Р Е Ш Е Н И
Е №78
гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 04.02.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 147 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от А.С.Й. с ЕГН ********** и
адрес *** чрез пълномощника адв. П.С. против Гаранционен фонд, със седалище гр.
София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4. Твърди се, че на
дата 21.05.2018г. около 22:00 часа ищецът се намирал пред дома на братовчед му
в *** на ***, когато
ненадейно бил връхлетян от автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893,
собственост на *** с адрес:
***, ***, управляван от Д.Я.Г. с ЕГН **********. Автомобилът го блъснал, след
което разрушил оградата и тухлената постройка, намираща се в двора, в резултат
на което ищецът бил затрупан с тухли и получил телесни увреждания. По случая
било образувано ДП № 312 / 2018 г. по описа на РУ на МВР – ***, прокурорска
преписка № 1086 / 2018 г. по описа на РП – гр. ***. Въз основа на събраните в
хода на разследването данни се твърди, че основна причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че при
движение на автомобила със скорост 40 км/час водачът е отклонил управлението
надясно към място и в момент, когато това не е било безопасно и по този начин е
ударил намиращия се до оградата пешеходец. След инцидента Й. бил приет по
спешност в болницата в гр. ***, но поради тежкото счупване и необходимостта от
извършване на висококвалифицирана операция пострадалият бил транспортиран с линейка
до ***, където бил хоспитализиран в периода от 22.05.2018 г. до 01.06.2018 г. с
диагноза „счупване на долния край на
дясната бедрена кост (фемур)“. На 23.05.2018 г. била извършена операция,
изразяваща се в открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация чрез
поставяне на плака за дистална фрактура на фемура. По повод инцидента Й.
направил разходи за лечението си в размер на 2 058 лв. за закупуване и
поставяне на плаката и престой в болничното заведение. Във връзка с настъпилото
произшествие Й. претърпял и продължава да търпи неизмерими болки и страдания,
стрес и душевен дискомфорт. Твърди, че телесните увреждания в резултат от
процесното ПТП не му позволяват да води нормално и спокойно ежедневие. Ищецът
се чувства в тежест на семейството си, преди злополуката редовно упражнявал
физически труд, а сега се чувства безполезен и безпомощен. От преживения силен
шок и стрес се нарушил съня му, често има кошмари, свързани с инцидента;
произшествието присъства непрестанно като тема в разговорите му с близки и
приятели, живее с усещането за някаква трагична предопределеност в живота му и
как ударът можеше да бъде фатален за него. След справка в електронния регистър
на Гаранционния фонд се установило наличие на сключена застраховка „ГО“ при ЗАД
„Армеец“. След сезиране на застрахователя, същият отговорил, че полица *** е
прекратена на дата 29.11.2017 г. поради неплащане в срок на вноска от
застрахователната премия. В кореспонденция с НББАЗ ищецът бил уведомен, че лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893, не е валидно регистриран във ***
към датата на застрахователното събитие и е указано на Й. да адресира
претенцията си към Гаранционния фонд. Ищецът счита, че са налице всички
законови предпоставки за реализиране отговорността на Гаранционния фонд за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, поради което на дата
27.07.2018 г. сезирал ответника с молба за доброволно извънсъдебно плащане на
претендираното обезщетение, но такова не било платено. Ето защо се иска от съда
да постанови решение, с което да осъди Гаранционния фонд да заплати на А.С.Й. с
ЕГН ********** сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща частичен иск от общо дължимо
обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на
150 000 лв., както и сумата от 2 058 лв. (две хиляди петдесет и осем лева)
– обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането - 21.05.2018
г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът
Гаранционен фонд депозира отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер
предявения иск за неимуществени вреди. Фондът е бил сезиран от ищеца по щета № ***
г. с искане за изплащане на обезщетение. Ответникът е изискал доказателства,
които не са му били представени, но са приложени към исковата молба. Счита
претенцията за прекомерно завишена и несъобразена с оглед принципа на
справедливост, тежестта, характера, продължителността и интензитета на
увреждането, с икономическата конюнктура в страната и установената в тази
насока съдебна практика. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като пешеходец сам се е
поставил в опасност, пресичайки незаконосъобразно на непозволено за целта
място. Ответникът оспорва изцяло акцесорната претенция за лихва от датата на
настъпване на ПТП, тъй като счита, че ГФ изплаща обезщетение по силата на
закона и само в определени случаи след изпълнение на законоустановената в чл.
558, ал. 2 от КЗ специална процедура и това е така, защото Фондът не е нито
деликвент, нито застраховател и за него задължение за плащане на обезщетение се
поражда след сезирането му.
Постъпила е допълнителна искова молба в
законоустановения срок по чл. 372 от ГПК, с която ищецът сочи новонастъпило
обстоятелство – влязло в сила Решение № 70 / 02.04.2019 г., постановено по НАХД
№ 204 / 2019 г. по описа на РС – ***, II наказ. състав, с което обвиняемият
водач на процесното МПС Д.Я.Г. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на дата 21.05.2018 г. в *** при
управление на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893 е нарушил правилата за движение,
като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца А.С.Й.. По
реда на чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Относно направените с отговора на исковата молба
оспорвания и възражения от страна на Гаранционния фонд, счита, че същите са
неоснователни. Сочи, че ГФ не може да откаже да се произнесе по основателността
на претенцията в случай, че му е бил представен констативен протокол за ПТП.
Твърди се, че към момента на образуване на щетата са представени всички
документи, с които е разполагал Й., а фондът също е бил в състояние да се
снабди с нужната информация по своя инициатива. Поддържа иска си по размер като
такъв, отговарящ на критерия за справедливост и съобразен с практиката на
съдилищата, в която се наблюдавала тенденция за завишаване на обезщетенията за
неимуществени вреди. Оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и твърди, че единствената причина за
настъпване на увреждането е поведението на водача на лекия автомобил.
Претендира присъждане на законна лихва от датата на увреждането, тъй като
отговорността на ГФ е функционално обусловена от тази на прекия причинител на
вредата и затова Фондът следва да отговаря за всички вреди и при същите
условия, както самият деликвент.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната
искова молба в срока по чл. 373 от ГПК, с който поддържа всички свои възражения
така, както са заявени. Изложено е подробно становище относно разликите във
функциите и дейността на застрахователите и тези на Гаранционния фонд.
С определение № 1365 / 26.06.2019 г. в производството
е конституиран в качеството на трето-лице помагач на страната на ответника
водачът на процесното МПС - Д.Я.Г., от когото е постъпил писмен отговор. Г.
признава, че действително при управление на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893 – собственост на ***, гражданин на ***,
***, е настъпило ПТП, при което, за да избегне намиращия се на платното
пешеходец е предприел спасителна маневра с рязко завиване наляво, но колата е
станала неуправляема и последвал удар в малка тухлена сграда (тоалетна) на ул. ***
в ***, която рухнала върху пешеходеца. Твърди, че пострадалият е станал причина
за настъпване на ПТП, както и че автомобилът е имал редовно сключен договор за
ГО със ЗАД „Армеец“, тъй като застрахователят не е уведомил за прекратяването
му.
Отношение по депозираното становище е взел ищецът,
който оспорва твърдението за наличие на застрахователно правоотношение със ЗАД
„Армеец“ към датата на ПТП, като посочва, че прекратяването е вписано в
публичния регистър на ГФ. Позовава се на ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д.
№ 1 / 2014 г. на ОСТК, като счита, че твърдението за липса на връчено известие
за прекратяване на застрахователното правоотношение е неоснователно. Оспорва
изцяло твърденията за вина у пострадалия за настъпване на инцидента.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно предвидена е допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния
фонд, а именно безрезултатно изтичане на тримесечния рекламационен срок от
сезиране на ГФ по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и фонда по повод
плащането на обезщетение /мълчалив или изричен отказ, респ. несъгласие с
определения или изплатен размер на обезщетението/.
В случая с определението на съда от 18.09.2019г за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати обстоятелствата около подаването
на молба от ищеца до ГФ за плащане по настъпилото застрахователно събитие и
липсата на резултат по образуваната в тази връзка преписка, т.е.
изчерпването на процедурата по
доброволно уреждане на спора, която е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 558, ал. 5 КЗ допустим.
По основателността:
В чл.
557 КЗ са уредени няколко хипотези, при които за ГФ възниква законово основание
за плащане на обезщетение на увредените лица от незастраховани МПС, като в
последно съдебно заседание ответникът възрази, че в случая приложимата хипотеза
е тази на чл. 557, ал. 2 б. Б КЗ, като, доколкото не се установяват материално
правните предпоставки от фактическия състав на тази разпоредба, само на това
основание претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, без да се
обсъждат останалите предпоставки от фактическия състав на деликтната
отговорност на водача на автомобила.
Според въпросната
разпоредба Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се
доставя в Република България от друга държава членка и не е било формално
регистрирано в Република България, при условие, че събитието настъпи в
30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и
за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая няма спор, че произшествието е
причинено на 21.05.2018г от автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893,
собственост на *** с адрес:
***, ***, ***, управляван от третото лице – помагач. Последният в отговора си
на л. 106 заявява, че автомобилът е закупен от баща му и гражданската му
отговорност била надлежно застрахована при ЗАД „Армеец“, тъй като
застрахователят не го уведомил за прекратяването. По този въпрос от приложеното
на л. 30 писмо от застрахователя по образуваната ликвидационна преписка се
установява, че действително е бил сключен застрахователен договор със ЗАД
„Армеец“ за въпросния автомобил рег. № NV52VSE за период ***, на разсрочено
плащане, но поради неплащане на втората дължима застрахователна премия /в срок
до ***/, полицата е прекратена на 29.11.2017г.
Следователно автомобилът е бил приет от приобретателя
най – късно на 14.08.2017г, като ПТП е настъпило много след изтичане на
предвидения в закона 30 – дневен срок от приемането му. Безспорно с оглед на чуждия му регистрационен
номер и понастоящем, автомобилът не е формално регистриран в България, като
помагачът – въпреки възложената му доказателствена тежест, не установява
твърдения изгоден за него положителен факт, че към датата на ПТП автомобилът е
надлежно застрахован. А и доколкото няма спор, че прекратяването на
застрахователния договор е вписано в публичния регистър на ГФ, то несъмнено застрахователят е
упражнил надлежно правото си за прекратяване на правоотношението при неплащане на
разсрочена вноска от застрахователната премия, което се счита прекратено с
фингираното връчване на известие за прекратяване и е изпълнил задължението си
да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, поради
което се е освободил от отговорност, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени
в ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 / 2014 г. на ОСТК.
Налага се изводът, че, действително не са налице
всички предпоставки на чл. 557, ал. 2 б. Б КЗ за възникване на основание за
плащане от страна на ГФ. Това обаче само по себе си не изключва отговорността
на фонда, както се поддържа от ответника, тъй като остава приложима общата
хипотеза на чл. 557, ал. 2 б. А КЗ, която гласи следното: Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно, необходимо е да се установи
дали автомобилът се е намирал обичайно не територията на страната, като
законова дефиниция за това е дадена в чл. 482. Според ал. 1
територия, на която обичайно се намира
моторното превозно средство, е територията на държавата: 1. където е издаден
регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е
постоянен, или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг
отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на
регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква регистрация за
определени видове моторни превозни средства и 3. в която държателят на моторното
превозно средство има постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени
видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито
застрахователен или друг отличителен знак. Според ал. 2 обаче и това е
приложимата за случая разпоредба за
целите на предявяване на претенцията пред гаранционен фонд или национално
застрахователно бюро в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това
моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово
участие, територия, на която обичайно се
намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие.
При това положение, обстоятелството, че
предвиденият в цитираната от ответника разпоредба 30 – дневен срок е изтекъл, е
без значение за изхода на спора, тъй като той отговаря по общата хипотеза на чл. 557, ал. 2 б. А КЗ. Не може да
се сподели доводът на ответника в писмените му бележки, че в случая ал. 2 на
чл. 482 КЗ е неприложима, тъй като тя касаела МПС без регистрационен номер или
такъв, който не съответства или вече не съответства
на МПС, докато в случая регистрационен номер имало, но бил английски. Именно,
защото има чужд, а не български регистрационен номер, случаят попада в
хипотезата на регистрационен номер, който
вече не съответства на обичайно пребиваващо в страната МПС и приложим към
който е въпросната ал. 2.
Предмет на установяване в настоящия
процес освен специалните материално правни предпоставки от фактическия състав
на отговорността на ГФ, които безспорно в случая съобразно казаното по – горе
са налице, са и тези на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД: противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.
С определението на съда от
18.09.2019г е указано на страните, че обстоятелствата относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца -
предмет на влязлото в сила решение по образуваното по случая НАХД, не се
нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд.
По – конкретно, с влязлото в сила в
хода на процеса решение № 70 / 02.04.2019 г., постановено по НАХД № 204 / 2019
г. по описа на РС – ***, II нак. състав, водачът на процесното
МПС Д.Я.Г. е признат за виновен в това,
че на дата 21.05.2018 г. в *** при управление на лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893, е нарушил правилата за движение,
като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищеца – трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, изразяващо се в закрито
счупване на долния край на бедрената кост. По реда на чл. 78а от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца средна телесна повреда
така, както е описана от наказателния съд, именно заради която водачът е
признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Спорни при това
положение са само видът и размерът на вредите, както и евентуалното наличие на
съпричиняващо ги поведение на ищеца съобразно неведеното от ответника възражение
за съпричиняване.
По отношение на
последното по делото е изготвена и приета САТЕ, като вещото лице е категорично,
че не пешеходецът е навлязъл в коридора на автомобила, а последният се е
отклонил надясно и се е насочил към пешеходеца, като основната причина за ПТП
е, че водачът е допуснал отклоняване на МПС на дясно на място и в момент,
когато това не е било безопасно и е ударил намиращия се до оградата пешеходец. При
устния си доклад в съдебно заседание на въпросите относно проявена ли е била
адекватна реакция от страна на пострадалия, вещото лице разяснява следното: „Не се сещам за някакъв начин, по който пешеходецът може да избегне удара.
Имайки предвид какво представлява местопроизшествието, аз не мисля, че
пешеходецът е можел да направи нещо, за да го избегне. Къде ще отиде? Доколкото
помня от разпитите, говореха за някакви огради, там няма тротоари, нито нищо.
Не ми е ясно къде може да отиде, освен това пешеходецът няма как да предполага
какво ще бъде поведението и посоката на движение на автомобила. Ако отиде в
лявата част на пътя и автомобилът се насочи натам? Няма как да предполага. Ние
в момента знаем накъде е отишъл автомобилът, но той към онзи момент не е знаел.
Пешеходецът тогава не е знаел какво ще стане“.
При това положение по делото не се установява
с нужната за това категоричност от страна на пострадалия да е било проявено
каквото и да било съпричиняващо поведение, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед категоричния извод на вещото лице, чието заключение
съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от
страните, без значение се явяват обясненията на водача, дадени пред съда по
реда на чл. 176 ГПК, както и свидетелските показания, които първо не се
отличават с каквато и да било конкретика и категоричност, и второ не биха довели
до извод, че обективно пострадалият с поведението си също е станал техническа
причина за инцидента. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или
бездействия от увреденото лице, които не трябва да са в сферата на
предположенията, както е в случая, а да бъдат установени – при условията на
пълно и главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в тяхното
осъществяване. Наред с това релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане
на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях
не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса
на личен принос. По делото няма нито твърдения, нито данни в подобна насока.
Напротив, експертът е категоричен, че причина за инцидента е поведението на
виновния водач, а не това на пешеходеца, който освен това според показанията на
св. Н.А. /братовчед на ищеца/ го чакал пред къщата да се преоблече, когато
настъпил инцидентът, а тази ситуация не предполага някакво активно поведение от
негова страна. Отделно, ако се приеме за вярно твърдението в писмените бележки
на ответника, че от разпита на св. Я. Г. /баща на виновния водач/ се
установявало, „че пострадалият се появил внезапно пред автомобила и за сина му
било невъзможно да го избегне“, то тогава наказателна отговорност за него
нямаше да възникне изобщо. Отделен е въпросът относно неяснотата и
противоречията в показанията на този безспорно заинтересован от изхода на спора
свидетел. Той, както твърди, че „изведнъж“, „внезапно“, се появил пострадалият,
така и че: „мисля, че А. ходеше пред джипа“.
Относно вида на
причинените на ищеца телесни увреждания по делото е прието заключение на СМЕ,
което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от
страните. От него се установява, че на ищеца в резултат на произшествието е
причинено закрито счупване на долния край на дясната бедрена кост, довело до
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник. Оздравителният
процес е траел около 7,8 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него. Няма данни да е извършвана нова операция за премахване на
поставената метална плака. Към момента на прегледа ищецът е напълно
възстановен. Не се очакват някакви усложнения в здравословното му състояние. За
в бъдеще не се налагат никакви разходи за лечението му, само потребителска
такса за операцията по изваждане на металните тела от крака му. При устния си доклад в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че в някакъв момент поставената метална плака ще трябва
да бъде отстранена. Оперативното
премахване по никакъв начин не би затруднило движението на крайника. Възможно е
след операцията да изпитва известни болки и страдания, докато зарасне раната, но
в рамките на 10-15 дни. На въпроса защо до момента плаката не е премахната,
вещото лице отговаря следното: „Аз не
мога да кажа, по принцип ортопедите преценяват кога точно да бъде премахната.
Към момента на прегледа той беше напълно възстановен, ходеше си без помощни
средства, никакви проблеми няма. Имайте предвид, че доста пъти пациентите не
отиват при лекарите, докато не се появят някакви усложнения от тези плаки, в
смисъл да започне плаката да се опитва да излиза, да се разместват винтове, да
усеща някаква болка. Не отива, защото му е добре така, защо трябва да си
причинява други болки от друга операция… Като дойде при мен, не накуцваше
човекът, накуцването е свързано или със скъсяване на крайника, или, ако има
проблем в някаква става, или евентуално, ако има проблеми с дискова херния на
гръбнака. Тук не се установяват такива. Няма никакви данни в тази насока“.
От показанията на свидетеля И. В. /братовчед на
ищеца/ се установява, че в болницата, където лежал около десет дни, много го
боляло. После се прибрал вкъщи, като свидетелят му ходел на гости всеки ден.
Разказва следното: „Той имаше голяма превръзка на крака,
не можеше да става от леглото. Към два или три месеца беше на легло, за него се
грижиха майка му и баща му. Не можеше да ходи до тоалетната, имаше подлога. Два
месеца беше на легло и не можеше да става. После, като стана, много малко се
движеше, с патерици ходеше по четири-пет крачки. Седем-осем месеца беше с гипса
и с патерици. После махнаха гипса и сега пак куца, а, като е студено, го боли.
Излиза навън, но не може да играе, не може да бяга, защото куца. Никъде не ходи
да работи, оплаква се, че кракът го боли, пречи му. Не може да рита топка. Е, с
левия крак може, но с десния не може нищо да прави. Беше много уплашен от
инцидента. Като лягаше да спи, сънуваше кошмари. Не искаше да се вижда с
приятели. Сега се среща малко с приятели, но не е като преди. Има голяма
разлика от преди до сега. Никъде не иска да ходи, няма никакво настроение,
срамува се от приятелите си, защото куца. Винаги куца, не от време на време, като
го заболи от времето. Вътре са му сложили в крака златен пирон. Този пирон не е
изваден, доктора каза, че докато умре, този пирон ще е в крака му. Не знам
пиронът дали пречи, но той куца и не е като преди. Все още има белег, има 16
шева, преди пет дена видях крака му, личи, че има шевове, че е шито там“.
Същевременно св. Я. Г. /баща на виновния водач/
относно състоянието на ищеца заявява следното: „ Започна да си
бере *** това лято, започна да ходи *** да бере. Свали гипса. Радвам се, че е
оздравял. Риташе топка. Играе с другите момчета. Няма и месец, откакто го видях
последно. Това лято го видях да рита топка…Сега си ходи нормално, мисля, че не
куца. Всяка сутрин през нас минават с бусовете, отиват да берат ***, ***… Не
съм го видял в лошо настроение, че го боли, че страда, но в болницата го
болеше, дори искахме да му платим осигуровките. След като излезе от болницата, не
съм го видял да има болки“.
Категорично установените
противоречия в показанията на свидетелите следва да бъдат разрешени на база
експертните изводи на вещото лице, вкл. устния му доклад. Съобразно тях съдът
не кредитира показанията на св. В. в частта относно накуцването и това, че заради него не може да работи,
да играе, да излиза и да се среща с приятели, защото се срамува. Вещото лице е
категорично, че няма обективни причини пострадалият да накуцва понастоящем,
както и че е напълно възстановен, поради което в тази част съдът възприема
показанията на св. Г., че ищецът вече излиза, играе и работи.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. (В
този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна,
а не абстрактна и зависи от
обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия –
възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия. Когато се е
стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически
болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични
и др. външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
В случая
причинената на ищеца травма на долния край на дясна бедрена кост безспорно е
довела до силно изразени болеви усещания поради продължителността на лечението
и възстановителния период, оперативната намеса с поставяне на чужд елемент /метална
плака/, затрудненото обслужване по време на лечебния процес поради
обездвижването и свързания с него ежедневен битов дискомфорт. Същевременно
обаче вещото лице е категорично, че към настоящия момент ищецът, който е в
млада трудоспособна възраст, е напълно възстановен, без видими оперативни
белези, няма обективни причини да накуцва, а последващото премахване на плаката
не би затруднило движението на крайника. Наред с това настрана от обичайните за
подобно увреждане и продължителен възстановителен процес болки, страдания,
тревоги по обслужването, по делото не се установяват по – сериозни психически
травми, развито и непреодоляно постравматично стресово
разстройство или друго трайно засягане на психо – емоционалния статус на пострадалия. Напротив,
младият организъм е възстановен напълно, като установи се от доказателствата,
че ищецът е работоспособен и социализиран. Т.е. инцидентът не е внесъл драстична промяна в такива
сфери на живот като обществено и социално положение, среда, занятия, трудова
кариера, социализиране.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането
и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при
сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 25 000 лв е справедлив паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди, до която сума
претенцията е основателна и ще се уважи, а до пълния й предявен размер от 50 000
лв, частично от 150 000 лв – ще се отхвърли.
По отношение на
претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът намира, че всички разходи
са в пряка причинно – следствена връзка с увреждането и по-конкретно с
необходимостта от закупуването на метална плака и болничния престой и подлежат
на репариране, като размерът им се установява от неоспорените от ответника и
помагача фактури и квитанции и съвпада с исковата сума в общ размер от 2 058 лв.
Обезщетенията
следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, като спорен по делото е
началният момент, от който се дължи.
Категорична е
съдебната практика, както по действащия, така и по отменения КЗ, че отговорността
на ГФ произтича от закона, а не от деликт, поради което чл. 84 ал. 3 ЗЗД е
неприложим. Това е така, защото ГФ не е нито застраховател, нито деликвент, а
законът му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това
е изрично поискано от пострадалия. Според приложимата в случая правна уредба
пределният срок за произнасяне на ГФ е тримесечен, считано от сезиране от
пострадалото лице /чл. 558, ал. 2 вр. чл. 496 КЗ/ или в случая, считано от
27.07.2018г, поради което законната лихва върху двете суми се дължи от
27.10.2018г, като акцесорната претенция за по – ранен период – от деликта /21.05.2018г/
до 26.10.2018г вкл. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковете, като в случая той е бил
представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. П.С. ****, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 1 341.74 лв, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията от общо 27 058 лв.
Възражението
на ответника за прекомерност на хонорара е неоснователно, тъй като
то се определя от съда въз основа на законовите разпоредби и съобразно уважения
размер на претенцията, а не по договор между страните.
На основание
чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете, които възлизат на сумата от 96 лв /200 лв х 0,48/ съобразно списък на разноски на л. 310
/ответникът не претендира адвокатско възнаграждение, а само разноски за депозит
за вещо лице/.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да
заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Пловдив, сумата от 1 082.32 лв за държавна
такса, както и 104
лв – депозит за вещи лица /150+30+20 х 0,52/, платен от бюджета на съда,
съобразно уважения размер на претенцията или общо 1186.32 лв.
По аргумент от
същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
На третото лице – помагач не се присъждат разноски
/чл. 78, ал. 10 ГПК/.
Присъдените на ищеца суми следва да се заплатят на
посочената в исковата молба банкова сметка на адвоката съобразно изрично
нотариално заверено пълномощно на л. 40.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище гр. София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
4 да заплати на А.С.Й. с ЕГН
********** и адрес *** сумата от 25
000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Витара“ с рег. № NV52VSE, рама № JSAFTL52V00159893, собственост
на *** с адрес:
***, ***, ***, управляван от Д.Я.Г. с ЕГН **********, за който автомобил няма
сключена задължителна застраховка „ГО“, неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му
увреждания в резултат на състояло се на дата 21.05.2018 г. около 22:00 часа ПТП в ***, ул. ***,
за което деяние водачът е признат за виновен с влязло в сила решение № 70 /
02.04.2019 г., постановено по НАХД № 204 / 2019 г. по описа на РС – ***, II нак. състав, както и
сумата от 2 058 лв. – обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото деяние, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 27.10.2018г до окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й
предявен размер от 50 000 лв., частично от 150 000 лв, както и за присъждане на
лихва за предходен период: от датата на деликта -
21.05.2018г, до 26.10.2018г вкл.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище гр. София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
4 да заплати на адв. П.С. ****, адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 1 341.74 лв на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА А.С.Й. с ЕГН
********** и адрес *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище гр. София и
адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сума в размер
на 96 лв, представляваща разноски по
съразмерност на отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище гр. София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
4 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Пловдив, сумата от 1186.32 лв. - за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, БАНКА *** – ***, титуляр – адв. П.П.С.,
съобразно данните в ИМ.
Решението е постановено с участието
на трето-лице помагач на страната на ответника - Д.Я.Г. ЕГН **********.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: