Р Е Ш
Е Н И Е №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
На втори март две хиляди и шестнадесета година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева
Секретар: П.Т.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело № 315 по описа на съда за 2016 година,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от С.Й.А., ЕГН **********,
с адрес *** молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5
ал.1 т.1, т.3 и т.5 от Закона за защита от домашното насилие спрямо Д.Е.Х., ЕГН ********** с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
мотиви към решение № 91/02.03.16 г. по гр.дело № 315/16 г. по описа на РРС.
Производството е по реда на чл.4 и сл. от Закон за защита срещу
домашното насилие.
Въз
основа на представените по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано въз основа на молба от С.Й.А. за налагане на мерки за
защита по реда на Закон за защита от домашното насилие, по повод акт на домашно
насилие осъществен спрямо нея на
05.02.2016 г. от сочения в молбата, като нейн фактически съжителник Д.Е.Х..
Като е приел, че в молбата се
съдържат данни за непосредствнена опасност на здравето на молителката,
изхождайки от твърдението в молбата, съдът е издал заповед за незабавна защита
по реда на чл. 18 от ЗЗДН.
В хода на производството по делото,
като писмени доказателства са приети: декларация от молителката по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, постановления на РРП от 19.01.2016 г. и от 15.01.2016 г. По искане на
молителката, като свидетел е допусната и разпитана нейната майка – Н. С.
От ответника не е изразено становище и
не са представени доказателства.
Като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От две години преди настоящия момент
страните по делото имат връзка. Двамата живеят в съседни блокове, всеки от тях
в дома на своите родители. За посочения период от време пребивавали периодично
в едното или другото от жилищата, като личните им вещи стоели в домовете им.
Никой от двамата не реализира доходи, издръжката им се осигурява от родителите
им. За посочения период, между двамата системно възниквали скандали. След
поредния такъв, когато молителката предложила да не се виждат повече, на
05.02.2016 г. , около обяд А. се прибирала в дома си, заедно със своята майка
св. Сали. Пред входната врата на апартамента ги чакал Х.. Той нападнал двете
жени, с викове че ще ги убие. Дърпал и нанасял удари по молителката и майка й,
която се опитвала да я предпази.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В чл.3 от ЗЗДН е изброен изчерпателно
кръгът на лицата, които са обект на закрила от този закон. Изхождайки от
дефиницията за акт на домашно насилие дадена в чл. 2, законодателят е определил
и лицата които са пострадали по смисъла на закона и спрямо които могат да бъдат
наложени марките за закрила, индивидуализирани в специалната правна норма,
въвеждайки като критерии за това отношенията им с извършителя на домашното
насилие. Според посочения по – горе чл.3 от Закона: «Защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш
съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице, от което има дете;
възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до
четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по
сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен
родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във
фактическо съпружеско съжителство.»
В конкретният случай, въз основа на
събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява,
молителката и ответника да попадат в някоя от посочените по – горе категориите
субекти, по отношение на които да са приложими нормите на ЗЗДН.
Неустановено в производството остана,
страните по делото да са били или да са в съпружеско фактическо съжителство,
така както се твърди в молбата.
Макар и при липса на легална дефиниция
на понятието „фактическо съпружеско съжителство“, не би могло да се приеме, че
всяко поддържане на интимни отношения между пълнолетни представители на двата
различни пола, представлява такова съжителство по смисъла на правната норма.
Страните в производството, нямат общи деца и макар да са в трудоспособна
възраст не реализират доходи. При това положение, не би могло да се приеме,
че периодичното гостуване в домовете на
родителите на единия или другия от тях, представлява фактическо съжителство.
Липсват доказателства за поддържане на общо домакинство, за общи приходи или
разходи, които да се поемат от двамата, или от един от тях, както и за влагане
на други общи усилия типични за съпружеското съжителство.
Безспорно описаното действие от страна на
ответника спрямо молителката установено от фактическа страна представлява
насилие, или увреждане на телесната й неприкосновеност по смисъла на друга
правна норма, но същото, според настоящия съдебен състав, не съответства на
легалната дефиниция „домашно насилие“ по смисъла на ЗЗДН. Ето защо и спрямо
молителката, предвидения специалния правен ред за защита на производството по
реда на този закон е неприложим, поради което и настоящата молба следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Мотивиран
по този начин, съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: