Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.03.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 2939 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 557027 от 09.12.2018г. по гр.д. № 56387/2017г. Софийски районен
съд, 127 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу З.В.Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на ищеца сумата от 559.03
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. в топлоснабден имот с абонатен номер 215073,
представляващ апартамент 2, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със
законната лихва от 23.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от
34.64 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. в топлоснабден имот с абонатен номер 215073, ведно
със законната лихва от 23.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
29.05.2017г. по ч.гр.д. № 32641/2017г. на СРС, 127 състав., като отхвърлил
исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 58.25 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 26.04.2017г.,
както и за сумата от 5.98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 26.04.2017г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 67.68 лв. -
разноски в заповедното производството, и сумата 348.15 лв. - разноски в
исковото производство. Решението е постановено при участието на „ТА-ЕС Н.и.“
ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като
се позовава на клаузата на чл. 32, ал. 1 от отменените си Общи условия, в сила
от 13.02.2008г., въззивникът поддържа, че в тази клауза бил определен редът и срокът,
в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми – 30-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът изпаднал в забава за плащане. Същевременно въззивникът твърди,
че имало издадени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните
дати, но СРС не му указал да представи същите по делото, за да докаже исковата
си претенция. Освен това, съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите заплащали
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец. Част от претендираната сума за тази услуга била дължима по издадени от
ищеца фактури във връзка с потреблението на топлинна енергия през процесния
период. Върху сумата за услугата „дялово разпределение“ била начислена лихва до
датата на изготвянето на извлечението от сметки, представено по делото. Самото
издаване на фактура за предоставената услуга „дялово разпределение“ и качването
й на сайта на дружеството представлявало покана до длъжниците за заплащане на
задължението. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените акцесорни
искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна З.В.Й. не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ТА-ЕС
Н.И.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 559.03
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2014г. – м. 04.2016г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „******,
ап. 2, абонатен № 215073,
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 34.64
лв. – главница, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за същия
период,
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 58.25
лв. - лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г.
– 26.04.2017г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
5.98 лв., представляваща лихви за забава върху главницата за дялово
разпределение за същия период.
За вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 56387/2017г. на СРС, 127 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните отхвърлителни
части. При постановяването му не са нарушени императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите
в процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. Според клаузата на чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
От посочените клаузи следва, че клиентът изпада в забава само при неизпълнение
на задължението си за плащане цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период. В случая с доклада по делото СРС правилно е указал на ищеца,
че следва да докаже изпадането на ответника в забава за плащане. За доказване
на този факт ищецът е представил само общите фактури, издадени за процесните
отоплителни сезони, но не и доказателства същите да са публикувани на интернет
сайта на дружеството, както изискват клаузите на чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 2
от ОУ. Поради това правилно СРС е приел, че по делото не е доказано ответницата
да е изпаднала в забава за плащане на главницата за топлинна енергия и искът с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 58.25 лв. подлежи
на отхвърляне.
Правилно също районният съд е приел, че в ОУ липсва срок за плащане на
главницата за дялово разпределение. Цитираната в жалбата клауза на чл. 22, ал.
2 от ОУ предвижда само, че цената на тази услуга се заплаща на продавача, но не
и срок за плащане на същата, поради което и съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД следва
да се приеме, че купувачът изпада в забава за плащане цената на услугата „дялово
разпределение“ едва след отправена покана. Напълно недоказани са останали
твърденията на въззивника, че сумите за дялово разпределение (част от тях, както се поддържа в жалбата)
били включени в издаваните от него фактури – по делото други фактури освен
общите не са представени, нито има данни такива фактури да са получени от
ответника или да са качени на сайта на дружеството-продавач. Поради това и
акцесорният иск за сумата 5.98 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557027 от 09.12.2018г., постановено по гр.д. № 56387/2017г. на
Софийски районен съд, 127 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу З.В.Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 58.25 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2015г. до 26.04.2017г., както и за сумата от 5.98 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2015г. до 26.04.2017г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 56387/2017г. на Софийски районен
съд, 127 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.-Е. Н.И.“ ООД,
ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.