
управляваното от него МПС, които им задължения са определени по силата на Глава
4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от
Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г. за
реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове-
„Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на
документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и
физическа проверка“, „При проверка на
документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на
първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и
по силата на вменените им съгласно длъжностната характеристика задължения- да
извършват проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да
осъществяват контрол по спазване на граничния режим на лица и управляваните от
тях МПС.
Както ще се изложи по-долу, доказателствата по делотоводят до извода за
недоказаност и несъстоятелност от фактическа страна на тацзи конструкция, тъй
като за конкретните ситуации на инкриминираните дати подсъдимите са изпълнили
следващите им се задължения по служба, а останалите вменени им, специално тези
по чл. 37 и 38 от горепосочената Инстуркия, въобще не е следвало да бъдат
изпълнявани, поради което няма как наизпълнениета им да бъде вменявано на
подсъдимие като нарушение по служба, още по-малко да се разглежда във връзка и
като основание за получаване на процесните неследващите дарове – парични суми.
Наред с това
обвинителната теза в тази й част
е вътрешно противоречива и затова невъзможна за възприемане и обосноваване на
решаващи изводи по делото. Това е така, защото
при устните състезания, поддържайки изцяло и безусловно обвинението както внесено и формулирано с
обвинителния акт /не е формулирано изменение нито в това отношение, нито напр.
по фактите относно това дали св. А. е шофирал микробуса, респ.- дали е имал
качеството на водач с произтичащите от това служебни функции и задължения на
подсъдимите/
представителят на държавното
обвинение, изрично е развил тезата, че подсъдимите не са имали такива
задължения и дори, че евентуалното извършването на такива проверки би било
нарушение, излизащо извън обхвата на задълженията им. Така видно от протолираното на л. 379 от съд.д.
в пледоарията на прокурора е
развита тезата, че съгласно регламентирания с чл. 27 от Инструкцията /очев. несъзн. там посочено Наредба/ „…редът
на минималните гранични проверки, които в инкриминирания период са били
достатъчни, … са предвиждали само
идентификация налицето и проверка на неговия документ за самоличност, с
допусната възможност за проверка и АИС“. В
случая, обаче, развивава тезата си държавното обвинение при устните
състезания, „всеки от подсъдимите е
излязъл извън предмета и извън обхвата на
на тези минимални гранични
проверки и е минал в обхвата на проверките по реда на глава 4 от Инструкцията, а именно осъществяване /очев. се има
предвид контрол/ на пътни превозни средства“. Тезата е обоснована с показанията
на св. А. и е развита досежно връзката й с възможността по чл. 43 от
Инструкцията /както се посочи очев. поради несъзнавана грешка на езика наречена
в пледоарията на прокурора Наредбата/ за съвместна проверка с митнически
органи.
При това текстът по чл. 27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със
служебния статус и действия на на всеки от подсъдимите изначално липсват в
обвиненията на подсъдимите в съдебното /и досъдебно/ производства/.
По този начин в противоречие с изрично вменените на подсъдимите с
обвинението, формулирано с обвинителния акт /вкл. изрично в диспозитива/,
повдигнато на досъдебното производство и заявено като поддържано изцяло при
устните състезания като служебни задължения действия по глава 4, чл. 37 и чл.
38 ал. 1 т. 5 от Инструкцията
при устните състезание се
излага и мотивира тезата, че подсъдимите всъщност не са имали такива задължения
в инкриминирания период и че предприемането на този вид контрол /на
преминаващите границата пътни превозни средства/ всъщност е нарушение на
служебните им задължения, тъй каято излиза извън предмета и обхвата на
задълженията им. Същевременно по никакъв начин не се твърди корекция на
изричната формулировка на обвинението, че с процесните
деяния подсъдимите са получили неследващата им се процесна облага за да не
извърши тези именно проверки касаещи документите на управляваното от А.
превозно средство и превозвания товар.
При всички тези противоречия се поддържа тезата за доказаност и
съставомерност на обвинението и в тази му касаеща относимите и съставомернит
служебни задължения на подсъдимите както е внесено.
Подобна постановка на
обвинителната теза очевидно не може да бъде възприета като обоснована,
логически издържана и законосъобразна. Тя е вътрешно противоречива - твърди се от една страна, че е приет дар за да не се извършат
горепосочените действия по служба, а от друга страна че същите действия не са
се обхващали от службата им, че поначало
не е следвало да ги вършат и ангтажирането на подсъдимите с тях всъщност било
нарушение на службта им. След като визираните с процесното обвинение като съставомерни
действия по служба се третират от прокурора като такива извън служебните
задължения на подсъдимите, постановката е очевидно неиздържана и от
материалноправна гледна точка. Същевременно при устните състезания се развива
горепосочената теза за служебни задължения на подсъдимите съгл. чл. 27 от
Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г., каквито никога не
са им вменявани и не са обхванати в процесното обвинение съгл. диспозитива на
процесния обвинителен акт.
Това противоречие е създадено едва при устните състезания, когато за съда
при действуващата наказателно-процесуална уредба не съществува друга процесуална възможност освен за
решаване на делото по същество. Същевременно, при това си вътрешно фактическо и
правнологическо противоречие, както се посочи, формулировката на обвинението в частта й касаеща относимите служебни
задължения и връзката им с инкриминираните деяствия на подсъдимите, се
опровергава и не може да бъде приета за надлежно установена по начина и със
средствата установени с НПК въз основа на събраните по делото
доказателства.
Тук изложеното, при безспорното му материално-правното му значение /както
ще се обсъди по-долу/,
има
същественото си място и при фактическия анализ по делото, тъй като
касае съществени относими твърдения
за факти и обстоятелства - упражняваната от всеки от обвиняемите служба и
произтичащите от нея служебни задължения на всеки от тях - визиращи вменените
им нарушения по служба, както
и поначало формално и
правнологическата издържаност на конструкцията на обвинението в тази част.
В
най-съществената част, визираща основните вменени на подсъдимите обективни
съставомерни признаци на процесните обвинения, а именно
по конкретните горепосочени инкриминирани деяния на
всеки от подсъдимите, респ. действията на св. А.
заявената с
обвинителния акт фактология се свежда до следното /възпроизведена е с различен курсив за удобство при отграничаването натази
група твърдения в обвинителния акт и констатациите на съда/: Така
твърди се че:
При горепосочените
преминавания на св. А. на ГКПП „Дунав мост“ граничните полицаи често му правели
намек, че трябва да даде нещо и за тях, т.е. че трябва да им даде пари. При отказ да се даде подкуп полицейските
служители заплашвали, че ще извикат данъчни служители, които ще запечатат
микробуса.
Твърди се същевременно, че
имало установна традиция на
превозно средство да се плащат по 20- 40 лева, в зависимост от това колко е
натоварено. Имало случаи да се дават и по 10 лева. Принципно парите се давали
на граничния полицай още с подаването на документите за проверка.
Твърди се също, че свидетелят
А. вече добре знаел за утвърдената практика за безпроблемно и бързо преминаване
на граничния контрол, без извършване на проверка, като за целта е необходимо да
се даде подкуп на граничния полицай, който е на смяна. Това се налагало, за да не извърши служителят служебните си задължения,
а именно да изиска документ за превозвания товар, както и да извърши проверка
на документите на лицето и МПС- то.
В случаите, когато се давал
подкуп, граничните полицаи в повечето случаи изобщо не извършвали проверка,
като пропускали лицето и превозното средство, без дори да проверят документите
им. Често пъти самите гранични служители правели знаци, потърквайки пръсти, или
задавали въпроси „Само това ли?“, намеквайки, че следва да бъде даден подкуп. В
случай, че такъв не бил предоставян от страна на служителите започвало бавене с
часове, при което превозното средство и лицето престоявали в зоната за граничен
контрол дълго време. Междувременно водачите били изнудвани, че ще бъдат
насочени за извършване на проверка на втора линия, осъществявана съвместно с
данъчната администрация.
Конкретно за извършеното от
всеки от подсъдимите в обвинителния акт по делото се твърди следното:
1. За подсъдимия М.К.Ч.:
На
15.07.2016 г. Ч. бил на работа нощна смяна за времето
от 19.00 ч до 07.00 ч на следващия дена на посоченото работното
място – ГКПП
„Дунав мост“-Русе вход-
физически контрол на леки автомобили. Около 19.27 часа на същата дата св. А. се явил за влизане в страната с товарния си автомобил, в който
превозвал плодове от Румъния за България. Влязъл в
зоната за проверка на ГКПП „Дунав Мост“ и спрял пред кабинката за граничен
контрол от българската страна. До него се приближил подс. Ч.,
когото св.А. познавал по физиономия във връзка с предходни проверки. Св. А. подал личната си карта за проверка на подсъдимия.Ч., при
което той го попитал какво носи. След това му направил знак, че трябва да даде
обичайната сума от 20 лева, казвайки му, че „е много смотан“ /защото не е дал
парите заедно с документите/. Св. А. имал на
седалката до себе си 2 банкноти по 10 лева. Взел едната и я подал на
обвиняемия, който му казал да я сложи под картата. В този момент видял и
другата банкнота и посочил с пръст към нея с думите „Давай“. Св. А. намекнал, че тарифата се е променила, но му подал и втората банкнота,
след което подсъдимия прибрал парите, върнал му документите и го пуснал
да си ходи, без да извърши проверка на документите за превозвания товар, както
и проверка на документите на св. А. и
управляваното от него МПС.
На
08.09.2016 г. подсъдимият Ч.
отново бил на работа дневна смяна за времето от 07.00 ч до 19.00 ч. Работното
му място било вход -
Кабина №1. Около 16.36 часа св.А. се явил за влизане в страната отново с описания
по-горе микробус, натоварен с плодове и зеленчуци. Спрял за проверка в района
на ГКПП „Дунав мост“ и подал на подсъдимия личната си карта. Подсъдимият дошъл до
превозното средство и отворил шофьорската врата. Попитал св. А. какво кара и „защо не е нагласил нещата“. Отново му казал, че е
„много смотан“. Тогава св. А. му подал банкнота от 20 лева, която.Ч.
прибрал и след това пуснал св.А. без проблеми, като не извършил проверка на
документите за превозвания товар, както и проверка на документите на св. А. и управляваното от него МПС.
В хода на разследването св.А. разпознал подс.Ч..
За подсъдимия Т.А.А.:
На
05.10.2016 г. подсъдимият А. бил на работа нощна смяна за времето
от 19.00 ч до 07.00 ч. на следващия
ден на
работното си място ГКПП „Дунав мост“-
Кабина № 3. Около 23.41
часа св. А., с товарния си автомобил, в който превозвал плодове от
Румъния за България, се явил в зоната за проверка на ГКПП „Дунав Мост“ за
влизане в страната. Не насочил автомобила към гишето за проверка, поради което
униформен служител го попитал какво кара, след което го насочил към мястото за
паспортна проверка. Като спрял пред кабинката за граничен контрол до него се
приближил подсъдимия А., който протегнал ръката си и потъркал пръсти. Св. А. разбрал, че това означава, че трябва да даде пари. Попитал подсъдимия 20 стигат
ли? Последният се поинтересувал каква е стоката и кимнал одобрително, че парите
са достатъчни. Свидетелят подал на подсъдимия личната си
карта и банкнота от 20 лева. Последният прибрал парите и въобще не погледнал
личната карта, след което я върнал на свидетеля. Укорил го,
че не е отишъл до гишето, а се е наложило той да излиза. Предупредил го при
проверка да обяснява, че стоката е за лична употреба и го пуснал да си ходи,
без да извърши проверка на документите за превозвания товар, както и проверка
на документите на св. А. и
управляваното от него МПС.
В хода на разследването св.А. разпознал подсъдимия А..
За подсъдимия Е.Р.Й.
На 01.08.2016г. подсъдимия Й. бил на работа нощна смяна за времето
от 19.00 ч до 07.00 ч на следващия ден на работното
си място ГКПП „Дунав мост“-Русе,
вход - Кабина №1. Около 21.11
часа св. А., с товарния си автомобил, в който превозвал плодове
от Румъния за България, се явил в зоната за проверка на ГКПП „Дунав Мост“ за
влизане в страната. До него се приближил подсъдимия Й.,
който застанал до шофьорската врата и протегнал вътре през прозореца и двете си
ръце. Попитал го какво кара и му поискал документите по начин, по който св. А. разбрал, че трябва да даде пари. Последният му подал 1 банкнота от 10
лева и попитал дали стига? Подсъдимият не останал доволен и посочил към друга банкнота от
10 лева, стояща на седалката до св.А., като му казал „Другото“. Тогава
свидетелят му подал и втората банкнота от 10 лева. Последният прибрал парите,
върнал му документите и го пуснал да си ходи, без да извърши проверка на
документите за превозвания товар, както и проверка на документите на св. А. и управляваното от него МПС.
На 07.10.2016г. подсъдимият .Й. дневна смяна за времето от 07.00 ч
до 19.00 ч. на работното си място ГКПП „Дунав мост“ вход -
Кабина №1. Около 9.23 часа св. А. се явил с
товарния си автомобил, в който превозвал плодове от Румъния за България в зоната за проверка на ГКПП „Дунав Мост“ за влизане в страната. Спрял
пред гишето за проверка и подал личните си документи на подсъдимия. Той попитал
св. А. какво кара, след което потъркал пръстите на
ръцете си, което било знак за свидетеля, че трябва да даде пари. Последният му
подал 1 банкнота от 20 лева и попитал дали стига? Подсъдимият отговорил
много тихо, че трябват още 20. Св. А. подал още
1 банкнота от 20 лева. Подсъдимият .Й. прибрал парите, върнал му документите и го
пуснал да си ходи, без да извърши проверка на документите за превозвания товар,
както и проверка на документите на св.А. и управляваното от него МПС.
В хода на разследването св. А. разпознал подсъдимия .Й..
За подсъдимия И.И.И.:
На 16.11.2016г. подсъдимият И. бил на работа дневна смяна за времето
от 07.00 ч до 19.00 ч. на ГКПП „Дунав мост“,
вход- Кабина №1.Около 15.13 часа св. А. се явил с
товарния си автомобил, в който превозвал зеленчуци от Румъния за България, в
зоната за проверка на ГКПП „Дунав Мост“ за влизане в страната. Спрял пред
гишето за проверка и слязъл от автомобила. Отишъл до кабинката и подал личните
си документи на подсъдимия И.. Той го попитал какво кара,
след което му казал „Ми нали трябва да се почерпим“. Свидетелят подал 2
банкноти по 10 лева със следните серии и номера: БЛ0470597 и БО6202986, които подсъдимият прибрал.
Свидетелят го попитал дали стигат? Подсъдимият отговорил
утвърдително, върнал му документите и го пуснал да си ходи, без да извърши
проверка на документите за превозвания товар.
С протокол от 15.11.2016г. били маркирани 2 бр.
банкноти всяка с номинал 10 лева със следните серии и номера: БЛ0470597 и
БО6202986. Те били предоставени на св. Н.А..
Непосредствено след потеглянето на св.А.
на място пристигнал разследващ екип, който извършил личен обиск на подсъдимия И.. В десния джоб на панталона били
намерени и иззети две банкноти всяка с
номинал 10 лева със следните серии и номера: БЛ0470597 и БО6202986. Те били
осветени с УВ лампа, при което се установило, че светят в зеленикаво жълт цвят.
На същата дата подсъдимият И. подписал декларация, че е съгласен да даде обтривки от двете си
ръце. Такива били взети с протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 16.11.2016г.
Видно
от заключението на изготвената физико-химична експертиза по предоставените за
изследване обтривки от двете ръце на подсъдимия И. и по двете банкноти е
установено наличие на флуоресциращо вещество, което е идентично по химичен
състав помежду си, както и с веществото от предоставената за изследване
сравнителна проба.
В хода на разследването били експлоатирани СРС,
изразяващи се в наблюдение, подслушване, проследяване и белязване.
От така заявената фактическа обстановка съдът /наред с горепосочените безспорни относно личността, местоработата, естеството
и произтичащите относими служебни задължения на обвиняемите, присъствието им на
инкриминираните дати на работа, както и явяването там и тогава на св. А. като
търговец с превзвана от Румъния за Бъргария стока/
прие за установени частите както следва:
че всеки от подсъдимите в посоченото му длъжностно
качество е бил на работа на посочените, инкриминиарни дати и място;
на същите дати и място по изложения начин се е явил
и свидетеля С. А., като е носел и предлагал на служители на ГКПП парични суми,
без по делото да са категорично установени адресатите на предлагането и размера
на паричните суми;
че на последната горепосочена инкриминирана дата -
16.11.2016 г. е проведено СРС - белязване набанкноти, при задържането на подс. И.
непосредствено след контакта му със св А. в него /И./ са били открити и иззети
2 банкноти по 10 лв.с горепосочените номера, съставени са протокол за горепосочения
обиск от същата дата с открити две банкноти по 10 лв. с посочените номера, подадена е декларация от
подс. И. за съгласие за вземане на обтривки и въз основа на нея съставен протокол
за вземане на образци за сравнително изследване и
че на всяка от инкриминираните дати са били приложени
горепосочените СРС, изразяващи се в наблюдение, подслушване и проследяване, при
което са били съставени приложени по делото ВДС - компактдискове и протоколи за
изготвяне на веществено доказателствено средство - „видеозапис“ и „звукозапис“,
както ще се обсъдят по-долу.
В останалите части, вкл. в съществените им такива
относно вменените на всеки от подсъдимия
конкретни действия, изразяващи се в получаване на получените имотни дарове -
процесните суми, служебните задължения заради неизпълнението на които са
получили тези дарове, връзката между едните и другите и поначало относимостта
на вменените им като съставомерни служебни задължения с конкретната формулирана
от обвинението и установена по делото фактическа обстановка, /а както се посочи
по-горе и в частите относно обхванатите от главтния факт вменени като съставомерни
служебни задължения на подсъдимите, заради неизпълнението на които те получили
процеснит неследващи им се облаги/
твърденията по обстоятелствената част на
обвинителния акт не са доказани по начина и в степента изискуеми от НПК.
За да
стигне до тези изводи, съдът анализира, обсъди и съобрази следното.
Твърденията
по обвинителния акт в тези съществени части са базирани върху:
показанията на свидетеля С. А., свидетелите С.
Г. Г. и Я. П. Я. /служители в МВР, инструктирали и оборудвали св. А. за
участието му в инкриминираните събития, респ. експлоатирането на СРС довело до
изготвянето на видео и звукозаписите,
протоколи
за разпознаване на трима от подсъдимите /Ч., А. и Й./ от св. А.
веществените
доказателствени средства по делото - посочените протоколи за изготвени
„звукозапис“ и „видеозапис“, с приложени и надлежно възпроивеждени /по искане
на защитата на подсъдимите/ в съдебно заседание и самите веществени носители - компактдискове,
протокол за обиск и
физикохимична
експертиза.
При това както
протоколите за разпознаване, освен специфични тангиращи или пряко в разрез със
законовите изисквания за редовността им, така и процесните веществени
доказателствени средства изготвени на база проведените СРС, са функционално свързани
и до голяма степен производни и преценката за достоверността и
доказателствената им стойност е неразделна от тази на показанията и действията
на св. А., които пък, както ще се изложи, са изключително проблематични. Показанията на св. А. са в най-висока
степен дискредитирани за достоверност, същото се отнася и до видео и
звукозаписите, по съображения както ще се изложат долу.
Физикохимичната
експертиза пък е непреодолимо обременена като способ за доказване на
удостоверените в нея обстоятелства с безспорния, удостоверен по делото и заявен
и от представителя на обвинението в настоящото производство /поставен в това и
много други отношения пред свършен факт при получаването на делото от
Специализираната прокуратура след многогодишния му и безплоден престой там/, че
иззетите две банкноти по 10 лв. съгл. обвинителния акт на
16.11.2016 г. с горепосочените намера - единствените
изземани съгласно обвинението банкноти при инкриминираните събития от
подсъдимия И.И. по делото –
не съществуват като веществени доказателства, тъй като изгубени на
досъдебното производство преди получаването на делото от РОП докато още е било
висящо и пътувало между специализираната прокуратура, СГС и РОП /в този смисъл
и изрично изявление на прокурора – л. 154 съд. пр. – по повод искане на
защитата за предявяване на банкнотите, предмет на експертизата, на вещото лице,
оказало се очевидно невъзможно/.
Липсата тези банкнотии на досъдебното
производство, което разрушава възможността за изводи и въобще доводи относно
тези банкноти, вкл. и от въз основа на
физикохимичната експертиза по делото, обсъждаща
съответствие между следи по ръцете на подсъдимия И. и „представени й“ /в хода
на съдебното производство и неизвестно от кога преди него липсващи/ два брой
банкноти.
Ескпертизата представлява законоустановен процесуално-технически способ, с
помощта на който въз основа на специални знания се прави извод от едни установени
по делото факти факти за други, имащи съществено значение по същество, за които
обаче липсват каквито и да било доказателства.
При тази си специфика
процесната
експертиза очевидно не може да бъде основание за да се приемат за установени
приетите от нея факти и обстоятелства, при положение, че по делето не е
доказана базата за извършения с експертизата научен анализ - в случая
банкнотите, от една страна непосредствено изследвани според нея за обработка с
флуоресцентно вещество, а от друга сравнявани с подобно вещество по ръцете на
подсъдимия И..
Като
доказателствено средство, при което възпроизвеждането на относимите факти и
обстоятелства не е обремено със субективни особености и пропуски /като
свидетелските показания, та дори понякога и експертизите/ по делото са
ангажирани в рамките на „основната група“ доказателства, с център както се
посочи св. А.
Веществените доказателствени средства - протоколи
за изготвяне на ВДС „звукозапис“ и „видеозапис“ от прилагане на специално
разузнавателно средство – горепосочените експлоатирани в процесните случаи -
досъд. пр., п.10, л. обозначени като
1/11 до 10/11. Протокола сдържа детайлно възпроизвеждане за всяка от
инкриминираните дати на направеното и
казаното от всеки от подсъдимите и свидетеля А. при контактите им на ГКПП
„Дунав мост“ в пълно съответствие с горепосочените фактически твърдения за
вменените на всеки от подсъдимия деяния и обстановка съгласно обвинителния акт.
Налице е и пълно съвпадение между така удостоверените събития с последния
разпит на подс. А. на досъдебното производство, проведен пред скъдия от СпНС на
17.11.2016 г. По искане на защитата в съдебно заседание е възпроизведен на
техническо средство и самия запис от приложеното в делото техническо средство -
компакт диск, който е с лошо качество, поради което съдържанието му е неясно и
трудно за възприемане, това е възможно за отделни детайли от казаното от
участниците. Вероятно последната причина се е наложило отдзелно протоколиране
на видео и звукозаписа. Същото разделяне, поради лошото качество на записа, се
е наложило и при възпроизвеждането му в съдебно заседание. При това, наред с
изложеното относно съдържанието на протокола,
както
основателно възразяват защитниците на подсъдимите видно от отразеното в
протоколите сочи на разлика във времетраенето, началото и края на видеозаписите
и звукозаписите за всеки от процесните криминализирани случаи. При положение,
че видео и звукозаписа зса извършени, в съответствие с възможностите на
ползувана съвременна техника, едновременно, с едно техническо средство
записващо едновременно картината и звука на случващото се, разликата в началото
и края и протяжността на така едновремеменно реализираните и запаметени видео и звук е парадоксална и внася сериозно
съмнение в достоверността и доказателствената стойност на така осъществения
способ за събиране и проверка надоказателства. Така според отразеното в
процесните ВДС едновременно записаните разговор и действия са протекли
съответно както следва: за първия от процесните случаи -15.07.2016 г./ разговора от 19,28 до 19,29, действията от
19,27,33 до 19,28,05; за 1.08.2016 г. разговора от 21,11 до 21,12 ч.,
действията от 21,11 до 21,11,25 часа; за 8.09.2016 г. – разговора от 16,36 до
16,37, действията от 16,36,45 до 16,37,16; за 5.10.2017 г. – разговора от 23,21
до 23,42, действията от 23,41,10 до 23,42,00; за 7.10.2016 г. – разговора от 9,23
до 9,24 ч., действията от 9,23,17 до 923,50; за 16.11.2016 г. – разговора от
15,21 до 15,40 ч. и действията от 15.13.21 до 15,33,40 ч.
Тези
времеви разминавания на едновремено извършеното видео и звукозаснемане внасят
съмнение в достоверността обстоятелствата, чието доказване се цели чрез това
ВДС. При устните състезания, след изслужване на пледоарията на един от
защитниците, в която се обсъжда и това обстоятелство, прокуроръат е поискал
възобновяване на съдебното следствие и изискване на разяснение от структурата
изготвяла материала - Държавна агенция „Технически операции“. Искането е
уважено. В полученото разяснение л. 361 от съд дело, обаче, по мнение на
съдебния състав не елиминира това съмнение, тъй като е коцентрирано върху
начина на изготвянето на ВДС - възпроизвеждане в писмена форма на съдържанието
от техническия носител - компактдиск /приложен по делото в п. 3 от досъд. пр.
преди самото ВДС/., което ставало отделно за записаните на единствения носител видими
действия и отделно документираните чрез аудиорекордер разговори. Това описание
би могло от оперативно-тактическа, информационна и др. гледни точки да е
задоволително за съответните техпнически и пр. служби, но не може да изпълни
изискванията в наказателното производство за доказване на относимите, особено
такива решаващи факти и обстоятелства, по несъмнен и категоричен начин.
Безспорно е, че процесните действия и разговори са протекли и записани
едновременно и с едно техническо устройство. Не може се приеме като достоверен
и годен за несъмнени и котегорични изводи, и то за осъдителна присъда, която
съгласно закона не може да почива на предположения, способ с безспорно
наличните посочени разлики. Впрочем дори и прицпипно недостатъчните доводи в
разяснението не се подкрпят от данните по делото, тъй като, видно от протокола
за ВДС /папка 3, л. 2/11 и сл./
освен, че
за всички инкриминирани дати има разлика в началото и края на уж едновременно
записаните действия и разговори,
в единия
от случаите /8.09.2016 г./ разговорът е продължил след действията /съответно
16,37-16,37,16 ч., противно на аргумента по писмото на ДА“ТО“ че ввиски възпроизведени
разговори завършвали преди действията, а в друг /16.11.2016 г. - действията са
започнали преди разговора /15,21-15,13,21 ч.
С оглед
изложеното съдът прие, че така изготвените ВДС са негодни за фармиране на
несъмнени и категорични фактически констатации, особено такива предпоставящи осъдителна
присъда.
Свидетелите
Св. Г. и Я.Я. нямат лични впечатления конретно от действията на подсъдимите /респ. тези на
свидетеля А./ на инкриминираните дати. Показанията им поначало кореспондират с
първоначално образуваното през 2015 г. /преди процесните инкриминирани събития/
при Специализираната прокуратура /след проверка на ДАНС и други/ производство с
обвинения за организирани престъпни
групи натериториягта на страната /различни ГКПП/, което е изцяло прекратено
и дори и конкретния му първоначален предмет занастоящите подсъдими е различен
/видно от приложените постановления на Сп.П разследвани са деяния през м.
сетември – октомври и след това м. ноември 2015 г. Видно от разпита му от
досъдебното производство /приобщен по реда на чл. 281 ал. 1 вр. ал. 1 от НПК/,
св. Г. - в съдебно заседание се позовава на изтеклия
дълъг период от време и не помни и подкрепя изцяло казаното на досъдебното производство
още при ОСО при Специализираната поркуратура,
няма лични впечатления от нито един от процесните
инкриминирани случаи, като описва други такива, извън предмета на настоящото
дело, със
свидетели със защитена самоличност, преди инкриминирания период.
Св. Я.
също поради изтеклия значителен период от време в съдебно заседание се позовава
на показанията си от досъдебното производство /приобщени по реда на чл. 281 ал.
4 вр. ал. 1 от НПК/. Последните пък,
видно
съдържанието на протокола за разпит на л. 46-50, п. 3 от ДП, очевидно са
базирани и върху и всъщност представляват възпроизвеждане на съдържанието на
процесните протоколи за видео и звукозапис за изготвените ВДС при приложените
СРС.
И двамата
свидетели Г. и Я. изрично са посочили в показанията си, че не са следили непосредствено случилото се, а показанията им са базирани
на изготвените впоследствие протоколи от аудио и звукозаписа. Дали са на
съответните свидетели /Г. други, извън предмета на настоящото защитени
свидетели/ техническите средства „жилетката“ поред св. А./ и са ги
инструктирали как да се държат на ГКПП в присъствие на граничните полицаи.
Също
единодушно и двамата свидетели по въпроса защо в никой от процесните случаи не
са пристъпили към задържане на съответните лица, вкл. подсъдимите,
непосредствено при осъществяването на неправомерното получаване на парите са
разяснили, че са правили, това което им е възложено, задържането преполагало
„организация с други хора и други действия“. Както се посочи горе
според
св. Я. при предприемането на оперативно издирвателните и процесуално-следствени
действия
в началото на досъдебното производство /2015 г./ в
МВР имало данни за участие на висшестоящи служители, за които са разпределяни
част от получаваните от граничните полицаи парични средства и не знае за
развитие в тази насока. Видно от материалите по делото такова липсва, като производството е
прекратено и по отношение на част от първоначалните обвиняеми. Впрочем
констатациите в постановлението на прокурора за липса на каквито и да било
други доказателства за тези тримата освен защитен свидетел не са съвсем
прецизни, тъй като видно от материалите по делото по отношение на колегите на
подсъдимите В., М. и М. са експлатирани същите СРС - проследяване, видео и аудиозаснемане,
както и разпознаване /също по снимков материал/ - п. 3 от досъдебното
производство и други, с участието обаче на действително създаващите процесуалния
проблем „защитени“ свидетели. За отбелязване е, че статута на тези свидетели е
единствената съществена отлика на комплекса от налични доказателства са тези
обвиняеми и настоящите подсъдими с обосноваващия процесното обвинение св. „А.“,
третиран при инкриминираните събития като агент „Търговеца“ съгл. показанията
на св. Я.. Значението на тази съпоставка е с оглед констатираните по делото
факти и обстоятелства, внасящи изключително сериозни съмнения в достоверността
на показанията на св. А., както и такива пряко опровергаващи ги в определени
части. Доколкото, както се посочи, показанията на свидетеля А. са „в центъра“ и
всъщност предпоставят, имат значение за възникването на останалите от
горепосочения комплекс относими доказателства според обвинението и на тази база
достоверността им е специфично обвързана, дискредитирането им, по мнение на съдебния
състав, води до невъзможност за несъмнени и категорични изводи завиновността на
подсъдимите. Това е така независимо и от пороците при останалите доказателства
от комплекса, както се сочат в изложението.
Специално
по отношение на показанията на св. А.,
заемащи централно място и всъщност обединяващи и в голяма степен обуславящи
преценката на доставерността на останалите в посочените от обвинението относими
доказателства както се посочиха, по делото се установява следното:
Участието
на тази свидетел в инкриминираните събития, респ. произтичащите от него
служебни задължения на подсъдимите, както се посочиха горе,
е формулирано по делото като лице - търговец на
плодове и зеленчуци, управлявало горепосоченото си собственото си горепосочено
МПС. Основание
за такава формулировка са били многобройните, еднозначни и с конкретни
потвърждаващи и неоставящи съмнение детайли показания на свидетеля на
досъдебното производство - „за целта карам собствен бус, марка …“, във
всичкиразпити „карах“, „спрях“, „тъй като бусът ми е с десен волан, за целта
стоях на предната дясна седалка“/ на л. 20-27, 44-45, 54-56, 57-58, 59, 64, 67
и 80, приобщени в хода насъдебното следствие на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал.
1 т. 2 пр. 2 и чл. 281 ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК - единия пред съдия в ДП/, както
и при първия му разпит в хода насъдебното следствие. При всички тези е
заявявал, че освен търговеца с пренасяната стока е бил и шофьора на влизащия
през ГКПП „Дунав мост“ микрубус, тъй го е управлявала със пренасяната стока,
изрично е сочел, че се намира на дясното място отпред /автомобилът бил с десен
волан/. В съдебнозаседание при първия сиразпит показанията му са безусловно в
същия смисъл, изрично на л. 105 сочи, че „Микробуса, с койтопътувах, беше мой“,
„Всеки път, когато преминавах границата през 2016 г. от Румъния към България с
този бус съм карал зеленчуци илми плодове“. Същото – че А. е управлявал
микробуса – сочи и св. Я. в посочените му показания /л. 48 п. 3 дос.пр./.
При първия си разпит
в съдебно
заседание, позовавайки се на изтеклия дълъг период от време, свид. А. е
разяснил, че не помни детайли, помни само че е виждал подсъдимите на ГКПП, но
не помни кога, кого, и при каква точно ситуация и какви пари е давал. Като цяло
изнася, че помни, че при преминаването му с микробус на границата по са му
искани различни суми, по 10 и по 20 лв., под предтекс за почерпка и с намеци и
жестове. При това са му проверявали само личната карта, не са му искали други
документи. Парите оставял под личната карта и съответния граничен полицай – подсъдим
– ги е вземал. Тези показания не съдържат каквато и да било конкретика по
отношение лица, вкл. конкретно подсъдимите /посочи се, че на пункта работят
много други гранични полицаи, и трима от тях са били обвиняеми заедно с
подсъдимите. Самият св. А. установява, че е преминавал, специално влизал през
ТКПП „Дунав мост“ многократно преди и след инкричминирания период, както и в
рамките на самия инкриминиран период и на други дати освен инкриминираните по
отношение на настоящите подсъдими. Същото се установява и от приложените справки за пречминаванията му с процесния
микробус на границата. При тази непълнота
както се
посочи, по реда на чл. 281 ал. 2 пр. 2 и 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК
при съдебното следствие са прочетени всички разпити на свидетеля от досъдебното
производство. Същият е заявил че потвърждава всичко казано там. Така
комплекса
от показанията на св. А. по принцип подкрепят обвинението с формулираните
гореизложени детайли от фактическа страна, касаещи вменените на всеки от подсъдимите
действия, на съответните дати и места. Проблема е в
забраната по чл. 281 ал. 8 от НПК за постановяване
на осъдителна присъда само въз основа на показания от досъдебното производство,
четени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК. В случая, както се посочи, по делото са
ангажирани и други доказателства, страдащи обаче, както и показанията св. А. от
пороци и противоречия.
Тази
забрана /чл. 281 ал. 8 НПК/ не важи за последния от разпитите му на досъдебното
производство, извършен пред съдия /В. П. от Специализирания нак. съд/ на
17.11.2016 г. /п. 3, л. 20-27 досъд.пр./, след инкриминирания период и след последния
процесен случай на 16.11.2016 г. /с подс. И.И./. Впроче, там също свидетелят
изрично детайлизира, че е карал микробуса, с конкретиката, че е бил на предната
дясна седалка при идването на полицая в единия от случаите, тъй като
автомобилът е с десен волан.
При този
разпит /п. 3, л. 20-27/ св. А. вече е възпроизвел последователно всички обхванати
от настоящото обвинение дати, без да посочва имената на граничните полицаи на
които е дал парите, като обаче дава частични описания на външността им и
заявява, че е разпознал пред следователя тези на които е дал парите на датите 15-и
юли и 8-и септември 2016 г. /по обвинението – подс. Ч./ и 1-и август и 7-и
октомври 2016 г. /по обвинението за подс. Й.. Необяснимо защо, обаче, при този
разпит той дава описание за случая на
5-и октомври 2016 г. /по обвинението - за подс. А./, с данни за случилото
се, действията и думите и външността на полицая, но въобще не говори да е участвувал в разпознаване на този полицай,
като при това конкретизира, че може да го разпознае. Това е напълно необяснимо,
ако всико протоколиразоно в този разпит и материалите за разпознаването на
подсъдимия А. е вярно и коректно удостоверено. Свидетелят А., както се посочи,
е изключително обстоен и детайлен при този разпит, вкл. да степен да
възпроизвежда некасаещи подсъдимите случаи /както се посочи, а за самите
подсъдими сочи описание на външносттта, наред с детайли за случилото се,
казаното и говореното от тях, разпита е подробен и видимо омбициозно и
старателно воден, в пълно съответствие с формулировката на настоящите обвинения
на внсеки от подсъдимите. При всичко това,
при
разпита на 17.11.2016 г. за подсъдимите Ч. и Й. свидетеля изрично конкретнизира
при всеки от двата им случая съгл. обвинението, че ги е разпознал пред
следователя. За подсъдимия А., обаче, не сочи да го е разпознавал, като при
това детайлизира /с очевидния смисъл, че обективно такова разпознаване още не е
вършено/, че „може да го разпознае ако го види, добре го видял, независимо че е
тъмно и мястото било добре осветено, а той пътувал често“ /п. 3 л. 25 дос.пр./.
Този разпит, видно от протокола е проведен от 10,40 до до 11,7 часа.
Впрочем само по себе си провеждането на толкова
обстоен разпит за 27 минути поначало внася сериозно съмнение и повод за
проверка на достоверността на удостовереното в него изложение на свидетеля. Разпиът
е протоколаран на 7 /без бланковата част 6/ страници, изобилствува от детайли и
съждения и обструкции насвидетела във връзка с възпроизведените от него дати,
действия думи описание на лица. Това предполага осмисляне и вниманателно
възпроизвеждане от свидетеля и отразяване от водещия разпит, обикновено с
уточняващи въпроси и изясняване на несноти. За такова време понякога е трудно
само техническото изписване на обстояната и с моного детали информация,
съдържаща се в разпита. При това не може да не бъде съобразена и ноторно
известно ширещата се незаконосъобразна практика при този вид разпити разследващите
органи да се явяват пред съдията с готови протоколи за разпит и свеждане на
разпита до формално удостоверяване като показания на разпитвания на
предворително селектирана и подредена фактология. Без тук да се твърди, че
случая е такъв, тези обективни внасящи
съмнение по начина на провеждането му факти следва да бъдат съобразявани при
общата преценка на достоверността и годността за обосновани и в
съответствие с действуващия процесуален закон и констанната практика изводи от
това и другите свързани по делото с него доказателства и доказателствени
средства. Теса свързани и с други трудно обясними и противоречиви обстоятелства
относно извършените процесуално-следствени действия при събирането на
относимите ангажирани от обвиненето доказателства. Така
В
контекста на тук обсъжданото противоречия в показанията на св. А. съдът
констатира, че приложените по делото материали относно разпознаването на подс. А.,
на които обвинението се позовава и счита за достоверни и годни, специално
протокола за разпознаване по снимки /п. 3, л. 68-69
дос.пр./ и непосредствено предхождащия го разпит на св. А. /п. 3 л. 67/, са
проведени на същата дата като разпита на л. 20-27 п. 3 - 17.11.2016 г., като
разпознаването е протекло от 10.25 до
10.35 часа, а предхождащия го разпит е проведен от 10,10 до 10,20 часа. Очевидно невероятно е при това в
последвалия тук обсъждан обстояен разпит на св. А. на 17.11.2016 г., от 10,40 до 11,7 чоса /започнал пет минути
след завършването на разпознаването на А., извършено от св. А./ свидетелят А.
да не знае, че вече е разпознал подс. А. /граничния полицай за когото
говори при разпита, че е взел от него по процесния начин, с с описание не само
на действията и думите му, а и за външността му, а да говори, че може да го
разпознае и го помни.
Това
противоречие, в съчетание с останалите изложени относно показанията му, както и
изложеното относно ВКС, действията на св. Г. и Анков, необичайно
снизходителното отношение към св. А. при констатираните от полициейските органи
нарушения съобр. изложеното по делото и пороците в разпознаванията, е поредната
очевидна предпоставка за сериозно съмнение в достоверността на показанията на
св. А. и в останалите им части.
Видно от
ВДС по делото /касаещо процесното обвинение/ - писменото възпроизвеждане на
записа извършен при експлоатация на СРС с помощта на св. А. на инкричминираните
събития
протоколът
за изготвянето му е бил изготвен на 17.11.2016 г. в 10 часа - 40 минути преди
подробния разпит на св. А. пред съдия както се посочи на 17.11.2016 г.,
единствен от всичките му /8 на брой/ разпити, при който показанията му
последователно и в детайли съвпадат с настоящото обвинение по всички дати и 20
минути преди разпознаването на св. А., за което обаче не си е спомнил при започналия
5 минути по-късно разпит пред съдия.
Впрочем
отново се натрапва като очевиден повод са съмнение в удостовереното при този
разпит /17.11.2016 г./ съпоставката
между удостовереното му времетраене от 27 минути /7 страници, изобилствуващи с
детайли и разяснения, очевидно изискващи осмисляне, уточнения и внимателно възпроизвеждане от свидетеля и
записване от водещия разпит/,
с разпита на свид. А. преди разпознаванетго на
подс. А. на л. 67, траял 10 минути, а свеждащ се за разлика от другия освен
стандартната бланкова част до пет кратки изречения на свидетеляна пет реда от
една страница.
Разпознаването на св. А. и предхождащия го разпит
на св. А. са проведени, видно от протоколите, като част от процесуално-следствените действия
по № 60/2016 г. на Специализираната прокуратура, в сградата МВР-Русе.
В протокола за разпит пред съдия на св. А. на
17.11.2016 г. пред Специализирания наказателен съд, с посочен съдия В. П. осми нак. състав, не е посочено къде именно
се провежда. Ноторно известно е, че седалището на СпНС се намира в София и принцципно
там се провеждат заседанията му. Очевидно невъзможно е св. А. да е бил в София
от 10.40 до 11,7 часа на тази дата след като е бил в сградата на МВР-Русе от
10,20 до 10,35. Яснота по въпроса може да се приеме че се внася от пестеливото
записване в горната лява част на заглавната /бланкова/ част но протокола за разпит
/л. 20/, където над посочването, че се касае за производство на Специализирания
нак. съд 8-и състав, фигурира записване Град Русе. При липса на възражения
и обструкции по така удостовереното в протокола коментара на тази част от
съдържанието му извън комптентността на настоящия съдебен състав.
Важат
останалите горепосочени поводи за проверки на достоверността на показанията на
св. А. и при този разпит.
Към тях
следва да се посочи твърде следното твърде съществено противоречие:
при този първи
си разпит на съдебното следствие свидетелят А., след позоваването му на
показанията му от досъдебното производство и потвърждаването на истинността ми
при прочитането им
освен
другото е заявил и детализирал, че помни
процесния случай на 16.11.2016 г. /очевидно с подс. И., тъй като друг на тази
дата въобще липсва в делото/, когато дал пари на граничния полицай, че парите
били 20 лв., че не помни кой точно от подсъдимите е покогото дал тощкага
тези пари и
че впоследствие, на досъдебното производство,
разпознал този именно полицай, на когото дал тези пари на 16.11.2016 г.
Видно от материалите по делото - всички събрани
доказателства – както и от твърденията в обвинителния акт,
такова разпознаване на подс. И., на когото е
вменено процесното престъпление извършено на 16.11.2016 г. по делото не е
извършвано,
той е единствения от настоящите подсъдими без такова, вероятно поради
задържането му непосредствено след случилото се на 16.11.2016 г. и изземването
на сумата 20 лв. както се изложи.
Дотук
изложеното по никакъв начин не сочи на достатъчност и достоверност на
показанията на св. А..
Наред с това, при така
поддържаните от свидетеля показания, явяващи се база за процесното обвинение
в хода насъдебното
следствие, по искане на защитата на подсъдимите, са изтребвани и получени
писмени докателства от РС – Кубрат и Русе, МВР – сектор „Пътна полиция“ и
Дирекция „Гранична полиция, от които се установява, че
през целия инкриминиран период св. А. не е имал право да управлява
моторно превозно средство, тъй като е бил лишен от това право с влязла в сила
присъда № 62/24.11.2015 г. по н.о.х.д. № 199/2015 г. на Районан съд-Кубрат,
в сила от 15.02.2016 г., с която бил
осъден за извършено ан 5.07.2016 г. престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК -
управление на МПС след употреба на алкохол, на наказание четири месеца лишаване
от свобода с отлагане на изтърпяването по реда на чл. 66 ал. 1 от НК и ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, обхващаща изцяло процесния
инкриминиран период. Присъдата е била изпратена за изпълнение в
РД-МВР-Кубрат през м. февруари 2016 г. Тя е била известна на свидетеля.
Междувременно, на 16.01.2016 г., свидетелство му за правоуправление, отнето по
административен ред при констатирането на престъпното деяние, било върнато поради
изтичането на срока по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП.
Поради
получена информация, че А. продължава да управлява МПС след присъдата, вкл. до
Румъния и обратно, полицейските служби са предприели надлежни контролни
действия по отношение на него, като са разпратили вкл. до „Пътна полиция“ и
„Гранична полиция“ съобщения при установяване на лицето да бъде иззето така неправомерно държаното от него
свидетелство за правоуправление. В
резултат на 28.07.2016 г. било издадено полицейско разпореждане по чл. 64 ЗМВР
въз основа на горепосочената присъда на Кубратския районен съд да върне
неправомерно държаното от него свидетелство за правоуправление. На същата дата
св. А. попълнил декларация, че изгубил свидетелството си за правоуправление в
Румъния. Във връзка с разпореждането му бил съставен АУАН, както и Наказателно
постановление от 17.04.2017 г., което той обжалвал пред съдилищата и по-късно
било отменено. Аналогично разпореждзане му било издадено на 16.09.2016 г.
Свидетелят
продължил да управлява буса си, като въз основа на полученото при КГПП „Дунав
мост“ писмо от сектор „Пътна полиция“ било установено, че А. има вногократно
регистрирани през 2016 г. преминавания на границата на страната. Въз основа на
заложена оперативна задача
на
4.08.2016 г. св. А. се явил на ГКПП „Дунав мост“ управлявайки собствения си,
процесен микробус натоварен със закупената в Румъния стока. Тъй като не представил
свидетелство за правоуправление бил санкциониран, като му било съставен АУАН. По
собствените му показания, обаче, при повторния му разпит, на 4.08.2016 г. бил
наказан с фиш. Последното противоречи на удостовереното в получените писма от Д
„ГП“ и Сектор „ПП“ /л. 283-284 съд.д./, къдетолипсва фиш от тази дата. Очевидно
е било съобразено от оторизирания орган, че за случая санкциониране с фиш е
неправилно, като обаче санкцията /по-долу/ е наложена на основание чл. 183 ал.1
т. 1 от ЗДвП /управление без да си носи СУМПС, с 10 лв. глоба/, вместо
правилната за случая по чл. 177 т. 1 от ЗДвП /управление на МПС след като е
лишен по съдебен ред от това право, подлежащо на глоба от 100 до 300 лв./.
Въпреки
това, на 7.08.2016 г. св. А. отново се е явил на ГКПП „Дунав мост“ за излизане от страната, упралявайки същия
микробус марка „Мерцедес“, когато вече бил санкциониран с издадено наказателно
постановление потвърдетно впоследствие по обрлазуваното по негова жалба
производство при РРС /АНД 304/2017 г./ и АС-Русе.
Съгласно приложенот
оп писмо от Дирекция „Гранична полиция“ след тази дата /7.08.2016 г./
свидетелят А. имал периодични преминавания на ГКПП „Дунав мост“, но само като
пътник, като е бил придружавман от друго
лице, щкоето е оправлявало микробуса.
Показателно във връзка с останалите данни за
специфичното отношение на оторизираните, в случая полицейски органи към
свидетеля е обстоятелството, че при първото констатирано нарушение на 4.08.2016
г.
съставения според приложеното писмо от Дирекция „Гранична полиция“ на л. 135 от
съд.пр. и справка за нарушител от МВР-Русе, сектор „Пътна полиция“ на л. 283
съставеният АУАН не е довел до
Наказателно постановление за действително извършеното нарушение по чл. 177 от ЗДвП /управление на МПС след като е лишен от това прево по съдебен или
административен ред, наказуемо с глоба от 100 до 300 лв., а по чл. 183 ал. 1 от ЗДвП, за далеч по невинното нарушение, че водачът не си носи свидетелството за
правоуправление, с наказание 10 лв. глоба. Съобразно приложените изобилни
писмени доказателства за получените много преди това в МВР данни, че А. е бил
лишен от правоуправление с влязла в сила присъда за извършено престъпление,
изпратени писма и заложено мероприятие, както и посоченото разпореждане от м.
юли да върне СУМПС /както се посочи моментално заявено от него като загубено в
Румъния/, необяснимо е освен с по-специално отношение от какъвто и да било вид
полицейските власти да не съобразят вействителното естество на нарушението му. Показателно е също притиворечието между
удостовереното в приложените по делото
писма от Дирекция „Гранична полиция“, в едно от които /л. 196 съд.д./ е
посочено, че след втория установен случай на явяване на св. Н.А. на ГКХПП
„Дунав мост“ управлявайки процесния мерцедестой повече не се е явявал на
влизане или излизане на ГКПП „Дунав мост“, са разлика от останалите писма и
приложени справки от РДГП, където е видно, че имал още 14 такива преминавания
през 2016 г. За отбелязване е и обстоятелството, че на фона на инициираните
от МВР мероприятия с циркулярни писма във връзка с противозаконното му
управление на МПС, вкл. в чужбина, при първата констатация /залавянето му на
4.08.2016 г. – е бил санкциониран по показанията му само с фиш. За отбелязване
е, най-сетне, че свидетелят не е бил обект на каквито и да било други мерки и
дирене на отговорност освен санкционирането му по административен ред. Впрочем
резонни са доводите на защитата на подсъдимите, че ако при първата констатация
за нарушението е бил санкциониран законосъобразно, последиците при последващите
би могло да бъдат не само от административно-наказателен порядък.
В нито
един от разпитите си на досъдебното производство и този /първия/ на съдебното
следствие свидетелят не е упоменал тези твърде съществени по мнение на съдебния
състав обстоятелства. Напротив, както се посочи поддържал е, и то с конкретни
потвърждаващи обстоятелството обстоятелства, че е бил водач на автомобила.
Поради
очевидното твърде съществено значение на едно такова обстоятелство за анализа
на достоверността на показанията на
свидетеля, както само по себе си, така и факта, че въобще не е споменавано от
свидетеля при многобройните му разпити, в същия смисъл както се посочи са и
показанията на полицейския служител от Д „Вътрешна сигурност“ - св. Я. и при
изрично заявени в хода на следствието доводи по направените доказателствени
искания на защитата на поидсъдимите за провокация към подкуп, с допълнителни
доводи относно останалите относими горепосочени доказателства, както ще се
обсъдят, /разпознаванията и протоколите за изготвените ВДС - видео и
аудиозаписи –
въз
основа на определение на съдебния състав свидетелят Н. и повторно призован и
разпитан.
При
повторния разпит св. А., крайно недостоверно по мнение на съда, е заявил, че не
помни за какъм период от време е бил лишен от правоуправление. Само по себе си
такова лишаване, и то с присъда за извършено престъпление, при това на водач на
МПС, за който, като търговец, превозващ непрекъснато стоката си със събствен, с
вложени като за основно средство, микробус, е жизнено необходимо и в популярно
житейски смисъл привично да управлява непрекъснато МПС. При това, както се
посочи, по повод това именно лишаване свидетелят многократно е бил проверяван и
санкциониран от полицейски служби, а самият той е сезирал съдебните власти. При
тези специфични стоятелства съдът възприема изявлението му, че не помни този
срок, като напълно недостоверно и очевидно обслужващо стремежа му да не се
обсъжда правомерността на действията му в инкриминирания период, респ.
достоверността на фундаменталните му за делото показатния. Същото важи и за
иначе не толкова съществено в случая изявление, чене помнел да има друти
наказателни постановления – видно от приложената справка от С „ПП“ 6 на брой,
наред с 7 бр. наказания с фишове
По
нататък при този повторен разпит свидетеля
е заявил, че при провеждането на оперативните мероприятия, респ.
експлоатирането на процесните СРС, „тези
които го разпитвали“ и специално „Я. Я.“ – горепосочения полицейски служител от
отдел „Вътрешна сигурност“ знаели, че св. А. няма книжка. Същевременно,
обаче, при този разпит св. А. твърди, че те знаели, че има втори човек
/очевидно има предвид друг шофиращ автобуса, както и че в разпитите си
свидетелят бил казал, че от м. август не е управлявал микробуса /л. 307 съд.д./.
Както се посочи такива показания свидетелят никога не е давал на досъдебното
производство и при първия му разпит в хода на съдебното следствие. Същевременно,
в хода на същия разпит свидетелят заявява, че не си спомня да са го питали за
втори човек надосъдебното производство и в полицията /л. 305 съд.д./.
Най-сетне, в противоречие с предходните разпити, заявява, че след второто му
/очев. съгл. горното на 7.08.2016 г./ залавяне да управлява буса използувал
втори човек. При това, обаеч съвсем недостоверно твърди, че понякога ползувал
един човек на отиване в Румъния, а от там – друг. Трудно е да се повярва, че
търговец би оставил съдбата на закупена от него в чужбина бързо разваляща се
стока в зависимост от толкова несигурно обстоятелство, като намиране в чужбина
без предварителна уговорка и организация на сигурен, правоспособен и на
разположение водач на МПС. При това даса съвсем случайни хора и да не е
запомнил нито едно име.
Уточняващите
въпроси на председателя на състава по това обстоятелство, както и по други
съществени такива при този разпит, освен до емоционални и на границата на
спазването на реда в съдебното заседание реплики и изявления на представителя
на държавното обвинение, са довели, както се посочи, и до искане на прокурора
за отвод на председателя на състава. Последното е оставено като неоснователно
без уважение от съдебния състав.
Последвало
е изявление на св. А., че не си спомня какво е казал, но „те са го виждали с
шофьор“. По делото липсват такива показания от когото и да било.
Свидетелят
е разяснил как полицейските служители - св. Г. и Я. са го оборудвали с
техническо следство за провеждането и осъществяването на процесните мероприятия
и СРС както се посочиха - „наблюдение“, „подслушване“ „проследяване“, довели до
създаването на процесните ВДС – давали
му жилетка и го инструктирали дкак да се държи и какво да прави при инкриминираните ситуации в присъствие на
подсъдимите.
Свидетелят
е заявил също при повторния си разпит, че не си спомня да е давал показания
преди процесните случаи /конкретизирани от него като случаите когато е носел
жилетката/, както и след това. Видно от протоколите за разпитите му на
досъдебното производство първия от тях е на 13.05.2016 г., два месеца преди
инкриминирания период. Последният е от 17.11.2016 г.
Настоятелните
многократни отговори на св. А. при този повторен разпит, че свидетелите Св. Г.
и Я. Я. за знаели и са виждали, че той потува с втори човек, при това шофьор в
микробуса са, както се посочи, в пълно противоречие с показанието на тези
полицейски служители, както по конкретното обстоятелство, така и по
съпътствуващите в показанията им обстоятелства. За Я. това важи конкретно, а за
Г. – тъй като, както се посочи, показанията му поначало въобще не обфхващат
случаите със свид. А. /„търговеца“ съгл. св. Я./, а други случаи, поначало
извън предмета на настоящото производство, със защитени свидетели, касаещи
тримата горепосочени обвиняеми, за които производството е било прекратено на
досъдебното производство. Иначе евентуална аналогия и сходства с действията на
„водещите“ полицаи в процесните случаи с подс. А. и настоящите четирима
подсъдими от една страна и от друга тези със защитените свидетели по отношение
на останалите трима техни кореги от ГКПП, по мнение на съдебния състав, би
имала още по-разрушителен ефект върху обвинителната теза и справедливостта и
закоността на процесното наказателно производство като цяло.
Най-сетне,
опровергавайки фактическата и правна конструкция на обвинението в частта му
относно вменените на подсъдимите служебни задължения, заради неизпълнението на
които получавали процесния неследващ им се дар - визуална и документална
проверка на превозното следство, както и на документите на водача, св. А. изнася,
че е давал на подсъдимите самоличната си карта, не са му искани и не е
представял други документи.
Както се
посочи, за частта от периода след 7.08.2016 г., обхващащ инкриминираните случаи
на 8-и септември /втория вменен на подс. Ч./, 5-и октомври /подс. А./, 7-и
октомври /втория случай на подкс. Й./ и 11-и ноември /подсъдимия И./ според
вторите показания на св. А. в съдебно заседание и посочените удостоврителни
документи от МВР- „гранична полиция“ и „Пътна полиция“ свидетелят не е бил
водач на пристигналото на пункта негово превозно средство с плодове и
зеленчуци. При това положение, от една страна очевидно отпада задължението на
всеки от подсъдимите да извършва проверка на св. А. в качеството на водач на
влизащото през ГКПП в страната МПС за тези дати.
От друга
страна, за всички процесни инкриминирани случаи
важи горепосочената
изцяло опираща се на закона и правната логика теза на прокурора заявена при
устните състезания, че
проверките
по Глава 4, чл. 37 и 38 ал. 1 т. 1 от
Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г. и
длъжностната им характеристика, а именно проверки на пътните превозни средства
/ПП С/ вкл. визуална проверка на документите и на превозното средство в
автоматизираните информационни системи и физическа проверка, при проверка на
документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на
първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и
проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да
осъществяване на контрол по спазване на граничния режим на лицето и
управляваното от него МПС /иначе съгласно непромененото и поддължано като цяло обвинение
вменените на подсъдимите като съставомерни и неизпълнението им свързано съгл.
процесния престъпен състав с получаването на неследващия им се дар/
съгласно
регламентирания с чл. 27 от Инструкцията
ред на минималните гранични проверки,
които в инкриминирания период са били достатъчни
са били ненужни и неследващи се. Достатъчна е била само
идентификация на лицето и проверка на неговия документ за самоличност, с допусната възможност за проверка и АИС. Както
изрично е изложил тезата си при устните състезания прокурора, в случая именно извършването на такива
проверки /вменените им съгл. диспозитива на обв. акт/ би довело до там „всеки
от подсъдимите да излезе извън предмета и извън обхвата на на
тези минимални гранични проверки да мине в обхвата на проверките по реда
на глава 4 от Инструкцията, а именно осъществяване /очев. се има предвид
контрол/ на пътни превозни средства“.
Съгласно
установеното
св. А. е
имал качеството на водач на МПС в два от случаите преди 7.08.2016 г., а именно на 15-й юли и 1-и август с подсъдимите Ч. и Е.
Й.. И за тях, обаче важи изложената теза на прокурора, че визираните в
диспозитива на обвинението процесни задължения на подсъдимите всъщност не е
следвало да се изпялняват и именно евентуалното осъществяване натакива проверки
би било нарушение.
Най-сетне,
макар и това да е достатъчно за несъстоянолстта на обвинителната конструкция,
следва да се посочи, че два случая са част от квалификациите за всеки от
подсъдимите Ч. и Йордановза при условията на продължано престъпление по чл. 26
от НК.
Следва да
се прибави и видимото според процесните ВДС, с горните уговорки относно
достоверността им, местонахожвение при записа от 5.10.2016 г. /с подс. А./ - на
шофьорското предно дясно място на микробуса, влизащо в радикално противоречие с
горните пимени доказателства и събствените му при повторния разпит показания,
че след 7.08.2016 г. не е управлявал микробуса. Обстоятелството ес посочва
вконтекста на общия извод за тотална недостоверност, взаимна противоречивост и
негодност за обосновано и законосъобразно формиране на решаващи изводи.
Изложеното
внася съществени съмнения в достоверността на показанията насв. А., вкл. по
обстоятелствата визиращи главния факт за всеки от подсъдимите.
Както се
посочи, тези показания се явяват основно /единствени свидетелски
показания/ и централно място в комплекса
от доказателства, ангажиран от обвинението, като достоверността на останалите,
а също и логическата издържаност на установяванат с тях фактология до голяма
степен са обвързани с тях. Изложиха се съображения са съображения за пороците
на ВДС и физикохимическата експертиза по делото. По отношение на
разпознаванията
на подсъдимите Ч., Й. и А. от св. А. като граничните полицаи, на които е дал
процесните неследващи им се дарове на инкриминираните дати, съдът констатира и
съобрази следното:
На първо
място важи гореизложеното за съществените съмнение в достоверността на
показанията на св. А. в целостта им, функционално и логически с които са
свързани и тези разпознавания. Всъщност четири от разпитите му на досъдебното
производство /както се посочи обхванати в съответствие с НПК на съдебното следствие/
обслужват единствено разпознаванията на 19.07.2016 г./на Ч./, 16.09.2016 г. /Й.
и повторно Ч./ и 17.11.2016 г. /А./. В съответствие с основния принцип по чл.
14 от НПК за формирането на вътрешното убеждение въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, респ. задълженията на съда за обсъждане
поотделно и в съвкупността им събраните доказателства и доказателствени
средства, както за достоверност, така и досежно съдържащата се в тях инфорвация,
разколебаването на достоверността на показанията на свидетеля логически води до
съмнение относно искреността и адекватността на заявеното от него и при
извършените разпознавания.
Последното
съждение очевидно се подкрепя от горепосоченото безспорно обстоятелство, че 5
минути след като е приключило спроред приложените протоколи разпознаването на
подс. А. от св. А. свидетелят, при разпита му пред съдия на 17.11.2016 г., не
помни и не е казал при разпита за това аразпознаване, а подробно е разяснил, че
може да разпознае полицая, на когото дал
пари на 5.10.2017 г. /по делото безспорно за тази дата е обвинен единствено А./
ако го види /видял го е и го е разпознал непосредствено преди този разпит и то
след като непосредствено преди разпознаването отново е дал описание на полицая
и случая/.
Най-сетне,
както се сочи от защитата на подс. А., по делото е приложен и фотоалбум със
снимка на А. поз № 2, върху който обаче е записано, че е изготвен на 11.10.2016
г. в НСлС-София. Наред с неяснотата какво е наложило прилагането на
изключението от правилото за разпознаване на живо,
това обстоятелство очевидно поставя въпроса за опорочаване на
разпознаването на А. на 17.11.2016 г. чрез предварително въздействие върху
разпознаващия.
Всички разпознавания
/за Ч. са две, така че са общо четири/ са извършени по снимки.
Действуващата
уредба на този вид процесуално-следствено действие очевидно предвижда като
принцип разпознаването на лица да се извърши
при представяне на лицето, наред сдругите поне три лица. Това е видно и се съчетава с детайлите
на редакциите на текстовете по чл. 170 и 171 от НПК относно подготовката на
разпознаването, необходимостта разпознаващия пердварително да бъде разпитан за
особеностите, по които може да извърши разпознаването, изискването за сходство
по външност с останалите лица, очевидното значение на използувания термин
„външност“ като съвкупност от особености на лицето, и то не само физически,
които по никакъв начин не се изчерпват с негова снимка, обичайно обхващаща
лицевата му част можду врата и горната част на тялото.
Възможността разпознаването да бъде извършено и по
снимки е предвидено от законодателя КАТО ИЗКЛЮЧЕНИЕ - чл.171 ал. 4 от НПК, с предвиден и критерий за допустимост на това
изключение, а именно КОГАТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОКАЖЕ САМОТО ЛИЦЕ.
Горните
причини за извършване на разпознаването чрез лично представяне на разпознавания
ясно обосновават необходимостта и важността при разпознаване по снимки
конкретно да се заяви и да се мотивира този критерий – невъзможността да се
покаже самото лице.
В
процесния случай
по делото липсват каквито и да било данни, камо ли
доказателства, нито се твърди от страната по обвинението, на досъдебното и в
съдебното производство, имало ли е такава невъзможност да се покаже на живо който и да било от
подсъдимите Ч., Й. и А., камо ли пък в какво точно се е изразявала тази невъзможност.
Напротив, на всяка от посочените три
дати всеки от тях е бил в страната, с известно местонахождение и работа, на
разположение на разследважите органи, а на 17.11.2016 г., когато е протокола за
разпознаването на подс. А., всички настоящи подсъдими, заедно с останалите
горепосочени трима, за били с постановено прокурорско задържане за срок от 72
часа.
При това
положение
процесните разпознавания, макар и да не визират
конкретно разрушаващо удостоверителната им стойност обстоятелство, все пак са негативно обремени с допуснато при
провеждането им със съществено изискване на НПК. Значението на този порок е,
че
установеното
по делото наличие и на ред други основания, разколебаващи достоверността и съдържанието
ангажираните от обвинението доказателства, при това пряко свързани и
взаимозависими / изложените пороци в
показанията разпознаващия свидетел А., останалите
горепосочени относно тези от „обективен порядък - ВДС и физикохимическата
експертиза,
повлича
след себе си дискредитиране и негодност за формиране на несъмнени изводи в
полза на обвинението и по отношение на тези разпознавания.
Наред с
тук изложеното
резонни
са доводите на защитата на подс. А. за необичайно бързото протичане на
разпознаването му и предхождащия го разпит на разпознаващия св. А. на
17.11.2016 г. в съответно 10,25-10,35 часа и 10.10-10,20 ч., с последвало
явяване в 10,35 на св. А. пред Специализирания наказателен съд /посочи се
според протокола за разпита от 17.11.2016 г. - Град Русе/, при
последвалото съгл. удостоверението на л.
183 от съд.д. задържане на А. в 18 часа на същата дата, но фактически тази
събития не се застъпват и липсва конкретно основание в тази именно връзка за дискредитирането
им.
Твърде
необичайно е също двукратното разпознаване на подс. Ч. - на 19.07.2016 г. /в
рамките на инкриминирания период/ и на 16.09.2016 г., последователно за всяко
от вменените му събития, като наред с другото похранва доводите на защитата на
подсъдимите за провокация към подкуп /по-долу в правния анализ/ - парадоксално
е след извършване на разпознаване на длъжностно лице за извършено, и то
корупционно престъпление, при експлоатирано съгл. обвинението и СРС с видео и
звукозапис, да се изпрати отново при същото длъжностно лице същия извършил
разпознаването свидетел, надлежно потготвен и снабден с парични средства и
същевременно оборудван с технически средства за СРС, така че престъплението да
се разиграе отново – всъщност да се извърши още едно.
Показанията
на свид. – пряк ръководител на подсъдимите и колегите им - Ч. не съдържат факти
и обстоятелства конкретно по вменените на подсъдимите съставомерни действия.
Свидетелят изнася общи сведения за известната му проверка на служба „вътрешна
сигурност“ и крайния резултат от акцията на 16.11.2016 г. – процесния случай с
подсъдимия И.И.. Също като обща постановка, в противоречие с конструкцията на
обвинението относно способа замотивиране на св. А. да заплаща процесните дарове
свидетелят установява, че пунктовете на гранична полиция са отделни от тези на
Агенция „Митници“, тези на НАП също били
отделни, макар и наблизо, НАП действувала самостоятелно, проверявайки
вътреобщностните доставки, проверяват стоки с висок риск, работят на втора
линия след граничните полицаи. Последните пък, при съмнение относно нарушения
натоварно моторно превозно средство можело да извикат и сформират съвместен
екип с митническите служби. Като цяло, обаче, в съответствие с чл. 27 от
Инструкцията и горепосочената законосъобразна теза на обвинението, застъпена
при устните състезания, проверката по принцип се свежда до проверка на документите
за самоличност на водача на преминаващото, вкл. товарно МПС. Поначало други проверки,
вкл. вменените с обвинението по чл. 37 и 38 от Инструкцията не са се обхващали
от проверките. По изключение, при установени белези за укрити лица, превоз на
забранени вещи, акцизни или с висок вискален риск вещи и предмети, граничните
полицаи имали право да предизвикат физическа проверка.
Тези
показания напълно подкрепят тезата, застъпена и от прокурора, че вменените на
подсъдимите като съставомерни и за неизпълнението на които те получавали
процесните несредващи им се дарове всъщност проверки принципно не са се обхващали от приложимата в
инкричинирания период минимална проверка, а при наличие на посочените от
свидетеля установени белези подсъдимите пък са можели да предизвикат физическа
проверка. По делото не се твърди и липсват доказателства св. А. да е превозвал
такива стоки и въобще да са съществували белези да бъде предизвикана такава
физическа проверка на микробуса му, за му бъдатад спестявани от няко от
подсъдимите съответните проверки и това да е основание за получаване на
неследващите се процесни дарове. Очевидна е, ппрочее, в аспекта на фактическата
установеност по делото, липсата на каквато и да било зависимост и връзка на
вменените им или друти служебни задължения на всеки от подсъдимите с възникване
на основание за получаване на неследващ му се дар от св. А..
Представените материали от дисциплинарните производства против подсъдимите
по местоработата им, по които не са установени техни нарушения и са оставени на
работа, по некакъв начин не съдържат и не могат да ес разглеждат като доказателствена
основа за изводи в полза на обвинението. Още по-малко в светлината на
изтъкнатия от прокурора при устните състезания довод, че резултатите им били
поради липса на достатъчно доказателства - такова основание в още по-голяма
степен важи в наказателния процес, с известните изисквания на несъмненост и
категоричност на решаващите изводи и изключване на предположенията /по
визиращите предмета факти и обстоятелства/ като основание за присъда.
Изложената фактическа обстатновка се установява от събраните по делото
доказателства: освен от горепосочените в хода на изложението и свидетелства
за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,
документи и справки, установяващи длъжностното качество на лицата, графици за
дежурства, протоколи за обиск, претърсване и изземване, писмени доказателства, вкл. събраните в хода на съдебното следствие.
При тази фактическа установеност съдът прие следноно
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на подсъдимият М.К.Ч.
съобразно гореизложеното
по делото не са установени в пълнотата им твърдяните с процесния
обвинителен акт и визиращи съставомерните признаци на вмененото му престъпление
по чл.302
т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно че на 08.09.2016г. и на 15.07.2016г. в гр.Русе, в
условията на продължавано престъпление- на два пъти, на ГКПП Русе- граничен
пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган – „ Старши полицай“ в
ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н.С.А.– на два
пъти парична сума в размер на 20 лв. на обща стойност 40 лева, която не му се
следва, за да не извърши действие по служба- да не изиска документ за
превозвания товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на документите на
лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда
и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно- пропусквателни пунктове- „Проверката на пътните превозни
средства /ПП С/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания
товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика
задължения- да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни
документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и
управляваното от него МПС.
Важи гореизложеното, че ангажираните с обвинителния акт по делото, както и
допълнително събраните в хода на съдебното следствие съгл. горното изключват
възможността да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил така вменените му действия на процесните дати - че е поискал
и приел от свидетеля А. неследващите му се дарове - на два пъти по 20 лв. или
общо 40 лв. на посочените дати, които не му се следват, за да не извърши описаните
действия по служба. По делото, както се посочи, са доказано единствено
местоработата на подсъдимия на инкриминираното място и дати, длъжностното му
качество и съвместното му пребиваване на инкричминираните дати на ГКПП „Дунав
мост“ със свид. А.. Останалите съставомерни обективни и субективни признаци на
вмененото му престъпление са недоказани по делото. Съобразно гореизложеното всички
относими към така формулирания главен факт доказателства по делото -
показанията на св. А., изготвените ВДС по експлоатираните СРС, химическата
експертиза, разпознавания по снимки и косвено свързаните с тях свидетелски
показания на св. Г., Я., Ч. и останалите както се изложиха, се характеризират с
изложените пороци - както относно достоверност, така и в същината им
досежно фактите и обстоятелствата, чието
установяване се цели с тях, правещи ги негодни поотделно и особено в
съвкупността си да обосноват несъмнени и категорични изводи от обективна страна
относно авторството и процесната специфика на процесното изпълнително деяние с
описаната конкретика, твърдяните взаимоотношения със свид. А. и съставомерните
служебни задъжения, с неизпълнението на които обвинението свързва получаването
на неследващия се дар, както и самото получаване на този дар. Специално относно
служебните задължения, вменени на подсъдимия, съобразно горното по делото е
установено, че поначало за случаи като процесните подсъдимите не са имали
задължения да извършват вменените им проверки, а именно: съгласно
Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда
и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно- пропусквателни пунктове- „Проверката на пътните превозни
средства /ПП С/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“. Същевременно по делото е безсп орно установено и се поддържа и от
обвинението, че проверки на лицето /подсъдимия/ при преминаването му на ГКПП в
процесните случаи са били извършвани. Както се посочи, установи се също, че в
случаите след 7.08.2016 той не е имал
качеството на водач на МПС, поради което не е следвало да му се извършват
каквито и да било произтичащи от такова качество проверки, следователно няма
как с такива задължгения да е свързано получаването /каквото всъщност също не е
установено/ на неследващ се дар. Същевременно за всички случаи, както се
обсъди, изпълнение на задължения по чл. 37 и 38 от Инструкцията не се е
следвало, напротив, спорет тезата и на прокурора при устните състезания това би
било превишаване на власт /и безспорно не е било правено/. Най-сетне по делото
липсват данни автомобилът или стоката в него да се явявал на ГКПП с нередовни
документи, за да се вменява на подсъдимия, че не е извършвал проверка при
такава хипотеза.
Кактосе посочи свързано и с установените фати по делото,
в противоречие с формулираната
и неизменяна до края на съдебното производство конструкция на обвинението
при устните състезания, поддържайки изцяло и безусловно обвинението както
внесено и формулирано с обвинителния акт /не е формулирано изменение нито в
това отношение, нито напр. по фактите относно това дали св. А. е шофирал
микробуса, респ.- дали е имал качеството на водач с произтичащите от това
служебни функции и задължения на подсъдимите/
представителят на държавното обвинение, изрично е развил тезата, че
подсъдимите не са имали такива задължения и дори, че евентуалното извършването
на такива проверки е било нарушение, излизащо извън обхвата на задълженията им
/това очевидно е смисъла, тъй като дословно в пледоарията е посочено, че
подсъдимите са излезли извън рамките на правомощията си, като са предприели
такива именно проверки, което освен, че безспорно е недоказано и невярно не се
твърди и в обвинителния акт. Така на л. 379 от съд.д. в пледоарията на прокурора е развита тезата, че съгласно регламентирания
с чл. 27 от Инструкцията /очев. несъзн. там посочено Наредба/ „…редът на минималните гранични проверки,
които в инкриминирания период са били достатъчни, … са предвиждали само идентификация налицето и проверка на неговия
документ за самоличност, с допусната възможност за проверка и АИС“. В случая, обаче, развивава тезата си
държавното обвинение при устните състезания, „всеки от подсъдимите е излязъл извън предмета и извън обхвата на на
тези минимални гранични проверки и е минал в обхвата на проверките по
реда на глава 4 от Инструкцията, а
именно осъществяване /очев. се има предвид контрол/ на пътни превозни
средства“. Тезата е обоснована с показанията на св. А. и е развита досежно връзката й
с възможността по чл. 43 от Инструкцията /както се посочи очев. поради
несъзнавана грешса на езика наречена в пледоарията на прокурора Наредбата/ за
съвместна проверка с митнически органи.
Впрочем текстът по чл.27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със
служебния статус и действия на на всеки от подсъдимите изначално липсват в
обвиненията на подсъдимите в съдебното /и досъдебно/ производства/.
По този начин, успоредно на поддържането изцяло на неизменянато в с.з.
обвинение, прокурорът по делото излага и мотивира тезата, че подсъдимите
всъщност не са имали такива задължения /изрично вменени им с диспозитива на
обв. акт/ в инкриминирания период и че предприемането на този вид контрол /на
преминаващите границата пътни превозни средства/ всъщност е нарушение на
служебните им задължения, тъй каято излиза извън предмета и обхвата на
задълженията им. При всички тези противоречия се поддържа тезата за доказаност
и съставомерност на обвинението както е внесено.
Подобна постановка на обвинителната теза е вътрешно противоречива - твърди
се от една страна, че е приет дар за да не се извършат горепосочените действия
по служба, а от друга страна че същите действия не са се обхващали от службата им, че поначало не е
следвало да ги вършат и ангтажирането на подсъдимите с тях всъщност било
нарушение на службта им. Постановката е очевидно неиздържана и от
материалноправна гледна точка, тъй като визираните с процесното обвинение като
съставомерни действия по служба се третират от прокурора в пледоарията му като
такива извън служебните задължения на подсъдимите.
Наред с изложеното, визиращо недоказаност на обвинението както е
формулирано,
съдът намира за основателни и доводите на защитата на подсъдимия за наличие
по делото в съвкупността им на
вече утвърдената в съдебната
практика конструкция на т.н. „провокация към подкуп“. Съдът съобрази в тази
насока по делото са събрани изобилни и взаимно подкрепящи се доказателства,
доказващи тезата. Резонни са впрочем доводите на защитата, че съгл. утвърдената в страната /Р
България/ и общността /Европейския съюз/ съдебна практика при направено такова
възражение и съществуващи данни за такава провокация, в тежест на страната по
обвинението е да опровергае осъществяването й. В тази насока
важи горе изложеното относно многобройните противоречия и сочещи на
недостоверност данни за показанията на св. А., установеното толерантно
отношение къмнего от страна на установилите нарушението му при управление на
МПС без такива права, проявената трудно обяснима освен със закрила смелост на
св. А. да продължи да управлява МПС и след влязлата в сила присъда за
престъпление от общ характер против него, както и след установяването и
санкционирането му веднъж за това нарушение, посочената очевидно
незаконосъобразна квалификация на нарушението му тогава по чл. 183 т. 1 вместо
по чрл. 177 от ЗДвП, установената негова връзка с полицейски органи значително
преди инкричминираните събития, инструктирането му от полицейския служител св. Я.
/подобно на останалите извън предмета на делото защитени свидетели от св. Г./ и
оборудване с техническо следство - жилетка със съответното записващо
устройство, насочването му към граничните полицаи след предварително
съгласуване с полицаите, оборудван и с подготвени банкноти, които подавал на
дежурните, изложеното относно опорочаването и негодността на процесните ВДС за
извеждане изводи в полза на твърдяните с обвинителния акт действия, думи и
жестове на подсъдимите на инкриминираните дати, куриозното повторно появяване
отново с пари и оборудван с „жилетката“ на 8.09.2016 г. по време на дежурството
на подс. Ч. след вече извършено веднъж разпознаване на същия на 19.07.2016 г.,
уличаващо /всъщност и двамата/ в престъпление/, посоченото наличие на първи
фотоалбум със снимка на подс. Аттанасов от 11.10.2016 г., предхождащо
ангажираното като доказателство разпознаване на 17.11.2016 г. с гореобсъдените
особености. Съдът намира за установено по делото, че при обща организация с
посочените полицаи и други неустановени по делото лица /идентифицирането им в
случаоя е без значение при липса на обвинение/, св. А. преднамерено и
целенасочено и създавал в този и с останалите подсъдими обстановка с целяща
осъществяване на корупционно престъпление.
На всички тези категорично установени, непротиворечиво и сочещи единствено
на преднамерен и целенасочен стремеж за създаване на обстановка, при която да
бъде осъществен подкупа, би могъл да се противопостави в съответствие с трайно
установената съдебна практика, прогласена още с ППВС № /81 г. единствено
аргумент, че дара – процесните суми – е поискан от подсъдимия. Такова
обстоятелство конкретно за този подсъдим, обяче, не е доксазано по делото –
важи изложеното за негодността и недостоверностгта на показанията на св. А. и
ВДС по делото.
В горецитираното решение № 189/2014 г. на ВКС, второ н.о., наред с изрично
указаните признаци за подстрекаване или провокация към подкуп, вкл. в съзвучие
с програмните решения на Е Съд ПЧВ ж. И разпределението на доказателствената тежест при такива данни е указанна
и
„дефиницията
за полицейска провокация по делото Ramanauskas v. Lithuania, § 55, включена в
материалноправния тест, очертан по делото Bannikova v. Russia - "Полицейска провокация е налице,
когато служителите - от специалните служби или лица, действащи под техни
инструкции, не се ограничават да разследват криминалната дейност по пасивен по
същността си начин, а прилагат такова въздействие върху субекта, че го
предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което той не би извършил, за да
стане възможно събирането на доказателства за извършването му и да бъде
повдигнато обвинение.".
Такова поведение се определя като
полицейска постановка/провокация (entrapment или police incitement
поставяне/устройване/организиране на полицейска клопка/капан, респ. полицейска
провокация), когато операцията е предприета и проведена с цел уличаване на
конкретно лице в извършването на престъпление, което то не би извършило без
намесата на участвалите в нея държавни служители, обичайно от състава на
полицейските служби за сигурност или лица, действащи под техни инструкции и
контрол.
В такива случаи е налице нарушение по чл. 6
(1) от ЕКПЧ, при това от самото начало на разследването, което не може да
бъде оправдано с обществения интерес в борбата срещу престъпността.
Задачата на държавните органи, респ. на
полицейските служители, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да
ги предизвикват. Затова, когато се установят данни за такова
поведение, е необходимо вътрешното право и съдебна практика, в изпълнение на
задълженията си по чл.
13 от ЕКПЧ, да приложат такъв механизъм за защита, който да послужи за
преодоляване на нарушението и елиминиране на неговите негативни последици“.
В процесния случай показателно /макар и не уникално за страната вече
значителен период от време/ е, че, както неслучайно подробно се изложи в
началото на мотивите към настоящата присъда и в хода на същите
процесното наказателно производство е започнало в досъдебната си фаза и в
началния си период - 2015 до първата половина на 2016 г. – при съобразяване на
данни за оргатнизирана престъпна група, съставена от служители на МВР -
гранични полицаи на ГКПП в различни части на страната И ВИСШЕСТОЯЩИ СЛУЖИТЕЛИ по
йерархията, занимаваща се с неправомерно събиране на пари от български и чужди
граждани преминаващи границата, като част от събираните суми се преразпределяли
за висшестоящите служители. Впоследствие се е ограничило до 7 на брой гранични
полицаи от ГКПП – Русе. След това квалификацията като организирана престъпна
група, респ. ангажимента на Специализираната прокурату са отпаднали, последвало
е движение наделото между нея и Соф. ГП, която не е приела делото и отново от
СпП изпращане на РОП. Там пък производството се свива, както се посочи до
настоящие 4 гранични полицаи, за общата сума от 140 лв.
Очевидно е, че при първоначалната му обосновка и данни наказателното
производство в досъдебната му фаза би обслужило целта на разкриване и
премахване на ноторно известната твърде разпространена и болезнена корупционна
практика, с метастази и закрила нагоре по йерархията насъответната система, каквито
случаи непрекъснато се разкриват понастоящем в страната и е ноторно известно че
се шири, ако беше продължило в насока УСТАНОВЯВАНЕ НА СТУКТУРАТА НА ПРЕСТЪПНАТА
ОРГАНИЗАЦИЯ НАГОРЕ ПО ЙЕРАРХИЯТА. Вместо това всичко се е ограничило до
най-ниското ниво и след това до „стандартната“ квалификация на пасивен подкуп.
В същата връзка, както се посочи, полицейските служители от „Вътрешна
сигурност“ Г. и Я., вече в хода на касаещите настоящото обвинение процесуално
следствени и оперативни действия обективно
не са предприели такива действия и поначало не са имали намерение да задържат
дори и граничните полицаи в момента на констатирано незаконно деяние,
специално процесния подкуп. Съгласно показанията им, това изисквало друга
организация и хора, т.е. очевидно въобще не е било планирано.Те не са следили и
конкретно какво се случва между иначе изпратения, инструктиран и оборудван,
носещ и подготвени процесните парични суми св. А.. Посочи се, че в случая с
паодс. Ч. сред първо разпознаване, уличаващо го в корупционно престъпление,
бива организирано второ мероприятие, при същите уславия и със съция свидетел А..
Всички тези специфични заслучая обстоятелства поставят въпроса
каква всъщност е била целта на осъществените мероприятия - дали разкриване
и предотвратяване, или създаване на условия за осъществяване, иницииране и
пълно обезпечаване откъм уславия, ситуация та дори и парични средства, също
предварително „планирани“ така че да бъде извършено престъпление.
Данните по делото по мнение на съдебния състав сочат на това именно.
Мативите на организаторите на такъв вид „оперативно-издирвателна“ и
процесуално-следствена дейност в конкретиката на делото са без значение, тъй
като процесните обвинения касаят само подсъдимите в конструкцията на пасимен
подкуп.
Противно на тезата на страната по обвинението по делото за наличие на
такава провокация като оневиняващо дееца обстоятелство не е необходимо установяване на
конкретен мотив или основание да се навреди на провокирания, тези обстоятелства
са от групата обективни признаци изискуеми съгл. чл. 307 от НК в редакцията му
след 2000 г. за да се ангажира наказателната отговорност на провокиращия, което
е извън предмета на настоящото производство.
При това положение, дори и при евентуална доказаност на твърдяната от
обвинението по делото фактология, визираща вмененото на подсъдимия
престъпление, което категорично не е
така съобразно изложеното, то подсъдимият не би следвало да носи наказателна отговорност.
Ето защо съдът прие за недоказано по начина и със средствата предвидени в
НПК процесното обвинение и оправда подсъдимия по него.
По отношение на подсъдимия Т.А.А.
съобразно гореизложеното по делото не са установени в пълнотата им
твърдяните с процесния обвинителен акт и визиращи съставомерните признаци на
вмененото му престъпление по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1, вр.
с чл.26 ал.1 от НК, а именно че на 05.10.2016г. в гр.Русе, на ГКПП
Русе- граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган – „ ***“
в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н.С.А.–
парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба- да не изиска документ за превозвания товар от Н.С.А., както
и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС -
съгласно Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1
т.5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове-
„Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на
документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и
физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства,
граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача
документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно
длъжностната характеристика задължения- да извърши проверка на МПС за влизане в
Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на
граничния режим на лицето и управляваното от него МПС.
Важи гореизложеното, че ангажираните с обвинителния акт по делото, както и
допълнително събраните в хода на съдебното следствие съгл. горното изключват
възможността да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил така вменените му действия на процесните дати - че е
поискал и приел от свидетеля А. неследващите му се дарове - на два пъти по 20
лв. или общо 40 лв. на посочените дати, които не му се следват, за да не
извърши описаните действия по служба. По делото, както се посочи, са доказано
единствено местоработата на подсъдимия на инкриминираното място и дати,
длъжностното му качество и съвместното му пребиваване на инкричминираните дати
на ГКПП „Дунав мост“ със свид. А.. Останалите съставомерни обективни и
субективни признаци на вмененото му престъпление са недоказани по делото.
Съобразно гореизложеното всички относими към така формулирания главен факт
доказателства по делото - показанията на св. А., изготвените ВДС по
експлоатираните СРС, химическата експертиза, разпознавания по снимки и косвено
свързаните с тях свидетелски показания на св. Г., Я., Ч. и останалите както се
изложиха, се характеризират с изложените пороци - както относно достоверност,
така и в същината им досежно фактите и
обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, правещи ги негодни поотделно
и особено в съвкупността си да обосноват несъмнени и категорични изводи от
обективна страна относно авторството и процесната специфика на процесното
изпълнително деяние с описаната конкретика, твървдяните взаимоотношения със
свид. А. и съставомерните служебни задъжения, с неизпълнението на които
обвинението свързва получаването на неследващия се дар, както и самото
получаване на този дар. Специално относно служебните задължения, вменени на
подсъдимия, съобразно горното по делото е установено, че поначало за случаи
като процесните подсъдимите не са имали задължения да извършват вменените им
проверки, а именно: съгласно Глава
4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от
Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г.
за реда и организацията за осъществяване
на граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове-
„Проверката на пътните превозни средства /ПП С/ включва визуална проверка на
документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и
физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства,
граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача
документи за превозвания товар“. Същевременно по делото е
безсп орно установено и се поддържа и от обвинението, че проверки на лицето
/подсъдимия/ при преминаването му на ГКПП в процесните случаи са били
извършвани. Както се посочи, установи се също, че в случаите след
7.08.2016 той не е имал качеството на
водач на МПС, поради което не е следвало да му се извършват каквито и да било
произтичащи от такова качество проверки, следователно няма как с такива
задължгения да е свързано получаването /каквото всъщност също не е установено/
на неследващ се дар. Същевременно за всички случаи, както се обсъди, изпълнение
на задължения по чл. 37 и 38 от Инструкцията не се е следвало, напротив, според
тезата и на прокурора при устните състезания това би било превишаване на власт
/и безспорно не е било правено/. Най-сетне по делото липсват данни автомобилът
или стоката в него да се явявал на ГКПП с нередовни документи, за да се вменява
на подсъдимия, че не е извършвал проверка при такава хипотеза. Кактосе посочи свързано и с установените фати по делото,
в противоречие с формулираната
и неизменяна до края на съдебното производство конструкция на обвинението
при устните състезания, поддържайки изцяло и безусловно обвинението както
внесено и формулирано с обвинителния акт /не е формулирано изменение нито в
това отношение, нито напр. по фактите относно това дали св. А. е шофирал
микробуса, респ. дали е имал качеството на водач с произтичащите от това
служебни функции и задължения на подсъдимите/
представителят на държавното обвинение, изрично е развил тезата, че
подсъдимите не са имали такива задължения и дори, че евентуалното извършването
на такива проверки е било нарушение, излизащо извън обхвата на задълженията им
/това очевидно е смисъла, тъй като дословно в пледоарията е посочено, че
подсъдимите са излезли извън рамките на правомощията си, като са предприели
такива именно проверки, което освен, че безспорно е недоказано и невярно не се
твърди и в обвинителния акт. Така на л. 379 от съд.д. в пледоарията на прокурора е развита тезата, че съгласно
регламентирания с чл. 27 от Инструкцията /очев. несъзн. там посочено
Наредба/ „…редът на минималните гранични
проверки, които в инкриминирания период са били достатъчни, … са предвиждали само идентификация налицето
и проверка на неговия документ за самоличност, с допусната възможност за
проверка и АИС“. В случая, обаче,
развивава тезата си държавното обвинение при устните състезания, „всеки от подсъдимите е излязъл извън
предмета и извън обхвата на на тези минимални гранични проверки и е минал в
обхвата на проверките по реда на глава 4
от Инструкцията, а именно осъществяване /очев. се има предвид контрол/ на
пътни превозни средства“. Тезата е обоснована с показанията на св. А. и е развита досежно връзката й
с възможността по чл. 43 от Инструкцията /както се посочи очев. поради
несъзнавана грешса на езика наречена в пледоарията на прокурора Наредбата/ за
съвместна проверка с митнически органи.
Впрочем текстът по чл.27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със
служебния статус и действия на на всеки от подсъдимите изначално липсват в
обвиненията на подсъдимите в съдебното /и досъдебно/ производства/.
По този начин, успоредно на поддържането изцяло на неизменянато в с.з.
обвинение, прокурорът по делото излага и мотивира тезата, че подсъдимите
всъщност не са имали такива задължения /изрично вменени им с диспозитива на
обв. акт/ в инкриминирания период и че предприемането на този вид контрол /на
преминаващите границата пътни превозни средства/ всъщност е нарушение на
служебните им задължения, тъй каято излиза извън предмета и обхвата на
задълженията им. При всички тези противоречия се поддържа тезата за доказаност
и съставомерност на обвинението както е внесено.
Подобна постановка на обвинителната теза е вътрешно противоречива - твърди
се от една страна, че е приет дар за да не се извършат горепосочените действия
по служба, а от друга страна че същите действия не са се обхващали от службата им, че поначало не е
следвало да ги вършат и ангтажирането на подсъдимите с тях всъщност било
нарушение на службта им. Постановката е очевидно неиздържана и от
материалноправна гледна точка, тъй като визираните с процесното обвинение като
съставомерни действия по служба се третират от прокурора в пледоарията му като
такива извън служебните задължения на подсъдимите.
Наред с изложеното, визиращо недоказаност на обвинението както е
формулирано,
съдът намира за основателни и доводите на защитата на подсъдимия за наличие
по делото в съвкупността им на вече утвърдената в съдебната практика
конструкция на т.н. „провокация към подкуп“. В тази насока по делото са събрани
изобилни и взаимно подкрепящи се доказателства, доказващи тезата. Въпреки, че
съгл. утвърдената в страната /Р България/ и общността /Европейския съюз/
съдебна практика при направено такова възражение и съществуващи данни за такава
провокация, в тежест на страната по обвинението е да опровергае осъществяването
й. В тази насока
важи горе изложеното относно многобройните противоречия и сочещи на
недостоверност данни за показанията на св. А., установеното толерантно
отношение къмнего от страна на установилите нарушението му при управление на
МПС без такива права, проявената трудно обяснима освен със закрила смелост на
св. А. да продължи да управлява МПС и след влязлата в сила присъда за
престъпление от общ характер против него, както и след установяването и
санкционирането му веднъж за това нарушение, посочената очевидно
незаконосъобразна квалификация на нарушението му тогава по чл. 183 т. 1 вместо
по чл. 177 от ЗДвП, установената негова връзка с полицейски органи значително
преди инкричминираните събития, инструктирането му от полицейския служител св. Я.
/подобно на останалите извън предмета на делото защитени свидетели от св. Г./ и
оборудване с техническо следство - жилетка със съответното записващо
устройство, насочването му към граничните полицаи след предварително
съгласуване с полицаите, оборудван и с подготвени банкноти, които подавал на дежурните,
изложеното относно опорочаването и негодността на процесните ВДС за извеждане
изводи в полза на твърдяните с обвинителния акт действия, думи и жестове на
подсъдимите на инкриминираните дати, куриозното повторно появяване отново с
пари и оборудван с „жилетката“ на 8.09.2016 г. по време на дежурството на подс.
Ч. след вече извършено веднъж разпознаване на същия на 19.07.2016 г., уличаващо
/всъщност и двамата/ в престъпление/, посоченото наличие на първи фотоалбум със
снимка на подс. А. от 11.10.2016 г., предхождащо ангажираното като
доказателство разпознаване на 17.11.2016 г. с гореобсъдените особености. Съдът
намира за установено по делото, че при обща организация с посочените полицаи и
други неустановени по делото лица /идентифицирането им в случаоя е без значение
при липса на обвинение/, св. А. преднамерено и целенасочено и създавал в този и
с останалите подсъдими обстановка с целяща осъществяване на корупционно
престъпление.
Важи гореизложеното досежно
процесната провокация към подкуп по отношение на подсъдимия Ч., което и
идетично и за този подсъдим.
На всички тези категорично установени, непротиворечиво и сочещи единствено
на преднамерен и целенасочен стремеж за създаване на обстановка, при която да
бъде осъществен подкупа, би могъл да се противопостави в съответствие с трайно
установената съдебна практика, прогласена още с ППВС № /81 г. единствено
аргумент, че дара – процесните суми – е поискан от подсъдимия. Такова
обстоятелство конкретно за този подсъдим, обяче, не е доксазано по делото –
важи изложеното за негодността и недостоверностгта на показанията на св. А. и
ВДС по делото.
Противно на тезата на страната по обвинението по делото за наличие на
такава провокация като оневиняващо дееца
обстоятелство не е необходимо установяване на конкретен мотив или
основание да се навреди на провокирания, тези обстоятелства са от групата
обективни признаци изискуеми съгл. чл. 307 от НК в редакцията му след 2000 г.
за да се ангажира наказателната отговорност на провокиращия, което е извън
предмета на настоящото производство.
При това положение, дори и при евентуална доказаност на твърдяната от
обвинението по делото фактология, визираща вмененото на подсъдимия
престъпление, което категорично не е
така съобразно изложеното, то подсъдимият не би следвало да носи наказателна отговорност.
Ето защо съдът прие за недоказано по начина и със средствата предвидени в
НПК процесното обвинение и оправда подсъдимия А. по него.
По отношение на подсъдимия Е.Р.Й.
съобразно гореизложеното по делото не са установени в пълнотата им
твърдяните с процесния обвинителен акт и визиращи съставомерните признаци на
вмененото му престъпление по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1, вр.
с чл.26 ал.1 от НК, а именно че на 01.08.2016г. и на 07.10.2016г.
в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление- на два пъти, на ГКПП Русе -
граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган – „ ***“
в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н.С.А.– парична
сума в размер на 20 лв и парична сума в размер на 40 лв, на обща стойност 60
лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба- да не изиска
документ за превозвания товар от Н.С.А., както и да не извърши проверка на
документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда
и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно- пропусквателни пунктове- „Проверката на пътните превозни
средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка
на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както
и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения-
да извърши проверка на МПС за влизане в Р България с нередовни документи и да
осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от
него МПС.
Важи гореизложеното, че ангажираните с обвинителния акт по делото, както и
допълнително събраните в хода на съдебното следствие съгл. горното изключват
възможността да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил така вменените му действия на процесните дати - че е
поискал и приел от свидетеля А. неследващите му се дарове - на два пъти по 20
лв. или общо 40 лв. на посочените дати, които не му се следват, за да не
извърши описаните действия по служба. По делото, както се посочи, са доказано
единствено местоработата на подсъдимия на инкриминираното място и дати,
длъжностното му качество и съвместното му пребиваване на инкричминираните дати
на ГКПП „Дунав мост“ със свид. А.. Останалите съставомерни обективни и
субективни признаци на вмененото му престъпление са недоказани по делото.
Съобразно гореизложеното всички относими към така формулирания главен факт
доказателства по делото - показанията на св. А., изготвените ВДС по
експлоатираните СРС, химическата експертиза, разпознавания по снимки и косвено
свързаните с тях свидетелски показания на св. Г., Я., Ч. и останалите както се
изложиха, се характеризират с изложените пороци - както относно достоверност,
така и в същината им досежно фактите и
обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, правещи ги негодни поотделно
и особено в съвкупността си да обосноват несъмнени и категорични изводи от обективна
страна относно авторството и процесната специфика на процесното изпълнително
деяние с описаната конкретика, твървдяните взаимоотношения със свид. А. и
съставомерните служебни задъжения, с неизпълнението на които обвинението
свързва получаването на неследващия се дар, както и самото получаване на този
дар. Специално относно служебните задължения, вменени на подсъдимия, съобразно
горното по делото е установено, че поначало за случаи като процесните
подсъдимите не са имали задължения да извършват вменените им проверки, а
именно: съгласно
Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от Инструкция
№ 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда
и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно- пропусквателни пунктове- „Проверката на пътните превозни
средства /ПП С/ включва визуална проверка на документите и на превозното
средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При
проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ
проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания
товар“. Същевременно по делото е безсп орно установено и се
поддържа и от обвинението, че проверки на лицето /подсъдимия/ при преминаването
му на ГКПП в процесните случаи са били извършвани. Както се посочи, установи се
също, че в случаите след 7.08.2016 той
не е имал качеството на водач на МПС, поради което не е следвало да му се
извършват каквито и да било произтичащи от такова качество проверки,
следователно няма как с такива задължгения да е свързано получаването /каквото
всъщност също не е установено/ на неследващ се дар. Същевременно за всички
случаи, както се обсъди, изпълнение на задължения по чл. 37 и 38 от
Инструкцията не се е следвало, напротив, според тезата и на прокурора при
устните състезания това би било превишаване на власт /и безспорно не е било
правено/. Най-сетне по делото липсват данни автомобилът или стоката в него да
се явявал на ГКПП с нередовни документи, за да се вменява на подсъдимия, че не
е извършвал проверка при такава хипотеза. Кактосе посочи
свързано и с установените фати по делото,
в противоречие с формулираната
и неизменяна до края на съдебното производство конструкция на обвинението
при устните състезания, поддържайки изцяло и безусловно обвинението както
внесено и формулирано с обвинителния акт /не е формулирано изменение нито в
това отношение, нито напр. по фактите относно това дали св. А. е шофирал
микробуса, респ.- дали е имал качеството на водач с произтичащите от това
служебни функции и задължения на подсъдимите/
представителят на държавното обвинение, изрично е развил тезата, че
подсъдимите не са имали такива задължения и дори, че евентуалното извършването
на такива проверки е било нарушение, излизащо извън обхвата на задълженията им
/това очевидно е смисъла, тъй като дословно в пледоарията е посочено, че
подсъдимите са излезли извън рамките на правомощията си, като са предприели
такива именно проверки, което освен, че безспорно е недоказано и невярно не се
твърди и в обвинителния акт. Така на л. 379 от съд.д. в пледоарията на прокурора е развита тезата, че съгласно
регламентирания с чл. 27 от Инструкцията /очев. несъзн. там посочено
Наредба/ „…редът на минималните гранични
проверки, които в инкриминирания период са били достатъчни, … са предвиждали само идентификация налицето
и проверка на неговия документ за самоличност, с допусната възможност за
проверка и АИС“. В случая, обаче,
развивава тезата си държавното обвинение при устните състезания, „всеки от подсъдимите е излязъл извън
предмета и извън обхвата на на тези минимални гранични проверки и е минал в
обхвата на проверките по реда на глава 4
от Инструкцията, а именно осъществяване /очев. се има предвид контрол/ на
пътни превозни средства“. Тезата е обоснована с показанията на св. А. и е развита досежно връзката й
с възможността по чл. 43 от Инструкцията /както се посочи очев. поради
несъзнавана грешса на езика наречена в пледоарията на прокурора Наредбата/ за
съвместна проверка с митнически органи.
Впрочем текстът по чл.27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със
служебния статус и действия на на всеки от подсъдимите изначално липсват в
обвиненията на подсъдимите в съдебното /и досъдебно/ производства/.
По този начин, успоредно на поддържането изцяло на неизменянато в с.з.
обвинение, прокурорът по делото излага и мотивира тезата, че подсъдимите
всъщност не са имали такива задължения /изрично вменени им с диспозитива на
обв. акт/ в инкриминирания период и че предприемането на този вид контрол /на
преминаващите границата пътни превозни средства/ всъщност е нарушение на
служебните им задължения, тъй каято излиза извън предмета и обхвата на
задълженията им. При всички тези противоречия се поддържа тезата за доказаност
и съставомерност на обвинението както е внесено.
Подобна постановка на обвинителната теза е вътрешно противоречива - твърди
се от една страна, че е приет дар за да не се извършат горепосочените действия
по служба, а от друга страна че същите действия не са се обхващали от службата им, че поначало не е
следвало да ги вършат и ангтажирането на подсъдимите с тях всъщност било
нарушение на службта им. Постановката е очевидно неиздържана и от
материалноправна гледна точка, тъй като визираните с процесното обвинение като
съставомерни действия по служба се третират от прокурора в пледоарията му като
такива извън служебните задължения на подсъдимите.
Наред с изложеното, визиращо недоказаност на обвинението както е
формулирано,
съдът намира за основателни и доводите на защитата на подсъдимия за наличие
по делото в съвкупността им на вече утвърдената в съдебната практика
конструкция на т.н. „провокация към подкуп“. В тази насока по делото са събрани
изобилни и взаимно подкрепящи се доказателства, доказващи тезата. Въпреки, че
съгл. утвърдената в страната /Р България/ и общността /Европейския съюз/
съдебна практика при направено такова възражение и съществуващи данни за такава
провокация, в тежест на страната по обвинението е да опровергае осъществяването
й. В тази насока
важи горе изложеното относно многобройните противоречия и сочещи на
недостоверност данни за показанията на св. А., установеното толерантно
отношение къмнего от страна на установилите нарушението му при управление на
МПС без такива права, проявената трудно обяснима освен със закрила смелост на
св. А. да продължи да управлява МПС и след влязлата в сила присъда за
престъпление от общ характер против него, както и след установяването и
санкционирането му веднъж за това нарушение, посочената очевидно
незаконосъобразна квалификация на нарушението му тогава по чл. 183 т. 1 вместо
по чрл. 177 от ЗДвП, установената негова връзка с полицейски органи значително
преди инкричминираните събития, инструктирането му от полицейския служител св. Я.
/подобно на останалите извън предмета на делото защитени свидетели от св. Г./ и
оборудване с техническо следство - жилетка със съответното записващо
устройство, насочването му към граничните полицаи след предварително
съгласуване с полицаите, оборудван и с подготвени банкноти, които подавал на
дежурните, изложеното относно опорочаването и негодността на процесните ВДС за
извеждане изводи в полза на твърдяните с обвинителния акт действия, думи и
жестове на подсъдимите на инкриминираните дати, куриозното повторно появяване
отново с пари и оборудван с „жилетката“ на 8.09.2016 г. по време на дежурството
на подс. Ч. след вече извършено веднъж разпознаване на същия на 19.07.2016 г.,
уличаващо /всъщност и двамата/ в престъпление/, посоченото наличие на първи
фотоалбум със снимка на подс. А. от 11.10.2016 г., предхождащо ангажираното
като доказателство разпознаване на 17.11.2016 г. с гореобсъдените особености.
Съдът намира за установено по делото, че при обща организация с посочените
полицаи и други неустановени по делото лица /идентифицирането им в случаоя е
без значение при липса на обвинение/, св. А. преднамерено и целенасочено и
създавал в този и с останалите подсъдими обстановка с целяща осъществяване на
корупционно престъпление.
Важи гореизложеното касаещо установената провокация към подкуп за подс. Ч.
и А..
На всички тези категорично установени, непротиворечиво и сочещи единствено
на преднамерен и целенасочен стремеж за създаване на обстановка, при която да
бъде осъществен подкупа, би могъл да се противопостави в съответствие с трайно
установената съдебна практика, прогласена още с ППВС № /81 г. единствено
аргумент, че дара – процесните суми – е поискан от подсъдимия. Такова
обстоятелство конкретно за този подсъдим, обяче, не е доксазано по делото –
важи изложеното за негодността и недостоверностгта на показанията на св. А. и
ВДС по делото.
Противно на тезата на страната по обвинението по делото за наличие на
такава провокация като оневиняващо дееца
обстоятелство не е необходимо установяване на конкретен мотив или
основание да се навреди на провокирания, тези обстоятелства са от групата
обективни признаци изискуеми съгл. чл. 307 от НК в редакцията му след 2000 г.
за да се ангажира наказателната отговорност на провокиращия, което е извън
предмета на настоящото производство.
При това положение, дори и при евентуална доказаност на твърдяната от
обвинението по делото фактология, визираща вмененото на подсъдимия
престъпление, което категорично не е
така съобразно изложеното, то подсъдимият не би следвало да носи наказателна отговорност.
Ето защо съдът прие за недоказано по начина и със средствата предвидени в
НПК процесното обвинение и оправда подсъдимия Й. по него.
По отношение на подсъдимия И.И.И.
съобразно гореизложеното по делото не са установени в пълнотата им
твърдяните с процесния обвинителен акт и визиращи съставомерните признаци на
вмененото му престъпление по чл.302 т.1 б.“а“, вр. с чл.301 ал.1, вр.
с чл.26 ал.1 от НК, а именно че на 16.11.2016г. в гр.Русе, на ГКПП
Русе- граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган – „ ***“
в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н.С.А.–
парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба- да не изиска документ за превозвания товар от Н.С.А., както
и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС-
съгласно Глава 4, чл.37 и чл.38 ал.1
т.5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове-
„Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на
документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и
физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства,
граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача
документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно
длъжностната характеристика задължения- да извърши проверка на МПС за влизане в
Р България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния
режим на лицето и управляваното от него МПС-
Важи гореизложеното, че ангажираните с обвинителния акт по делото, както и
допълнително събраните в хода на съдебното следствие съгл. горното изключват
възможността да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил така вменените му действия на процесните дати - че е
поискал и приел от свидетеля А. неследващите му се дарове - на два пъти по 20
лв. или общо 40 лв. на посочените дати, които не му се следват, за да не извърши
описаните действия по служба. По делото, както се посочи, са доказано
единствено местоработата на подсъдимия на инкриминираното място и дати,
длъжностното му качество и съвместното му пребиваване на инкричминираните дати
на ГКПП „Дунав мост“ със свид. А.. Останалите съставомерни обективни и
субективни признаци на вмененото му престъпление са недоказани по делото.
Съобразно гореизложеното всички относими към така формулирания главен факт
доказателства по делото - показанията на св. А., изготвените ВДС по
експлоатираните СРС, химическата експертиза, разпознавания по снимки и косвено
свързаните с тях свидетелски показания на св. Г., Я., Ч. и останалите както се
изложиха, се характеризират с изложените пороци - както относно достоверност,
така и в същината им досежно фактите и
обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, правещи ги негодни поотделно
и особено в съвкупността си да обосноват несъмнени и категорични изводи от
обективна страна относно авторството и процесната специфика на процесното
изпълнително деяние с описаната конкретика, твървдяните взаимоотношения със
свид. А. и съставомерните служебни задъжения, с неизпълнението на които
обвинението свързва получаването на неследващия се дар, както и самото
получаване на този дар. Специално относно служебните задължения, вменени на
подсъдимия, съобразно горното по делото е установено, че поначало за случаи
като процесните подсъдимите не са имали задължения да извършват вменените им
проверки, а именно: съгласно Глава
4, чл.37 и чл.38 ал.1 т.5 от
Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015г.
за реда и организацията за осъществяване
на граничните проверки на граничните
контролно- пропусквателни пунктове-
„Проверката на пътните превозни средства /ПП С/ включва визуална проверка на
документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и
физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства,
граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача
документи за превозвания товар“. Същевременно по делото е
безсп орно установено и се поддържа и от обвинението, че проверки на лицето
/подсъдимия/ при преминаването му на ГКПП в процесните случаи са били
извършвани. Както се посочи, установи се също, че в случаите след 7.08.2016 той не е имал качеството на водач на МПС,
поради което не е следвало да му се извършват каквито и да било произтичащи от
такова качество проверки, следователно няма как с такива задължгения да е
свързано получаването /каквото всъщност също не е установено/ на неследващ се
дар. Същевременно за всички случаи, както се обсъди, изпълнение на задължения
по чл. 37 и 38 от Инструкцията не се е следвало, напротив, според тезата и на
прокурора при устните състезания това би било превишаване на власт /и безспорно
не е било правено/. Най-сетне по делото липсват данни автомобилът или стоката в
него да се явявал на ГКПП с нередовни документи, за да се вменява на
подсъдимия, че не е извършвал проверка при такава хипотеза. Кактосе посочи свързано и с установените фати по делото,
в противоречие с формулираната
и неизменяна до края на съдебното производство конструкция на обвинението
при устните състезания, поддържайки изцяло и безусловно обвинението както
внесено и формулирано с обвинителния акт /не е формулирано изменение нито в
това отношение, нито напр. по фактите относно това дали св. А. е шофирал
микробуса, респ.- дали е имал качеството на водач с произтичащите от това
служебни функции и задължения на подсъдимите/
представителят на държавното обвинение, изрично е развил тезата, че
подсъдимите не са имали такива задължения и дори, че евентуалното извършването
на такива проверки е било нарушение, излизащо извън обхвата на задълженията им
/това очевидно е смисъла, тъй като дословно в пледоарията е посочено, че
подсъдимите са излезли извън рамките на правомощията си, като са предприели
такива именно проверки, което освен, че безспорно е недоказано и невярно не се
твърди и в обвинителния акт. Така на л. 379 от съд.д. в пледоарията на прокурора е развита тезата, че съгласно регламентирания
с чл. 27 от Инструкцията /очев. несъзн. там посочено Наредба/ „…редът на минималните гранични проверки,
които в инкриминирания период са били достатъчни, … са предвиждали само идентификация налицето и проверка на неговия
документ за самоличност, с допусната възможност за проверка и АИС“. В случая, обаче, развивава тезата си
държавното обвинение при устните състезания, „всеки от подсъдимите е излязъл извън предмета и извън обхвата на на
тези минимални гранични проверки и е минал в обхвата на проверките по
реда на глава 4 от Инструкцията, а
именно осъществяване /очев. се има предвид контрол/ на пътни превозни
средства“. Тезата е обоснована с показанията на св. А. и е развита досежно връзката й
с възможността по чл. 43 от Инструкцията /както се посочи очев. поради
несъзнавана грешса на езика наречена в пледоарията на прокурора Наредбата/ за
съвместна проверка с митнически органи.
Впрочем текстът по чл.27 от Инструкцията и каквато и да било връзка със
служебния статус и действия на на всеки от подсъдимите изначално липсват в
обвиненията на подсъдимите в съдебното /и досъдебно/ производства/.
По този начин, успоредно на поддържането изцяло на неизменянато в с.з.
обвинение, прокурорът по делото излага и мотивира тезата, че подсъдимите
всъщност не са имали такива задължения /изрично вменени им с диспозитива на
обв. акт/ в инкриминирания период и че предприемането на този вид контрол /на
преминаващите границата пътни превозни средства/ всъщност е нарушение на
служебните им задължения, тъй каято излиза извън предмета и обхвата на
задълженията им. При всички тези противоречия се поддържа тезата за доказаност
и съставомерност на обвинението както е внесено.
Подобна постановка на обвинителната теза е вътрешно противоречива - твърди
се от една страна, че е приет дар за да не се извършат горепосочените действия
по служба, а от друга страна че същите действия не са се обхващали от службата им, че поначало не е
следвало да ги вършат и ангтажирането на подсъдимите с тях всъщност било
нарушение на службта им. Постановката е очевидно неиздържана и от
материалноправна гледна точка, тъй като визираните с процесното обвинение като
съставомерни действия по служба се третират от прокурора в пледоарията му като
такива извън служебните задължения на подсъдимите.
Наред с изложеното, визиращо недоказаност на обвинението както е
формулирано,
съдът намира за основателни и доводите на защитата на подсъдимия за наличие
по делото в съвкупността им на вече утвърдената в съдебната практика
конструкция на т.н. „провокация към подкуп“. В тази насока по делото са събрани
изобилни и взаимно подкрепящи се доказателства, доказващи тезата. Въпреки, че
съгл. утвърдената в страната /Р България/ и общността /Европейския съюз/
съдебна практика при направено такова възражение и съществуващи данни за такава
провокация, в тежест на страната по обвинението е да опровергае осъществяването
й. В тази насока
важи горе изложеното относно многобройните противоречия и сочещи на
недостоверност данни за показанията на св. А., установеното толерантно отношение
къмнего от страна на установилите нарушението му при управление на МПС без
такива права, проявената трудно обяснима освен със закрила смелост на св. А. да
продължи да управлява МПС и след влязлата в сила присъда за престъпление от общ
характер против него, както и след установяването и санкционирането му веднъж
за това нарушение, посочената очевидно незаконосъобразна квалификация на
нарушението му тогава по чл. 183 т. 1 вместо по чрл. 177 от ЗДвП, установената
негова връзка с полицейски органи значително преди инкричминираните събития,
инструктирането му от полицейския служител св. Я. /подобно на останалите извън
предмета на делото защитени свидетели от св. Г./ и оборудване с техническо
следство - жилетка със съответното записващо устройство, насочването му към
граничните полицаи след предварително съгласуване с полицаите, оборудван и с
подготвени банкноти, които подавал на дежурните, изложеното относно
опорочаването и негодността на процесните ВДС за извеждане изводи в полза на
твърдяните с обвинителния акт действия, думи и жестове на подсъдимите на
инкриминираните дати, куриозното повторно появяване отново с пари и оборудван с
„жилетката“ на 8.09.2016 г. по време на дежурството на подс. Ч. след вече
извършено веднъж разпознаване на същия на 19.07.2016 г., уличаващо /всъщност и
двамата/ в престъпление/, посоченото наличие на първи фотоалбум със снимка на
подс. Аттанасов от 11.10.2016 г., предхождащо ангажираното като доказателство
разпознаване на 17.11.2016 г. с гореобсъдените особености. Съдът намира за
установено по делото, че при обща организация с посочените полицаи и други
неустановени по делото лица /идентифицирането им в случаоя е без значение при
липса на обвинение/, св. А. преднамерено и целенасочено и създавал в този и с
останалите подсъдими обстановка с целяща осъществяване на корупционно
престъпление.
Важи гореизложеното касаещо установената провокация към подкуп за подс. Ч.,
А. и Й..
На всички тези категорично установени, непротиворечиво и сочещи единствено
на преднамерен и целенасочен стремеж за създаване на обстановка, при която да
бъде осъществен подкупа, би могъл да се противопостави в съответствие с трайно
установената съдебна практика, прогласена още с ППВС № /81 г. единствено
аргумент, че дара – процесните суми – е поискан от подсъдимия. Такова
обстоятелство конкретно за този подсъдим, обяче, не е доксазано по делото –
важи изложеното за негодността и недостоверностгта на показанията на св. А. и
ВДС по делото.
Противно на тезата на страната по обвинението по делото за наличие на
такава провокация като оневиняващо дееца
обстоятелство не е необходимо установяване на конкретен мотив или
основание да се навреди на провокирания, тези обстоятелства са от групата обективни
признаци изискуеми съгл. чл. 307 от НК в редакцията му след 2000 г. за да се
ангажира наказателната отговорност на провокиращия, което е извън предмета на
настоящото производство.
При това положение, дори и при евентуална доказаност на твърдяната от
обвинението по делото фактология, визираща вмененото на подсъдимия
престъпление, което категорично не е
така съобразно изложеното, то подсъдимият не би следвало да носи наказателна отговорност.
Ето защо съдът прие за недоказано по начина и със средствата предвидени в
НПК процесното обвинение и оправда подсъдимия И. по него.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: