М О Т И В И
към присъда № 97 от 04.05.2017 година, по
н.о.х.дело № 3670/2017 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият П.А.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, собственик на фирма, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съда за това, че на 24.03.2016 година
в град Стара Загора, отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „Пежо 206” с регистрационен № СТ 5758 СМ, на стойност
3 290 лева от владението на Л.К.Н., собственост на В.Б.К., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194,
ал.1от НК.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Я.С.Б. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съда за това, че на 24.03.2016 година
в град Стара Загора, с цел да набави за другиго – П.А.Б., имотна облага,
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – лек автомобил марка „Пежо 206” с регистрационен № СТ 5758 СМ, на стойност
3 290 лева от владението на Л.К.Н., собственост на В.Б.К., за която знаел,
че е придобита от П.А.Б. чрез кражба – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на
подсъдимите да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет
месеца, за Б. и шест месеца за Б., които наказания с оглед на това че
подсъдимите не са осъждани, изтърпяването
им на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият П.А.Б.,
не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. Моли съда да бъде
оправдан, излага доводи, че не е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. Защитника на подсъдимия Б. – адвокат П.Д., заявява че
оспорва фактическата обстановка и намира подзащитния си за невиновен относно
престъплението за което е предаден на съд. В хода на съдебните прения излага
подробни доводи за това и намира, че по делото няма годни доказателства които
да правят съпричастен подзащитния му към престъплението кражба описано в
обвинителния акт.
Подсъдимият Я.С.Б.,
не се признава за виновен и не дава обяснения по делото. Моли съда да бъде
оправдан, излага доводи, че не е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. Защитника на подсъдимия Б. – адвокат М.Т., заявява че
оспорва фактическата обстановка и намира подзащитния си за невиновен относно
престъплението за което е предаден на съд. В хода на съдебните прения излага
подробни доводи за това и намира, че по делото няма годни доказателства които
да правят съпричастен подзащитния му към престъплението вещно укривателство описано
в обвинителния акт.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Свидетелят Л.К.Н. е управител на
търговското дружество, „Сипо Трейдинг“ ООД град Стара Загора, което притежава
производствена база, находяща се в град Стара Загора, улица „Новозагорско шосе“
№ 1.
На
01.12.2012 година свидетеля Н. закупил от свидетеля В.Б.К. лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206 RC“ /тренировъчен/, с регистрационен № СТ 5758 СМ, с червен цвят, за
което между страните бил сключен договор за покупко-продажба от същата дата, на
разсрочено плащане, с условие по договора прехвърлянето на собствеността върху
посоченото моторно превозно средство да стане след изплащането на продажната
цена в пълен размер. След подписването на договора владението на автомобила
било предадено на свидетеля Л.Н.. Последния стопанисвал лекия автомобил, като
го съхранявал в цитираната по-горе производствена база, заедно с други леки и
товарни автомобили. Свидетеля Н. се занимавал и с автомобилен спорт и ползвал
така закупения автомобил като тренировъчен.
От
друга страна подсъдимия П.А.Б. е управител на търговското дружество „БЪК“ ЕООД
град Бургас, с предмет на дейност спедиционни, спедиторски и превозни сделки. Б.
също се занимавал с автомобилен спорт и често се засичали със свидетеля Н. по
състезания, откъде се и познавали.
През
месец март 2016 година свидетеля Н. се свързал с подсъдимия Б., с когото се
познавал от преди това и се договорили устно, представляваното от последния
дружество да извърши транспортна услуга на „Сипо Трейдинг“ ООД, от Руската
Федерация /Русия/ до Република България. Във връзка с извършената транспортна
услуга между свидетеля Л.К.Н. и подсъдимия П.А.Б. възникнали финансови
отношения. Двамата водили няколкократно разговори по телефона за уреждане на
тези отношения, но не могли да се споразумеят за уреждането им и те останали
неуредени.
На
21.03.2016 година, около обяд, подсъдимия Б. *** Загора, с личния си автомобил
марка „ БМВ“ с регистрационен № А 7202 МР и отишъл в базата на фирма „Сипо
Трейдинг“ в град Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 1. Там се срещнал със
свидетеля Н. и двамата провели разговор във връзка с неуредените си финансови
отношения по осъществената транспортната услуга, след което си тръгнал. Тези
отношения отново останали неуредени. При посещението си в базата, там в гаража,
бил и лекия автомобил марка „Пежо“ с регистрационен № СТ 5758 СМ, който бил забелязан от подсъдимия.
След
няколко дена на 24.03.2016 година около 14:00 часа, подсъдимия П.Б. заедно с другия подсъдим – Я.С.Б.
*** Загора с личния автомобил на подсъдимия Б. - марка „БМВ“ с регистрационен №
А 7202 МР, и отишли в базата на фирма „Сипо Трейдинг“ в град Стара Загора. По
делото не се установи, поради каква цел двамата са пътували заедно в този ден. Влизайки
в базата на дружеството подсъдимия Б. паркирал автомобила пред гаража за
служебните автомобили. По същото време свидетелят Н. отсъствал от базата. Малко
след това в базата пристигнали свидетелите П.В.П. и Х.К.К., а свидетеля Х.Н.П.
бил в базата отпреди – всичките били работници във фирмата на свидетеля и
пострадал Л.Н.. Свидетелите П. и К. били ходили да мият състезателния автомобил
на свидетеля Н.. Подсъдимия Б. ги попитал дали свидетеля Н. ще идва скоро в
базата. Работниците отговорили, че не знаят, кога ще дойде Н.. Подсъдимият заявил
пред тях, че търсил многократно свидетеля Н., но той не отговарял на
повикванията му по телефона. От друга страна заявил, че не можел „да прежали
тези пари“, които Н. му дължал. В това време, свидетелят П. отворил гаражната
клетка и влезнал с колегите си в гаража. След тях влезли и подсъдимите Б. и Б..
В гаража на базата се намирали паркирани служебни автомобили на фирмата, в това
число и лек автомобил марка „Пежо“ с per. № СТ-5758-СМ, който пострадалия
ползвал като тренировъчен, приди автомобилните състезания. Автомобилът бил с
отключени врати, като контактния ключ бил поставен на таблото на автомобила.
Това било така защото много често се налагало автомобилите да се местят и за
улеснение на това, ключовете им били оставени вътре в автомобилите. Подсъдимия Б.
видял лекия автомобил м.„Пежо“ и след като установил горните обстоятелства /че
е отключен и че ключа е на таблото/ решил да го отнеме и да го присвои, като в
последствие се разпореди с него в свой интерес, предвид на това, че имал
неуредени финансови отношения със свидетеля Н.. Подсъдимия Б., решил това
внезапно, след като да пореден път свидетеля Н. отклонявал уреждането на
финансовите отношения между тях и по този начин смятал, че може да доведе до
благоприятен за него развой уреждането на тези отношения. Не се установи по
делото другия подсъдим – Б., предварително да е бил запознат с намеренията на
подсъдимия Б.. В изпълнението на това внезапно взето решение Б., без да поиска
разрешение от свидетеля Н. или работниците му, които се намирали наблизо, се
качил в автомобила марка „Пежо“ и включил двигателя /привел двигателя в режим
на работа/. Според прокуратурата, веднага след това подсъдимия Б. казал на подсъдимия
Б. да управлява неговия личен автомобил марка „БМВ“, като го следва и му дал
ключовете за колата. Това според съда, обаче не се установи по делото. напротив
установи се, че подсъдимия Б. бил изненадан от действията на подсъдимия Б.,
изразил учудването си и едва след това се качил в автомобила на подсъдимия Б. и
потеглил след него. По време на потеглянето подсъдимия Б. отворил прозореца на
л.а. марка „Пежо“ и казал на свидетеля П.П., който наблюдавал действията му но
не смеел да се намеси, че когато Л.Н. му даде парите, тогава ще върне
автомобила му и потеглил с него /л.а. марка „Пежо“/ в неизвестна посока. Както
бе посочено по-горе, след като показал изненадата си от постъпката на
подсъдимия Б., подсъдимия Я.Б. се качил в лекия автомобил „БМВ“ и тръгнал с
него след лекия автомобил „Пежо“. Подсъдимия Б. управлявал отнетия лек
автомобил в посока град Бургас, а след него се движил подсъдимия Б. с лекия
автомобил марка “БМВ“ с регистрационен № А 7202 МР. Не се установи по делото по
какъв начин, впоследствие подсъдимия Б. се е разпоредил с отнетата вещ.
След
като свидетелят Л.Н. разбрал за извършеното деяние подал заявление в Първо РУ-Стара
Загора. Автомобилът – предмет на престъпление, бил обявен за ОДИ, но въпреки
проведените мероприятия от страна на полицията в тази насока до този момент не
е открит.
Видно от предоставената информация от Агенция
„Пътна инфраструктура“ и за трафика по
автомобилните пътища – АМ „Тракия“ в участъка Ст.Загора-Бургас и път ІІ-66 от
Ст.Загора до Бургас, на дата 21.03.2016 гоидна
лек автомобил м.“БМВ“ модел „Х5“ с рег.№ А 7202 МР, с черен цвят в
12.42ч е напуснал гр.Бургас в направление София, като е преминал покрай
посочените в справката населени места в посоченото време, като крайната му
дестинация е била гр.Стара Загора в 14.06ч и път ІІ-66 в направление
Ст.Загора-Нова Загора, в района с.Хрищени в 14.12ч, в чието землище е базата на
„Сипо Трейдинг“ ООД.
Автомобилът е напуснал горната крайна точка в 15.43ч и по обратния маршрут се
движил до гр.Бургас, където пристигнал в 19.38ч /л.84, л.85 от ДП/.
Видно
от справката от
справката на л.114 от ДП, на 24.03.2016 година
движението на лек автомобил м.“БМВ“ модел „Х5“ с рег.№ А-7202-МР е по
същия маршрут, като тръгването от начална точка-Бургас е станало в 10.48ч,
пристигане в района с.Хрищени в 12.51ч . и в обратна посока движението му е
било по път ІІ-66 в посока Нова Загора, от къде се е включил в АМ в района на
с.Полско Пъдарево в 15.03ч и пристигнал в гр.Бургас в 16.11ч. Видно от същата
справка л.а. марка „Пежо“ с per. № СТ-5758-СМ се е движил по същия маршрут, в същия
времеви интервал.
От
друга страна видно от приложените справки от мобилните оператори „Теленор“ и
„Мобилтел“ /л.120-л.124 от ДП/,
ползваният от подсъдимя Б. мобилен номер **********, собственост на „БЪК“ЕООД и мобилен номер **********, собственост на Женка
Иванова Божева, ползван от подсъдимия Я.С.Б. имат регистрирани входящи и
изходящи разговори на 24.03.2016 година в района на населените места,
включително и град Стара Загора, които съвпадат по времеви интервал с
движението им отразено в по-горе
посочените справки на АПИ.
Видно от
приложената на досъдебното производство, лист 70, справка от ОД на МВР Стара
Загора, лек автомобил марка „БМВ Х 5”
с регистрационен № А 7202 МР е регистриран на името на подсъдимия П.Б., като
негов собствен.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство автооценъчна
експертиза, стойността на л.а.
марка „Пежо“ с per. № СТ-5758-СМ, към дата 24.03.2016г. възлиза на 3290 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите Л.К.Н.,
П.В.П., Х.К.К., Х.Н.П. и Вилхем Б.К., приложените справки на Агенция „Пътна
инфраструктура“ за движението на автомобилите, приложените справки на мобилните
оператори да проведените разговори между подсъдимите, автооценъчната
експертиза, както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
По така
отправените обвинения и двамата подсъдими не се признават за виновни и не дават
обяснения. Подсъдимия П.Б. в хода на съдебните прения заяви, че не извършил
престъплението кражба. Защитника на подсъдимия Б., адвокат П.Д., излага
съображения, че от така събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че Б. е извършил кражбата на лекия автомобил. Според него, не следва да се
кредитират показанията на част от свидетелите по делото, тъй като те били
служители на пострадалия и техните показания не били достоверни, с оглед
зависимостта си от свидетеля и работодател Н.. Що се отнася до справките за
движението на автомобилите, то те доказвали само че тези автомобили са били на
тези места но не и, че са били управлявани от подсъдимите. В тази насока са и
доводите и на защитата на подсъдимия Б., от страна на адвокат М.Т.. Подсъдимия Б.,
също в хода на съдебните прения изложи съждения, че не е извършил
престъплението в което е обвинен. Съдът намира, че изложените доводи,
представляват една защитна теза по отношение на извършеното от страна на подсъдимия
П.Б., която защитна теза обаче не намира опора в събраните по делото
доказателства. Напротив съдът, като разгледа доказателствата, които се сърбаха по
делото, достигна до категоричния извод, при формиране на вътрешното си
убеждение, че Б. е извършил престъплението за което е предаден на съд. От друга
страна съдът намери, че така събраните доказателства не водят до извода, че
подсъдимия Б., с поведението си е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
Разпоредбата
на чл.194, ал.1 от НК определя кражбата като отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерението тази вещ да
бъде противозаконно присвоена от дееца. Несъмнено непосредствен обект на
кражбата е правото на владение или държане върху движима вещ, която има своята
определена стойност. Изпълнителното деяние на самото престъпление е отнемане на
тази вещ от владението на друго лице, което се осъществява само с действие и
води до прекратяване на фактическата власт върху вещта на правоимащия. Кражбата
е от типичните резултатни престъпления и настъпва с промяната на фактическата
власт. Кражбата е от типа престъпления, които могат да бъдат извършени само с
пряк умисъл, тоест деецът цели да лиши от фактическата власт владелецът на една
чужда вещ и го прави като фактическата власт на вещта преминава във владението
на извършителя на престъплението. В разглеждания случай несъмнено от събраните
доказателства се налага категоричният извод за съда, че подсъдимият П.Б. е
извършил престъплението кражба на 24.03.2016 година в град Стара Загора, като е
отнел чужда движима вещ – лек автомобил на определена стойност от владението на
Л.Н., като автомобилът е бил собственост на В.К., без съгласието на двамата и с
несъмненото намерение противозаконно да я присвои. Не се спори по делото, че
лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с регистрационен № А 7202 МР е
собственост на подсъдимия П.А.Б.. Не се спори по делото, че на въпросната дата
24.03.2016 година този лек автомобил е пропътувал разстоянието от град Бургас
до базата на фирмата, на която е управител свидетелят Л.Н.. Не се спори по
делото, че на същата дата този автомобил е престоял известно време в базата,
след което се е завърнал в град Бургас. Не се спори по делото, че на същата
дата лек автомобил марка „Пежо 206”
с регистрационен № СТ 5758
СМ, е отпътувал по едно и също време с предходния
автомобил от местоположението на базата на фирмата на свидетеля Л.Н. ***. Това
се установява по един безспорен начин от цитираните по-горе справки, които
несъмнено са засекли двата автомобила, посоката им на движение и времето им на
пристигане. В тази насока следва да се има предвид, че лекият автомобил на
подсъдимия Б. няколко дни преди извършване на кражбата още веднъж е посетил
базата на фирмата на пострадалия Л.Н.. Не се спори по делото, а и безспорно се
установява, че на инкриминираната дата подсъдимият Я.Б. е бил с подсъдимия Б.
на местата, където са засечени първо лекият автомобил – собственост на
подсъдимия Б., и в последствие и отнетия лек автомобил. Това се установява по
един безспорен начин от проведени телефонни разговори, установени по
представените справки от двата мобилни оператора. Следователно за съда е
безспорно установено, че именно на инкриминираната дата двата автомобила са
пропътували установените местоположения по делото, както и че двамата подсъдими
в този ден са провеждали разговори помежду си, включително и на територията на
град Стара Загора. Естествено само въз основа на така приетото и установено не
може да се приеме за безспорно, че именно подсъдимият П.Б. е извършител на
престъплението кражба. В тази насока съдът възприе като достоверни показанията
на разпитаните по делото свидетели. След като съдът възприема за безспорно
установено местоположението на колите и лицата, то въз основа на показанията на
свидетелите К., П. и П. се установява, че именно подсъдимият Б. е лицето, което
се е качило във въпросния автомобил „Пежо 206” с ДК № СТ 5758 СМ, и е отпътувало с
него от базата на пострадалия Л.Н.. Тук следва да се спомене, че безспорно е
установено по делото, че лекият автомобил марка „Пежо 206” е собственост на
свидетеля В.К., който го е продал на свидетеля Л.Н., но с оглед нереализираните
окончателни плащания по сделката собствеността не е прехвърлена на ползвателя Л.Н..
Следователно, несъмнено към момента на инкриминираното деяние владелец е бил Л.Н.,
а собственик В.К.. Както бе споменато, от свидетелските показания на
свидетелите по делото съдът приема за безспорно установено, че именно Б. е
лицето, което е привело лекият автомобил „Пежо 206” в движение и го е отнело
на практика от владелеца Л.Н.. Изложеното дотук не би се възприело като
логически последователно, ако няма своята предистория, за която по делото се
събраха достатъчно доказателства. Несъмнено между подсъдимия Б. и пострадалия Н.
са били налице неуредени финансови взаимоотношения, за които подсъдимият Б.
нееднократно е настоявал да бъдат уредени. Тъй като свидетелят Н. е отклонявал
неведнъж опитите на подсъдимия Б. да разговаря с него и да си уредят
финансовите взаимоотношения, това е послужило за мотив на Б. да извърши
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Несъмнено от
свидетелските показания се установява, че на 24.03.2016 година двамата
подсъдими са пристигнали в базата – собственост на фирмата на пострадалия Л.Н.,
като подсъдимият Б. го е търсил именно с цел отново да разговаря с него във
връзка с неуредените финансови взаимоотношения. Тъй като свидетелят Н. отново
не е отговарял на телефонните повиквания, именно тогава у подсъдимият Б. се
формирал внезапният умисъл да отнеме лекият автомобил, като по този начин да се
счита за уреждане на техните финансови взаимоотношения, в случай че не бъдат
уредени, а в случай, че бъдат уредени, да върне лекият автомобил. Свидетелят П.
на лист 35 от делото твърди, че подсъдимият Б. му е казал: „…Той каза, че взема
колата заради тези пари, които Л. му дължи. Каза: като ми върне парите, ще му
върна колата.”. И другите двама свидетели, а именно П. и К. потвърждават изложеното
от свидетеля П., и най-вече това, че извършител на деянието кражба в настоящия
случай е подсъдимият Б.. Съдът кредитира с доверие показанията на всички
свидетели по делото, като намира, че същите са последователни, логични и не
възприема доводите на защитата, че не следва да се кредитират показанията на
свидетелите по делото, тъй като са зависими от своя работодател – свидетелят Л.Н..
Действително тези свидетели са негови служители, но същите дадоха своите
показания под разяснената наказателна отговорност, а и същите не се намери
логика по делото да се приеме, че са заинтересовани от изхода на същото,
образувано като наказателно производство спрямо подсъдимия Б.. Следователно въз
основа на така изложеното съдът приема за безспорно установено, че на
инкриминираната дата подсъдимият П.Б. е отнел чужда движима вещ – процесният
лек автомобил, на стойност 3290 лева от владението на Л.Н., собственост на В.К.,
без съгласието на двамата и с намерението противозаконно да я присвои. Както бе
посочено по-горе, подсъдимият Б. е лицето, което е прекъснало фактическото
владение над вещта от страна на Л.Н., като е отнел същата, без да има съгласие
нито на собственика, нито на владелеца, с ясната цел и намерение противозаконно
да я присвои. Това е продиктувано от неуредените финансови взаимоотношения
между двамата – подсъдим и свидетел, и заявените в тази насока пред свидетеля П.
намерения от страна на подсъдимия Б., че взема колата заради парите, които Л.Н.
му дължи, и че ще я върне, когато той му върне парите. От това личи ясното
намерение на дееца да се разпореди с отнетата вещ, в случай че не бъдат
удовлетворени неговите претенции. Ето защо съдът намира, че не следва да възприема
доводите на защитата, че в разглеждания случай не е извършено престъпление по
чл.194 от НК от подсъдимия Б., тъй като събраните по делото доказателства сочат
недвусмислено на това, че е извършено това престъпление, като е извършено
именно от подсъдимия Б..
По отношение
на второто обвинение, отправено спрямо подсъдимия Я.Б. за престъпление по
чл.215, ал.1 от НК, съдът намери, че не се събраха по делото доказателства този
подсъдим да е извършил престъпление по този текст от НК. Може да се приеме че
съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК подсъдимият Б. е помагач в
престъплението на подсъдимия Б., но не и извършител на престъпление по чл.215,
ал.1 от НК. От свидетелските показания по делото се установява, че подсъдимият Б.
е бил изненадан от постъпката на подсъдимия Б.. Свидетелят П. в тази насока
твърди: „Аз останах с впечатление, че Я.Б. остана изненадан от цялата
ситуация………… След като Пежото излезе от гаража, управлявано от Б., Я. ми се е
запечатало, че имаше реакция на изненада, вдигна си раменете, все едно нещо
неочаквано за него се е случило”. В тази насока са показанията на свидетелите П.
и К.. Като цяло това налага извода за съда, че към момента на извършване на
кражбата и предходните преди нея, подсъдимият Б. не е знаел за намеренията на
подсъдимия Б., но, виждайки това, единственото, което е могъл да предприеме, е
да се качи в другата кола и да потегли след другия подсъдим, тоест да го
подпомогне да извърши престъплението кражба, но не и да спомогне да бъде
отчуждена отнетата вещ. Престъплението по чл.215 от НК изисква единствено и
само пряк умисъл от дееца. Изпълнителното деяние на това престъпление съдържа
три форми у себе си, които са само чрез действия. На първо място, възможно е
деецът да укрие чуждата движима вещ, придобита от другиго чрез престъпление.
Втората форма на изпълнително деяние да придобие предмета на престъплението в
последствие и третата форма е да спомогне да бъде отчуждена вещта, придобита от
другиго чрез престъпление. Именно тази трета форма на изпълнителното деяние е
заложена като основа на формираното обвинение спрямо подсъдимия Б.. Както
първите две форми на изпълнително деяние, така и третата налагат изискването
деецът, извършващ престъпление по чл.215 от НК да съзнава, че отчуждената вещ е
придобита от другиго чрез престъпление. Не се събраха по делото данни, че
подсъдимият Б. е знаел, че другият подсъдим извършва кражба, за да възприемем,
че е налице изпълнителното деяние на чл.215, ал.1 от НК. От друга страна,
съгласно теорията и практиката по този текст от НК, когато е налице спомагане
да бъде отчуждена вещта, придобита от другиго чрез престъпление, то в тези
случаи деецът улеснява едно трето лице, което не е участвало в престъплението
по придобиването на вещта, да получи възмездно или безвъзмездно фактическата
власт върху вече отнетата вещ. Следователно изпълнително деяние в тази насока
ще бъде налице, ако подсъдимият Б. в последствие е спомогнал да бъде отчуждена
отнетата от Б. вещ, като задължително в тази насока това трябва да бъде
извършено спрямо едно трето лице, а не като спомагане на самия извършител при
отнемане на вещта. Следователно по никакъв начин съдът не може да възприеме, че
в разглеждания случай с действията си подсъдимият Б. е осъществил престъпния
състав на престъплението по чл.215, ал.1 от НК. И не на последно място, в
обвинението е посочено, че на процесната дата, с цел да набави за другиго – П.Б.
/извършителят на престъплението кражба/, спомогнал да бъде отчуждена движима
вещ – лек автомобил марка „Пежо” от владението на Л.Н., собственост на В.К., за
която е знаел че е придобита от П.Б. чрез кражба. Така както е формулирано
обвинението, само в себе си съдържа редица противоречия. Подсъдимият Б. е бил
на мястото, където Б. е извършил кражбата, но не се събраха данни по делото да
е знаел, че Б. извършва кражба. От друга страна, както бе посочено по-горе,
съдът намира, че процесуалното качество на подсъдимия Б. би могло да бъде
помагач, но не и деец, изпълнил състава на чл.215, ал.1 от НК. По делото не се
установи, че пътувайки към град Стара Загора, подсъдимият Божков е знаел от
подсъдимия Б., че същият ще извършва кражба. От друга страна, както бе
споменато по-горе, невъзможно е деецът по чл.215 от НК да спомогне на дееца –
извършител на кражбата, да набави за себе си имотната облага. Това противоречи
на логиката на изпълнителното деяние, заложено в разпоредбата на чл.215, ал.1
от НК в неговата трета форма.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени по – горе, съдът счете за безспорно това, че подсъдимият
П.А.Б. е автор на описаното по – горе деяние. С него подсъдимият е осъществил
престъпния състав на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като на 24.03.2016
година в град Стара Загора, отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „Пежо
206” с
регистрационен № СТ 5758 СМ,
на стойност 3 290 лева от владението на Л.К.Н., собственост на В.Б.К., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимия П.Б.
е прекъснал владението на владелеца върху движимата вещ – лек автомобил,
установил е своята фактическа власт върху нея и впоследствие се е разпоредил с
веща като със своя. В тази насока в трайната съдебна практика се приема, че не
необходимо да се установява по какъв начин, дееца се е разпоредил с открадната
вещ, дали със сделка или по друг начин. Както бе споменато по-горе по делото
при отнемането на автомобила, дееца е заявил, че го отнема заради неуредени
финансови отношение с пострадалия и след като те не са уредени, той чрез
своенето на веща ги е удовлетворил, макар и по незаконен начин.
От субективна
страна деянието е извършено от страна на подсъдимият при пряк умисъл на вината.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият П.А.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
Съгласно
разпоредбата на чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невиновен, когато не
се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е
извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
В тази насока законът в разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК е посочил, че
присъдата не може да почива на предположения, а съгласно ал.2 от същия член
съдът признава подсъдимия единствено и само за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. С аргумент за противното, когато едно обвинение не
е доказано по несъмнен начин, то подсъдимият следва да бъде оправдан. В
разглеждания случай съдът намери, че по делото не се доказа, че Б. е осъществи
пристъпния състав на престъплението по чл.215 ал.1 от НК. Престъплението по
чл.215 от НК изисква единствено и само пряк умисъл от дееца. Изпълнителното
деяние на това престъпление съдържа три форми у себе си, които са само чрез
действия. На първо място, възможно е деецът да укрие чуждата движима вещ,
придобита от другиго чрез престъпление. Втората форма на изпълнително деяние да
придобие предмета на престъплението в последствие и третата форма е да спомогне
да бъде отчуждена вещта, придобита от другиго чрез престъпление. Именно тази трета
форма на изпълнителното деяние е заложена като основа на формираното обвинение
спрямо подсъдимия Б.. Както първите две форми на изпълнително деяние, така и
третата налагат изискването деецът, извършващ престъпление по чл.215 от НК да
съзнава, че отчуждената вещ е придобита от другиго чрез престъпление. Не се
събраха по делото данни, че подсъдимият Б. е знаел, че другият подсъдим
извършва кражба, за да възприемем, че е налице изпълнителното деяние на чл.215,
ал.1 от НК. От друга страна, съгласно теорията и практиката по този текст от
НК, когато е налице спомагане да бъде отчуждена вещта, придобита от другиго
чрез престъпление, то в тези случаи деецът улеснява едно трето лице, което не е
участвало в престъплението по придобиването на вещта, да получи възмездно или
безвъзмездно фактическата власт върху вече отнетата вещ. Следователно
изпълнително деяние в тази насока ще бъде налице, ако подсъдимият Б. в
последствие е спомогнал да бъде отчуждена отнетата от Б. вещ, като задължително
в тази насока това трябва да бъде извършено спрямо едно трето лице, а не като
спомагане на самия извършител при отнемане на вещта.
Ето защо,
съдът въз основа на така възприетото призна подсъдимия Я.С.Б. за невиновен в
това, че на 24.03.2016 година в град Стара Загора, с цел да набави за другиго –
П.А.Б., имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – лек
автомобил марка „Пежо 206”
с регистрационен № СТ 5758
СМ, на стойност 3 290 лева от владението на Л.К.Н.,
собственост на В.Б.К., за която знаел, че е придобита от П.А.Б. чрез кражба и
го оправда по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода” до осем години, степента на обществената опасност на деянието и дееца
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на
наказанието, залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващо вината на подсъдимият П.А.Б. обстоятелство –
чистото съдебни минало до този момент.
Отегчаващи
вината на подсъдимият П.А.Б. не са налице.
Предвид на
изложените съображения съдът определи на подсъдимият П.А.Б. наказание “Лишаване
от свобода” за срок от осем месеца.
При определяне на размера на наказанието „Лишаване от свобода” съдът се
съобрази с това, че то е първо за дееца, невисоката му обществена опасност, че
е извършено с мотив за уреждане на неуредени финансови взаимоотношения, по един
незаконен начин, без да се използва съответния правов ред. Ето защо съдът
намери, че едно наказание под средния размер, към минималния такъв предвиден в
закона би изиграло своята роля да превъзпита дееца, да не върши други такива
деяния. Тъй като Б. към настоящия момент не е осъждан съдът намери, че следва изтърпяването
на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за изпитателен
срок, който срок съдът намира, че с оглед личността на дееца следва да бъде към
минималния предвиден в закона от три години, считано от датата на влизане в
сила на присъдата по делото.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниската правна култура
на подсъдимия П.А.Б., незачитане правото на неприкосновеност на собствеността и
правовия ред уреждаш тези взаимоотношения, както и желанието на подсъдимия Б.
да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: