Решение по дело №765/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано и по касационна жалба на „*****“ООД, с ЕИК *****, чрез адв. А., против Решение № 21/22.02.2024г., постановено по АНД № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление № 15/05.06.2023 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Решението се обжалва, като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се от съда да го отмени, да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно да се отмени НП и да се предупреди дружеството. Претендират се разноски.

Ответникът – Директор на РИОСВ Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и предлага да се остави в сила съдебното решение.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С оспореното Решение № 21/22.02.2024г., постановено по АНД № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово е потвърдено наказателно постановление № 15/05.06.2023 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, на „*****“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

За да постанови решението си, въззивният съд, е приел, че при извършена на 16.11.2022г. планова проверка на мандра, стопанисвана от дружеството, във връзка с мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води, е взета проба от експерти на РИОСВ Пловдив, за което е съставен протокол № о1195/16.11.2022г. За извършеното изследване на пробата е съставен протокол № 01-2964/30.11.2022г. Резултатът от изследването е установил 10,6 +/-0,4 мг/л. наличие на общ азот. Съгласно разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни в повърхностни води № 33140242/16.07.2018 г., издадено от БДИБР индивидуалното емисионно ограничение при пункт № 1- ревизионна шахта на изхода на пречиствателната станция с анаеробно стъпало RW33140242-1 за показателя общ азот е било на стойност 10 мг/л.

Превишението на посочения показател е дало основание контролните органи да приемат, че дружеството е осъществило нарушение на чл.200, ал.1, т.2, вр. с чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Издаден е АУАН № 1/05.011.2023г., връчен на дружеството, което е подало своите възражения срещу него(основно, че превишението е минимално). Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 15/05.06.2023 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, вр. чл.38 ал.2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 год. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на HП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че наказващият орган правилно е приложил закона, като е наложил имуществената санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с оглед установеното превишение по показателя. Не се установяват нарушения при взимане и изследване на пробата. Кредитират се установеното с резултатите от нея. Обсъдени са приложимите норми от националното законодателство и Директива на Съвета /91/271/ЕИО/ от 21.05.1991 г.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на надлежно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере относимите и допустими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото и във връзка с възраженията в жалбата. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правилни и законосъобразни изводи.

Неоснователно се явява оплакването на касатора, че РС не е обсъдил Директива на Съвета /91/271/ЕИО/ от 21.05.1991 г. В случая водещото е превишението на показателите по издаденото разрешително. Директивата урежда други хипотези по пречиствателни съоръжения и в случая е неприложимо брой проби, допускащи отклонение за една година.

В мотивите на обжалваното решение районният съд обосновано е посочил защо намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по установяване на резултатите от пробата, като касационната инстанция, изцяло се присъединява към тези аргументи.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения в производството по установяване на административното нарушение във връзка с отправени възражения по взетата проба. Никъде в писменото възражение дружеството не е написало, че „оспорва“ резултатите. Предвид изложеното - не е нарушено правото на защита на наказаното лице, което още с поставяне началното на административнонаказателното производство (със съставяне на АУАН) е могло в пълен обем и адекватно да организира защита си.

По делото е установено превишение на нормите на азот, като отклонението не е минимално и не може да обоснове маловажност.

Предвид горното, настоящия състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/22.02.2024г., постановено по АНД № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.