РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Радомир, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. И.
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. И. Административно наказателно
дело № 20241730200153 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл ЗАНН.
С наказателно постановление №./07.03.2024 г. на директора на Регионална
дирекция по горите- К., упълномощен със заповед РД .-./16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните, на жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“
бл... вх.., ет.., ап.., е наложено административно наказание по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за
горите - глоба в размер на 300 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв. Г. Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени
изцяло.
Наказващият орган в съдебно заседание, чрез процесуалния представител –
гл.ю.к. Е., е изразил становище, с което моли съда да потвърди изцяло издаденото НП, като
правилно и законосъобразно, като смята, че са спазени всички изисквания на ЗАНН за
съставяне на акта и съответно издаване на НП.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН серия ПА. 2021 г., № ./23.11.2023 г. на Д. З., на длъжност „горски инспектор“ при РДГ-
1
К.. Според отразеното в АУАН, на 22.08.2023 г. в землището на с. Д., жалбоподателят А. Д.,
като лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет № ./. - .L,
който не съдържа 4 бр. снимки в циформат на съответното МПС с рег. № СВ.ВВ и
натоварената в него дървесина, в които снимки осигурява визуално разчитане на
регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете
страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и
дължина. При извършената проверка в информационната система на ИАГ има публикувана
1 бр. снимка, на която се вижда кубична дървесина.
АУАН бил подписан от актосъставителя Д. З. и от свидетеля по акта Л. И..
Отбелязано е, че жалбоподателят е отказал да подпише акта и като свидетел по отказа е
поставил подписа си Л. В. И..
По делото е разпитан като свидетели актосъставителят Д. З.. Според същия, на
длъжност „горски инспектор“ към РДГ-К., нарушението е при издаване на превозния билет.
А. Д., като лицензиран лесовъд, при издаването на превозния билет бил длъжен да
публикува 4 бр. снимки. Същият публикувал 1 снимка на която не личи товара, рег. номер
на товарното МПС и марката. Публикувал е снимка с купчина дървесина, от която не става
ясно колко е товара, кое е МПС и регистрационният му номер. Бил съставен констативен
протокол за нарушението. Колегите му са били лично при него на място по друго нарушение
и с този протокол са го поканили да се яви на въпросната дата, място и час за съставяне на
АУАН и връчване. Същият не се е явил и е съставен акт в негово отсъствие.
По делото е приложен констативен протокол серия ПК., № ./22.11.2023 г.,
съставен от И.С., на длъжност „горски инспектор“ при РДГ - К.
Въз основа на така съставения АУАН, директорът на Регионална дирекция по
горите- К., упълномощен със заповед РД ./16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, издал обжалваното наказателно постановление № ./07.03.2024 г., с което на
жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“ бл.., вх.., ет.., ап., било
наложено административно наказание по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите - глоба в
размер на 300 лв.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата
е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не са
издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
2
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и
чл. 42 от ЗАНН и не са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице
е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място,
начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Съдът намира, че неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процисуално нарушение при съставянето на АУАН, свързано с
преклучивния срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН. Според същия текст, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация,
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Видно от доказателствата по делото,
3
нарушението е открито на 22.11.2023 г., като за това е съставен констативен протокол, а
АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок- на 23.11.2024 г.
Като законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в
АУАН e отбелязан чл.257, ал.1, т,2, предл.“трето“ вр.чл.211, ал.3, вр.ал.1 от Закон за горите
/ЗГ/, вр. чл.9а вр. § 5, ал.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии,
вр. Заповед №./08.01,2022г. вр. Заповед № ./17.11.2021 г., двете издадени от Изпълнителния
директор на ИАГ.
Разпоредбата на чл.211, ал.3 от ЗГ гласи: „Собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или
оправомощени от тях лица издават превозни билети за дървесината, която се транспортира
от обекта.“, а от своя страна ал.1 предвижда дървесината да се транспортира от временен
склад, придружена с превозен билет.
Според чл.9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии,
лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци, а § 5, ал.2 от ПЗР на същата наредба предвижда, че със
заповедите по ал.1 на изпълнителния директор на ИАГ се определят и условията и редът за
предоставяне, попълване, издаване, отчитане и съхраняване на документите, както и
документите, които могат да бъдат подавани в електронен вид.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.257, ал.1, т.2
ЗГ, според който текст, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува,
одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
От анализа на текста следва извода, че се отнася до бланкетна норма и субект на
нарушението е длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон. Съдът намира, че не
може да бъде направен извод относно това с деянието си жалбоподателят да е осъществил
състава на нарушението по чл.211, ал.3, вр- ал.1 ЗГ. В АУАН и обжалваното НП е
отбелязано, че на 22.08.2023 г. в землището на с.Д., жалбоподателят А. Д., като лице,
упражняващо лесовъдска практика, е издал електронен превозен билет № ./././. - .2L, който
не съдържа 4 бр. снимки в циформат на съответното МПС с рег. № СВ0919ВВ и
натоварената в него дървесина, в които снимки осигурява визуално разчитане на
регистрационните номера на МПС от предната и задна част, а изображенията от двете
страни и от задната част да обхващат изцяло товара по височина, съответно ширина и
дължина. При извършената проверка в информационната система на ИАГ има публикувана
1 бр. снимка, на която се вижда кубична дървесина.
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест наказващият
4
орган не е приложил по делото цитираните в АУАН и НП Заповед №./08.01,2022г. вр.
Заповед № ./17.11.2021 г., двете издадени от Изпълнителния директор на ИАГ, с които се
твърди, че е въведено задължението при издаването на електронен превозен билет № ... - .,
същият да съдържа 4 бр. снимки в циформат. В горния смисъл съдът намира, че не може да
се направи категоричен извод дали тези заповеди са влезли в сила и дали са доведени до
знанието на жалбоподателя.
Наказателното постановление, макар и законосъобразно, се явява неправилно и
недоказано и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, РДГ- К. следва да заплати на жалбоподателя
разноски по делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 500 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие.
Наказващият орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № . от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 /отнасяща се до глобите/
възнаграждението е 500 лв. и в този смисъл съдът намира, че възражението се явява
неоснователно.
Предвид горното и на основание чл.63,ал.1, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./07.03.2024 г. на директора на
Регионална дирекция по горите- К., упълномощен със заповед РД .-./16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя А. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.Р., ж.к.“Т.“ бл.., вх.., ет.., ап.., е наложено административно наказание по чл.257,
ал.1, т.2 от Закона за горите - глоба в размер на 300 лв.
5
ОСЪЖДА РДГ- К да заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Р, ж.к.“Т.“
бл.., вх.., ет.., ап.., сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/- направени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6