№
гр. София, 09.09.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 12837 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 347649 от 26.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6179/2013 г. по описа на СРС, 165 състав, Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на З. „А.“
АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 154,85 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 2600803010595 във връзка с ПТП, настъпило на
27.04.2008 г. по път II 86 от гр.
Асеновград към с. Наречен км. 30+758 и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
48,01 лева – обезщетение за забава за периода 13.02.2010 г. – 13.02.2013 г.
Искът за главницата за горницата до пълния предявен размер е отхвърлен, както и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер и за периода
22.09.2008 г. – 12.02.2010 г.
Решението
е обжалвано от ищеца З. „А.“ АД в частта, в която искът по чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 154,85 лева до сумата от
291,65 лева, както и в
частта, в която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 42,41
лева. В тези части обжалваното решение се счита за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че
съдът неправилно е тълкувал представените по делото доказателства, тъй като в
размера на обезщетението се включват и разходите за транспортиране на МПС до
250 км, които З. „А.“ АД е заплатило, тъй като отговорността на делинквента
включва и тези разходи, които са направени в пряка причинно-следствена връзка с виновното бездействие на служителите на
ответника. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба срещу решението от
ответника Агенция „П.И.” в частта, в която са уважени предявените искове, както
и в частта за разноските. Поддържа се, че решение в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Излага твърдения, че в съставеният протокол за ПТП не са
посочени причините за настъпване на ПТП, същият няма обвързваща материална
доказателствена сила, тъй като съдържа констатации не непосредствено възприети
от длъжностното лице и не е в състояние да удостовери поведението на водача,
техническото състояние на МПС, местоположението му, скоростта, видимостта,
наличието на пътни знаци. Сочи, че липсват данни за упълномощаване на лицето,
управляващо процесния автомобил и собственика, поради което изплащането на
обезщетение е следвало да бъде отказано. Намира за пречка за установяване на
фактическата обстановка липсата на свидетелски показания от водача на МПС. Счита,
че сумата за транспортиране на МПС не е
била претендирана с исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В отговор
на насрещната въззивна жалба от ищецът З. „А.“ АД счита същата за
неоснователна, като изтъква, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него факти, като същата не е оборена поради неговото неоспорване. Излага, че не
са ангажирани доказателства за настъпване на вредите по МПС по начин, различен
от установеното в протокола за ПТП, а от експертизата безспорно се е установил
механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка с вредите. Сочи, че
обезщетението е изплатено на собственика на автомобила, а претенцията за репатрирането
му е била надлежно заявена с исковата молба.
Решение №
347649 от 26.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6179/2013 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, в
която искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД е отхвърлен над 291,65
лева до предявените 329,85 лева, както и в частта, в която искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен над 156,73 лева до предявените 162,33 лева е влязло в сила
като необжалвано.
Жалбата и
насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановените срокове и са допустими,
разгледана по същество основателна е насрещната въззивна жалба, а въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения
на императивни материалноправни норми.
Съдът,
като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 165
състав, е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната
норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да
встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно-обезпечителна
отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния
резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че
суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице
основания за нея. Отговорността на лицето, което е възложило другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които Агенция „П.И.” е възложила да поддържат в
изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията
на тези лица. Агенцията не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява
правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде
ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД като лице, стопанисващо процесния път и за виновното поведение на
съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност
пътищата от републиканската пътна мрежа и в частност на пътен участък от път II 86 от гр. Асеновград към с.
Наречен км. 30+758.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 - 3 ЗП пътищата са републикански и местни. Републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват транспортни
връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
В чл. 8, ал. 2 ЗП е предвидено, че републиканските пътища са изключителна
държавна собственост.
Не е
спорно, че участъка от пътя, на който е настъпило ПТП - път II 86 от гр. Асеновград към с.
Наречен км. 30+758, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал.
1, т. 1 ЗП управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа е
предоставено на Агенция "П.И.". Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2
ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
В
резултат на бездействието на ответника по изпълнение на законовите му
задължения за управление, поддържане и ремонт на републиканските пътища и
осигуряване на безопасното движение по тях, е настъпило процесното ПТП. Съдът
намира, че при процесното ПТП са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което ответникът би дължал репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
За да
възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното
лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа; 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца се
установява от представената застрахователна полица № 070303А243283, издадена на
13.11.2007 г.
От писмо
от 01.10.2008 г. на Национална агенция „П.И.“ се установява, че З. „А.“ АД е изпратило регресна покана до Агенция
"П.И." на 10.09.2008 г., получена на 15.09.2008 г. за възстановяване
на процесното застрахователно обезщетение от 329,85 лева.
Във
въззивната си жалба насрещният въззивник изрично е оспорил протокола за ПТП и
обстоятелството, че същият съдържа констатации, непосредствено възприети от
длъжностното лице. Видно от отбелязването в него и съгласно посочените
указанията протоколът е съставен от служител на РУП – Асеновград без посещаване
на мястото на ПТП. С оглед изричното оспорване на протокола той губи своята
обвързваща доказателствена сила относно обстоятелствата относно настъпването на
процесното ПТП по посочения начин и реализирането му именно на посочения в
протокола пътен участък от републиканската пътна мрежа. Изготвената по делото
САТЕ е в състояние да установи причинно-следствената връзка между поведението
на служители на Агенция “П.И.”, на които е било възложено да поддържат процесния
автомобилен път в изправност и настъпилия вредоносен резултат, както и причинно-следствената
връзка между попадането на автомобила на свличаща се скална маса на пътното
платно и твърдения вредоносен резултат, но не и начинът и мястото на настъпване
на ПТП, които биха могли да се установят от съставен протокол за ПТП, а в
случай на неговото оспорване и от свидетелски показания на участниците в ПТП. В
първоинстанционното производство не са разпитвани свидетели, поради което съдът
намира, че е останала недоказана основната материална предпоставка, необходима
за доказване на предявения иск, а именно настъпването на застрахователното
събитие – реализиране на процесното ПТП. При това положение става безпредметно
обсъждането на останалите доводи в жалбата, тъй като искът следва да бъде
отхвърлен само на това основание.
Така след
като главната претенция се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която също
подлежи на отхвърляне.
С оглед
на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства отчасти на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде частично отменено в
частите, в които претенциите са уважени и предявените искове бъдат отхвърлени
като недоказани. Решението в останалата обжалвана част, в която исковете са
отхвърлени, следва да бъде потвърдено, но по мотивите, изложени по-горе, свързани
с недоказаност на настъпването на застрахователното събитие.
При този
изход на въззивното производство и основателност на насрещната въззивна жалба
разноски следва да се присъдят на Агенция „П.И.“, която е заплатила 25 лева
държавната такса и е претендирала юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева.
Предвид
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 347649 от 26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 6179/2013
г. по описа на СРС, 165 състав, в частите, в които Агенция „П.И.“ е осъдена да
заплати на З. „А.“ АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД
сумата от 154,85 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 2600803010595, във
връзка с ПТП, настъпило на 27.04.2008 г. по път II 86 от гр. Асеновград към с. Наречен км. 30+758, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 48,01 лева – обезщетение за забава за периода 13.02.2010 г.
– 13.02.2013 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 184,75 лева –
разноски в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „А.“ АД,
ЕИК *******, срещу Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, иск с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 154,85 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 2600803010595, във връзка с ПТП, настъпило на
27.04.2008 г. по път II 86 от гр.
Асеновград към с. Наречен км. 30+758 и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 48,01 лева – обезщетение за забава за периода
13.02.2010 г. – 13.02.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
347649 от 26.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6179/2013 г. по описа на СРС, 165 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата
от 100 лева – разноски за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.