Р Е
Ш Е Н
И Е № 260042
гр. Пловдив,
11. 11. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван
Перпелов, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. №
485 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК
Образувано е по жалба на подс. Д.Т.Д. срещу присъдата № 42/17.06.2020 г. по
н.о.х.д. № 1761/19 г. по описа на ПОС, с която му е определено общо най-тежко
наказание една година лишаване от свобода за престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК
и по чл. 354а, ал.3,т.1 НК, при „общ“ първоначален режим, определен на
основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС. Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 1,
т. 1 НК, като е извършено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил
задържан под стража, и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, като е постановено
отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предходно наказателно
дело. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските, които
са възложени за заплащане на подсъдимия.
В жалбата и уточнението към нея, които са своевременно депозирани, се
твърди явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода. Сочат
се обстоятелства, които според жалбоподателя обосновали техен по-нисък срок. В
този смисъл се излага искане за изменение на присъдата.
При въззивните прения защитата поддържа съображенията за явна
несправедливост на наказанията и искането за тяхното смекчаване. Заедно с това
адв. Б. разви идея, че доверителят му бил набеден в престъпление, доказателство
за което било различното процентно съдържание на активно вещество в намерените
у него и у купувача бучки амфетамин. Обяви, че изказва споменатото
предположение в аспекта на искането за смекчаване на санкционирането и не
претендира за оправдателна присъда. Подсъдимият се присъедини към искането за
занижаване на наказанията и декларира разкаяние и критично отношение към
деянието.
При въззивните прения прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив
обоснова становище за правилност на присъдата в частта относно определянето на наказанията,
респ. за неоснователност на жалбата.
Пловдивският апелативен съд, като
въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните и
извърши цялостна проверка на законосъобразността на присъдата, прие жалбата за
неоснователна.
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, подробно изброени в мотивите към
присъдата (включително с посочване на точните места по делото, където се
намират,) и на експертизите, ПлОС е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на *** г. в гр. К.. Живее съвместно с майка
си и сестра си в гр. П.. Той е българин, български гражданин. Има средно
образование. Не е женен. Работи. Осъждан е.
Д. се познавал със св. В.Ц.и му набавял наркотични вещества, когато
последният желаел. Св. Ц. му се обаждал предварително и след като го уведомявал
от какво наркотично вещество и в какво количество има нужда, подсъдимият го
осигурявал и му го продавал. За целта двамата отивали в близост до заведение „К.“
в кв. К.П.в гр. П. Там се срещали. След това подсъдимият отивал сам до намиращ
се в близост жилищен блок, а Ц. го изчаквал. След кратко време донасял
поръчаното наркотично вещество и го предоставял на клиента си срещу уговорената
от по-рано сума.
По аналогичен начин на 18.04.2019 г. св. Ц. се обадил по телефона на подс. Д.
и поискал амфетамин. Уговорили се да се срещнат същия ден, което и станало. Св.
Ц. водел св. Я. А., който бил негов колега. По указание на подсъдимия, с когото
се срещнали, те останали да го чакат до магазин в близост до заведението „К.“,
а той самият се отправил към споменатия жилищен блок. Преди това бил взел 80
лева от св. Ц. за поръчаната доставка на амфетамин.
Същият ден в П. Р. управление *** била получена оперативна информация, че
св. А.С., по прякор „П.“, разпространява наркотични вещества. Св. С. обитавал
жилище в гр. П., на ул. “А.С.“ № *. В късния следобед свидетелите К. и К. –
младши разузнавачи към посоченото РПУ, предприели наблюдение на адреса. Около
18.50 часа те възприели среща между св. С. и подс. Д. и тяхно последващо
влизане във входа на жилищния блок на № *.
Там подс. Д. дал на св. С. получената от св. Ц. сума от 80 лева, срещу
което получил от него 6.363 грама амфетамин на бучки, поставени в няколко отделни полиетиленови
пликове[1].
После подс. Д. се върнал на мястото, на което го изчаквали свидетелите Ц. и А..
Предал на св. Ц. найлонов плик с петграмова бучка амфетамин, получена от С., и
го помолил да му отчупи парче за лично ползване.
Св. Ц. решил да почерпи подсъдимия. За да избегнат интереса на минувачите,
двамата се скрили в междублоково пространство зад денонощния магазин. Св. А. ги
придружил. Там св. Ц. отворил найлоновото пликче, което току що бил взел от подсъдимия,
и отчупил парченце от бучката амфетамин. След това му го предал, а остатъкът
прибрал в левия джоб на якето си. Д. взел подаръка и го оставил при останалите
бучки, които държал в десния джоб на горнището си.
В този момент се намесили свидетелите К. и К., които възприели как подс. Д.
прибира нещо в споменатия джоб. На въпроса на полицейските служители дали имат
забранени вещи, заловените отговорили утвърдително, поради което и бил извикан
патрул от П. РУ-П. Сетне били отвени в сградата на районното управление. Там на
Д. бил извършен обиск по реда на чл. 164 от НПК. В десния джоб на горнището, с
което бил облечен, били намерени и иззети найлонов прозрачен плик, в който се
намирала бяла бучка прахообразно вещество с неправилна форма и още 3 бучки с
неправилна форма, обвити с черен найлон. Бил извършен обиск и на св. Ц., от
когото бил иззет остатъкът от предаденото му от подс. Д. наркотично вещество –
4.471 грама.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-химическа експертиза. Вещото лице посочило, че четирите бучки, намерени
у подс. Д. при извършения обиск, са с общо тегло 1.892 грама и съдържат 25
тегловни процента амфетамин. Заключението е обективирано в протокол № 862 от
22.04.2019г. (вж. л. 29 ДП).
Св. Ц. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като по този повод било образувано
БП *. по описа на П РУ-П. В хода на досъдебното производство по настоящото дело
като писмено доказателство била приобщена химическа експертиза, изготвена по посоченото
първо досъдебно производство, за изследване на бялото прахообразно вещество,
намерено при обиска на св. Ц. (вж. л. 66 ДП). ПОС правилно е счел, че не може
да се ползва от тези събрани по друго дело специални знания и е назначил
химическа експертиза по писмени данни с идентична задача. Според депозираното идентично
заключение иззетото вещество при извършения обиск на св. Ц. представлява бяло на
цвят вещество с нето тегло 4,471 грама, съдържащо 28 % тегловни амфетамин. Експертът
е изяснил, че амфетаминът /фенаминът/ е включен в Приложение №1 към чл.3, т.1
от Списък I от Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични като вещество с висока степен на риск
за общественото здраве.
Първият съд е приел, че експертизите са компетентни, обосновани и безпристрастни и е подчертал,
че не са оспорени от страните.
**
Приетата фактическа обстановка е резултат от доказателствен анализ, който е
коректно изпълнен и професионално издържан. Не е допуснато игнориране или
преиначаване на доказателствени източници, а е открито и интерпретирано тяхното
действително съдържание. Направените междинни и крайни заключения съобразяват процесуалните
изисквания и отговарят на правилата на обективната логика.
ПАС няма да преповтаря направените изводи по
фактите, които споделя, а само ще наблегне на основните моменти от фактическата
страна на делото.
Не се спори между страните относно
инкриминираната покупко-продажба на наркотик. Участниците в нея – подсъдимият и
св. Ц., дават еднопосочни самопризнания, чиято достоверност не буди съмнение,
доколкото комуникират с писмените и веществените доказателства и се подкрепят
от наблюденията на полицейските служители К. и К.. От изброените
доказателствени материали се изяснява, че след поръчка от страна на св. Ц.
подсъдимият се е снабдил с бучка от 6.363 грама амфетамин (заплащайки на
продавача св. С. с предварително взетите от купувача 80 лева) и сетне му я е
предал и получил от него парченце от бучката (като подарък). Показанията на св.
А. (който придружавал св. Ц. и станал очевидец на случката) не могат да влязат
в класическо противоречие със споменатите доказателствени източници, тъй като
са колебливи и като такива - нестабилни. Пред съда той е демонстрирал разбираемо
поради изминалото време объркване относно отделните етапи на сделката – не бил
видял кога приятелят му св. Ц. е заплатил за поръчания наркотик, нито кой му го
е предал; не бил видял св. Ц., на свой ред, да предава част от бучката на
подсъдимия (когато всички се оттеглили в междублоковото пространство), а точно
преди появата на полицаите е възприел, че бърка в джоба си, без да вади нищо.
Ето защо и на основание 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК са били приобщени показанията
му от досъдебното производство, в които ясно е посочил, че между блоковете,
където се били скрили, подсъдимият и св. Ц. си разделили бяла бучка, която
първият донесъл. След въпросното прочитане свидетелят е обявил, че не изключва
събитията да са се развили така, както е обяснил при своя досъдебен разпит, но
не може да е сигурен нито в едната, нито в другата версия, защото бил забравил.
Наблюдава се синхрон и между показанията на св. С.
и обясненията на подсъдимия. Двамата правят съответстващи си твърдения и
относно конкретната сделка по покупко-продажба на количеството амфетамин, което
после подсъдимият продал на св. Ц., и относно предшестващи подобни сделки
помежду си. Трябва да се подчертае и това, че техните синхронни изявления дискредитират
идеята на адв. Б., че доверителят му посредничил „на добра воля“ като „“ – той самият твърди, че винаги е реализирал
печалба, когато е търгувал със св. С.: купувал
от него наркотици за по-малко пари от дадените му от бъдещия (краен) купувач, респ.
св. С. потвърждава, че е знаел това. Впрочем св. С. е сигурен, че е продал на Д.
количеството амфетамин, за което е осъден по н.о.х.д. 1715/19 г. на ПОС – 6.363
грама, срещу сумата от 80 лева, с която пък св. Ц. е сигурен, че е финансирал
закупуването само на 5 грама амфетамин от страна на Д., т.е. е очевидно, че последният
е реализирал печалба.
Не е подминато и твърдението на св. К. в с.з., че
е възприел как две лица са отишли при
С.. Правилно това твърдение е счетено за неправдоподобно, доколкото противоречи
на всички останали гласни доказателствени източници, включително и на показанията
на св. С., които са в смисъл, че само Д. го е посетил във входа на блока. Споделимо
е заключението, че некредитируемата част от показанията на полицейския служител
не се отразява на достоверността на останалите негови твърдения (относно
действията на подсъдимия и на свидетелите А. и Ц., които наблюдавал). Съвсем
очевидно е, че се касае за добросъвестно заблуждение заради изминалия дълъг
период от време и объркване на спомените от множеството идентични случаи, по
които е работел през годините. Пък и след прочитане на неговите досъдебни
показания от 19.04.19 г., в които говори за среща между св. С. и още само едно
лице във входа на блока, е обявил, че ги поддържа.
Правилен е анализът на показанията на свидетеля М.,
който е дал позитивна характеристика на личността на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Изложени са правилни разсъждения за обективната и
субективната страна на посегателствата. ПАС не вижда какво може да добави към
мотивите относно правната страна на престъплението държане на наркотични
вещества, квалифицирано по чл. 354а, ал. 3 НК. Относно другото престъпление ще
отбележи, че инкриминираните действия по продажба на амфетамин на св. Ц. категорично
осъществяват обективната съставомерност на деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 НК,
а субективната му съставомерност се определя от съзнанието, че се
разпространява (чрез покупко-продажба) именно наркотично вещество от инкриминираните
вид и количество, придружено с искане сделката да се финализира и да се набави
планираната печалба.
По-горе бяха изложени съображения за отхвърляне на лансираната от адв. Б.
идея, че подсъдимият бил направил „услуга“, посредничейки между продавача (св. С.)
и купувача (св. Ц.). На това място от изложението ПАС държи да отбележи, че и не
вижда как подобна идея може да доведе до оневиняване на подсъдимия.
Евентуалната липса на намерение да се реализира печалба ни най-малко не би се отразила
на обективната страна на посегателството. Важното е, че Д. последователно е
влизал и с единия и с другия в уговорки и последователно ги е изпълнявал – взел
е процесния амфетамин от св. С. (преди което го е заплатил) и го е дал на св. Ц.
(от когото е взел „покупна“ цена). Казано накратко, приел е първият да му го
разпространи, а той, на свой ред, го е разпространил на втория. Фактът на
първата сделка не е инкриминиран, но това не означава, че е позволена; напротив
участието на подсъдимия в нея представлява безсъмнено държане на наркотично
вещество без съответното разрешение. Установеното от подсъдимия държане е прераснало
в разпространяване на амфетамина, което правилно е окачествено като
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5
НК.
По-нататък адв. Б. се спира на експертните констатации за различно
процентно съдържимо на активното вещество в намерените в негово владение и във
владение на св. Ц. амфетамини (в предадената на св. Ц. бучка амфетамин
активното вещество било в количество от 25 процента, а в отчупеното от нея
парченце, подарено от св. Ц. на подсъдимия – 28 процента). От факта на
посочената разлика адв. Б. извежда предположението, че св. Ц. може да е предал
на подс. Д. парченце от друга бучка амфетамин, а не от току що продадената му
от него. Предположението е голословно. Точно обратното следва от единните
твърдения на Д. и Ц., пък и по делото няма каквито и да е данни св. Ц. да е
разполагал с друг амфетамин. Впрочем коментираното предположение е и нелогично
– ако св. Ц. е имал амфетамин, не би поискал инкриминираната доставка.
Дори да се приеме (хипотетично), че св. Ц. е участвал в постановка да уличи
Д. и в тази връзка му е дал парченцето (както предполага ад. Б.), това в
никакъв случай не би оневинило последния, нито би омаловажило приноса му. Първо,
защото той съвсем съзнателно е получил и прибрал това парченце, и второ, защото
е имал у себе си и други бучки, а и преди да се сдобие с парченцето, е участвал
последователно в две наркосделки, които признава. Така че от различното
процентно съдържание на активното вещество в бучките амфетамин, намерени във
владение на подсъдимия и на св. Ц., не би могло да изведе дори съмнение за неправомерно
уличаване.
От друга страна, не е ясно какъв според адв. Б. е интересът на св. Ц. да
уличи подсъдимия – това не би оневинило него при положение че в джоба му е
открито количество амфетамин и той очевидно го е държал (за което още през 2019
г. е понесъл наказание лишаване от свобода – вж. приложеното на л. 41 и сл. от
първоинст. дело протоколно определение по н.о.х.д. № 3260/19 г. на ПРС,
постановено по реда на глава 29-та НПК).
За пълнота на изложението ПАС държи да отбележи, че споделя разсъжденията
на ПОС за разликата в активното вещество. Действително е напълно възможно останалата
във владение на св. Ц. бучка да има активно вещество от 28 процента, а
отчупеното от нея парченце – от 25 процента, доколкото става дума не за
хомогенна фабрична смеска, а за самоделно изготвена субстанция. Иначе казано,
различните части на бучката могат да имат различно по количество активно вещество.
Съвсем ясно е, че случаят е бил точно такъв при положение че и св. Ц., и св. Д.,
и св. А. говорят за отчупване и подаряване на парченце от продадената бучка, а
техните припокриващи се твърдения намират потвърждение в протоколите за
изземване на бучката и на парченцето от владението, съответно на купувача и
продавача.
***
Не се преценява като основателно оплакването, че санкционният
избор на първата инстанция (1 г. лишаване от свобода за престъплението по чл.
354а, ал. 1 НК и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК) се отклонява от изискванията за справедливост по чл. 54 вр. чл.
35, ал. 3 НК.
При определяне на наказанията на подс. Д. правилно е
оценено сумарното смекчаващо-отегчаващо действие на доказаните по делото
индивидуализиращи обстоятелства и съответно избраното санкциониране е
справедливо. Като отегчаващи обстоятелства коректно са отчетени предходната
разпространителска дейност, за която са му съдействали свидетелите Ц. и С.
(няколко пъти е закупувал наркотици от втория и в част от случаите е
препродавал закупеното на първия), миналото му осъждане за тежко умишлено
престъпление и нарушаването на определения изпитателен срок на наложеното за
него наказание лишаване от свобода. Всички смекчаващи обстоятелства са открити,
а тяхното влияние е коректно съобразено. Става дума за трудовата ангажираност на
подсъдимия и факта, че се ползва с доверието на работодателя си и с добро име
сред съседите си, също за усилията по отглеждане на по-малката му сестра (която
майката не може да обгрижва поради трудова ангажираност в друго населено място)
и за помощта, която оказва на майка си и за издръжка на семейството.
Най-същественото обстоятелство от разискваната категория – това са дадените от Д.
подробни самопризнания, които много са спомогнали за разкриване на обективната
истина, придружени с критично отношение към извършеното, а също искрено
звучащото му уверение, че е преосмислил поведението си и е взел решение да го преустанови.
Иначе казано, подсъдимият демонстрира, че е склонен да съобрази начина си на
живот с обществените изисквания, което бездруго означава, че е способен да
поеме отговорност за деянията си. Оказва се, че процесът по неговото поправяне
и превъзпитание вече е започнал.
Видно е, че смекчаващите обстоятелства са многобройни,
надделяват над отегчаващите и обосновават извода, че и най-леките наказания
(две години лишаване от свобода и глоба за по-тежкото престъпление, а за
по-лекото – една година лишаване от свобода и глоба) са несъразмерно тежки. Ето
защо е правилно решението на ПОС да индивидуализира наказанията и за двете
престъпления по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Преценявайки съотношението и
взаимодействието на двете противоположни групи индивидуализиращи обстоятелства,
ПОС правилно е отмерил и конкретните срокове на основните наказания: една
година лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а,ал.1 НК и шест месеца
лишаването от свобода за престъплението по чл. 354а,ал.3 НК. Следва да се подкрепи
и решението му да приложи ал. 3 на чл. 55 НК, като не наложи кумулативните
наказания глоба предвид и на недоброто имотно състояние на семейството, за
чиято издръжка подсъдимият се грижи. Правилно е приложена нормата на чл. 23 НК,
като е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Отделните наказания са в срокове с една втора под
минималните, а при групирането им не е използвана възможността по чл. 24 НК за
увеличаване на общото най-тежко наказание лишаване от свобода. Предвид
присъствието на немаловажни отегчаващи отегчаващи обстоятелства ПАС не
установява основание за по-голяма снизходителност. Извършеното
индивидуализиране е постигнало съответствието между деяния и наказания,
предписано в чл. 35, ал. 3 НК, а също необходимото съответствие с данните за
личността на дееца.
Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена в обсъжданата
част, а жалбата на защитата – отхвърлена като неоснователна.
Правилно са открити предпоставките по чл. 68, ал.1 НК
за привеждане в изпълнение на наказанието една година лишаване от свобода по
н.о.х.д. № 6482/18г. на РС-Пловдив. Присъдата в тази част не се и обжалва.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи относно
приложението на разпоредбите на чл. 59 НК, на чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС,
както и за разноските и веществените доказателства. Присъдата не се атакува и в
тази нейна част.
При цялостната служебна проверка на присъдата съдът
в настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 42/17.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1761/19 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
[1] Впоследствие за това деяние А. С. бил привлечен като
обвиняем (по ДП *г. по описа на П. РУ – П.) и осъден (по НОХД № 1715/2019г. по
описа на Окръжен съд Пловдив).