Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към
присъда № 68/22.03.2012 год. по НЧХД № 442 по описа на ТРС за 2011 год.
Наказателното производство е образувано по тъжба от М.Ю. ***,
с която е повдигнато обвинение срещу:
- Б.З.Ш. роден на *** ***, ***, ***, ЕГН: **********, за
това, че
На 09.09.2011 г., в с.Стефан Караджа, обл.Силистра, чрез
нанасяне на удари с шамари по лицето, причинил лека телесна повреда на М.Ю. ***,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК и
На 10.09.2011 г., в с.Бреница, обл.Силистра, чрез нанасяне
на удари с дървен кол по тялото, причинил леки телесни повреди на М.Ю. ***, изразяваща
се в контузия на лявата раменна област, контузия на лявото бедро с наличие на
три охлузвания по предната, задната и външната му повърхност и контузия на
дясното бедро по горната му повърхност, представляващи временно разстройство на
здравето не опасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК
В хода на съдебното производство частният тъжител и
процесуалният му представител поддържат повдигнатото обвинение на подсъдимия, за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 130, ал. 1 от НК, като фактическа и
правна квалификация, като го намират за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Пледират за осъдителна присъда, налагане на справедливо наказание и присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера на предявения
граждански иск.
Частният тъжител е предявил граждански иск в наказателното
производство за нанесени имуществени и неимуществени вреди оценени на 5 000
лева, който е приет за съвместно разглеждане.
Подсъдимият Ш. заяви, че разбира в какво е обвинен и дава
обяснения по обвинението. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият заявява,
че не се признава за виновен и предоставя на съда да определи вида и размера на
наказанието.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и взе предвид доводите на страните в процеса, прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2011 г. частният тъжител М. М. посетил с. Стефан
Караджа, където имало събор. Срещнал се със своя познат св. Т.А. пред питейно
заведение и разговаряли. През това време подс. Ш., който бил седнал на една от
масите станал, приближил се до ч. тъжител и му нанесъл удари с шамари в
областта на лицето. Намиращите се наоколо хора предотвратили по – нататъшни
действия от страна на подсъдимия.
На 10.09.2011 г. в с. Бреница, обл. Силистра ч. тъжител
тръгнал из селото да търси работник, който да помага на майстора на строежа на
къщата му. Подсъдимият и ч. тъжител се срещнали на улицата, при което между
двамата отново възникнал спор. Подс. Ш. държал в ръцете си дървен кол, с който
нанесъл на ч. тъжител удари в раменната област и областта на двете бедра.
По делото е назначена Съдебно – медицинска експертиза, която
е дала заключение, че уврежданията, които е нанесъл подсъдимият Ш. на ч.
тъжител на 09.09.2011 г. с удари с шамари по лицето е причинил на последния
болка, без разстройство на здравето, а уврежданията, които е нанесъл подсъдимия
на ч.т. на 10.09.2011 г. с удари с дървен кол по тялото, изразяващи се в контузия
на лява раменна област, контузия на лявото бедро с наличие на три охлузвания по
предната, задната и външната му повърхност и контузия на дясното бедно по
горната му повърхност е причинил на последния временно разстройство на
здравето, не опасно за живота.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
– справка за съдимост за подсъдимия Б.Ш.;
показанията на ч.т.М. и на свидетелите Ю. М., Т.А., А. С., Н. Ю., обясненията
на подсъдимия; Съдебно медицинската експертиза; приложените към частната тъжба
писмени доказателства.
При изграждане на фактическите си изводи съдът изцяло възприема
и кредитира приетите писмени доказателства, както и събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, които анализирани поотделно и в
своята съвкупност, съпоставени с обясненията на подсъдимия сочат на извършени две
отделни престъпни деяния против личността на ч.т.М. от подс.Ш. - по чл.130,
ал.1 и по чл.130, ал.2 от НК.
Въз основа на установената фактическа обстановка и
кредитираните гласни и писмени доказателства съдът прие, че относно обективната
и субективната страна на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, в хода на
съдебното производство са събрани доказателства, че подсъдимият Б.Ш. несъмнено е
осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението,
поради което съдът призна подсъдимия за виновен и го освободи от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00
лв. Съдът определи наказанието на подсъдимия като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите вина обстоятелства, с цел подсъдимият да се поправи и да се
въздейства възпитателно и предупредително както на него, така и на членовете на
обществото към спазване на законите и добрите нрави.
Въз основа на установената фактическа обстановка и
кредитираните гласни и писмени доказателства съдът прие, че относно обективната
и субективната страна на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, в хода на
съдебното производство са събрани доказателства, че подсъдимият Б.Ш. несъмнено
е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението,
поради което съдът призна подсъдимия за виновен и го освободи от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на
1000.00 лв. Съдът определи наказанието на подсъдимия като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите вина обстоятелства, с цел подсъдимият да се поправи
и да се въздейства възпитателно и предупредително както на него, така и на
членовете на обществото към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът оправда подсъдимия Ш. по повдигнатите му с частната
тъжба обвинения за извършени престъпление на 09.09.2011 г. и на 10.09.2011 г.
по чл.148, ал.1, т.1 от НК, поради липсата на доказателства за тяхното
осъществяване.
Съдът уважи предявения граждански иск до размер на 2091.50
лв., като отхвърли за разликата до 5000.00 като неоснователен и недоказан.
Съдът възложи на подсъдимия направените от частния тъжител
разноски за държавна такса за тъжба, адвокатско възнаграждение и Съдебно –
медицинска експертиза.
Съдът присъди държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)