Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1978 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 62, предл. първо от Конвенция на ООН за международна
продажба на стоки вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 78 от Конвенция на ООН за
международна продажба на стоки.
Ищецът твърди, че в качеството си на цесионер по
договор за цесия с Р.Е., като цедент, има вземания срещу М.Т.Г.Д.О.О. с общ
размер от 115 684,02 щатски долара. Посочва, че прехвърлените с договора
за цесия вземания произтичат от трайни неформални договорни отношения, свързани
с продажбата на осветителни тела и консумативи към тях, произведени в Китай, от
продавача-цедент Р.Е., на купувача М.Т.. На това основание са издадени
множество фактури, три, от които са изпратени до ответника, който не ги е
оспорил, но същите са останали незаплатени до настоящия момент. Твърди, че
установените между страните условия за съвместна работа предвиждат: подаване на
заявка от М.Т.на търсените артикули, връщане на заявката от Р.Е. с оферирани
цени и други търговски условия, и потвърждение от М.Т.с подпис и печат на така
направената оферта, по електронен път; Инкотермс условия на доставка FOB Нинбо, Китай
– посочени във всяка фактура и отложено плащане – за процесните фактури около
четири месеца. Посочва, че през месеците юни, август и септември 2018 г. М.Т.е
заявило, а Р.Е. е извършило доставки на стоки, за което продавачът е издал три
фактури, както следва: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г., фактура № А-335136
от 14.08.2018 г. и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г. Твърди, че
неразплатената цена по трите фактури е в общ размер на 107 319,68 щатски
долара. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава по отношение заплащане на
сумите по фактурите и дължи мораторна лихва в общ размер на 8 841,31
щатски долара, считано от датата, която следва падежа по съответната фактура до
датата, предхождаща тази на подаване на исковата молба. С договор за цесия от
01.07.2019 г., сключен между Р.Е., като цедент и Вито Европа, като цесионер, Р.Е.
е прехвърлило на Вито Европа, считано от същата дата, пълния размер на вземанията
си срещу М.Т.по горепосочените фактури. За сключената цесия длъжникът М.Т.е
уведомен надлежно от цедента Р.Е.. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди М.Т.Г.Д.О.О. да заплати на ищеца сумата
107 319,68 щатски долара – главница, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане, и 8 841,31 щатски долара
мораторна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че съществуват сериозни нарушения на договора от
страна на продавача на стоката. Посочва, че не е заплатил цената по процесните
три фактури, тъй като доставената стока не отговаря на условията на доставката
и офертата на исканите артикули. Твърди, че за да запази правата, които
произтичат от незаконосъобразността на стоката, купувачът М.Т.Г.ООД
своевременно е уведомил продавача детайлно за незаконосъобразността, която
съществува, и е направил това в разумен срок от момента, когато е открил или е
трябвало да открие несъобразността, като уведомлението е изпратено в писмена
форма и устно. На продавача е предоставено и научно лабораторно изследване, от
което произтича, че доставената стока не е годна за редовна употреба. Твърди,
че с доставката на несъобразена стока ищецът е причинил на купувача щети и
неоправдани разходи.
С допълнителна искова молба ищецът счита, че
направените от ответника твърдения са голословни и изцяло неверни. Посочва, че
видно от представените в настоящото производство фактури, както и всички
представени съпътстващи ги документи, свързани с процесните доставки на стоки,
в предмета на същите категорично не присъства продуктът, който е предмет на
изследване по протокол № *********, представен с отговора на исковата молба.
Отделно от това, въпросният протокол е издаден на 07.11.2019 г., което е повече
от една година след доставката на стоките по процесните фактури.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът не подава
допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
01.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „Р.Е.“,
дружество регистрирано в Република Турция, в качеството на цедент прехвърля на
„В.Е.“ ООД, в качеството на цесионер, срещу заплащане вземанията си от длъжника
М.Т.Г.Д.О.О., дружество със седалище в гр. Белград, на обща стойност
107 319,68 щатски долара, които вземания произтичат от фактури, описани в
Приложение 1. Съгласно чл. 4 цедентът се задължава незабавно да съобщи писмено
на длъжника за прехвърлянето на съответното вземане и да удостовери надлежно
това свое действие пред цесионера. В чл. 12 е предвидено, че всички спорове,
породени от това споразумение или отнасящи се до него, включително споровете,
породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение
или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в споразумението или
приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще се уреждат от страните
по приятелски начин. Настоящият договор се ръководи във всички свои аспекти от
законодателството на България и всякакви спорове, произтичащи от същия ще се
отнасят до компетентния съд в България.
В
Приложение 1 към договора са описани следните фактури: фактура № А-335124 от
05.06.2018 г. на стойност 44 345,68 щатски долага, дължима сума
29 126,74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност
38 260,90 щатски долара и за същата дължима сума и фактура № А-335144 от
10.09.2018 г. на стойност 39 932,04 щатски долара или общо 107 319,68
щатски долара.
Приети
са като доказателства гореописаните 3 бр. фактури, в които се съдържа описаниe на всеки един артикул, количество, единична мярка и цена.
Представени
са във връзка със стоките, описани във фактурите, спецификации, сертификати за
произход, товарителници и опаковъчни листи.
Видно
е, че на 15.07.2019 г. „Р.Е.“ е изпратило до „М.Т.Г.“ Д.О.О. писмено уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания на „В.Е.“ ООД така, както е
индивидуализирано в договора от 01.07.2019 г.
Установява
се, че на 06.08.2019 г. „Р.Е.“ е изпратило до ответника „М.Т.“ уведомление и по
имейл за сключения на 01.07.2019 г. договор за цесия за вземанията в размер на
107 319,68 щ.д. по фактурите, описани в Приложение 1 на „В.Е.“ ООД.
Представена
е проформа-фактура, издадена на 21.03.2019 г. от ответника на Акционерно
дружество за тестване на качеството „Квалитет“ Ниш с описани артикули;
кореспонденция между страните от юли 2019 г. относно качество на стоките. В
разменените имейли между страните февруари-март 2019 г. са цитирани фактури от
11.02.2019 г. и 07.03.2019 г. Представен и е протокол от среща с дата
05.07.2018 г., проведена между посочени в документа физически лица.
Приета
е като доказателство издадена фактура № 5-1 от 21.01.2019 г. от ответника към
ищеца „В.Е.“ ООД с описание на всеки един артикул, количество и единична цена,
на обща стойност 16 563,56 щатски долари.
Представен
е протокол за проведено изпитване за електромагнитна съвместимост № *********
от 07.11.2019 г. от Акционерно дружество за тестване на качеството „Квалитет“ –
гр. Ниш. Посочено е, че проверяваният продукт е светодиоден прожектор – LED Flood
light: NILE-2, като отбелязаният резултат от
изпитването е „не преминава“.
Приет
е като доказателство и доклад за изпитване на електромагнитна съвместимост №
*********, с дата на издаване 11.07.2019 г., за продукт: LED лампи за таван, тип/модел: LINDA-R, LINDA-S, със заявител – ответникът и
производител: Вито, като резултатът от изпитването е „неудовлетворителен“.
Във
връзка с направената заявка за издирване на относимите разпоредби от Република
Турция е постъпило писмо, с което е уведомен съдът, че съответните разпоредби
са предвидени в Кодекса за задълженията на Турция и Търговския кодекс на
Турция. Ищецът представя в превод разпоредбите от чл. 183 и сл. от Кодекса за
задълженията на Турция, които касаят прехвърляне на дълг. Съгласно чл. 183, ал.
1 от Кодекса за задълженията на Турция е предвидено, че освен ако законът,
договорът или естеството на работата не го възпрепятстват, кредиторът може да
прехвърли вземанията си на трето лице, без да търси съгласието на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на производството са предявени искове за вземания по 3 бр. фактури в общ размер
на 107 319,68 щ.д., които ищецът е придобил по договор за цесия, сключен
на 01.07.2019 г. с Р.Е., като вземанията са във връзка с извършени доставки на
стоки от продавача-цедент на дружеството М.Т.Г.Д.О.О., в качеството му на
купувач. За да се приеме, че ищецът надлежно е придобил вземанията, следва да
се установи тяхното съществуване.
Процесните
вземания, в общ размер на 107 319,68 щ.д., са за продажна цена по сключени
между Р.Е. и М.Т.Г.Д.О.О. договори за продажба, за които продавачът е издал на
купувача следните фактури: фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. на стойност
44 345,68 щ.д., от която се претендира сумата 29 126,74 щ.д.; фактура
№ А-335136 от 14.08.2018 г. на стойност 38 260,90 щ.д. и фактура №
А-335144 от 10.09.2018 г. на стойност 39 932,04 щ.д.
Налице
е договор за международна продажба на стоки, като международният характер на
продажбата произтича от факта, че договарящите страни са търговски дружества с
място на дейност в различни държави /чл. 1, б. „а“ от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки /наричана за краткост
Конвенцията//, продавачът Р.Е. е със седалище в Република Турция, а купувачът М.Т.Г.Д.О.О.
е с място на дейност в Република Сърбия. За прякото
приложение на Конвенцията е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
страните по договора за продажба да са с място на стопанска дейност в различни
договарящи държави; 2/ конкретният договор за продажба да попада в обсега на
Виенската конвенция; 3/ страните по договора за продажба да не са изключили
изрично или мълчаливо приложението на конвенцията. Съдът намира, че са изпълнени
горепосочените условия – страните са с място на дейност в различни договарящи
държави, конкретните договори попадат в приложното поле на Конвенцията и
страните не са изключили нейното приложение. С оглед изложеното следва да се
приеме, че приложимата нормативна уредба към процесните договори за продажба,
за които са издадени спорните 3 бр. фактури е Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки от 1980 г.
Фактическият състав на сключване на договора за международна
продажба включва два елемента: предложение и приемане. Предлагането да се
сключи договор, отправено до едно лице, съгласно чл. 14, ал. 1 от Конвенцията
представлява предложение, ако е достатъчно определено и изразява намерение на
предлагащия да бъде обвързан от приемането, като предлагането се счита за
достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо се
определят количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат
определени. Предложението поражда действие от момента, в който достигне до
адресата. Приемането на предложението по смисъла на чл. 18 от Конвенцията е
всяко волеизявление или друго поведение на адресата, указващо съгласие с
предложението. Приемането на предложението поражда действие в момента, когато
указанието за съгласие стигне до предложителя.
В разглеждания случай не се спори, че между Р.Е. и М.Т.Г.Д.О.О.
са съществували търговски отношения и страните са постигнали съгласие за
извършване на покупко-продажба на конкретно определени стоки срещу цена. В
отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че не е платил
задълженията по фактурите, които са предмет на спора, поради факта, че
доставената стока не отговаря на условията на доставката и офертата за исканите
артикули. Следователно е безспорен фактът, че страните са сключили договори за
покупко-продажба, в изпълнение на които стоките са доставени на ответника и
същият дължи плащане на тяхната цена.
В процеса М.Т.Г.Д.О.О. въвежда изключващо плащането
възражение за несъответствие на стоката.
Съгласно чл. 38 от Конвенцията 1. купувачът трябва
да провери стоката или да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък,
колкото е практически възможно съобразно обстоятелствата. 2. Ако договорът
налага превоз на стоката, проверката може да бъде отложена за времето, след
като стоката пристигне на местоназначението. 3. Ако стоката е пренасочена,
докато е на път, или е препратена от купувача без разумна възможност да я
провери и ако при сключване на договора продавачът е знаел или е трябвало да
знае за възможността тя да бъде пренасочена или препратена, проверката може да
бъде отложена за време, след като стоката е пристигнала на новото си
местоназначение.
В чл. 39 е предвидено,
че: 1. Купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността на стоката,
ако не уведоми продавача, посочвайки естеството на несъобразността, в разумен
срок, след като я е открил или е трябвало да я открие. 2. Във всеки случай
купувачът изгубва правото да се позовава на несъобразността, ако не е уведомил
за нея продавача най-късно в срок от две години от деня, когато стоката е била
фактически предадена на купувача, освен ако този срок е несъвместим с
договорния срок на гаранция.
От събраните
данни не се доказа купувачът М.Т.Г.Д.О.О. да е уведомил продавача, че са налице
недостатъци на стоките за конкретните доставки, извършени през 2018 г. Представената
разменена между страните кореспонденция се отнася за период от време повече от
година след процесните доставки и за различни фактури, издадени през 2019 г. От
протокола за проведена среща на 05.07.2018 г. не може да се направи извод, че
на същата са обсъждани стоките, доставени с фактура от 05.06.2018 г., както и
че купувачът е упражнил правата си по чл. 38 и чл. 39 от Конвенцията. Не се
доказа също така изготвените протоколи за съответствие от 11.07.2019 г. и
07.11.2019 г. да са имали за предмет на изследване артикули, продадени на
ответника с договорите, за които са съставени процесните фактури на 05.06.2018
г., 14.08.2018 г. и 10.09.2018 г. Не са ангажирани доказателства какви са
недостатъците на продадените стоки, както и че за тях продавачът е бил уведомен
в разумен срок.
Основно
задължение на продавача, съгласно чл. 35 от Конвенцията е да достави стоката в
количество, качество и вид, което е предвидено с договора, и опакована или
защитена по начина, предвидени в договора. В случая не се доказа Р.Електник да
не е изпълнил задължението си по отношение на процесните доставки, които са
предмет на договора за цесия. Не се доказа да е налице несъобразност на стоките,
предмет на конкретните договори за покупко-продажба, за които са издадени
фактури през 2018 г., нито, че е посочено в какво се изразява несъобразността
на стоките, както и че ако е налице такава, уведомлението за това обстоятелство да е
достигнало до продавача в разумен срок.
Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на
стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора
и на конвенцията. Задължението на купувача да плати цената включва
предприемането на такива мерки и съобразяването с такива формалности,
необходими според договора или законите и наредбите, за да стане възможно
извършване на плащането – чл. 54. От ангажираните доказателства – сертификати
за произход на стоките, товарителници и опаковъчни списъци, а това
обстоятелство не е и спорно между страните, се установява, че стоката е
получена от ответника. По първата фактура е извършено частично плащане, като
претендираната непогасена част е 29 126,74 щ.д. Предвид липсата на
доказателства за извършени плащания по фактурите, купувачът е останал задължен
да заплати на продавача сумата в общ размер на 107 319,68 щ.д.
Съгласно
чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати цената или друга сума, за която е
в забава, другата страна може да иска лихва върху нея, като си запазва правото
да търси обезщетение, дължимо в съответствие с чл. 74. Процесните фактури –
фактура № А-335124 от 05.06.2018 г. е с падеж на 06.10.2018 г.; фактура №
А-335136 от 14.08.2018 г. е с падеж на 15.12.2018 г. и фактура № А-335144 от
10.09.2018 г. е с падеж на 12.01.2019 г., като в настоящото производство се
търси лихва за забава от датата, следваща датата на падежа. Обезщетението за
забава за периодите от датите, след настъпване на падежа до датата на подаване
на исковата молба е в общ размер на 8 841,31 щ.д., което прави предявеният
акцесорен иск основателен за пълния размер.
В
Кодекса за международно частно право българският законодател е възприел като
основна привръзка към приложимото право за уреждане на договорните отношения
субективният принцип, изразяващ се в автономия на волята /lex voluntatis/ - чл.
93 КМЧП.
По отношение на договора за цесия, сключен
между търговското дружество-цедент с управление и място на дейност в Турция и цесионер-дружество,
с място на дейност в Република България, отношенията между кредитора,
прехвърлил вземането си за цената на стоката по договорите за продажба с
международен елемент, и новия кредитор се уреждат от правото, което според
разпоредбите на глава X от КМЧП се прилага към договора за прехвърляне на
вземането /чл. 100, ал. 1 КМПЧ/. Ако има избрано право, то урежда отношенията
между цедента и цесионера. При липса на избрано право, договорът за цесия се
урежда от обективните норми, а именно договорът се подчинява на правото на
държавата, с която е най-тясно свързан, т.е. правото на държавата, в която
страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване.
Характерната престация е тази на лицето, което прехвърля вземането, цедента.
В разглеждания случай изрично в чл. 12 от
договора за цесия страните са избрали за приложимо правото на Република
България. В чл. 99, ал. 3 ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор –
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това правило е залегнало и в договора за цесия – чл. 4. По
делото са приети доказателства, че Р.Е. е уведомило М.Т.Г.Д.О.О. за извършеното
прехвърляне на вземанията по процесните 3 бр. фактури.
С договора за цесия от 01.07.2019 г. в чл.
1, ал. 3, т. 2, а това е предвидено и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, страните са се
съгласили, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Тълкувайки волята на страните, а това
следва и от изричния текст на приложимата редакция на чл. 99, ал. 2 ЗЗД освен
вземането за главница, което е надлежно прехвърляне с договора за цесия, ищецът
има право да търси от ответника и изтеклите лихви.
С оглед ангажираните доказателства съдът
приема за доказано по делото, че ищецът се легитимира като кредитор на
ответника за прехвърлените му с договора за цесия вземания, произтичащи от
договори за продажби, за които са издадени процесните 3 бр. фактури, поради
което предявените искове за заплащане на сумата 107 319,68 щ.д. за цена на
доставената стока и на сумата 8 841,31 щ.д. за непогасени мораторни лихви
върху главниците до датата на подаване на исковата молба следва да се уважат
изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца.
От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 25 900,18
лева, от които 8 310,70 лева за държавна такса, 2 293,20 лева такси
за преводи на документи и 15 296,28 лева за адвокатско възнаграждение,
които следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми с IBAN: ***, BIC: ***, при банка „У.Б.“
АД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 62, предл. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите
за международна продажба на стоки вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, М.Т.Г.Д.О.О., търговско
дружество с ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р.
Сърбия, със седалище и адрес на управление:*** 11231, Република Сърбия, с
идентификационен код: ******* и данъчен номер: *********, да заплати на „В.Е.“
ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***,
сума в размер на 107 319,68 щатски долара /сто и седем хиляди триста и
деветнадесет щатски долара и шестдесет и осем цента/, представляваща неплатена
цена на доставена стока по следните фактури: фактура
№ А-335124 от 05.06.2018 г. на стойност 44 345,68 щатски долага, от която
се претендира 29 126,74 щатски долара; фактура № А-335136 от 14.08.2018 г.
на стойност 38 260,90 щатски долара и фактура № А-335144 от 10.09.2018 г.
на стойност 39 932,04 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78 от Конвенцията сума в размер на 8 841,31 щатски долара
/осем хиляди осемстотин четиридесет и един долара и тридесет и един цента/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за главници от датата, следваща датата на
падежа по всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба
30.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Т.Г.Д.О.О., търговско дружество
с ограничена отговорност, учредено и действащо по законите на Р. Сърбия, със
седалище и адрес на управление:*** 11231, Република Сърбия, с идентификационен
код: ******* и данъчен номер: *********, да заплати на „В.Е.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сума в размер на
25 900,18 лева /двадесет и пет хиляди и деветстотин лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: