РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330109328 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба на АН. П. АН. против „Изи
Финанс” ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
30.05.2017 г., в който било уговорено плащането на неустойка по чл. 3, ал. 2 при
непредставяне на обезпечение. Твърди, че договорът е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както и за нарушаване на добрите нрави.
Счита, че нищожността на клаузата за неустойка произтича, както от
недействителността на целия договор, ката и на самостоятелно основание поради
нарушаването на добрите нрави и противоречие на материалния закон.
Иска се установяването на нищожността на клаузата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че ищецът не е доказал договорът за кредит да е надлежно сключен.
Заявява, че по никакъв начин от волеизявленията и действията на ответника не може да
се прави извод или да се приеме, че признава факта на сключване на твърдения от
ищеца договор. Ищецът доброволно бил погасил задълженията. Счита, че към
договорната лихва не следва да се включи сумата за неустойка. Твърди се, че размерът
на посочения ГПР е законосъобразен, като в договора за кредит се съдържали всички
изискуеми от закона данни за изчисляването му. Законосъобразен е и фиксирания
1
лихвен процент, определен с оглед спецификите на отпусканите кредити, като същият
не противоречал на добрите нрави. Счита за неоснователно твърдението, че
предвиденета в договора за кредит неустойка е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Неоснователно било и твърдението за неизвършване на оценка на
кредитоспособността. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен договор за предоставяне на кредит от разстояние с №
*****г. между страните за сумата от 1400 лева, като е посочена банкова сметка на
кредитополучателя. Не се спори, че договорът представлява електронен документ, като
в горната му част е отразено подписването му чрез платформа „SignNow.bg”. Съгласно
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид горното, самата електронна
среда, в която се извършва кореспонденцията, е създадена и контролирана от
доставчика и до потребителя достиган единствено неговите отговори, съответно копие
на договор във формата на електронен документ, какъвто е приложен по делото и е
удостоверено неговото подписване.
Наред с това от приетата ССЕ, се установява, че ответникът е превел на ищеца
по посочената в представения договор банкова сметка, на датата посочена за
сключването му, сумата от 1400 лева с основание „договор за заем номер 172204“.
Ответникът прави само бланкетно оспорване на сключването на договора, но не излага
съображения за наличието на други правоотношения между страните във връзка с
установеното плащане. Предвид така събраните доказателства и с оглед взетото то
ответника евентуално становище за действителност на договора, съдът намира, че с
категоричност се установява сключването му между страните със съдържанието на
представения, съгласно изискването чл. 184, ал. 1, изр. първо ГПК, електронен
документ.
Ето защо по делото се установява сключването на договор от 30.05.2017 г. по
който на ищеца е бил предоставен кредит от 1400 лева със срок на връщане до
25.05.2018 г. В чл. 3 е уговорено предоставянето на обезпечение чрез банкова гаранция
или две физически лица поръчители, които е следвало да отговарят на определени
изисквания. В ал. 2 на същата клауза е предвидено задължение за плащане на
неустойка от потребителя в размер на 947.64 лева при непредставяне на обезпечение,
2
което е разсрочено с всяка погасителна вноска.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер от 947.64
лева при срок за връщане от 1 година.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 3, ал. 2 от
процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 67% от
заемната сума. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща заедно
с погасителните вноски по договора. Такава клауза изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа
на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението
на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.
3
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 50 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Иванова следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните АН. П. АН.,
ЕГН ********** и „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 3, ал. 2
от сключения между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** г. е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на АН. П. АН.,
ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г. И.,
******, сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на АН. П. АН. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4