№ 77
гр. ******, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101433 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******,
ул. ****** № 21 и М. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28 срещу С.
Н. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 25 и Д. Х. В., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ******, ул. ****** № 25 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с
площ от около 150кв.м. изчертана в червен цвят на скицата на л. 9 от делото от имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ******.35.12, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ******, одобрени със Заповед РД-18-375/08.02.2018г. на ИД
на АГКК, находящ се в гр. ******, м- ст ******, целият с площ от 982кв.м. при граници на
имота ПИ с идентификатори № №: ******.35.14, ******.35.15, ******.35.10, ******.37.872,
******.358 и ******.35.7 и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: на
изток- ПИ ******.34.872, на запад- ПИ ******.34.14, на север- с останалата реална част от
ПИ ******.35.12, на юг- ПИ ******.34.15, основан на твърдения за придобиване на
собствеността въз основа на КНА № 29/16.12.2022г. за собственост по давностно владение
осъществявано в периода 05.11.2011г.- 2022г. и осъждане на ответниците да предадат
владението върху спорната реална част от имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищците в исковата молба: Собственици са на процесния имот като придобит въз основа
на давностно владение осъществявано в периода от 05.11.2011г. и понастоящем, признато им
с КНА от 2022г. Владението си са установили на база сключен предварителен договор за
покупко- продажба. Сключването на окончателен такъв към него момент се сочи да е било
невъзможно предвид липсата на действащ план за местността и невъзможност за издаване
на скици. Затова и след изтичане на 10г. давностен срок, през 2022г. се снабдили с КНА за
собственост по давностно владение. Ответниците са собственици на съседния на техния
имот от юг.
Твърди се, че ответниците са поставили оградата между двата имота навлизайки
неправомерно в техния имот на 3м. от изток и на 1,5м. от изток, ограждайки така ивица от
имота им с площ от около 150кв.м.
1
В началото на 2023г. извършили геодезическо заснемане на границите на имота си,
въз основа на които било потвърдено навлизането в имота им от ответниците.
Твърди се, че въпреки многократно водените с ответниците за доброволно
преместване на оградата на имотната граница, тe отказвали да сторят това. С това се
обоснова и интереса от търсената сега съдебна защита.
Понастоящем ответниците владеели спорната реална част от имота без основание.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който искът се
оспорва като неоснователен.
Твърди се, че през 1976г. ответникът В. се е снабдил с КНА по обстоятелствена
проверка за придобиване по давностно владение на имот представляващ лозе с площ от
750кв.м. в м-ст ****** при граници- Ж.Т., А.В., гора и Б.В.. Имотът реално е бил по- голям,
като останалата му част е била хавра, която постепенно завладял и през 1992г. се снабдил с
КНА по време на брака му с ответницата Великова за собственост на имот представляващ
хавра с площ от 1000кв.м., заедно с построения в него ******.
Посочва, че по невлязъл в сила РП от 1991г. на м-ст ****** и ******, имотът за който
се е снабдил с КНА и записан като негов в разписния лист бил с площ от 2398кв.м. Сочи
съществуващото заградено дворно място да е сходно с това по плана, но с по- голяма площ
от 2709кв.м., вкл. и спорната реална част. Твърди, че вече повече от 40г. имотът му е ограден
по начин съответен на фактическото положение и сега, и никога оградата не е била местена
или поправяна. До 2023г. никой не е оспорвал правата му върху спорната реална част,
считано от 70-те на миналия век, когато е установил владението си върху целия имот.
Едва през 2022г., началото на 2023г. в имота се появили ищците, с чийто имот имотът
на ответниците е винаги бил разделен от съществуващата ограда. Дори и сега ответникът
живеел и отглеждал животни в имота, в който имал и изградени постройки.
Поради констатираното несъответствие на влезлия в сила КП с материализираните
граници на терен, ответникът предприел действия по поправка на кадастралната карта.
Предвид горното, прави се възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност с
начало 1976г. Твърдят, че процесната реална част винаги е била владяна единствено и само
от тях, а ищците, респ. техните праводатели никога не са имали фактическа власт върху нея.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство предявен от С. Н. В.,
ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 25 и Д. Х. В., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. ******, ул. ****** № 25 срещу Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******, ул. ******
№ 21 и М. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28 иск с правно
основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реална част с площ от около 150кв.м. изчертана в червен цвят
на скицата на л. 9 от делото от имот, представляващ ПИ с идентификатор № ******.35.12,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
375/08.02.2018г. на ИД на АГКК находящ се в гр. ******, м- ст ******, целият с площ от
982кв.м, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ******.35.14, ******.35.15,
******.35.10, ******.37.872, ******.358 и ******.35.7 и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори № №: на запад- ПИ ******.34.14, на север- с останалата реална част от ПИ
******.35.12, на изток- ПИ ******.34.872, на юг- ПИ ******.34.15, основан на твърдения за
придобиване на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано в периода
от 1976г. до датата на подаване на насрещната искова молба- 08.03.2024г.
В насрещната искова молба, се правят следните оспорвания и излагат следните
твърдения: Ищците твърдят да са собственици на спорната реална част въз основа на
2
давностно владение осъществявано в периода от 1976г. и към датата на подаване на
насрещната искова молба. Сочат твърдения идентични на тези в отговора на исковата молба.
Наред с това, твърдят спорната реална част да е била винаги част от техния имот. Макар и
двамата ищци да не били вече съпрузи, сочи се те да продължават да полагат грижи за имота
заедно. Ответникът живеел в него, а ответницата го посещавала, когато е в България.
Двамата стопанисвали спорната реална част повече от 40г. явно и необезпокоявано, имало
засяти дръвчета там. Никой не е предявявал претенции за собственост. Ето защо, дори и
ищците да са се снабдили с КНА за имота през 2022г. оспорват спорната реална част да е
част от него и те да са имали фактическа власт върху нея, въпреки отразяването й в КК като
част от него. Последното се сочи да се твърди и от самите ищци, които признавали, че до
2022г. е нямало план за земеразделяне или друг КП, което е било пречка да се снабдят с
документ за собственост, поради което и индивидуализирали сега имота си в границите му
по действаща КК. Този план обаче се сочи да не отразява коректно фактическото положение
на имотните граници.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск са депозирали писмен
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.
Оспорват ответниците са упражняват фактическа власт върху спорната реална част
повече от 40г. Твърдят, че както те, така и техните праводатели до скоро са били във
владение на спорната реална част и са ползвали имота като ******. В първите години от
придобиването му го ползвали рядко, а ответникът тъй като живеел в имота поС.но и гледал
животни, имал възможността със знанието и съгласието им, безпрепятствено да ползва
спорната част. След като отношенията между страните се обтегнали, те го поканили да им
предаде владението върху тази част, но той отказал, което е станало повод за настоящия
спор.
Излагат и правни доводи срещу възможността спорната реална част да се придобие
по давност и сочат това да е възможно, само ако отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ за
обособяване в самостоятелен имот, в т.ч на оставащата от имота част. Считат и че
произволни промени по влязъл в сила план няма възможност да се извършват, освен в
изрично предвидените в ЗУТ хипотези, за чиято приложимост настояват и сега, независимо
че имотите се водят ниви, предвид фактическото им ползване във времето винаги като
вилни.
В открито съдебно заседание, исковите молби и отговорите се поддържат. Ищците
уточняват, че преместване на ограда между двата имота е било извършено през 2021г.
Ответника В. ангажира писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С КНА за собственост върху недвижим имот по давност № 29, том VIII, рег. № 5371,
дело № 928/16.12.2022г. на нотариус рег. № ****** на НК, ищцата М. Ц. е призната за
собственик по давностно владение по време на брака й с Д. Ц. на имот с идентификатор
******.35.12 с площ от 982кв.м., находящ се в землището на гр. ******, м- ст ******.
С КНА за собственост на недвижим имот по давност № 51, том I, дело №
622/24.09.1976г. С. И. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот-
лозе, находящо се в гр. ******, м- ст ****** с площ от 750кв.м., при граници- Ж.Т., А.В.,
гора, Б.В..
През 1992г. и по време на брака на ответниците С. В. и Д. В., С. В. е признат за
собственик с КНА за собственост на недвижим имот по давност № 86, том II, дело №
661/17.07.1992г., на недвижим имот- хавра с площ от 1000кв.м. в землището на гр. ******,
3
м- ст ******, при граници- от две страни път, И.У. и Г.Г., и на недвижим имот- хавра с площ
от 1750кв.м. в землището на гр. ******, м- ст ******, при граници- Т. Х.в, гора, С. В. и
****** И., Ж.Т., заедно с построения в него ******.
По делото е изслушано заключение по изготвена СТЕ, което съдът кредитира в
цялост, като изготвено на база събраните доказателства по делото, оглед на място и
направените нужни проучвания на документацията и плановете съхранявани при Общината.
От него се установява следното: За територията на м-ст ****** през 1991г. е бил разработен
КП „******“ и „******“, който обаче не е бил одобрен. По него процесният имот 35.12 по
КК се идентифицира като имот 64, без вписан собственик, а този на ответниците 35.15 с
имот 65, вписан първо на Н.З., а после на С. В.. Южната граница на ПИ 64, явяваща се обща
с ПИ 65 е отразена като материализирана с паянтова ограда /приложение 4/. Общата граница
е материализирана като паянтова от бетонни колове и оградна мрежа, от страната на ПИ 65.
По оцифрено графично копие площта на ПИ 64 е 935кв.м., а тази на ПИ 65 1840кв.м. В с.з.
в.л. уточнява, че на база направените замервания на територията в широк обхват, а не само
касателно процесните имоти, е констатирана грешка в КК при прехвърляне на плана, като на
терен границите на двата имота съвпадат с отразените по този план от 1991г., т.е макар и
неодобрен, този план вярно е отразял имотните граници. И границата на място е тази, която
е била отразена и в плана от 1991г. Оградата сочи да е стара и полегнала, като на
приложение № 1 е отразено и трасирането й по КК. Последващо действал за територията е
План за земеразделяне в стари реални граници, но заповедта за неговото одобряване не е
била представена на в.л. от ОСЗ ******. За изработването му е ползван КП от 1991г., след
неговото оцифряване. По него имот 35.12 се идентифицира като ПИ 12 с площ от 982кв.м., а
имот 35.15- ПИ 15 с площ от 1818кв.м. И двата имота по КВС са били вписани с отреждане-
нива и собственик- общината. Следващият план е КК, който е изготвен на база КВС,
интегрирана в КК без изменение. Общата граница по КВС, КК и ПЗ се припокриват и е
отразена по тях като нематериализирана. На място в.л. е установило наличие на ограда
между двата имота изградена от бетонни колове с оградна мрежа. Тази ограда по КВС, ПЗ и
КК, навлиза в посока север към ПИ 35.12 с отклонение от 2,01м. до 2,52м. и изцяло попада в
него. На Приложение № 6, в.л. е отразило спорната реална част като заключена между
заснетата на място ограда и общата кадастрална граница между точки А-Б-В-Г с площ от
148кв.м. Материализираната на място ограда в.л. сочи да е в отклонение спрямо
кадастралната граница по неодобрения КП от 1991г. достигащо до 2,52м., докато в
източната част съвпада с нея. Затова и в.л. извежда извод за несъответствие на
кадастралните граници на имотите в местността по КП от 1991г. с тези по ПЗ, КВС и КК в
посока юг. Общата граница на място обозначена между точки В и Г, сочи да съвпада с
границата между имоти ПИ 64 и ПИ 65 по КП от 1991г., и да е в отклонение с границата по
ПЗ, КВС и КК- по протежението на т. А и т. Б от приложение № 7.
Разпитани са и свидетелите на ответниците Б.Б. и Р.Б., без дела и родствени връзки
със страните. Двамата свидетели са съпрузи и посочват, че познават ответниците от повече
от 40години /1976-79г./, тъй като и те притежавали имот в съседство. И двамата свидетели
описват мястото като оградено от всички страни с ограда от колове и телена мрежа, която
съществувала от край време. Никога не била местена, не била правена нова, а само била
поддържана. Св. Б. сочи имотът да е около два декара. В него имало постройка- ****** и зад
нея сайвант за животни. Покрай оградата имало сяти дървета. От преди няколко години- 2-
3г. в съседния имот се появили млади хора, засадили млади дръвчета, лози и докарали
фургон. От тяхната страна имало вратичка, през която С. и Д. излизали, но младото
семейство заварили тази врата и прекъснали достъпа на С. и Д. до имота им.
При така установената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС
4
Ищците заявяват собственически права на основание давностно владение от
05.11.2011г. до 2022г. признато им с КНА № 29/16.12.2022г. Ответниците противопоставят
собственически права като първо оспорват процесната реална част да е включена в обхвата
на ПИ 35.12 и второ, оспорват възникването на признатите права, доколко тази спорна част
не е била никога във владение на ищците, а в тяхно, противопоставяйки възражение за
упражнявано владение върху нея от 1976г., продължаващо и към датата на подаване на
исковата молба.
Затова, в тежест на ищците е да установят пълно и главно, че са придобили правото
на собственост върху процесната реална част от имота на заявеното придобивно основание-
давностно владение осъществявано в периода от 05.11.2011г.- 2022г., които им права са
удостоверени с КНА № 29/16.12.2022г. за собственост по давностно владение и че
ответниците осъществяват фактическа власт върху имота. Това доказване възлага на
ответниците да установят наведените положителни твърдения за факти, от които черпят
изгодни правни последици и в частност, че спорната реална част се владее от тях на правно
основание като придобита въз основа на давностно владение осъществявано явно и
необезпокоявано с намерение за своене в периода 1976г. до настоящия момент.
Категорично от ангажираните по делото доказателства се установява, че понастоящем
ищците се легитимират като собственици на ПИ 35.12, признати им с КНА от 2022г. От
експертното заключение се установи и че спорната реална част е част от имота на ищците,
така както същият е отразен по последен действащ план- КК, в който са били интегрирани
предходните планове- КВС, ПЗ /без данни за одобряване- кога и с коя заповед е сторено това
от ОСЗ/. От експертното заключение се изясни, че материализираната на терен граница
между двата имота е тази съответна на отразената граница в КП от 1991г., макар и
неодобрен, преминаваща по т. В-Г /приложение 7/, както и че тя не отговаря на отразената
имотна граница в КК и КВС. Разминаването обособява част от имота с площ от 148кв.м.
обозначена на приложение 6 от заключението. Експертните изводи сочат още, че при
одобряването на КК, този план не е отразил коректно пространственото разположение на
южната граница на имота на ищците, където тя не е обозначена и като материализирана на
място. Това обаче няма как да рефлектира върху принадлежността на правото на
собственост. Такава пряка зависимост между пространствените характеристики на имота и
правото на собственост ще има, само ако имотите бяха урегулирани и регулацията е
приложена, предвид на законовата забрана за придобиване право на собственост върху
реална част от УПИ. В случая обаче, имотите не са урегулирани, а и не са включени в
строителните граници на града със съответен градоустойствен план. Това процедиране в.л.
сочи да е стартирано през 2010г., но процедурата, така и не е приключила. Територията на
имотите е включена в КВС и тя следва да определи актуалното графично изображение на
имотите. Според експерта обаче, това не е било сторено, още повече че в случая не се
твърди имотите да са подлежали на възстановяване, доколкото и двете страни се позовават
на оригинерни придобивни основания- давност. Няма законови пречки реални части от тези
имоти да бъдат придобивани по давност, доколкото тези пречки са само по отношение на
дворищно- регулационни парцели и урегулирани имоти. Към момента на установяване
владението на ответниците, а и това на ищците, границата между двата имота на терен е
тази по неодобрения план от 1991г. Следователно, отразяването й в КВС, а от там и в КК е
било несъответно на актуалното съС.ие към него момент.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
непредубедени и отразяващи преки и лични техни впечатления, датиращи от повече от 40г.,
а и съответни на експертното заключение се установи, че границата между двата имота е
материализирана чрез ограда от бетонни колове с телена мрежа и съществува от 1976г.
Имотът е владян от ответниците в тези му граници оттогава, а и понастоящем. Затова и
твърдението на ищците преместването на тази ограда да е извършено през 2021г. следва да
се приеме за опровергано. А, от там и твърденията им някога изобщо да са упражнявали
5
фактическа власт върху тази спорна част. Следва да се приеме, че тяхното владение е било в
обхвата на южната граница на имота, както е отразена в КП от 1991г. и на място, и в тези
пространствени предели са придобили правото на собственост признати им с КНА от 2022г.,
при липса на доказателства да са владели и спорната част, отразена в КК в обхвата на техния
имот.
Обосновано може да се изведе и извод, че ответниците владеят техния имот от 1976г.,
когато са се снабдили с КНА за 750кв.м. от него, а през 1991г. за още 1000кв.м., вкл. и
спорната част, като оградена на място и попадаща в обхвата на техния с пространствените
му предели така, както е отразен със спорната граница по първия план от 1991г., където той
се идентифицира като имот ПИ 65. Владението е било явно, трайно и непрекъснато през
всичките тези години до датата на подаване на исковата молба- 18.12.2023г., доколкото не е
установено чрез насилие или по скрит начин, и е било упражнявано по начин позволяващ
възприемането му от ищците. До 2023г. правото им на собственост в този му обхват не е
било оспорвано от ищците, които при това са се снабдили с документ за собственост през
2022г. Едва в началото на 2023г., при трасиране на имота си, ищците са установили
навлизане на поставената ограда от страната на ответниците в техния имот по цялото
протежение на южната граница, заключвайки така част от него с площ от 150кв.м. А отказът
на ответниците да предадат владението, върху нея е предизвикало и настоящия спор. Т.е
владението на ответниците следва да се счита за смутено едва с предявяване на настоящата
искова молба. От 1976г. до 18.12.2023г. обаче е изтекъл нужния период от време и поради
това следва да се приеме, че ответниците са придобили по давност спорната реална част.
В заключение, ответниците доказват противопоставими права и искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл. 124 ГПК
Ищците по насрещния иск твърдят собственически права въз основа на давностно
владение осъществявано в периода от 1976г. и към датата на подаване на насрещната искова
молба до 08.03.2024г., като твърдят че материализираната на терен граница между двата
имота съществува в това й положение от 1976г. В тежест на ответниците, които оспорват
исковете е да установят противопоставимо право на собственост.
По делото е прието за безспорно, че ответниците по насрещния иск упражняват
фактическа власт върху спорната реална част от имота. Съдът изложи вече съображения
защо приема, че тази фактическа власт не е без основание, както и такива защо приема
ищците да са придобили спорната част по давност в периода от 1976г. до датата на подаване
на първоначалната искова молба /18.12.2023г./, респ. защо ответниците не разполагат с
противопоставими права, поради което и не е необходимо тяхното приповтаряне. Доводите
им срещу земеделския характер на имотите, предвид фактическото им ползване като вилни
и наличното в тях застрояване, не могат да обосноват приложение на ЗСТУ/отм./ или ЗУТ, в
контекста на забраната за придобиване на реални части от урегулирани имоти. И двете
забрани касаят само дворищно- регулационни парцели /ЗТСУ/, респ. урегулираните
поземлени имоти /ЗУТ/, но не и неурегулираните с план за регулация и застрояване имоти,
каквито настоящите са. Целта на забраната е да се избегне създаването на пречки за
осъществяване на предвиденото със застроителния план строителство, както в урегулирания
поземлен имот, така и в съседните му. Пар. 5, т. 11 на ДР на ЗУТ дефинира „Урегулиран
поземлен имот“ или „урегулиран имот“, като такъв, за който с подробен устройствен план са
определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на
устройство. В чл. 2 ЗСПЗЗ нормативно е определен характерът на имота като земеделски,
т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен съобразно
предназначението им за земеделско ползване и ако не се намират в границите на населените
места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен
полигон и др. В случая от експертно заключение се изясни, че за територията има
6
изработени КВС и ПЗ, което определя характера им като земеделски, като не е
финализирана и започналата през 2009г. процедура по обособяване на местността в селищно
образувание, т.е вкл. й в границите на населеното място.
Ето защо, искът се явява основателен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищците следва да се възложат сторените
от ответниците разноски. Искането да присъждането им е направено с отговора на исковата
молба, както и с насрещната такава. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК. С. В.
претендира 1000лева адв. възнаграждение, 86лева за държавни такси и 350лева депозит за
в.л., общо 1436лева. Д. В. претендира 1000лева адв. възнаграждение и 600лева депозит за
в.л., общо 1600лева. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. При
разглеждането му, съдът съобрази задължителното за настоящия съд тълкуване дадено в
решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което възможно е намаляване
на претендирания адвокатски хонорар и под определения минимум в Наредбата, поради
противоречието й с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС. Т.е съдът не е обвързан от
размерите на адв. възнаграждения по Наредбата, но все пак те следва да служат като
ориентир при оценяване труда на адвоката. Спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност, защитата на двамата ответници е еднопосочна и идентична по обем. Определено
по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа в
редакцията й към датата на договарянето, то е 1500лева. Отчитайки изложеното, настоящият
състав преценява, че възражението на ищците е основателно и то следва да се определи в
размер на по 750лева за всеки от ответниците.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******, ул. ****** № 21 и М.
П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28 срещу С. Н. В., ЕГН **********
и Д. Х. В., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******, ул. ****** № 25 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на реална част с площ
от 148кв.м. очертана с пунктир в червен цвят обозначена с точки А-Б-В-Г на скица-
приложение 6 от заключението на в.л. по изготвена СТЕ на л. 129 от делото от имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ******.35.12, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК
находящ се в гр. ******, м- ст ******, целият с площ от 982кв.м, при граници на имота ПИ с
идентификатори № №: ******.35.14, ******.35.15, ******.35.10, ******.37.872, ******.35.8
и ******.35.7 и при граници на реалната част: ПИ с идентификатори № №: на изток- ПИ
******.34.872, на запад- ПИ ******.34.14, на север- с останалата реална част от ПИ
******.35.12, на юг- ПИ ******.34.15, основан на твърдения за придобиване на
собствеността въз основа на КНА № 29/16.12.2022г. за собственост по давностно владение
осъществявано в периода 05.11.2011г.- 2022г. и осъждане на ответниците да предадат
владението върху спорната реална част от имота, на основание чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от
С. Н. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 25 и Д. Х. В., ЕГН **********, с
адрес гр. ******, ул. ****** № 25 срещу Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******, ул. ******
№ 21 и М. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28, че ищците са
собственици на реална част с площ от 148кв.м. очертана с пунктир в червен цвят обозначена
с точки А-Б-В-Г на скица- приложение 6 от заключението на в.л. по изготвена СТЕ на л. 129
от делото, от имот, представляващ ПИ с идентификатор № ******.35.12, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-375/08.02.2018г.
на ИД на АГКК находящ се в гр. ******, м- ст ******, целият с площ от 982кв.м, при
7
граници на имота ПИ с идентификатори № №: ******.35.14, ******.35.15, ******.35.10,
******.37.872, ******.35.8 и ******.35.7 и при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори № №: на изток- ПИ ******.34.872, на запад- ПИ ******.34.14, на север- с
останалата реална част от ПИ ******.35.12, на юг- ПИ ******.34.15, на основание
давностно владение осъществявано в периода от 1976г. до датата на подаване на насрещната
искова молба- 18.12.2023г., на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******, ул. ****** № 21 и М. П. Ц., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28 да заплатят на С. Н. В., ЕГН ********** с
адрес гр. ******, ул. ****** № 25 сумата от 1186лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН ****** с адрес гр. ******, ул. ****** № 21 и М. П. Ц., ЕГН
********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 28 да заплатят на Д. Х. В., ЕГН **********, с
адрес гр. ******, ул. ****** № 25 сумата от 1350лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Скицата на л. 129 от делото по допусната съдебно- техническа експертиза и
приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
8